⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.



👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкре…

Read more

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкре…

Read more

Тя е посветена на световното първенство през 1994 г. и най-големият успех на българския футбол. Разказвам случилото се, на което бях очевидец в Америка, едва на 19 години и най-млад журналист там според вестник “Чикаго Трибюн”. Освен пътепис, размисли за онова време и увлекателни разкази на случилото се, можете да се насладите и на пълна хроника от моя репортерски бележник с мачове, интервюта, кулоарни информации и всякакви публикации.

Абсолютно незабравим спомен от незабравимо световно!

В момента можете да поръчате книгата при предварителна продажба с отстъпка. Цената е 15 евро, а плащания се приемат по банков път или Револют.

Revolut

Банков превод

Васил Колев (Vassil Kolev)

BG16STSA93000029653963
Банка ДСК

Можете да се свържете с мен във Фейсбук или на имейл gourmetfootball@gmail.com, да да уточним как да получите поръчаните екземпляри от книгата.

Офертата е валидна само при предварително заплащане преди излизането от печат на книгата, което ще бъде около 20 май 2026 г.

Read more

Read more

Read more

Read more

Колкото и неочаквана да беше за времето, в което се случи, тя бе и неминуема. От миналото лято насам се говори усилено за различни кандидати да придобият Левски. Само един от тях – Драган Шолак и неговата компания „Спорт Репъблик“, обявиха намеренията си. Останалите циркулираха неофициално и по тях доскорошният собственик Наско Сираков не взе отношение.

Смяната на върха беше неминуема по една основна причина. Сегашната управленска формула достигна своя лимит, при който е напълно невъзможно да направи следващата крачка в развитието на Левски. Собственикът Наско Сираков, подкрепен от генералния спонсор „Палмсбет“, нямаше ресурсите за това – нито да построи нов стадион, нито да поддържа конкурентно ниво по отношение на финансирането спрямо основните конкуренти Лудогорец и ЦСКА. Битката за титлата, в която отборът ще триумфира най-вероятно още през следващата седмица, не само не забави, но дори ускори неминуемото. И то се случи преди предвижданите като много тежки шест мача от плейофите.

Read more

Read more

Read more

Read more

Read more

- Как се чувствате като човек, без чиято снимка не може да излезе спортен вестник в България?

- Това е нещо, за което не губя време да разсъждавам и да се изтощавам. Преживяното време и опитът, който съм натрупал, ми позволяват да имам точка на равновесие. Уважавам всички журналисти, както и начина, по който работят и процедират. За мен обаче е въпрос на ментална хигиена и независимо дали нещата ми се получават или не, опитвам да се въздържам от коментари за работата на пресата. Уважавам всички професионалисти, но живея встрани от външния шум. Нямам социални мрежи, не чета нищо, не слушам нищо. Именно заради всичко споменато, това не е нещо, на което ще отделя време да разсъждавам.

- Популярността на Левски обаче не е ли нещо, което създава по-различен и по-голям натиск върху вас, защото би трябвало да е по-различно от опита, който имате до идването си в София?

- Не, както вече ви казах, това е смисълът на толкова години опит в професията. Да поддържам това състояние на равновесие и този баланс и да приемам всеки ден по най-нормалния начин с всичко, което се случва.

- Към днешна дата сте начело на Левски вече 470 дни. Само един чужд треньор, Рудолф Витлачил, има по-дълъг престой от вас – два пъти по над 500 дни. И двата пъти завършват с шампионски титли. Знаците са очевидни, но вие как се чувствате на ръба на историята – поласкан или го приемате като фактическа оценка за труда?

- Както вие казахте, със сигурност това е факт. Но, както и друг път съм коментирал, аз се чувствам много добре, много комфортно и много щастлив в София. По същия начин се чувствам и в качеството си на треньор на този голям отбор. За мен много важен аспект в житейски план е да се наслаждавам на всекидневието. Откакто пристигнах миналия сезон се наслаждавам на всеки ден. Коментирал съм го и преди: аз съм човек, който освен, че работи във футбол, обича футбола. Ценя много това, че контекстът е емоционален, че има толкова страст и че хората са толкова привързани към отбора. Това беше в основата на решението да подпиша с Левски. Чувствам се горд и привилегирован да тренирам този отбор.

Много ми харесва да ценя и уважавам историята на клубовете, в които съм работил и хората, които са минали през тях в различните периоди. Но както тук, така и навсякъде другаде, не влагам чак толкова енергия във фактологията, не се замислям. Целта е във времето, което прекарвам някъде, да упражнявам професията си с достойнство. И да помогна на феновете да се чувстват щастливи с отбора.

- Още в самото началото започнаха да ви наричат Дон Хулио. В Аржентина например казват на Марадона „Дон Диего“, но все още няма „Дон Лео“. И във връзка с традицията в тези страни, включително Испания, усещате Дон Хулио като топлина и уважение или обръщение към институция, каквато е треньорът на Левски?

- За хората и за привържениците на Левски мога да говоря само хубави неща още от първия ден, от който съм тук. Не само на стадиона, на улицата също така. Изключително топло, учтиво и много уважително се държат с мен, а и не само с мен, но и с щаба ми, със семейството. От първия ден и навсякъде. И за мен това е най-важното.

- А харесва ли ви да ви наричат Дон Хулио?

- Може да ви се сторя странен, но не губя време да размишлявам върху подобен род въпроси. За мен най-важното нещо в живота, не става дума само за футбола, е уважението. Ако нещата са базирани на уважение, за мен няма проблем.

- Обаче винаги има подводни камъни. В испанската литература има Дон Кихот, а в киното има Дон Вито Корлеоне като два различни образа. След като сте треньор на Левски, винаги има колебания по цялата скала на оценките. Коя от тези неизбежности като треньор на Левски предпочитате?

- Както вече споменах, в крайна сметка става въпрос за доста и различни аспекти и гледам на всичко това от опита и годините. На база на всичко това можеш да се оформиш по даден начин. В моя случай конкретно, нещо, което ми позволява винаги да поддържам една ментална хигиена, винаги да съм си чистил главата и съзнанието, е да стоя далеч от този шум. Независимо дали коментарите са позитивни или не толкова добри и винаги да търся начин да действам с професионалната отговорност. Защото възхвалите или пък критиките, когато си дълги години в тази професия, са част от средата и това е напълно нормално.

Като следствие опитвам да вземам решение само на база на процесите в отбора. Уважавам всякакви коментари и мнения, но стоя на страна и не се влияя, както от положителни, така и от негативни течения.

- Бебето от 1994, горе-долу същото отношение. Минаваме на футболните въпроси. Испания е водещата треньорската школа в света и най-силната футболна държава. Как се чувствате като неин посланик?

- Не, по никакъв начин не се чувствам посланик. Аз съм нещо различно заради обстоятелствата на работата. Но пък и смятам, че и другите държави и школи изкарват добри треньори.

Добре известно е обаче, че Испания има много треньори в различни първенства, както и в елита на футбола. Не съм обаче привързан към идеята в сегашния глобален свят да слагаме всички в един чувал, само защото сме родени на едно и също място. Всеки професионалист има различен път, черпи данни от различни източници, натрупва различен опит. Да, вярно е, че, че испанските треньори имат висока тактическа култура и са много добре подготвени.

Но аз като човек, който е имал щастието да бъде треньор в различни държави, не мисля, че най-доброто е само в Испания. Има интересни неща навсякъде. Важно е да имаш положителна нагласа и отношение, за да ги видиш.

- Все пак има толкова големи испански имена в професията като Гуардиола, Артета, Унаи Емери, Луис Енрике, Фабрегас... До кого от тях най-вече се доближавате като разбиране и интерпретация на футбола? Да го кажем и така: от кого най-много искате да вземате. Например Гуардиола е смятан за ментор от мнозина...

- В живота постоянно се учиш. Във футболната среда и по-специално в треньорската професия трябва да се развиваш постоянно. Защото промените се случват много бързо, всичко е много динамично. Драстични промени наблюдаваме в тази игра през последните 10 години, както на терена, така и извън него.

Основното в моята работа е фокусът върху моя отбор, както и върху съперника на моя отбор.

евентуално върху следващия противник, върху нашата работа. Истина е обаче, че инвестирам много време в анализ на отбори, които ме привличат и са приятни за гледане. Не е задължително това да са такива от английската Висша лига или Ла Лига. Навсякъде има отбори, от които можеш да научиш нещо или да откриеш идеи, освен, че са привлекателни за гледане. Харесвам ми да анализирам и изучавам. Всички имена, които вие споменахте, са от най-високо ниво. Допада ми какво правят те и техните щабове, но доста време отделям да анализирам много повече отбори и работата на техните треньори.

- Играта на Левски в момента най-много е сравнявана с тази па ПСЖ. Но аз ще ви питам директно: кой отбор най-много ви харесва като футбол, който играе?

- Да, Пари Сен Жермен е отбор, който много ми допада. Също така и Манчестър Сити е на много добро ниво и направи силен мач срещу Арсенал. Комо се представят много добре в Италия. Байерн Мюнхен прави нещата отлично, другите са Барселона и Реал Сосиедад. Също така и Астон Вила. Вчера например гледах техния мач и видях доста интересни неща. Няма как да пропусна и Фернандо Диниз в Бразилия с неговите необичайни идеи. Много са не само отборите, но и треньорите заради идеите, които опитват да наложат, заради динамиката. Разбира се винаги изхождайки от това с какво разполага даден треньор като играчи. Това е много важно.

- А в България кой отбор ви харесва като игра, която показва. Разбира се, Левски не го коментираме.

- Ще е липса на уважение от моя гледна точка да коментирам който и да е отбор в България.

- Критикуват ви често за дефанзивен подход, някои го наричат и страхлив футбол, конкретно срещу по-силните отбори и конкретно за персоналното пазене. Никъде не се споменава например за Аталанта, който експлоатираше много добре този модел, както и че в момента се завръща – дори и Байерн Мюнхен го ползва. Отживелица ли е това с персоналното пазене? И как ще коментирате критиките за дефанзивния ви подход?

- Първо искам да кажа, че уважавам абсолютно всеки коментар и абсолютно всички хора, които изказват мнението си, изхождайки от предпоставката да вярват повече в субективното, отколкото в обективното. За мен футболът е това, което човек вижда, което възприема и което чувства повече от всички статистики.

Но разбира се данните и статистиката са много важни и нещо много хубаво, ако, разбира се, бъде използвано добре. Това е инструмент, който помага и трябва да знаеш да го ползваш. Като следствие от казаното до тук считам, че данните говорят сами по себе си. Без съмнение сме отборът, който играе най-нападателно в цялото първенство. Горе-долу около 65% се движим като притежание на топката. Ние сме отборът, който към днешна дата е с най-много отправени удари към противниковата врата. И към днешна дата сме отборът с най-много отбелязани голове. Всичко това е пример за нападателната мощ на този отбор.

Ако трябва вече да влезем в анализ на мачове, които вие споменахте, като срещу ЦСКА и Лудогорец, по принцип това са затворени мачове с малко ситуации за гол. Има много емоционално значение в тези мачове.

Но ако искаме на базата на анализа и данните да сме обективни, от моето идване например имахме мач срещу Лудогорец. Лично аз обаче не съм виждал на терена много пъти той да е бил подлаган на това, което ние направихме в последния мач за купата. Никой не ги е притискал толкова в полето им и не е заслужавал с футболните си аргументи победата в по-голяма степен от нас.

И след това има аспект, който не можем да забравим. Аз съм първият, който толкова много цени историята и идиосинкразията на всеки клуб, но не бива да забравяме бюджетите, с които разполага всеки отбор. Оттам насетне трябва да има все пак някаква корелация между това, което генерира инвестицията и това, което може да се постигне. Заради това давам толкова висока оценка на футболистите. Говоря за времето, откакто аз съм начело.

Истината е, че както през миналия сезон, така и през този, Лудогорец е в пъти с по-голям бюджет от Левски. Много по-голям бюджет от Левски управлява а и ЦСКА София. Това е реалността и именно заради това давам толкова висока оценка на работата на нашите футболисти. И именно заради това, на база на казаното, смятам, че в нападение отборът се представя по невероятен начин. Нашата философия и настройка е да излизаме с мисълта за победа на всеки един стадион. Във всеки един турнир сме го показали по мое мнение, включително и в европейските турнири. Уважавам абсолютно всички коментари, мнението на всеки, но това, което постигнаха футболистите към днешна дата е невероятно. И това е благодарение на тяхното отношение, на влагането, на начина, по който се отнасят.

- Това е точно така, но тук има един много тънък момент, който е много специфичен за Левски. Говорим за нещо като исторически стил и че Левски е много труден за всеки треньор отбор, защото феновете очакват да печели красиво, не само да печели. И освен всичко друго при 26 шампионски титли до момента, само в 3 случая Левски е бил най-богатият в лигата.

- А въпросът какъв е?

- Как това се вписва във вашата концепция, защото вие говорите за един прагматизъм. Въпросът е дали този прагматизъм няма да натежи, така както историческият стил е натежавал върху имена като Делио Роси?

- Какво значи прагматичен подход? Всички отбори в целия свят искат да играят красиво и да побеждават. Ние това го показваме и искаме победата да е следствие на красивата игра. Винаги търсим противниковата врата в случай, че играем на нормален терен и в някои случаи на доста тежки терени. Независимо на какъв терен играем, винаги сме проактивни. Повече от това – мисля, че е трудно.

- Това ме задоволява напълно. Но въпросът беше, че Левски има исторически стил и засега резултатите го покриват. Идеята е, че...

- Миналото го оставяме извън този разговор. Историята е в книгите. Уважавам историята, но фокусът ми е в настоящия момент.

- Разбирам. На какво се дължат множеството ротации? Това е ваш подход или се опитвате да изненадвате непрекъснато съперника, тъй като Левски със сигурност е най-проучваният от другите тимове?

- Мисля, че всеки анализира другия. Имаме голям процент играчи, които са натрупали доста игрово време.

Истина е, че когато има и междинен кръг в зависимост от това с какво разполагаме и какви са моментните възможности в състава, винаги сме се стремели всеки един да се чувства жив, активен и способен да помогне. И преди всичко, защото всички футболисти, във всяка една тренировка показват, че са готови да помогнат с всичко на отбора си с отношението си. Не вярвам много и че в съвременния футбол има фиксирани позиции. Очевидно искам да наложим нашия модел и за мен това е най-важното – нашата идея за играта. Всеки мач те изправя пред противник с различен начин на игра. И на базата на това къде ние виждаме предимство в пространствата, търсим най-адекватните промени или начин, по който да навредим на съперника, да бъдем опасни за него на базата на нашите силни качества. Търсим къде са нашите силни страни.

- Как се практикуват съвременни идеи извън големите първенства и клубове, тоест с ограничени ресурси. Ясно е, че в българската лига няма световни звезди.

- Не съм говорил за ограничени и неограничени ресурси. Има два клуба, които имат по-голям бюджет. Оттам насетне ние с нашите инструменти и в рамките на нашите възможности с фокус и приоритет върху работата на нашия отбор на терена и извън него, опитваме да представяме нашата най-добра версия постоянно. И фокусът и приоритетът е върху нас самите. Приоритетът е ние, не аз. Заради това говоря много за екипната и отборната работа на терен. И заради това говоря за връзката между всички в клуба – спортния щаб и хората в клуба. Поради тази причина всичко се случва на базата на уважението един към друг и уважението към ролята функциите и компетенцията на всеки, на работа в екип на терена и извън него. Важно е наистина да сме добре стиковани и благодарение на това и на работата, която извършват футболистите и всички в клуба, към днешна дата сме на това място.

- Малко по темата с младите футболисти, които винаги са специални в Левски. Какво бъдеще имат те в Левски и от какво зависи да получават повече шансове?

- В този живот вярвам в убеждението, че трябва да си реалист. Това е клуб с огромен потенциал. Наистина има невероятна възможност за развитие. В структурата наблюдавам хора, които наистина искат да се развиват и са много добри специалисти. Но пък и това, което не може да се отрече са очевидните неща. Не може да слагаш играчи в първия отбор просто защото искаш да сложиш такива играчи. Вие ще сте първите, които ще очаквате от нас добри резултати. Нещо, което не бива да забравяме е, че към днешна дата, вторият отбор на Левски се намира в долната част на класирането в третия ешелон на българския футбол. И който и да е треньор на Левски в този момент натиска едно копче и излизат играчи за първия отбор. Обожавам да работя с млади футболисти. Но трябва да има логика във всичко. Моята работа е това как изглежда първия отбор и в зависимост от ситуациите, които се предлагат и в зависимост от нашите професионални ангажименти следим това, което се случва в школата. Но трябва да си кажем истината в очите и това, което е реално. Не можем да разказваме небивалици.

- Последен въпрос: останаха само две нули в България – победа срещу ЦСКА и шампионската титла. Може ли Левски да стане шампион без победи над Лудогорец и ЦСКА, не толкова теоретично, а как самият вие ще го приемете?

- Това за теориите във футбола... Живея в настоящето и фокусът ми е в следващия мач. Обичам да съм подреден и не мисля за ситуации и възможности, защото в живота и във футбола се показва, че ако си вирнеш носа, особено, когато е неподходящ момент получаваш шамар. И в живота, и във футбола. Историята не е тая, в която играя. Играя в настоящето. Много е хубаво да уважаваш историята и аз конкретно за себе си ви уверявам, че обичам историята на футбола, но всеки нов сезон е настоящето. Оттук насетне трябва да сме скромни, мислейки ден за ден и мач за мач. Останалото е за хората. Животът и футболът учат, че ако не си скромен и здраво стъпил на земята, трудно ще ти се получи.

- Тоест историята е днес?

- Перфектно казано! Мисля, че бях ясен!

„Историята е днес.“ Думите са мои, след като Хулио Веласкес, треньорът на Левски, е завършил последното изречение от отговора на финалния въпрос и след „мач“, продължил почти едно полувреме. „Перфектно!“, казва той по повод току-що направеното заключение, или по-скоро обобщение, и подава ръка като при добре свършена работа.
Много вероятно е доста журналисти на мое място да не са особено очаровани от интервюто. Елементарният прочит би бил, че Хулио си знае своето и го поднася непрекъснато и упорито в един и същ вид. Това е един безкраен водопад от думи, веднъж преди мач и два пъти след него. Мнозина ще имат дръзновението да претендират, че биха могли да възпроизведат без грешка. Особено тази част с гордостта от играчите, независимо какво се е случило на терена. Други биха казали, че той трудно ще даде атрактивно заглавие в бясната надпревара за кликове, заместила тази за внимание на вестникарските будки.
Веласкес обаче не е по-различен от останалите в съвременния футбол, където пиар концепциите са безпощадни и достъпът до нещо интересно и най-вече автентично е силно ограничен. Да изкопаеш диамант в тази среда е цяло чудо.
Треньорът на Левски обаче е на „Герена“ от почти 500 дни. Слушали сме го безкрайно, анализирали сме го още повече, получил е няколко прякора, използвали сме метафори след метафори, сравнявали сме го с какви ли не образи. Но като теглиш чертата, е оставало едно особено чувство, че не го познаваме и има нещо, което ни притеснява, докато следваме неумолимия ритъм на ежедневната работа. В нея, по отношение на Левски и българския футбол, за Веласкес е отредена главната роля.
„Не губя време да разсъждавам върху това и да се изтощавам“, казва той, когато започвам от темата за неизбежните популярност и слава, които предполага треньорският пост в Левски. „Преживяното време и опитът ми позволяват да имам точка на равновесие. Нямам социални мрежи, не чета нищо, не слушам нищо.“
Веласкес обаче току-що е вкарал в обръщение

словосъчетанието „ментална хигиена“

Това е много интересно, защото всеки от нас е чувал за различна хигиена, включително и информационна. Това, което той казва, може да бъде пропуснато между ушите, но пък може и да се окаже истинска находка. Това не е щит, който повечето хора биха сложили пред себе си, ако са на неговото място. Ясно е, че като треньор на Левски той е подложен на лавина от всякаква информация и оценки, която част от тези преди него не са имали силите да издържат, какво остава да овладеят. И точно поради това, освен всички останали причини, не е имало и как да се задържат на поста дори и на половината от неговото време. Критиките и оценките са едната страна на нещата. „Пишете и говорете – не чета вестници и не гледам телевизия“, е стандартно клише, което ще чуете често във футбола.
„Менталната хигиена“ обаче е друго ниво. Тя би трябвало да включва това да се изолираш от дразнители на всяко ниво, които да попречат на фокуса върху работата, и списъкът може да бъде доста дълъг. Импровизирайки, едва ли ще сгрешим, ако добавим към него например участието в селекцията, за което той е говорил неведнъж. Има си хора за всичко, Хулио е треньор по футбол и е съсредоточен върху своята работа. Другото би нарушило точката на равновесие, защото всичките беди във футбола (или почти всичките) идват от лошата селекция. Защо тогава един гост на един контекст, както би се изразил самият испански треньор, да си нарушава менталната хигиена?
В нея има среда, която трябва да приеме, и тя включва журналисти, медии, запалянковци, популярността в големия клуб, натиска на резултатите, както и множество елементи от случайността. Вероятно някъде по пътя от Поли Ехидо до Левски София Веласкес си е дал сметката за разликата между мечти, ресурси и възможности и е направил заключението, което движи професионалния му живот:
„За мен много важен аспект в житейски план е да се наслаждавам на всекидневието. Откакто пристигнах миналия сезон, се наслаждавам на всеки ден. Коментирал съм го и преди: аз съм човек, който освен че работи във футбол, обича футбола. Ценя много това, че контекстът е емоционален, че има толкова страст и че хората са толкова привързани към отбора. Това беше в основата на решението да подпиша с Левски.“
Откъде обаче идват онези му реакции, в които удря по треньорската скамейка на Фортуна Ситард или Славия, или пък се замесва в емоционални инциденти като този с Ясен Петров след драматичния край на мача срещу Добруджа? Дали е въпрос на нарушена ментална хигиена, или пък е друго? Например трудно приема това планът му да не успее?
Това е интересното в интервюто и си отбелязвам да наблюдавам реакциите му в тези точно 42 минути. Задачата не е лека и е една от многото. Визуалният контекст, ако продължим с клишето, не е лек. На практика участваме трима – аз, той и преводачът, което означава погледът да се движи, а това понякога може да изглежда дори налудничаво. Аз обаче чакам ситуация, в която би могъл да излезе от обичайния контрол.
Провокациите към него са много, макар и неизбежни. Той чува в последователност въпроси, които се задават в пространството от феновете и анализаторите, но по някаква причина репортерите след мач му спестяват. Дали е страхлив треньор; дали тактиките му са дефанзивни; защо не използва юноши; цялата концепция с нулите, макар и без прякора; битката за титлата; липсата на победа срещу ЦСКА...
Даже съм се подготвил предварително и левскарското у мен е заговорило. „Трябва да има някакъв момент, в който убедително да му покажа колко е важно да победи ЦСКА.“ Точно преди да започнем разговора съм му подарил книгата ни с Георги Бърдаров „Левски: легендата за трите купи“. „Вътре е всичко. Особено по темата за ЦСКА“, казвам, надявайки се да събудя любопитството.
Не се стига до ефекта, който преследвам. Но получавам друг. Стигаме в един момент до темата за историческия стил на Левски и това, че той може и да поема понякога в друга посока. Което е огромен риск. Преди него накриво е стъпил дори име като Делио Роси. Имало е подхвърляния и към Люпко Петрович, който обаче винаги е отговарял с резултати. Даже е постигнал съвършения резултат, макар и не с Левски. Какво да казваш за футбола на човек, печелил купата с големите уши? При това един от двамата, направили го с отбор от Източна Европа.
Историческата тема се извежда на друго ниво – академично. Не е за вярване.

„Аз съм първият, който цени историята и идиосинкразията на всеки клуб“,

вметва Хулио, докато развива мисълта си по темата за дефанзивния подход в някои мачове и точно преди да вкара в обръщение по-големите бюджети на Лудогорец и ЦСКА. Идиосинкразията? Бас държа, че никой, дори в университетите, не му минава през акъла да сложи в едно изречение идиосинкразия и футбол. Самият Хулио няма да каже това по телевизията след мач, защото няма и да го разберат. А е толкова простичко. Левски е символ на свободата, някои ще кажат, че е бил най-голямата опозиция при тоталитарния режим и дразнител на властта. Преименуван е, гонен, наказван. Обичан е от народа. Народът е искал и иска да го вижда по определен начин. Не иска да побеждава на всяка цена, но това не значи да не побеждава. Също така и когато побеждава, да го прави с красив футбол.

„Отбор на народа“. „Левски значи свобода“. „Сините в атака“.

Това общо, но и поотделно, е идиосинкразия на Левски. Индивидуална особеност, но всъщност много повече.
Тук трябва да отворя една скоба. Забелязал съм и в други интервюта как в определен момент Веласкес заема позата на неразбрал. Иска уточнение или направо пита какъв е въпросът. При мен се случва точно когато стигаме до темата за историческия стил и вероятността той да се сблъска с този проблем. Може би неглижирането е защитна реакция, защото той е наясно, че при подобен сблъсък резултатът е предвидим и успехите са само временни, котерийни и единствено отлагат (за кратко) неизбежния резултат.
Идиосинкразията, Хулио. „Сините в атака“.
Предпочитам обаче да замълча, защото в крайна сметка това може би е част от менталната хигиена. Дали в своя балон Веласкес някога е чувал за „Сините в атака“?
Футболната част от интервюто е тази, в която той

плува в свои води,

чувства се комфортно, разчупва някои от стереотипите и даже дава най-интересния елемент. Оказва се, че е почитател на бразилския треньор Фернандо Диниз. При това именно на него и в компанията на славните негови сънародници като Гуардиола, Артета, Луис Енрике, Шави Алонсо, Унаи Емери или дори изгряващия в Комо Фабрегас Веласкес отделя специално внимание. „Гледам го, независимо в кой бразилски отбор е треньор“, подчертава той.
Това вече е много и диамантът, който съм очаквал да намеря. Той обяснява абсолютно всичко и е жалон, когато седнеш да анализираш защо Дон Хулио е направил това или онова, започвайки от безкрайните ротации, смяната на позиции и неочакваните тактически решения.
Фернандо Диниз натрупа световна слава, защото се оказа начело на бразилския национален отбор, след като спечели (неочаквано) Копа Либертадорес с Флуминензе през 2023 г.

„Динизисмо“ е стил,

в който уличният футбол и футзалът се пренасят на голям терен. Там има множество ротации на позициите, ако има постове изобщо. Играчите се събират около топката, дриблират, импровизират. Правят неочакваното.
Бразилецът се опита да го пренесе в националния отбор, но този подход е много опасен, защото оставя огромни пространства и трудно може да работи срещу добре организирани отбори като европейските. Заради това след само 6 мача и отрицателен баланс Фернандо Диниз беше сменен от Доривал Жуниор, тъй като имаше, макар и неособено голям, но все пак риск „златистите“ да пропуснат световното. А пък днес реализмът и прагматизмът доведоха до това, че Карло Анчелоти пое поста и върна спокойствието.
Ето ви обяснението за действията на Веласкес. Защо Ради Кирилов се появява като десен бек през второто полувреме във Варна срещу Черно море или защо никой не може да каже в някои мачове на каква позиция играе точно Евертон Бала. Също така и защо Левски упражнява персонално пазене срещу Лудогорец и оставя големи пространства, както ще ви покаже в анализите си Нико Петров.
Дали обаче подобна концепция е налудничава и най-малко хаотична в Левски? Изглежда така, но по-скоро не. Веласкес си е направил сметката, че тук му трябва нещо абсолютно необичайно. Такова, каквото едва ли ще бъде прието в Удинезе, Алавес (ако го е правил там) или дори Фортуна Ситард. То е част от план, в който с ограничени ресурси трябва да пребори доминант като Лудогорец.
„Ние с нашите инструменти и в рамките на нашите възможности, с фокус и приоритет върху работата на нашия отбор на терена и извън него, опитваме да представяме нашата най-добра версия постоянно“, казва той и уточнява, че направеното от футболистите е „абсолютно изключително“.
Звучи крайно, но не е изключено Веласкес силно да вярва, че концепцията му е проработила. Защото, както Фернандо Диниз може да бъде опасен за „консервативното“ в Бразилия (!), така Хулио Веласкес по същия начин може да се окаже формулата на успеха срещу вкамененото класиране в българското първенство с неизменен шампион от 14 години и огромните ресурси. Заслужава си дори налудничавият поглед след някои мачове!
Да се върнем обаче на моята провокация. В един момент, за да бъде изразителен, Хулио взе книгата, която му бях подарил, вдигна я от масата, емоционално я потупа и каза: „Историята е в книгите!“
Най-вероятно е прав за себе си, особено по отношение на възможността Левски да стане шампион, без да успее да победи Лудогорец или ЦСКА. Нещо, което за много левскари сигурно звучи идиотско.
Ще се опитам да нарисувам обаче една майска утрин след по-малко от месец.
Сигурно ще е имало радост, сълзи, конфети, усмивки, снимки, прегръдки. Повечето хора биха се изкушили да запазят за себе си някакъв артефакт от подобно незабравимо време. Може би ще си купят вестник, може би ще си свалят снимка от някой сайт.
Най-вероятно говорим за повечето обикновени хора, но не и за Хулио. „Историята е днес“.

А това с артефактите е било чак вчера.

Сигурно след време ще се намери някой, който да опише историята на един необичаен сезон, в който герой е и този испански треньор. Ще дава оценки, ще използва сравнения, ще реди красиви думи. А какво значение би имало това? Ще има един простичък факт и той е, че някак и без да се съобразява с идиосинкразията на Левски, срещу тази титла ще пише Хулио Веласкес.
Много вероятно е в тази майска утрин недоспали пътници да търкат невярващи очи в стария терминал на летище София, където млад мъж държи на ръце малко дете и е просто един от обикновените пътници. Виждал съм такава снимка. Част е от менталната хигиена.
Човекът на тази снимка най-вероятно се е наслаждавал на поредния ден от живота след емоционалната предишна вечер, без да се грижи как ще го оцени историята. Историята е днес.

Послеслов
Исках да обясня какво представлява интервюто с Веласкес. Успях да го формулирам вчера за себе си, тръгвайки от идеята, че всяка дума и всеки въпрос разкрива важен детайл. Стигнах до следната идея:
Хулио е нещо като кладенец на мъдростта. Не дава отговори. Той връща въпроси, но пречистени.
Да направиш добро интервю с него означава да покажеш стоицизъм и да се опитваш да не изпразниш кладенеца. Може би трябва да не хвърляш вътре излишното.
Интервюто с Хулио ще се получи, когато спреш да чакаш нов отговор и започнеш да разбираш вече чутото. Това е.

Интервюто на Хулио Веласкес с всички въпроси и отговори ще можете да прочетете тук в сряда сутрин (21 април), както и в броя на „Тема Спорт“ от същия ден.

Ако харесваш моите текстове и четива, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!

Read more

Read more

Пълният текст на интервюто, което треньорът на Левски Хулио Веласкес ще даде пред Васил Колев ще можете да прочетете само на vasilkolev.com

Read more

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.



👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качес…

Read more

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качес…

Read more