Read more

Да смениш наратива в нещо толкова мащабно като българския футбол си е сериозно постижение. При това, имайки предвид факта, че той функционира по някои особени и много често абсурдни и неразбираеми „правила“.

Например „играем мач за мач“ е едно от най-дебилните клишета, които описваха и цялата действителност. То създаваше единодушното усещане за отбиване на номера и живуркане ден за ден. Също така беше откровено признание за провала и желание да се размие отговорността. Не бива да пропускаме и най-важното: липса на каквито и да е амбиции.

Read more

Всеки, който се абонира в периода 6-9 септември 2026 г. за една година (или такъв от по-високия план - “Най-големият левскар”) ще получи напълно безплатно луксозната книга на Васил Колев и Георги Бърдаров “Левски: легендата за трите купи” (корична цена 25 евро).

След абонамента не е необходимо да правите нищо. Ние ще се свържем с вас, за да уточним как да получите екземпляра от книгата.

Еретично е, защото историята е показала, че е почти невъзможно. Ирландците обикновено много рядко се обръщат към футболисти, които играят извън Острова. А пък Левски е имал национали само от 6 европейски страни и никой не е ставал такъв, докато носи фланелката на „сините“.

Реалистично е, защото числата за първи път в кариерата на ирландското крило говорят убедително: 15 мача, 8 от които в Шампионската лига, 6 гола, една асистенция. А сезонът едва е започнал. И нещо повече: това не остава незабелязано в Ирландия. Все още предимно в страници от социалните мрежи, специализирани в следенето на ирландски футболисти. Но пък е въпрос на време да хване „окото“ на някоя от големите местни медии, където е удивително добре следен дори и преди озоваването си на „Герена“, което е най-успешният период в кариерата му. Въпросните медии няма как да подминат появилото се мнение: от началото на сезона Армстронг Око-Флекс от тима на българския шампион е най-силно представящият се ирландски футболист.

Което пък на свой ред означава, че националният селекционер Хеймир Халгримсон може изведнъж да прояви интерес към футболист, който вече е играл за Ирландия, макар и в отбора до 21 години.

Може би историята символично трябва да започне от Пловдив. Но не с отиването в Ботев, а с плейофа от Лигата на нациите през пролетта на 2025 година между България и Ирландия. Случва се така, че Армстронг Око-Флекс гледа двубоя по телевизията, потънал в депресия в Цюрих, където кариерата му в местния едноименен отбор е зациклила сериозно след добро начало предния сезон. Намира се в най-лошия период във ФК Цюрих – в 7 поредни мача точно тогава не е в групата, а до края на сезона ще запише общо 52 минути в два двубоя. Или е ясно, че е добавил поредното разочарование след неуспешните опити в Арсенал, Селтик, Уест Хем, Суонзи.

Точно във въпросния мач между България и Ирландия, спечелен от „зелените“ с 2:1, Око-Флекс чува за първи път името Пловдив. С добавката, че това е най-старият град в Европа. Ирландецът ще се сети за това, когато в безпътицата агенти му дават варианта с Ботев през лятото на 2025 г.

„Тогава дойде предложението от България – казва Око-Флекс пред „Айриш Индепендънт“. – Просто исках да отида някъде, където ми позволяват да играя, да се изразявам и да ми дават шанс. България беше различно предизвикателство и ми позволи да израсна като играч и като човек. Тази нова среда е различна и ми се отрази добре.“

Вестникът продължава: „Това е първият път в неговата изпълнена с пътувания кариера, в който дъблинчанинът играе толкова много мачове поред. Периодът му в академията на Арсенал е бил изцяло посветен на ученето на играта. Преходът към първия отбор на Селтик се оказва твърде голяма крачка, а трансферът в Уест Хем през 2021 г. не му носи очакваната изява.“

„Бяха ме научили как да печеля, но в никакъв случай и как да се боря“, добавя Око-Флекс в това интервю точно в навечерието на похищението му от Левски, както ще бъде определен трансферът му на „Герена“. Който, впрочем, е задействан с плащането на откупната му клауза от 300 000 евро.

Самият факт, че дава интервю пред един от най-големите ирландски вестници като играч на Ботев, е показателен. Баща му е лидер на организация за ирландско-нигерийско приятелство и има сериозни контакти в Дъблин, но и в медиите. За сина, който винаги е минавал за огромен талант, пък се грижи специален екип. Още с идването на „Герена“ в клуба виждат нещо, което не е ежедневие – Око-Флекс има треньор за индивидуални занимания, а те се заснемат и публикуват и в социалните мрежи.

Съвсем показателен е фактът, че минути след края на мача между Славия и Левски, който винаги ще бъде помнен с феноменалния му гол, вкаран само с финтове с десния крак, заобикаляне на защитници от външната страна и прехвърляне на вратаря, ирландските инфлуенсъри вече бяха отбелязали този факт, без в страната да се гледа българското първенство. Една подобна страница в „Инстаграм“, освен че определя крилото на Левски като „най-добре представящия се ирландски футболист в момента“, аргументира това си мнение и с детайли от играта на Око-Флекс: излизането един на един, способността му да атакува защитника както от външната, така и от вътрешната страна е видимото. Според автора обаче този сезон вече има и краен продукт – не говорим само за дрибъл и атрактивна игра, но и за голове и асистенции. Което пък води до финалното заключение: „С подобна форма Око-Флекс със сигурност ще бъде в плановете на Ирландия.“

Ласкавите оценки са едно, но суровата реалност е друго. От първия мач на Ирландия до днес играчи на едва 39 клуба извън Великобритания и Ирландия са обличали зелената фланелка, като в много от случаите говорим и за велики имена. В повечето случаи говорим за велики футболисти като Лиъм Брейди, направил кариера в Италия през 80-те, или дори за легендата Роби Кийн от времето му в Лос Анджелис Галакси. Като по-екзотични могат да се посочат няколко примера.

През 70-те години Ноел Кямбъл записва 10 мача, докато играе във втородивизионния немски Фортуна Кьолн. Ако обърнем поглед на изток, ще видим само трима ирландски национали. Ейдън Макгийди от периода си в Спартак Москва е един от тях, Дарън О’Ший е викан, докато е в Металург Донецк, а десният бек Фести Ебоселе игра през 2025 г., докато беше в Истанбул Башакшехир, а сега може да запише участия и като даден под наем в Ерзурум.

Останалите балкански и източноевропейски страни никога не са имали ирландски национал!

Око-Флекс обаче е играл вече за „зелените“ в младежка възраст и то не чак толкова отдавна. Дебютът му е на 16 юни 2023 година при 2:2 срещу Украйна, най-силният му мач е през октомври същата година, когато вкарва двата гола за успеха с 2:1 над Латвия като гост, а за последно записва 11 минути също срещу Латвия (2:2) през септември 2024 година.

И въпреки че в споменатото интервю за „Айриш Индепендънт“ твърди, че в момента не мисли за националния тим, тъй като едва ли биха го гледали в българското първенство, то отчита, че е минал през всички юношески и младежки възрасти и е играл заедно със сегашната голяма звезда на ирландците Трой Парът.

„Той беше в юношите на Тотнъм, а аз в Арсенал – казва Око-Флекс. – И е пример как дори и при отиването му под наем в различни отбори, периоди, които не бяха успешни за него, той има качествата, които рано или късно ще покаже. Ако не се е получило на едно място, не означава, че няма да стане на друго.“

В Левски вече се е получило за ирландското крило. Ако сега се озове и в националния тим, това ще бъде феноменално постижение и рекорд, който не се е случвал за тима от „Герена“.

Като изключим българските национали и факта, че общо 193 футболисти на Левски са обличали екипите на представителния държавен отбор, то никога клубът не е излъчвал национал на друга европейска държава. Имал е осем футболисти, играли за 6 различни европейски страни, но всички са имали вече предишни двубои, преди да запишат и такива, докато са на „Герена“.

Най-екзотично е името на Холмар Ейолфсон, който идва в Левски, след като преди това е дебютирал за Исландия през 2012 г. като играч на Бохум, а после е викан и по времето си в Розенборг и Макаби Хайфа. Докато е в Левски, Холмар записва 3 мача, като има и един гол.

Най-много национали от Левски има Северна Македония. Първият е сегашният помощник-треньор Дарко Тасевски, който е записал 13 двубоя с Металург Донецк, преди да регистрира и 21, докато е в Левски. Защитникът Гьоко Зайков е играл 17 пъти, докато е в Шарльороа, и след това 2 пъти като футболист на Левски. Сегашният бранител Никола Серафимов има 2 мача с унгарския Залаегерсег и още 20 с Фехервар, а до момента е играл 7 пъти, откакто е в Левски.

Двама унгарци пък се подвизават в началото на XX век. Петер Кабат, халфът с бомбен удар, е дебютирал като футболист на Вашаш и има 4 мача, както и 3 с турския Гьозтепе, а докато е на „Герена“, записва още 3 мача. Високият нападател Ищван Ференци пък е викан 3 пъти в МТК, преди да запише 2 мача при краткия си престой с екипа на „сините“.

Беларусинът Владимир Шунейко е играл 18 пъти за страната си, докато е футболист на руския Криля Советов, а след идването при „сините“ има на сметката си още 4 мача.

Списъкът се довършва от Милан Миятович, който има 2 мача, когато е в Бокел, и още 4 в Будучност Подгорица, отбори от родината му, както и 3, когато пази вратата на Левски.

Всички тези факти сочат не само колко трудно ще е, но и какво постижение ще бъде за отбора на Хулио Веласкес, ако излъчи национал на традиционна сила като Ирландия. Но пък във футбола, както вярва самият Око-Флекс, няма невъзможни неща. Левски със сигурност му осигури трамплина за това.

Едва ли има хора, които не са участвали в детската игра „Музикален стол“. Ако все пак има такива или пък е минало много време и са забравили правилата, то най-простото описание е, че столове се подреждат в кръг и техният брой е с един по-малък от броя на децата. Те обикалят в кръг под звуците на музика и когато тя спре, всяко трябва да опита да седне на някой от свободните столове. Отпада този, който не се справи. Играта продължава, като се премахва по един стол след всяко ново пускане на музиката.

Read more

Едно от най-тъпите клишета, които съществуват за случилото се с Левски в Атина вчера, е „сверяване на часовниците“. Божката Краев измисли „Риалити чек“, ама то е неприложимо за случая със „сините“, както и тази дивотия за сверяването на отдавна спрели часовници. Към това, разбира се, трябва да добавим и необходимостта от интелигентна реакция, както би я определил Хулио Веласкес, защото нещата съвсем не са толкова елементарни, колкото изглеждат на пръв поглед.

Read more

Read more

Read more

Колкото и да е трудно да бъдем категорични за постовете и пространствата при испанския треньор, то имаше нещо много показателно. Документирани са два случая, в които бразилският ляв бек Маикон е играл като халф в центъра на терена. Единият е в споменатия двубой срещу АЕК, а другият е малко повече от година по-рано. Двубоят е домакинството срещу Апоел Беер-Шева на „Герена“, завършило 0:0. Онова решение, определено като експеримент, не завърши по най-добрия начин, защото бразилецът беше изгонен с червен картон в 70-ата минута. Но пък Левски взе резултат, който му позволи след седмица на неутралния терен в Унгария да измъкне и крайната победа след дузпи.

Read more

Read more

Read more

Read more

Но пък Кайрат вече е приемал у дома си български отбор, при това в официален мач, и това е една от най-любопитните и куриозни истории от подобни двубои. История, която си заслужава да бъде разказана в детайли.

Read more

Read more

Read more

Read more

Историята на двата клуба обаче тръгва от коренно различни точки и си заслужава да бъде разказана, преди топката да се търкулне на “Георги Аспарухов”.

Read more

Мисълта за Шампионската лига, очакването на Кайрат и жребия за следващия кръг, както и неотшумелите все още емоции от Крайова, са значително по-важни теми за масата левскари. Дали ще дойде имейл с билет например беше много по-важно за повечето фенове, отколкото да се разходят до „Герена“ в събота привечер за мач, който Левски изглеждаше абсолютно обречен да спечели, каквото и да прави Веласкес със състава си.

Read more

Съдбата и емоцията на привържениците на Левски, нетърпението за края на дългото очакване, направиха така, че замисленото никога не се състоя. Със сигурност тази синя папка със своята обикновена, но и очарователна история, ще бъдат част от легендарния разказ за 27-ата и изобщо за Сираков като мажоритарен собственик на клуба. Може би е съвпадение, но точно когато разказът за неизказаните думи беше публикуван, вече циркулираше поканата за Общо събрание на клуба на 14 септември. Която сама по себе си вещае сеизмични събития с написаното.

Да започнем директно, без недомлъвки.

Read more

Read more