Ако в края на сезона Левски не е защитил титлата си и това е станало с малка разлика от бъдещия шампион, повече от сигурно е, че всички ще се връщат на гостуването на Арда, а обвиненията ще бъдат насочени към Хулио Веласкес. Испанецът направи поне няколко фундаментални грешки, които не уточни, но пое вината за тях по принцип (като всеки треньор) на пресконференцията след мача.

Не бяха малко и аналогиите, които се направиха със случилото се срещу Славия през миналия сезон, когато „сините“ не приличаха на себе си и загубиха с 0:2. Тогава Веласкес направи странна ротация, но не толкова като имена, колкото като момент и избран съперник. Критиките, които получи като следствие от това, очевидно бяха оставили дълбока рана и той припомни момента след триумфа с шампионската титла.

Read more

Можем да продължаваме и още, но по-изкушаващият въпрос е докъде може да стигне Левски и накъде се е насочил. И със сигурност в онази вечер в Пилзен този въпрос е бил в главите на феновете. Може ли техният любим отбор да се превърне в един от колосите на балканския футбол, макар че никой не може да отрече, че исторически той е един от много значимите клубове в региона? Когато говорим обаче за колос, със сигурност списъкът е значително по-кратък: истанбулските грандове, атинските, Цървена звезда и Динамо Загреб. И някъде дотук. Звучи амбициозно, но дали това значи невъзможно?

Левски вече има няколко от най-трудните за създаване предпоставки, за да стане един от водещите клубове на Балканите – голяма и лоялна публика, история, разпознаваема марка, сериозен инвеститор и нов спортен импулс. Но превръщането на тези предимства в трайно международно присъствие изисква много повече от инвестиции и няколко успешни резултата.

Идеята е да проверим възможностите на Левски чрез сравнение с клубове, които вече са постигнали това, към което се стреми, да посочим измеримите препятствия и да поставим някаква реалистична времева рамка. Защото всяка мечта, която се забави, просто изчезва с вятъра. Ето защо това 2:1 срещу Виктория Пилзен е символичен повод за разговор, който надхвърля резултата от един европейски мач.

Read more

Левски излиза срещу Виктория Пилзен в мач, който има значение не само за класирането в Лига Европа, но и като съпоставка на два модела на развитие на един клуб. Българи и чехи са несравними, а статутът на „сините“ далеч надхвърля този на клуба от известния с пивоварната си град. По-скоро Левски прилича на Спарта и Славия (особено на първия), но се оказва, че има и много общи неща, особено що се касае до последните години. Всъщност двата клуба се развиват почти „под индиго“. Трябва да оцеляват за кратък период от време, когато изцяло зависят от приходите от трансфери и европейски турнири, справят се с дългова криза след лични жертви, за да намерят накрая спокоен пристан с богат инвеститор и собственик. И докато случилото се на „Герена“ е познато и описвано многократно в различни версии и контекст, то какво се случва с Виктория Пилзен?

Read more

Read more

Клетката на горилите не е обичайно място за началото на една красива футболна история. Може би звучи леко смущаващо, но това е самата истина, що се отнася до най-високото класиране в историята на НЕК Наймеген. Третото място в Ередивизие през миналия сезон и участието в квалификациите на Шампионската лига превърнаха този отбор в европейска сензация. А срещу него предстои да се изправи Левски във втория си мач от турнирната фаза в Лига Европа.

Да се върнем обаче на клетката на горилите в зоопарка „Аувехандс Диренпарк“ в Ренен. Над нея се намира офисът на собственика на зоопарка Марсел Букхорн. В него има широк отвор, през който Букхорн гледа всеки ден горилите и ги храни. Там води и бизнес преговори, а през април приема екипа на холандското списание „Voetbal International“ за интервю. Футболните журналисти преминават през целия зоопарк, за да се доберат до мястото на срещата, и разказват после на страниците на изданието тези колоритни подробности. А те са там, защото на НЕК Наймеген предстои финал за купата на Нидерландия срещу АЗ Алкмаар, след като тимът е елиминирал на полуфинала ПСВ Айндховен с 3:2. В шампионата пък скромният тим по онова време се бори за директно класиране в турнирната фаза на Шампионската лига с Фейенорд, като в крайна сметка ще завърши трети и ще отиде в квалификациите на турнира за първи път в историята си.

И естествено, Букхорн не е служител на зоопарка, който храни горилите, а основният финансов благодетел на клуба. Той не е собственик на клуба, което дебело подчертава, нито дори е акционер, а е обикновен привърженик. Тази доброволно избрана роля не му пречи да вложи в клуба между 40 и 50 милиона евро през годините, според генералния директор Вилко ван Схайк. Около половината от сумата е предоставена през последните пет години.

Роден в Наймеген преди 67 години, Букхорн започва бизнес кариерата си през 1981 г. в „Делойт и Туш“. Само след 10 години става най-младият партньор в историята на компанията, а през 1994 г. основава компанията си „Рамфастос Инвестмънтс“. Чрез нея придобива закъсали компании в различни отрасли, вдига ги на крака и след това продава дяловете си. Сделката с телекомуникационната компания „Телфорт“, която продава на KPN през 2005 г., е големият му удар, като му носи чиста печалба от 500 милиона евро. Любопитен детайл е името на първата му фирма — Bowolar, съкращение от Boekhoorn Wordt Lachend Rijk, приблизително „Букхорн забогатява с усмивка“. През 2018 г. придобива и известната световна верига HEMA, където обаче продава само след две години дела си заради конфликт с кредиторите.

Казано накратко — има пари да харчи във футбола, към който има страст от малък. И там някъде идва красивата част от историята.

Неговият баща е член на клуба и е гледал мачове на отбора 75 години. Той води и малкия Марсел на стадиона и го запалва по футбола и отбора. През 2012 година обаче на смъртното си легло той се сбогува със сина си. „Баща ми ходеше на всеки домакински мач на отбора — разкрива Букхорн в интервю през 2021 година. — На смъртното си легло ми каза: „Марсел, ти спечели много пари и дължиш много на общността, затова се погрижи клубът да бъде добре. Поддържай НЕК жив.““

Милиардерът изпълнява това обещание. От години той покрива дълговете на клуба, макар първоначално да стои изцяло настрана от оперативното управление. Междувременно в НЕК вече нищо не се случва, без ръководството да го информира. Той има думата и при трансферите.

Директорът Ван Схайк обяснява и защо бизнесменът не купува клуба: иска НЕК да остане принадлежащ на общността. Целта на подкрепата му е клубът постепенно да стане финансово самостоятелен и да може да играе в Европа със собствени средства. Милиардерът заявява тази цел и в интервюто за „Voetbal International“, като определя АЗ Алкмаар за модел, който трябва да се следва: силна инфраструктура, финансова независимост, успешни трансфери и редовно европейско участие. Според него бъдещето на НЕК зависи от школата и скаутинга. „Ние никога няма да можем да се превърнем в Аякс, Фейенорд или ПСВ Айндховен — казва Букхорн. — Трябва да намерим собствен начин да се конкурираме с тях.“

Преди малко повече от година този собствен път се очертава с работата на треньора Дик Шрьодер (или както го произнасят в Ниската земя — Дик Схройдер). Именно наставникът е фигурата, с която се свързва сензационният успех през миналия сезон, негов първи начело на НЕК Наймеген. Бързо футболният свят открива и назовава достойнствата на скромния отбор, който дръзва да предизвика местните грандове: висока преса, непрекъснато движение и готовност да поема риск.

Шрьодер е треньор-пътешественик със странни идеи за футбола, точно както колегата му Веласкес в Левски. Той започва кариерата си сравнително млад, след като играе за поредица от местни клубове, без да се задържи особено дълго никъде. Тъкмо прехвърлил 40-те, предприема авантюра в северен Лондон. Там е част от холандската колония в скромния Барнет и по-точно помощник на Едгар Давидс. Давидс се задържа няколко месеца и Шрьодер е единият от временните наставници, но след 4 поредни загуби бързо губи позиции и е уволнен заедно с колегата си Улрих Ландврьог. Задържа се няколко години на ниско ниво в родината, а после е част от щабовете в американския Филаделфия Юнион, немския Хофенхайм, както и Витес. Чак през 2021 г. има самостоятелен ангажимент начело на Цволе, когото връща в елита. Атакуващият футбол, който практикува, хваща окото на испанския третодивизионен Кастельон, с когото също печели промоция — в Сегунда дивисион. И това е причината на 1 юли 2025 г. да се озове в НЕК Наймеген, където само за един сезон прави солидно име.

Решението да бъде привлечен Шрьодер идва след шест години на НЕК Наймеген с Рогир Майер. Предишният треньор също е оставил силен сезон. През 2023–24 отборът достига финала за купата, но впоследствие губи и възможността за европейско участие през плейофите. Ръководството търси следващата крачка. Иска НЕК по-често да се намесва в борбата за Европа.

Шрьодер предлага „нов футбол“, различен от обичайно вижданото в Ередивизие. Трето място, 59 точки, 77 гола и 16 победи. Това е равносметката от сезон 2025–26, най-силния за НЕК Наймеген в нидерландското първенство. Класирането е най-високото в клубната история, а точките, попаденията и победите са рекорди. Към тях се прибавят финалът за купата (загубен с 1:5 от АЗ Алкмаар) и завръщането в Европа след осемнайсет години. След първия му сезон признанието за Шрьодер идва и от колегите: той получава наградата „Ринус Михелс“ след гласуване на треньорите в професионалния футбол. Историческото класиране на третото място вече има и професионална оценка.

Какво обаче представляват идеите на Шрьодер?

Новият футбол първо се усеща на тренировъчния терен. Интензивността се повишава, почивките между упражненията намаляват, изискванията към физическата готовност стават по-строги. Шрьодер и помощниците му следят изпълнението отблизо. Отбор, който трябва да се движи непрекъснато в мача, не може да работи с различно темпо през седмицата.

Но кондицията е само част от задачата. Тази игра предполага решения, които могат да изглеждат опасни: защитник да напусне линията си, халф да се изтегли далеч напред, няколко футболисти едновременно да атакуват наказателното поле. Колебанието на един е достатъчно, за да се прекъсне връзката между останалите.

Затова Шрьодер отдава толкова голямо значение на доверието в съблекалнята. Опитните играчи трябва да приемат идеята и да помогнат тя да стане обща. Ако ветераните се съмняват, това съмнение лесно се разпространява. Ако са убедени, младите получават подкрепа в моментите, когато грешката изглежда по-вероятна от успеха.

Треньорът настоява и за нещо друго: футболистът трябва да усеща, че играта използва неговите качества. Високите изисквания имат смисъл, когато човек разбира защо са поставени. Така движението престава да бъде изпълнение на команда и се превръща в разпозната възможност.

На лист НЕК може да бъде подреден в 3–4–2–1: трима централни защитници, четирима пред тях и двама футболисти зад нападателя. За Шрьодер обаче подобно изображение е само отправна точка. Мачът започва там, където фигурите тръгнат да се движат. Звучи ви познато, нали?

При изнасянето единият централен халф може да се придвижи високо, оставяйки другия пред защитниците. Крайните играчи заемат широки позиции. Футболистите между линиите търсят място, в което могат да получат топката с възможност да продължат напред. В определени моменти структурата се доближава до 3–1–5–1, с голяма група играчи, разположени отвъд първоначалния противников натиск.

НЕК иска да постави съперника пред неудобен избор. Ако негов халф последва движението напред, зад него може да се отвори коридор. Ако остане, друг футболист получава свобода по-високо. Ако защитник излезе към топката, освободеното от него място става цел за следващото движение.

Така една атака може да бъде подготвена далеч от човека, който накрая ще отправи удара. Някой отвежда пазача си, друг заема освободената зона, трети намира подаването. Погледът на зрителя следва топката, но причината за свободното пространство често вече се е случила на няколко метра от нея.

Шрьодер отхвърля представата, че винаги използва едно и също решение. Още при започването на работата си в НЕК Наймеген говори за възможността да играе с двама нападатели и един футболист зад тях вместо с един нападател и двама зад него. Подробностите се променят според хората и противника. Постоянно остава желанието отборът да се придвижва напред и да намира свободния играч.

Един от най-разпознаваемите елементи в този футбол е начинът, по който НЕК заема атакуващите позиции. Крайните играчи се изтеглят високо, централният нападател държи защитниците заети, а двама футболисти търсят пространствата около него. Срещу последната противникова линия може да се появи петица.

За защитниците това означава поредица от решения. Бекът трябва да прецени дали да остане близо до централните защитници, или да излезе към противника на фланга. Централният защитник трябва да следи нападателя и същевременно да вижда движението зад гърба си. Халфовете трябва да се връщат навреме, без да позволяват свободно получаване пред наказателното поле.

Ако защитата се свие, НЕК получава пространство по фланговете. Ако се разтегли, между отделните ѝ части могат да се появят коридори. Отборът се опитва да използва тези колебания с бърза смяна на позиции и различни хора, атакуващи една и съща зона.

Пред испанския вестник „Ас“ вратарят Гонсало Кретас описва идеята като почти „камикадзе“. Разказва за висока преса, готовност за риск и отбор, който изпраща много футболисти в противниковата половина. От неговата врата това вероятно се вижда по-ясно, отколкото от всяка друга позиция.

Думата е силна, но зад нея има организация. НЕК не разчита всяка атака да бъде спасена от индивидуално изпълнение. Стреми се да създава условия, в които изпълнението става възможно.

Когато много хора са напред, загубата на топката може да отвори път към собствената врата. Отговорът на НЕК е да атакува веднага следващото противниково действие. Близостта на футболистите до мястото на загубата трябва да се превърне в предимство.

Данните на популярната платформа „Опта“ към началото на април показват отбор с най-много отнемания високо на терена в първенството и най-ниско PPDA — показател за честотата на защитните действия спрямо противниковите подавания. Пресата е съществена част от начина, по който НЕК контролира мачовете си.

Тя изисква съгласуваност. Един футболист атакува притежателя, друг ограничава близкото подаване, трети следи възможността зад тях. Самостоятелното преследване може да бъде преодоляно с проста комбинация. Общото действие прави и първото, и второто подаване по-трудни.

В разговор за треньорското списание „De Voetbal Trainer“ („Футболен треньор“) Шрьодер обяснява подготовката срещу изнасянето от аут. НЕК изпраща допълнителен човек напред, а защитниците получават задача да задържат линията около центъра. Пространството се свива. Противникът трябва да намери междинна връзка, преди да използва хората си по-далеч от топката.

Това е съществен детайл. Смелостта на защитниците да останат високо е свързана с натиска пред тях. Ако той закъснее, линията става уязвима. Ако е точен, съперникът няма време спокойно да избере подаването.

Успешният сезон събира опита на Тярон Чери и Брайън Линсен с движението и качествата на Сано, Льобретон, Йонал и Уаиса. Всеки има различна функция, но влиянието им се увеличава чрез връзките помежду им.

Чери дава творчество в предни позиции. Линсен ангажира защитниците и работи без топка. Сано свързва отделните части на отбора. Широките позиции осигуряват възможност атаката да бъде разтеглена, а универсалността на Льобретон позволява промени без пълно пренареждане.

Срещите с АЗ Алкмаар, клуба, който Букхорн посочва като модел, показват и силата, и ограниченията на този футбол. През януари НЕК печели в Алкмар с 3:1. Четворката защитници на домакините изпитва сериозни затруднения срещу атакуващата петица и движението около нея.

Във финала за купата организацията на АЗ е различна. При защита пети човек се прибира в последната линия, а средата на терена е пренаредена. Този път резултатът е 5:1 за АЗ.

Контрастът е показателен. Срещу НЕК е необходимо да бъде разбран източникът на предимството му. Петима отзад сами по себе си не са гаранция за успех. Но когато са част от подготвен отговор, те могат да ограничат свободния човек и да принудят отбора на Шрьодер да търси друго решение.

Трудността идва, когато атакуващото движение не освободи пространство, а топката бъде загубена. Тогава НЕК трябва за секунди да превърне разположението си за нападение в организация за защита. Ако първият натиск бъде преодолян, остава много терен за връщане.

Това е цената на избрания футбол. През историческия сезон НЕК достатъчно често успява да я компенсира с голове и инициативност. Финалът за купата напомня, че моделът има граници.

Миналият сезон създава репутацията на НЕК. Предстоящият мач обаче ще бъде изигран от сегашния отбор, при други условия и с натрупването на европейски срещи. Още през лятото Шрьодер предупреждава, че промените в групата и новият календар ще направят задачата по-трудна.

През лятото НЕК се раздели с трима от основните двигатели на успешния си сезон: Кодай Сано и Сами Уаиса преминаха в ПСВ за приблизително 15 и 9 милиона евро, а Башар Йонал беше продаден на Лил за 12,5 милиона евро. Напуснаха още Брайън Перейра (в Уест Бромич за около 1,5 милиона), Дирк Пропер (в Хееренвеен за приблизително 1–1,5 милиона), Коки Огава (в Мачида Зелвия за около 1,5–2 милиона) и Юсеф Ел Кашати (в Реймс, за когото публикуваните оценки варират между 1,6 и 2,5 милиона евро). Загубата на Сано, Йонал и Уаиса засегна връзката между халфовата линия и атаката, както и скоростта и движението по фланговете. НЕК потърси нов баланс с Денис Гайгер и Жамиро Монтейро в средата, Клемент Бишоф, Емре Мор и Душан Тадич в атакуващите роли и Кай Сирхойс на върха. Така Шрьодер трябва да възстанови взаимодействията от миналия сезон с различна комбинация от опит и млади футболисти.

Равенството 1:1 като гост на Аякс непосредствено преди срещата с Левски показва и по-нюансирана страна на треньора. Планът включва оставяне на противниковия вратар с топката, докато възможностите му за подаване към съотборниците са ограничени. Натискът може да започне и с изчакване, ако целият отбор следва този план.

За Левски ще бъде важно какво прави след преодоляването на първата преса. Изнасянето има стойност, когато след него идват подкрепа, точно подаване и движение към свободната зона. Иначе НЕК може бързо да си върне топката и да започне нова атака.

В собствената половина българският отбор ще трябва да следи връзката между широките позиции и движенията навътре. Пространството между бек и централен защитник може да бъде атакувано от различни хора. Решенията кой следва човек и кой запазва позицията си ще изискват добра комуникация.

Шрьодер не крие, че иска привлекателен футбол, но поставя победата като цел. Историческото трето място му даде силен аргумент в полза на неговия подход. На „Гофертстадион“ Левски ще срещне отбор, който знае какво може да получи от тази смелост. За гостите задачата ще бъде да го принудят по-често да плаща нейната цена.

Ако тексът ви харесва, можете да обмислите абонамент за достъп до множество подобни текстове.

Subscribe now

Пристигането на Марко Груич в Левски е безспорният марков трансфер на „сините“ през лятото. Последният трансферен прозорец преобладаващо се определя като много успешен. Сръбски национал да дойде директно на „Герена“ е събитие, откъдето и да го погледнеш, а биографията с клубове като Цървена звезда, Ливърпул, Херта, Кардиф Сити, Порто и АЕК говори сама по себе си.

Началото му обаче е противоречиво. Груич влезе за първи път в игра срещу Спартак Варна при успеха с 6:0 и след само няколко минути се запомни с хитър пас при една от шестте голови атаки на Левски. Той смени Сержиньо и записа 27 минути.

Следващият му двубой беше гостуването на Ботев Пловдив, в което започна като титуляр и игра 75 минути, преди да бъде сменен от Евертон Бала. Но пък вкара с глава първия гол за „сините“ при победата с 3:1. После се появи преждевременно срещу Славия (2:1) вместо контузения Серафимов в 42-ата мин.

Последваха мачове срещу ЦСКА 1948 (1:0) и ЦСКА за Суперкупата (2:4), в които бе титуляр и бе заменян съответно от Рейналдо и Мубарик, както и влизането на мястото на Митков в 68-ата минута при нулевото равенство като гост на Ботев Враца.

Сухите цифри показаха видими тенденции покрай първите впечатления. Със средно 52 минути на терена Груич игра повече в сравнение с Порто (45), Ливърпул (32) и АЕК (31), но по-малко от Херта (83), Кардиф (77) и Цървена звезда (76).

Read more

Дългоочакваната пауза за националните отбори завърши също толкова дългоочаквано и в неделя Левски се впуска във втората част от своето приключение този сезон. Въпросната пауза дойде с три мача, които „сините“ не успяха да спечелят. Те загубиха първия трофей през сезона – Суперкупата от ЦСКА. След това направиха първа грешна стъпка в първенството, след като прегазваха всички наред. И накрая бяха приземени от Ред Бул Залцбург в първия мач от Лига Европа, когато се видя, че „морето не е до колене“ в европейските турнири.

Всичко това – на фона на повече от впечатляващ и амбициозен анонс на новата клуба структура, начело с бразилеца Еду, дошъл директно от английската Висша лига. И създадените очаквания, че Левски очаква да се изстреля в съвсем различна орбита, както обича да казва бившия собственик и настоящ президент с почетна длъжност и никакви правомощия – Наско Сираков.

Read more

samolevski.substack.com

Преднината от три гола за Левски след първия мач срещу Ескишехир трябва да дава спокойствие на „сините“, но преобладава нервността. „Сините“ са разкъсани от критики след първия мач в София, макар по всичко да личи, че те са с най-големи шансове да продължат във втория кръг. А както ще се окаже, Левски е и единственият български тим, прескочил първия съперник. Това става след сезон, в който всички български отбори са отпаднали още на старта и са предизвикали обичайните пропагандни вълнения.

Read more

Времената, в които Хулио Веласкес беше изпращан да реди шезлонгите на плажа в Майорка, изглеждат безвъзвратно отминали. Когато посрещне 45-ия си рожден ден в понеделник сутринта на 5 октомври, треньорът на Левски ще може да си направи обичайната равносметка: намира се в най-успешния период от своята кариера. И числата са категорични по темата.

Преди да се озове на „Герена“, Веласкес е водил най-дълго испанския втородивизионен Алкоркон. Там той се е задържал 625 дни. На своя рожден ден Дон Хулио ще може с гордост да изчисли, че в Левски е вече 638 дни или с 13 повече от най-доброто си постижение. Освен индивидуален рекорд, това е белег и за успех. Според изчисления на УЕФА и на швейцарската футболна обсерватория CIES през последните 5 години треньорите се задържат средно по около 15 месеца начело, като периодът намалява, вероятно и заради огромния натиск върху наставниците.

Read more

Едва ли преди провеждането на дори и една тренировка той заслужава върху него да се излее нещо негативно. Но пък българският футбол и институцията го изискват.

Добре, сериозно ли е да вземеш треньорски лиценз преди седмица и след няколко дни вече да си национален селекционер? И не е ли това обобщението на дъното, от което националите не могат да се оттласнат вече години наред и се затъва все по-дълбоко?

Лицензи се раздават непрекъснато и за тях се учи. Сигурно е, че временният треньор Рибарски има опит, включително и в странния случай на ЦСКА 1948, където такива като него се сменят като пътниците на всяка спирка на метрото.

Когато обаче към институцията национален отбор има подобно обидно отношение от шефовете на футбола, логично е да ги има и днешните резултати. С лицензиран треньор от седмица или спуснат такъв по политическа линия, загубите не са най-страшното. То е в празните трибуни, липсата на всякакъв интерес и масовите подигравки след всеки мач, подменили гордостта от трибагреника на трибуните.

Чипът в главата трябва да се смени, а не треньорите. И за това лицензи няма.

Юрген Клоп не седи. Това е първото, което научавате за него, ако го гледате с години. Той стои до тъчлинията, стиска юмруци, крещи и размахва ръце. Сякаш всеки мач се играе през неговото тяло.

Затова кадрите от мача с Гърция в Купата на нациите (0:1) изглеждат толкова странно. Гърция вкарва, а Клоп сяда върху синята каса до пейката и просто гледа. Не ругае, не жестикулира и не търси погледа на съдията. Човекът, който държи енергията на стадиона в шепата си, за няколко секунди изглежда като обикновен зрител.

„Нахлупил шапка на „Адидас“, в траурна черна дреха, позиращ театрално при редките добри положения и невъзмутим при неудачите, треньорът наблюдаваше зациклянето на отбора си срещу Гърция с изпробването на различни пози. От разхождането по тъчлинията с ръце в джобове, като разсеян минувач, до сядане върху синята хладилна каса, като Марсело Биелса на световното, за да наблюдава събитията на нивото на тревата. Всичко това, за да прикрие разочарованието си“, както отбелязва испанският вестник „Ел Паис“.

Read more

Стигнахме до контакта от страна на Спас Русев, който се беше оплел достатъчно в левскарските дела и явно търсеше подкрепа от феновете, очаквайки, че не е далеч моментът, в който те самите ще му търсят сметка.

Имаше и още една причина за промяната в желанието да се свърже с мен. Бях се завърнал начело на тръста.

Последното беше нещо, което възникна като желание у мен след доста размисли, но и може би бях преодолял отвращението, което изпитвах след скандалите с Тонев. Бях си дал сметка, че борбата в Левски явно ще е безкрайна и трябва устойчивост. При задкулисието няма правила и защо пък да не им дадем отпор и да започваме отново? Този път смятах, че трябва да сменим стратегията и реших да изляза с подобна идея пред тръста! Исках, ако ме изберат отново, да започнем да правим стратегия как трябва да изглежда Левски, да съберем екип от професионалисти, които да я изработят, и да я представим. На база на тази стратегия да поставим и въпроса пред съответния собственик, Спас Русев или друг, да дава акциите и да изчезва.

Read more

Да победиш с 3:0 в европейските турнири, но на следващия ден пресата да те съсипе от критики, е нещо, което се случва рядко. Но това изпитва Левски след първия мач от първия кръг в Купата на УЕФА през 1975-76, когато разбива с този волейболен резултат турския Ескишехир. И най-любопитното е, че единственият български всекидневник, който не отправя критики към „сините“ на следващия ден, е... „Народна Армия“, вестникът, меко казано, пристрастен към ЦСКА по ведомствени причини.

Не само представянето на терена, но и натрупвания, главно в две посоки, са причина за подобно отношение на пресата и оттам трябва да започнем.

Read more

Ако се бяха обличали обаче и за останалите часове, можеше да загреят за една малко по-различна гледна точка, иначе звучаща по сходен начин. Недоволството на феновете на Локомотив Пловдив, както и на други, озовали се в подобна ситуация, не е, че Крушарски дава пари за футбол. В никакъв случай!

Те искат да му видят гърба, защото, давайки пари за футбол, той не може да произведе качествен футбол. Не може даже да се погрижи за ливадата, която му е дадена от общината с построен стадион за сметка на същите данъкоплатци, които искат да му видят гърба.

Това обаче събличалите се по физическо няма как да асимилират. За тях е важно някой да дава пари за футбол и те да са клекнали на яслата и да ги харчат.

За какво са им някакви фенове, които „да се мешат в ръководството“? Даже могат да ви кажат и че извършват голяма и качествена работа с парите на кметове, спонсори и всякакви Бащици.

Само че каква е работата?

Да помислим логично. Съвсем наскоро някакви млади момчета от Ред Бул Залцбург не се поизпотиха дори срещу Левски в Лига Европа. Левски прегазва всичко живо в България. Махнете 2–3 отбора като Лудогорец и двете ЦСКА. Какво е качеството на работата за парите, които се харчат в останалите клубове, и съответно нивото на футболния продукт? Ще ви кажа – нещо средно между ведрина и лечебна физкултура. Физкултура ли казах? За такова нещо дали си струва човек да се съблича или да дава 20 евро, за да го гледа?

А всичко изглеждаше сякаш планирано и подредено почти до съвършенство. Когато след Общото събрание на акционерите Еду Гаспар седна пред журналистите с широка усмивка и под новата емблема на Левски, това изглеждаше начало на нова ера. И е такова. С добавката, че трябва да бъде успешна ера и заявката за това е огромна. Левски е спечелил преди няколко месеца 27-ата си титла, предстои му участие в същинската фаза на европейските турнири след дълго отсъствие. Феновете изкупуват за минути капацитета на стадиона, а отбор и треньор постигат победа след победа.

И като черешка на всичко, на екраните на въпросната пресконференция грейна проектът на новия стадион. С увеличен капацитет до 28 000 места спрямо първоначалните анонси, от най-висока категория и с претенции да бъде един от най-модерните в тази част на света. Не на последно място и с оригинални елементи в дизайна му, нещо като трансформация и продължение на свещеното за привърженици „Л“ в син пламък.

Почти гениално. Операция „Син пламък“. Горивото се изразходва ефикасно, синият пламък оставя само топлината наоколо и няма почти никакви сажди. Звучи точно като началото на нова ера.

Нова ера и операция, които обаче никой не можеше да предположи, че всъщност най-вероятно ще започнат с фиаско.

Дни преди мача с Ред Бул Залцбург, европейските турнири, които трябва да бъдат ежедневие в бъдещето след толкова дълго чакане и обобщават левскарската мечта на поколения, всъщност ще започнат не с ентусиазъм, а на наполовина празен стадион. Нещо повече – отровата на социалните мрежи изля върху клуба неочаквания гняв на левскарите, маскиран като недоволство от високите цени на билетите за Европа. Даже не само недоволство, но дори и настървение да се демонстрира гняв, сякаш събиран много време и насочен срещу комерсиалните активности, които иначе демонстрираха възхищение.

Какво се случи? И защо?

Най-елементарно е да предположим, че е това, което изглежда. Някой в клуба се е олял с цените, опитвайки нов таван за отговарящите еуфорично фенове. В крайна сметка има логика и в двете. Шефовете, които искат да хванат момента и клубът да кешира сериозно. А после и феновете като обикновени потребители, ударени тежко от инфлацията около тях. Ако е така – всичко е въпрос на сметки. На „Герена“ ще си вземат бележка и ще коригират цените още за следващото домакинство в Европа, а междувременно ще направят и някой жест, който да бъде оценен. Те са обречени в едно надиграване със запалянковците на тема „Билети и цени“, защото единственият им голям коз е отборът. Ако Веласкес и подчинените му започнат да мачкат, концепцията може и да проработи. Но я има и другата крайност. Ако не мачкат, а почнат да получават сблъсъци с реалността, възможността за финансов провал е съвсем реалистична. Следващите домакинства срещу Ягелония и Лилестрьом не носят атрактивни афиши, а Милан в мразовита януарска вечер без да се играе за нищо няма как да бъде изобщо магнит. Справка – претърпелият огромен провал проект за честване на юбилея на Гунди в мач, първо срещу Бока Хуниорс, а след това и срещу Милан. И конфузията той да бъде отказан заради мижав интерес.

Едва ли обаче е толкова просто и Еду Гаспар, Клаудио Праковник и колегите им от новия съвет на директорите тепърва ще имат сложен ребус пред себе си. Новите шефове вече показаха възхищението си от това, което са видели да прави публиката на Левски, и го определиха като „нещо, което не са виждали“. Изглежда странно за бразилци, особено за бивш директор на Фламенго, какъвто е Праковник. Но пък не е непознато. Няколко години по-рано сегашният президент на Гьозтепе Расмус Анкерсен, в качеството си на представител на „Спорт Репъблик“ на Драган Шолак, също изрази възхищението си от публиката по време на финала за купата срещу ЦСКА. В корпоративния свят на футболния бизнес това означава пари. И заради това експертите-директори на Бостанджиев говорят за „солидна основа“ в начинанието, с което са се заели.

Това обаче е нещо, което в началото на юли никой нямаше как да предвиди. И именно там трябва да се търси основата на днешния проблем. Той прилича на това, което се вижда с отбора на Хулио Веласкес, който сякаш „зацикли“ след серия от отлични мачове. И някъде там трябва да потърсим сходни белези в състоянието на публика и отбора.

Факт е, че феновете изразходваха огромно количество емоционален капитал в последните два месеца. Това без съмнение е първият ключ. Само за няколко месеца те преживяха шампионската титла след дълга пауза, завръщането в европейските турнири след също толкова дълга пауза. Борац, Крайова, Кайрат, АЕК, пътувания, чакане, билети, опашки, напрежение, надежда за Шампионска лига, отпадане от Шампионска лига, прехвърляне в Лига Европа. Всеки от тези мачове, започнали още от зимата и далеч преди Европа, беше представян като исторически. И беше приеман като такъв, докато самата дума започна да губи силата си.

В самия анонс за продажбата на пакетни билети за мачовете от Лига Европа клубът се обърна към феновете, като обяви, че новите 4 мача „се запечатват в историята“ и се помнят цял живот. Тук обаче се появява и първият парадокс: ако всеки мач е историческо събитие, нито един мач не остава единствено събитие.

Или, както биха казали специалистите, това е учебникарски пример за едно понятие, появило се в последните години и определяно като „фенска умора“. В случая с Левски по-подходящо е да говорим за „емоционална пренаситеност“.

„Сините“ започнаха годината (и живяха в последните години) с огромен дефицит на футболни емоции. 17 години без титла и 16 години без европейски турнири създадоха огромен глад, който през времето заведе 15 000 човека в Бургас на финала за купата с Черно море (2015 г.) или водеше до разграбването на билетите за всеки важен мач в преследването на мечтата. Клубът успешно превърна това в потребление и започна да чупи рекордите. В едно потребление обаче има много значими фактори като време, пари, внимание, емоционална енергия. Ето защо рекордните продажби на фланелки и сезонни карти лятото не противоречат на полупразния стадион срещу Ред Бул Залцбург, а са дълбоко свързани.

Ролята на многото сезонни (полусезонни) карти също е важна. Този, който я е купил, вече е казал, че е с Левски за дълго време и не взема решение за всеки мач. Този без карта обаче се пита за цената и дали би дал 20, 30, 40 евро за този мач днес. И въпросът не е колко струва едно преживяване, а колко струва това конкретно преживяване спрямо всички останали преживявания, които получи и които може да получи в следващите месеци.

Ето защо това е най-важното: проблемът едва ли може да се търси в абсолютната цена. Самите билети за първия мач от Лига Европа не са екстремни за европейски футбол, както и за България. Даже те могат да бъдат „евтини“ за АЕК. Но да изглеждат „скъпи“ за Залцбург, защото фенът вече е дал за Кайрат, Крайова, АЕК и т.н. Това е натрупването, което е част от умората.

Има и много важна промяна обаче в символиката, което е най-интересната част.

През лятото фенът на Левски не беше клиент. Той беше 12-ият играч. Беше човекът, който спасява клуба („Без вас нямаше да има Левски“). И изведнъж преживя цената на билета, за да усети не просто, че „това е скъпо“. Ами нещо, което звучи страшно: „Аз помогнах на този клуб да стигне дотук, а сега той ми продава достъпа до това, което заедно постигнахме.“

И заради това реакцията, включително нападките към клуба в социалните мрежи, могат да бъдат определени като реакция, която е морална, а не е икономическа. Тя води и до думата „алчност“. Тя е обвинение за нарушен психологически договор, ако може да съществува подобно звучащо абсурдно в модерния свят понятие.

И точно заради това представеното ново ръководство на Бостанджиев с фигури като Еду Гаспар вероятно засилва този ефект. Допреди няколко месеца се казваше, че „феновете спасяват Левски“, а сега се говори за ново ръководство, инвестиции, стратегия, бъдеще, нов стадион.

Логично е част от публиката да си каже: „Ако вече има пари и сериозен инвеститорски план, защо аз трябва да бъда натоварван допълнително?“

Може да звучи ирационално от гледна точка на клуба, но е напълно разбираемо като фенска психология. Особено след като е факт, че хората са участвали в спасяването на клуба преди Бостанджиев да застане под прожекторите с усмихнатия Еду Гаспар.

Не бива да се подценява и още един незаобиколим фактор: АЕК беше големият момент!

Шампионска лига. Плейоф. Последна стъпка преди турнирната фаза. Гръцкият шампион отсреща. Огромният залог.

След това Левски отпадна. Отборът продължи в Лига Европа, но за немалка част от публиката разказът е „Мечтата беше Шампионска лига“, а не „Сега започва истинското европейско участие“. И двете са верни, но същевременно различни и в известна степен противоположни.

Ред Бул Залцбург може да е силен футболен продукт, но не е непременно силен фенски продукт. Не е Барселона, Байерн или ПСЖ. Не е дори АЕК. Не е и Милан, с който предстои среща през януари в София.

Хората не купуват европейски футбол, когато са потребители, а купуват конкретен мач и конкретна вечер. И в такъв случай цената за този мач може да е психологически праг, който е надхвърлен.

Значение има и стадионът. Това често се подценява. „Герена“ и „Васил Левски“ не са един и същ продукт. На „Герена“ човек купува Левски. На Националния стадион купува Левски на неутрална, огромна, овехтяла инфраструктура. Ако ще плащаш повече за специален европейски мач, очакваш и специално преживяване. В случая големият стадион има обратния ефект. Празните места се виждат и започват да произвеждат още празни места с ефекта на доминото.

И тук стигаме до още един феномен: самият празен стадион усилва недоволството. Защото ефектът на доминото е очевиден: по-малко купени билети – празен стадион – снимки в социалните мрежи – „ето я алчността на ръководството“ – емоционално възмущение – още хора не купуват – още празни места. Икономическият проблем вече е по-скоро морален конфликт.

Има и още един феномен: футболният клуб не е и не може да бъде възприеман за обикновен търговец. При него има отношение. Феновете не мислят за това как ще бъдат по-високи приходите за клуба, а за това, че той е клубът. И заради това цената има по-голям емоционален товар: прецакахме сами себе си.

Заради това, ако трябва да обобщим причината за празните седалки днес, то тя е натрупана емоционална умора, натрупан финансов разход, размиване на усещането за историчност, разочарование от отпадането от Шампионска лига (не от ЦСКА и Ботев Враца!), по-слаб магнит като Залцбург, неудобният национален стадион, усещане за промяна от спасяване на клуба към това, че клубът ни продава продукт, социалните мрежи, които превръщат всичко в морален скандал.

И заради всичко това можем да констатираме, че беше произведен първият сериозен момент на пренасищане, а не че феновете се ядосаха на Левски.

Заради това бих казал, че публиката не се е отказала от Левски. Тя отказва да консумира още един продукт на Левски при условията, при които той ѝ е предложен.

В крайна сметка основният въпрос е колко пъти можеш да продаваш на един и същи човек исторически момент, преди историческият момент да се превърне в поредния мач?

И заради това една подобна криза трябва да бъде преодоляна с лекота. Но от специалисти.

Subscribe now

Първият съперник на Левски в Лига Европа е Ред Бул Залцбург. Име, което звучи авторитетно. Но и име, което се превърна в един от най-големите символи в Европа на това, че парите не могат да купят историята, не могат да купят и феновете. Всъщност Ред Бул Залцбург като „продължител“, но и като противник на традиционния местен Аустрия Залцбург с неговите виолетово-бели екипи е една от най-известните истории за това как идентичността може да се превърне в кауза за феновете.

Read more

Read more

Да смениш наратива в нещо толкова мащабно като българския футбол си е сериозно постижение. При това, имайки предвид факта, че той функционира по някои особени и много често абсурдни и неразбираеми „правила“.

Например „играем мач за мач“ е едно от най-дебилните клишета, които описваха и цялата действителност. То създаваше единодушното усещане за отбиване на номера и живуркане ден за ден. Също така беше откровено признание за провала и желание да се размие отговорността. Не бива да пропускаме и най-важното: липса на каквито и да е амбиции.

Read more

Всеки, който се абонира в периода 6-9 септември 2026 г. за една година (или такъв от по-високия план - “Най-големият левскар”) ще получи напълно безплатно луксозната книга на Васил Колев и Георги Бърдаров “Левски: легендата за трите купи” (корична цена 25 евро).

След абонамента не е необходимо да правите нищо. Ние ще се свържем с вас, за да уточним как да получите екземпляра от книгата.