Read more

Read more

Read more

Имаше нещо вълнуващо освен награждаването на Левски миналата събота и то бе отсъствието на плаката „Сираков ВЪН“ от трибуните на стадиона и то поради множество и разнопосочни коментари. Сякаш по сигнал журналисти, анализатори и обикновени фенове побързаха да изразят гама от чувства между задоволство и злорадство от това и да обявят краят на протеста, започнал през лятото на 2023 година. Шампионската титла, спечелена под ръководството на Хулио Веласкес на терена и Наско Сираков от клубната ложа се отчете като причина томахавките да бъдат заровени.

И още след няколко дни, преминали в типичните за социалните мрежи жлъчни коментари, плакатът отново се появи на трибуните в Разград при гостуването срещу Лудогорец. Това беше последвано от позиция на Сдружение „Левски на левскарите“, че борбата продължава, а в него Наско Сираков беше окачествен като „зло“.

Това е кратката хронология на инцидента, известна на всички.

След нея обаче започва истински интересната и най-вече важна част.

Защо бе махнат плаката?

Конспирация ли?

Съвсем логично в пространството се появи версията, че инициативата на феновете е била с цел левскарите да бъдат само и единствено фокусирани върху предстоящото тогава награждаване. Оказва се, че съвсем не е така.

Причината за свалянето на „Сираков ВЪН“ се оказва решение от съображения за сигурност, свързани с изтекла информация от клуба за сценария на тържеството. Според този сценарий мажоритарният собственик е трябвало да слезе на терена заедно със своето семейство и там да му бъде дадена купата от капитана на тима Георги Костадинов. Това трябвало да замени традиционното в такива случаи качване на трофея в ложата. Традицията е била подкрепена от Даниел Боримиров, още повече, че в Сектор А Наско Сираков се радва на най-голяма любов от страна на привържениците.

В крайна сметка обаче е решено Сираков да бъде на терена при отбора, нещо, което пък е традиция във финалите на европейските турнири. Там е трябвало да произнесе и кратко слово по неофициална информация, като за целта в ръцете му се намираше синя папка. Има и непотвърдени предположения, че се е готвел да обяви парично дарение към клуба в размер на сума, която му е била преведена за мажоритарния пакет акции от новия собственик Атанас Бостанджиев. Спекулациите стигат и по-далеч: сумата е трябвало да бъде „уж“ цялата, а именно тази, съобщена от сайта „Арена Спорт“ на близкия му (някогашен) приятел и бивш собственик на ЦСКА Гриша Ганчев. Там първо се появи информация, че Сираков е получил за дяловете си 600 000 евро. Грешката в броя на нулите, „поправена“ на следващия ден от други сайтове, е целяла да внуши, че това са всичките получени средства, които да бъдат „оставени“ в клуба.

Дали това е така или става дума за хипотези, може само да се гадае, защото словото на Сираков, както и голяма част от церемонията беше провалена заради нахлуването на публика на терена и извеждането по спешност към тунела на ръководството на клуба, спонсорите, футболисти и треньори и техните семейства, включително невръстни деца заради настъпилия хаос.

Въпросът е дали този хаос е бил случаен и спонтанен или нарочно и целенасочено организиран.

Информациите тук се делят на две.

Първата е, че в Сектор Б е била очаквана провокативна снимка на Сираков заедно със семейството си и трофея на фона на знамето на феновете. Опасенията на запалянковците са били, че това може да предизвика нахлуване и безредици, както и потенциално масово меле, което да опорочи празника. Заради това е взето решение знамето да не се появява изобщо като дразнител. Инициативата за снимката била на Илияна Раева, която води собствена война с журналисти и част от запалянковците на Левски. Както е известно тя беше съдействала пред фирма за изработването на тролски сайт, който да публикува компрометиращи информации за бившия треньор Станимир Стоилов и журналисти от известния под името „Синя приказка“ трол с името Божидар Илиев. След разкриването на схемата сайтът беше свален още в рамките на деня и бяха направени опити всички следи да бъдат замесени. Заради това и Раева се намира в „сивата зона“ на подозренията, че е способна на подобни инициативи.

Според друга версия, подкрепяна в клуба, подобни намерения не е имало, а хипотезите са резултат от постове в социалните мрежи, които твърдели, че Сираков възнамерява да направи подобно нещо.

Източници от клуба потвърдиха, че е била планирана снимка на семейството на Сираков с трофея, но отрекоха, че тя е целяла провокация към издигналите плаката.

Според други източници обаче нахлуването на феновете, започнало от Сектор Б и то в момента, в който на сцената се качват спонсорите Мило Борисов и Роси Макий, е било именно с цел да се осуети очакваната провокация. Първи на терена се появяват фенове от най-твърдите ядра, които са посрещнати с освирквания от Сектор В. След това са отворени вратите на Сектор Г, а започват да навлизат и такива от Сектор А. Най-малко са тези от Сектор В, които са на най-удобните места, за да гледат награждаването.

Проблемите настават след връчването на трофея, когато започва и евакуацията на ръководство, спонсори, играчи и треньори. То съвсем не минава без проблеми. Бразилецът Маикон например губи от поглед семейството си, Бурас е притиснат и едва не е смазан от тълпата. Твърди се, че играчи са останали без медалите си, като се посочва името на третия вратар Огнян Владимиров. Мазир Сула се оплака, че жена му е станала обект на дискриминация, като е плюта и наричана „терористка“.

А треньорът Веласкес сподели на пресконференцията, че детето му се е уплашило от всичко, което се е разиграло пред очите му.

След евакуацията от терена, отбор и служители се барикадират в тунела, където фенове искат да нахлуят, но от радост. Чак след напускането на привържениците, футболисти и служители излизат пред празните трибуни със семействата си, за да си правят снимки с купата. Междувременно съпругата на мажоритарния собственик Илияна Раева прави огромен скандал на авторите на сценария за тържеството пред очите на всички в тунела.

Това е почти пълната и потвърдена хронология на събитията, включително наличните дори и конспиративни теории за причините за случилото се.

Въпросът, който остава обаче е, дали това не е била една огромна игра с огъня, която по чудо не завърши с човешки жертви. Трябва и да се добави, че тази игра беше подклаждана от няколко години, през които плакатът „Сираков ВЪН“ беше трън в очите на различни кръгове в и около Левски.

Това пък е причина да се опитаме да анализираме законовата страна на всичко. За синтезиране на всичко беше използвана и сесия с изкуствен интелект, която да замени пространните, понякога и трудно разбираеми за широката публика обяснения.

Законно ли е вдигането на плаката?

Отговорът е „ДА“, защото свободата на изразяване на мнение е залегнала в основния закон, конституцията. Член 39 гласи: „Всеки има право да изразява мнение и да го разпространява чрез слово — писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин.“

Конституцията обаче засяга и случаи, в които има изключение и сред тях са накърняване правата и доброто име на другиго, както и подбуждане към вражда и насилие.

„Сираков ВЪН“ отговаря на изискванията на закона, защото се разглежда като оценъчно мнение, фенски протест или искане за управленска промяна. В него няма призив към насилие или обида.

Според обобщението на изкуствения интелект „плакат с искане за оставка на Наско Сираков като президент на ПФК Левски София най-вероятно би се считал за допустима форма на свободно изразяване, стига съдържанието да не преминава в незаконни призиви или клеветнически твърдения.“

Интересен е казусът при това положение как могат да се квалифицират призиви за свалянето му или дори публични закани и коментари като например в подкаста на бившия треньор на тима Велислав Вуцов, където той и гостът му Тити Папазов се заканваха да скъсат и съдерат плаката при определени обстоятелства.

В такъв случай, ако човек се опитва да свали плаката чрез физическа сила, заплахи или агресия, това излиза от рамките на „противоположно мнение“ и да придобие правно значение. Последното означава квалификации като хулиганство, принуда, нарушение на обществения ред и в някои случаи дори посегателство срещу личността.

Казано по-простичко:

• феновете има право да изразяват мнение;

• други хора имат право да не са съгласни;

• но никой няма право чрез насилие да заглушава чуждо мнение.

Това в особена сила важи за стадион, където всяка агресия или употреба на сила може да се преследва от два закона – Наказателния кодекс и Закона за опазване на обществения ред при спортни мероприятия.

В зависимост от юридическите тълкувания публичните прояви и призиви по телевизия или в социални мрежи, могат да се тълкуват като директни призиви на действие, преценка за риск от насилие, като утежняваща е ролята и на говорещия: например дали е публична фигура.

Най-общо казано прокуратурата и МВР могат да предприемат конкретни действия по отношение опитите за сваляне на този плакат, ако се самосезират заради нарушение или риск от нарушение на реда или бъдат сезирани от заинтересована страна, например собствениците на плаката, които в случая се явяват Сдружение „Левски на левскарите“.

Трябва да се подчертае обаче, че доскорошният мажоритарен собственик Наско Сираков е говорил веднъж в публичното пространство по темата. В интервю пред Лора Крумова той нарече плаката „изразяване на позиция“, но думите му не направиха никакво впечатление в синята общност, какво остава за намаляване на напрежението между негови привърженици и противници. С това се изчерпаха и всички усилия по темата от страна на клуба.

И в случая възниква въпроса дали насложилото се напрежение в последните дни, довело до позицията на Сдружението, няма да доведе до предприемането на подобни законови действия срещу множество подобни призиви в социалните мрежи или враждебно настроени групи като „С Левски до края!“. В подобен случай може да се очаква и реакция на властите, защото слизането на терена на членове на Сдружението със същия плакат доведе до техни законови санкции: забрана за посещение на мачове от 1 година и глоби от 1000 лева. Пасивна позиция на властите по случай със същия плакат и евентуални опити за подстрекателство, подбудителство и агресия със сигурност може да се тълкува като покровителство и опит за прикриване на евентуално престъпление.

По-важното е друго: време е клубът да вземе сериозни мерки по темата, свързани с гарантирането на сигурността на феновете по време на мач. Защото късметът не е вечен.

ПРОЧЕТИ СЕСИЯ С ChatGPT по темата

Ако харесваш моите текстове и четива, можеш да подкрепиш работата ми, като се абонираш или с еднократно дарение.

Subscribe now

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!

Read more

Read more

Read more

Read more

Между “Форест Гъмп” и “Кръстника”

В тази част на София, където спомените тежат повече от настоящето, а всеки мач прилича на семейна среща на стара династия, Левски отдавна не е просто футболен клуб. В последните 17 години той беше фамилия, изгубила властта си. Някога управлявала „улиците“ на българския футбол с 26 шампионски титли, фамилията живееше от разказите за миналото, както и от пожълтелите снимки, митичните вечери, героите, които новите поколения познаваха повече като имена и легенда, отколкото като истина.
Седемнадесет години без шампионска титла! Най-дългата суша от онзи майски ден на „Могилката“ през 1914 година. Това време създаде цяло едно поколение, израснало, без да види короната върху синята глава.
В същото време Лудогорец се беше превърнал в господар на държавата. Машина за власт, пари и страх, която печелеше година след година, докато 14 поредни титли не започнаха вече да изглеждат като присъда за всички останали. Това бе доминация, каквато Европа не бе виждала.
И тогава се появи един човек, който не приличаше на Кръстника.
Не дойде с биография на победител. Нямаше медали, нямаше големи триумфи, нямаше дори навика да печели дълго. Най-много три поредни победи. Толкова позволяваше историята му. В света на футбола той не изглеждаше като Майкъл Корлеоне. По-скоро като човек, когото никой не кани на масата, когато се разпределя властта.
Но точно там е приликата на Хулио Веласкес с „Кръстникa“.
Защото най-опасните хора в този свят не са онези, които крещят, че идват. Те са онези, които тихо разбират правилата и започват да работят по това да ги пренапишат.
Както Майкъл не искаше да бъде част от фамилията, но постепенно се превърна в най-безмилостния ѝ владетел, така и този Хулио влезе в свят, който не изглеждаше готов да му принадлежи. Около него имаше по-богати „фамилии“, по-силни армии, по-сигурни структури. Всичко сочеше, че историята вече е написана. Че Лудогорец ще печели вечно, а Левски ще живее в своя свят на носталгия.
Но „Кръстникa“ никога не е бил история за най-силния. Той е история за човека, който разбира момента. Испанският треньор не е най-великият в историята на Левски. Не предлага и най-добрия футбол. Но разбра задачата си и я свърши.
Хулио Веласкес не спечели с величие. Победи с търпение, с нерви, с усещане кога да удари и кога да мълчи. Както Майкъл Корлеоне не воюваше шумно, а чакаше точния миг, така и този сезон не беше марш на непобедимостта. Беше бавно превземане на територия. Победа след победа, съмнение след съмнение, докато всички осъзнаха твърде късно, че старият ред вече умира. Крачки назад и встрани, но такива са неизбежни, когато искаш да вървиш напред.
И най-голямата прилика е в едно: уважението.
В „Кръстникa“ властта не идва, когато те обичат. Идва, когато всички започнат да приемат, че правилата вече са твоите. Че ти определяш кое е възможно.
Веласкес направи точно това. Човек без биография и трофеи сложи край на най-дългата хегемония. Човек, който никога не бе изглеждал роден победител, накара хората да говорят на неговия език. И както във финала на „Кръстникa“ вратата се затваря, а Майкъл остава сам в новата си власт, така и тук настъпи онзи момент, в който всички разбраха: Левски вече не е спомен.
Фамилията се е върнала.

Факти

През всички тези 17 години, в които нито един портрет не беше „добавен“ след Емил Велев на „стената на славата“ в тунела на „Герена“, през Левски минаха 5 собственици и 31 треньори, някои повече от веднъж. Цифрите често са най-точното определение.

Една лична история

Вчера видях едно вестникарско заглавие, че на „Герена“ за празненствата пристига Далибор Драгич. После мернах как самият той проследи в „Инстаграм“ пътуването си до София – опашката от коли на Калотина и клип с едни продължителни селфита и автографи през Сектор А на стадиона.
Там някъде ми хрумна и сравнението.
Далибор Драгич пристигна в Левски през есента на 1999 година. Така се случи, че по онова време всички сръбски футболисти и треньори при „сините“ бяха мои приятели от първия си ден на „Герена“. С Драгич се запознахме в хотел „Рила“, където даде първото си интервю като играч на Левски, малко след като на съседната улица „Леге“ беше подписал договора си.
Изглеждаше притеснен и попаднал сякаш не на място. Самото му привличане също беше странно. Левски хвърляше сериозни средства, и то за сериозни имена. Например Пажин от Партизан Белград. Щеше ли той да отговори на стандарта на Левски?
Драгич беше притеснен и в първите си мачове. Но постепенно започна да прави впечатление едно негово качество и то е всеотдайността, с която се хвърляше в битките. Със сигурност не беше от играчите, които пленяват въображението и показват „жого бонито“, но всички по трибуните бяха наясно, че на него може да се разчита. Докато се стигне до момента, в който Драгич се превърна в един от „сините“. „В България срещам по-голямо уважение от Нови Сад“, беше цитиран онзи ден във вестника.
Историята на Далибор си прилича с тази на Хулио. В нея има само един важен момент: да правиш всичко по силите си всеки ден.
Далио и Хулио Веласкес някой ден ще имат подобен статут в сърцата на всички? Не се знае. Но той върви по утъпкан път със същата увереност.

За протокола

Левски загуби за четвърти пореден път от Лудогорец с 0:1 в рамките на няколко месеца. В случая наистина е за протокола заради всичко това по-горе.

Ако харесваш моите текстове и четива, можеш да подкрепиш работата ми, като се абонираш или с еднократно дарение.

Subscribe now

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!

Левски и привържениците му не очакват с огромни надежди реванша срещу Динамо Берлин. Тежката загуба с 0:3 в столицата на ГДР е само едната причина. „Сините“ обаче не се представят добре и в първенството, където след десетия кръг са едва седми. Тимът е спечелил само четири от тези 10 двубоя.

Нулевото равенство на „Герена“ в последното домакинство преди Европа срещу Ботев Враца допълва тъмните краски, още повече че то се явява трети пореден мач след гостуванията в Берлин и Бургас срещу Черноморец (0:1), в който отборът на Димитър Дойчинов не е успял да вкара гол.

Read more

Read more

Read more

Read more

Read more

Read more

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкре…

Read more

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.



👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкре…

Read more

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.

👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкре…

Read more

Read more

Read more