Стигнахме до контакта от страна на Спас Русев, който се беше оплел достатъчно в левскарските дела и явно търсеше подкрепа от феновете, очаквайки, че не е далеч моментът, в който те самите ще му търсят сметка.

Имаше и още една причина за промяната в желанието да се свърже с мен. Бях се завърнал начело на тръста.

Последното беше нещо, което възникна като желание у мен след доста размисли, но и може би бях преодолял отвращението, което изпитвах след скандалите с Тонев. Бях си дал сметка, че борбата в Левски явно ще е безкрайна и трябва устойчивост. При задкулисието няма правила и защо пък да не им дадем отпор и да започваме отново? Този път смятах, че трябва да сменим стратегията и реших да изляза с подобна идея пред тръста! Исках, ако ме изберат отново, да започнем да правим стратегия как трябва да изглежда Левски, да съберем екип от професионалисти, които да я изработят, и да я представим. На база на тази стратегия да поставим и въпроса пред съответния собственик, Спас Русев или друг, да дава акциите и да изчезва.

Read more

Да победиш с 3:0 в европейските турнири, но на следващия ден пресата да те съсипе от критики, е нещо, което се случва рядко. Но това изпитва Левски след първия мач от първия кръг в Купата на УЕФА през 1975-76, когато разбива с този волейболен резултат турския Ескишехир. И най-любопитното е, че единственият български всекидневник, който не отправя критики към „сините“ на следващия ден, е... „Народна Армия“, вестникът, меко казано, пристрастен към ЦСКА по ведомствени причини.

Не само представянето на терена, но и натрупвания, главно в две посоки, са причина за подобно отношение на пресата и оттам трябва да започнем.

Read more

А всичко изглеждаше сякаш планирано и подредено почти до съвършенство. Когато след Общото събрание на акционерите Еду Гаспар седна пред журналистите с широка усмивка и под новата емблема на Левски, това изглеждаше начало на нова ера. И е такова. С добавката, че трябва да бъде успешна ера и заявката за това е огромна. Левски е спечелил преди няколко месеца 27-ата си титла, предстои му участие в същинската фаза на европейските турнири след дълго отсъствие. Феновете изкупуват за минути капацитета на стадиона, а отбор и треньор постигат победа след победа.

И като черешка на всичко, на екраните на въпросната пресконференция грейна проектът на новия стадион. С увеличен капацитет до 28 000 места спрямо първоначалните анонси, от най-висока категория и с претенции да бъде един от най-модерните в тази част на света. Не на последно място и с оригинални елементи в дизайна му, нещо като трансформация и продължение на свещеното за привърженици „Л“ в син пламък.

Почти гениално. Операция „Син пламък“. Горивото се изразходва ефикасно, синият пламък оставя само топлината наоколо и няма почти никакви сажди. Звучи точно като началото на нова ера.

Нова ера и операция, които обаче никой не можеше да предположи, че всъщност най-вероятно ще започнат с фиаско.

Дни преди мача с Ред Бул Залцбург, европейските турнири, които трябва да бъдат ежедневие в бъдещето след толкова дълго чакане и обобщават левскарската мечта на поколения, всъщност ще започнат не с ентусиазъм, а на наполовина празен стадион. Нещо повече – отровата на социалните мрежи изля върху клуба неочаквания гняв на левскарите, маскиран като недоволство от високите цени на билетите за Европа. Даже не само недоволство, но дори и настървение да се демонстрира гняв, сякаш събиран много време и насочен срещу комерсиалните активности, които иначе демонстрираха възхищение.

Какво се случи? И защо?

Най-елементарно е да предположим, че е това, което изглежда. Някой в клуба се е олял с цените, опитвайки нов таван за отговарящите еуфорично фенове. В крайна сметка има логика и в двете. Шефовете, които искат да хванат момента и клубът да кешира сериозно. А после и феновете като обикновени потребители, ударени тежко от инфлацията около тях. Ако е така – всичко е въпрос на сметки. На „Герена“ ще си вземат бележка и ще коригират цените още за следващото домакинство в Европа, а междувременно ще направят и някой жест, който да бъде оценен. Те са обречени в едно надиграване със запалянковците на тема „Билети и цени“, защото единственият им голям коз е отборът. Ако Веласкес и подчинените му започнат да мачкат, концепцията може и да проработи. Но я има и другата крайност. Ако не мачкат, а почнат да получават сблъсъци с реалността, възможността за финансов провал е съвсем реалистична. Следващите домакинства срещу Ягелония и Лилестрьом не носят атрактивни афиши, а Милан в мразовита януарска вечер без да се играе за нищо няма как да бъде изобщо магнит. Справка – претърпелият огромен провал проект за честване на юбилея на Гунди в мач, първо срещу Бока Хуниорс, а след това и срещу Милан. И конфузията той да бъде отказан заради мижав интерес.

Едва ли обаче е толкова просто и Еду Гаспар, Клаудио Праковник и колегите им от новия съвет на директорите тепърва ще имат сложен ребус пред себе си. Новите шефове вече показаха възхищението си от това, което са видели да прави публиката на Левски, и го определиха като „нещо, което не са виждали“. Изглежда странно за бразилци, особено за бивш директор на Фламенго, какъвто е Праковник. Но пък не е непознато. Няколко години по-рано сегашният президент на Гьозтепе Расмус Анкерсен, в качеството си на представител на „Спорт Репъблик“ на Драган Шолак, също изрази възхищението си от публиката по време на финала за купата срещу ЦСКА. В корпоративния свят на футболния бизнес това означава пари. И заради това експертите-директори на Бостанджиев говорят за „солидна основа“ в начинанието, с което са се заели.

Това обаче е нещо, което в началото на юли никой нямаше как да предвиди. И именно там трябва да се търси основата на днешния проблем. Той прилича на това, което се вижда с отбора на Хулио Веласкес, който сякаш „зацикли“ след серия от отлични мачове. И някъде там трябва да потърсим сходни белези в състоянието на публика и отбора.

Факт е, че феновете изразходваха огромно количество емоционален капитал в последните два месеца. Това без съмнение е първият ключ. Само за няколко месеца те преживяха шампионската титла след дълга пауза, завръщането в европейските турнири след също толкова дълга пауза. Борац, Крайова, Кайрат, АЕК, пътувания, чакане, билети, опашки, напрежение, надежда за Шампионска лига, отпадане от Шампионска лига, прехвърляне в Лига Европа. Всеки от тези мачове, започнали още от зимата и далеч преди Европа, беше представян като исторически. И беше приеман като такъв, докато самата дума започна да губи силата си.

В самия анонс за продажбата на пакетни билети за мачовете от Лига Европа клубът се обърна към феновете, като обяви, че новите 4 мача „се запечатват в историята“ и се помнят цял живот. Тук обаче се появява и първият парадокс: ако всеки мач е историческо събитие, нито един мач не остава единствено събитие.

Или, както биха казали специалистите, това е учебникарски пример за едно понятие, появило се в последните години и определяно като „фенска умора“. В случая с Левски по-подходящо е да говорим за „емоционална пренаситеност“.

„Сините“ започнаха годината (и живяха в последните години) с огромен дефицит на футболни емоции. 17 години без титла и 16 години без европейски турнири създадоха огромен глад, който през времето заведе 15 000 човека в Бургас на финала за купата с Черно море (2015 г.) или водеше до разграбването на билетите за всеки важен мач в преследването на мечтата. Клубът успешно превърна това в потребление и започна да чупи рекордите. В едно потребление обаче има много значими фактори като време, пари, внимание, емоционална енергия. Ето защо рекордните продажби на фланелки и сезонни карти лятото не противоречат на полупразния стадион срещу Ред Бул Залцбург, а са дълбоко свързани.

Ролята на многото сезонни (полусезонни) карти също е важна. Този, който я е купил, вече е казал, че е с Левски за дълго време и не взема решение за всеки мач. Този без карта обаче се пита за цената и дали би дал 20, 30, 40 евро за този мач днес. И въпросът не е колко струва едно преживяване, а колко струва това конкретно преживяване спрямо всички останали преживявания, които получи и които може да получи в следващите месеци.

Ето защо това е най-важното: проблемът едва ли може да се търси в абсолютната цена. Самите билети за първия мач от Лига Европа не са екстремни за европейски футбол, както и за България. Даже те могат да бъдат „евтини“ за АЕК. Но да изглеждат „скъпи“ за Залцбург, защото фенът вече е дал за Кайрат, Крайова, АЕК и т.н. Това е натрупването, което е част от умората.

Има и много важна промяна обаче в символиката, което е най-интересната част.

През лятото фенът на Левски не беше клиент. Той беше 12-ият играч. Беше човекът, който спасява клуба („Без вас нямаше да има Левски“). И изведнъж преживя цената на билета, за да усети не просто, че „това е скъпо“. Ами нещо, което звучи страшно: „Аз помогнах на този клуб да стигне дотук, а сега той ми продава достъпа до това, което заедно постигнахме.“

И заради това реакцията, включително нападките към клуба в социалните мрежи, могат да бъдат определени като реакция, която е морална, а не е икономическа. Тя води и до думата „алчност“. Тя е обвинение за нарушен психологически договор, ако може да съществува подобно звучащо абсурдно в модерния свят понятие.

И точно заради това представеното ново ръководство на Бостанджиев с фигури като Еду Гаспар вероятно засилва този ефект. Допреди няколко месеца се казваше, че „феновете спасяват Левски“, а сега се говори за ново ръководство, инвестиции, стратегия, бъдеще, нов стадион.

Логично е част от публиката да си каже: „Ако вече има пари и сериозен инвеститорски план, защо аз трябва да бъда натоварван допълнително?“

Може да звучи ирационално от гледна точка на клуба, но е напълно разбираемо като фенска психология. Особено след като е факт, че хората са участвали в спасяването на клуба преди Бостанджиев да застане под прожекторите с усмихнатия Еду Гаспар.

Не бива да се подценява и още един незаобиколим фактор: АЕК беше големият момент!

Шампионска лига. Плейоф. Последна стъпка преди турнирната фаза. Гръцкият шампион отсреща. Огромният залог.

След това Левски отпадна. Отборът продължи в Лига Европа, но за немалка част от публиката разказът е „Мечтата беше Шампионска лига“, а не „Сега започва истинското европейско участие“. И двете са верни, но същевременно различни и в известна степен противоположни.

Ред Бул Залцбург може да е силен футболен продукт, но не е непременно силен фенски продукт. Не е Барселона, Байерн или ПСЖ. Не е дори АЕК. Не е и Милан, с който предстои среща през януари в София.

Хората не купуват европейски футбол, когато са потребители, а купуват конкретен мач и конкретна вечер. И в такъв случай цената за този мач може да е психологически праг, който е надхвърлен.

Значение има и стадионът. Това често се подценява. „Герена“ и „Васил Левски“ не са един и същ продукт. На „Герена“ човек купува Левски. На Националния стадион купува Левски на неутрална, огромна, овехтяла инфраструктура. Ако ще плащаш повече за специален европейски мач, очакваш и специално преживяване. В случая големият стадион има обратния ефект. Празните места се виждат и започват да произвеждат още празни места с ефекта на доминото.

И тук стигаме до още един феномен: самият празен стадион усилва недоволството. Защото ефектът на доминото е очевиден: по-малко купени билети – празен стадион – снимки в социалните мрежи – „ето я алчността на ръководството“ – емоционално възмущение – още хора не купуват – още празни места. Икономическият проблем вече е по-скоро морален конфликт.

Има и още един феномен: футболният клуб не е и не може да бъде възприеман за обикновен търговец. При него има отношение. Феновете не мислят за това как ще бъдат по-високи приходите за клуба, а за това, че той е клубът. И заради това цената има по-голям емоционален товар: прецакахме сами себе си.

Заради това, ако трябва да обобщим причината за празните седалки днес, то тя е натрупана емоционална умора, натрупан финансов разход, размиване на усещането за историчност, разочарование от отпадането от Шампионска лига (не от ЦСКА и Ботев Враца!), по-слаб магнит като Залцбург, неудобният национален стадион, усещане за промяна от спасяване на клуба към това, че клубът ни продава продукт, социалните мрежи, които превръщат всичко в морален скандал.

И заради всичко това можем да констатираме, че беше произведен първият сериозен момент на пренасищане, а не че феновете се ядосаха на Левски.

Заради това бих казал, че публиката не се е отказала от Левски. Тя отказва да консумира още един продукт на Левски при условията, при които той ѝ е предложен.

В крайна сметка основният въпрос е колко пъти можеш да продаваш на един и същи човек исторически момент, преди историческият момент да се превърне в поредния мач?

И заради това една подобна криза трябва да бъде преодоляна с лекота. Но от специалисти.

Subscribe now

Read more

Да смениш наратива в нещо толкова мащабно като българския футбол си е сериозно постижение. При това, имайки предвид факта, че той функционира по някои особени и много често абсурдни и неразбираеми „правила“.

Например „играем мач за мач“ е едно от най-дебилните клишета, които описваха и цялата действителност. То създаваше единодушното усещане за отбиване на номера и живуркане ден за ден. Също така беше откровено признание за провала и желание да се размие отговорността. Не бива да пропускаме и най-важното: липса на каквито и да е амбиции.

Read more

Еретично е, защото историята е показала, че е почти невъзможно. Ирландците обикновено много рядко се обръщат към футболисти, които играят извън Острова. А пък Левски е имал национали само от 6 европейски страни и никой не е ставал такъв, докато носи фланелката на „сините“.

Реалистично е, защото числата за първи път в кариерата на ирландското крило говорят убедително: 15 мача, 8 от които в Шампионската лига, 6 гола, една асистенция. А сезонът едва е започнал. И нещо повече: това не остава незабелязано в Ирландия. Все още предимно в страници от социалните мрежи, специализирани в следенето на ирландски футболисти. Но пък е въпрос на време да хване „окото“ на някоя от големите местни медии, където е удивително добре следен дори и преди озоваването си на „Герена“, което е най-успешният период в кариерата му. Въпросните медии няма как да подминат появилото се мнение: от началото на сезона Армстронг Око-Флекс от тима на българския шампион е най-силно представящият се ирландски футболист.

Което пък на свой ред означава, че националният селекционер Хеймир Халгримсон може изведнъж да прояви интерес към футболист, който вече е играл за Ирландия, макар и в отбора до 21 години.

Може би историята символично трябва да започне от Пловдив. Но не с отиването в Ботев, а с плейофа от Лигата на нациите през пролетта на 2025 година между България и Ирландия. Случва се така, че Армстронг Око-Флекс гледа двубоя по телевизията, потънал в депресия в Цюрих, където кариерата му в местния едноименен отбор е зациклила сериозно след добро начало предния сезон. Намира се в най-лошия период във ФК Цюрих – в 7 поредни мача точно тогава не е в групата, а до края на сезона ще запише общо 52 минути в два двубоя. Или е ясно, че е добавил поредното разочарование след неуспешните опити в Арсенал, Селтик, Уест Хем, Суонзи.

Точно във въпросния мач между България и Ирландия, спечелен от „зелените“ с 2:1, Око-Флекс чува за първи път името Пловдив. С добавката, че това е най-старият град в Европа. Ирландецът ще се сети за това, когато в безпътицата агенти му дават варианта с Ботев през лятото на 2025 г.

„Тогава дойде предложението от България – казва Око-Флекс пред „Айриш Индепендънт“. – Просто исках да отида някъде, където ми позволяват да играя, да се изразявам и да ми дават шанс. България беше различно предизвикателство и ми позволи да израсна като играч и като човек. Тази нова среда е различна и ми се отрази добре.“

Вестникът продължава: „Това е първият път в неговата изпълнена с пътувания кариера, в който дъблинчанинът играе толкова много мачове поред. Периодът му в академията на Арсенал е бил изцяло посветен на ученето на играта. Преходът към първия отбор на Селтик се оказва твърде голяма крачка, а трансферът в Уест Хем през 2021 г. не му носи очакваната изява.“

„Бяха ме научили как да печеля, но в никакъв случай и как да се боря“, добавя Око-Флекс в това интервю точно в навечерието на похищението му от Левски, както ще бъде определен трансферът му на „Герена“. Който, впрочем, е задействан с плащането на откупната му клауза от 300 000 евро.

Самият факт, че дава интервю пред един от най-големите ирландски вестници като играч на Ботев, е показателен. Баща му е лидер на организация за ирландско-нигерийско приятелство и има сериозни контакти в Дъблин, но и в медиите. За сина, който винаги е минавал за огромен талант, пък се грижи специален екип. Още с идването на „Герена“ в клуба виждат нещо, което не е ежедневие – Око-Флекс има треньор за индивидуални занимания, а те се заснемат и публикуват и в социалните мрежи.

Съвсем показателен е фактът, че минути след края на мача между Славия и Левски, който винаги ще бъде помнен с феноменалния му гол, вкаран само с финтове с десния крак, заобикаляне на защитници от външната страна и прехвърляне на вратаря, ирландските инфлуенсъри вече бяха отбелязали този факт, без в страната да се гледа българското първенство. Една подобна страница в „Инстаграм“, освен че определя крилото на Левски като „най-добре представящия се ирландски футболист в момента“, аргументира това си мнение и с детайли от играта на Око-Флекс: излизането един на един, способността му да атакува защитника както от външната, така и от вътрешната страна е видимото. Според автора обаче този сезон вече има и краен продукт – не говорим само за дрибъл и атрактивна игра, но и за голове и асистенции. Което пък води до финалното заключение: „С подобна форма Око-Флекс със сигурност ще бъде в плановете на Ирландия.“

Ласкавите оценки са едно, но суровата реалност е друго. От първия мач на Ирландия до днес играчи на едва 39 клуба извън Великобритания и Ирландия са обличали зелената фланелка, като в много от случаите говорим и за велики имена. В повечето случаи говорим за велики футболисти като Лиъм Брейди, направил кариера в Италия през 80-те, или дори за легендата Роби Кийн от времето му в Лос Анджелис Галакси. Като по-екзотични могат да се посочат няколко примера.

През 70-те години Ноел Кямбъл записва 10 мача, докато играе във втородивизионния немски Фортуна Кьолн. Ако обърнем поглед на изток, ще видим само трима ирландски национали. Ейдън Макгийди от периода си в Спартак Москва е един от тях, Дарън О’Ший е викан, докато е в Металург Донецк, а десният бек Фести Ебоселе игра през 2025 г., докато беше в Истанбул Башакшехир, а сега може да запише участия и като даден под наем в Ерзурум.

Останалите балкански и източноевропейски страни никога не са имали ирландски национал!

Око-Флекс обаче е играл вече за „зелените“ в младежка възраст и то не чак толкова отдавна. Дебютът му е на 16 юни 2023 година при 2:2 срещу Украйна, най-силният му мач е през октомври същата година, когато вкарва двата гола за успеха с 2:1 над Латвия като гост, а за последно записва 11 минути също срещу Латвия (2:2) през септември 2024 година.

И въпреки че в споменатото интервю за „Айриш Индепендънт“ твърди, че в момента не мисли за националния тим, тъй като едва ли биха го гледали в българското първенство, то отчита, че е минал през всички юношески и младежки възрасти и е играл заедно със сегашната голяма звезда на ирландците Трой Парът.

„Той беше в юношите на Тотнъм, а аз в Арсенал – казва Око-Флекс. – И е пример как дори и при отиването му под наем в различни отбори, периоди, които не бяха успешни за него, той има качествата, които рано или късно ще покаже. Ако не се е получило на едно място, не означава, че няма да стане на друго.“

В Левски вече се е получило за ирландското крило. Ако сега се озове и в националния тим, това ще бъде феноменално постижение и рекорд, който не се е случвал за тима от „Герена“.

Като изключим българските национали и факта, че общо 193 футболисти на Левски са обличали екипите на представителния държавен отбор, то никога клубът не е излъчвал национал на друга европейска държава. Имал е осем футболисти, играли за 6 различни европейски страни, но всички са имали вече предишни двубои, преди да запишат и такива, докато са на „Герена“.

Най-екзотично е името на Холмар Ейолфсон, който идва в Левски, след като преди това е дебютирал за Исландия през 2012 г. като играч на Бохум, а после е викан и по времето си в Розенборг и Макаби Хайфа. Докато е в Левски, Холмар записва 3 мача, като има и един гол.

Най-много национали от Левски има Северна Македония. Първият е сегашният помощник-треньор Дарко Тасевски, който е записал 13 двубоя с Металург Донецк, преди да регистрира и 21, докато е в Левски. Защитникът Гьоко Зайков е играл 17 пъти, докато е в Шарльороа, и след това 2 пъти като футболист на Левски. Сегашният бранител Никола Серафимов има 2 мача с унгарския Залаегерсег и още 20 с Фехервар, а до момента е играл 7 пъти, откакто е в Левски.

Двама унгарци пък се подвизават в началото на XX век. Петер Кабат, халфът с бомбен удар, е дебютирал като футболист на Вашаш и има 4 мача, както и 3 с турския Гьозтепе, а докато е на „Герена“, записва още 3 мача. Високият нападател Ищван Ференци пък е викан 3 пъти в МТК, преди да запише 2 мача при краткия си престой с екипа на „сините“.

Беларусинът Владимир Шунейко е играл 18 пъти за страната си, докато е футболист на руския Криля Советов, а след идването при „сините“ има на сметката си още 4 мача.

Списъкът се довършва от Милан Миятович, който има 2 мача, когато е в Бокел, и още 4 в Будучност Подгорица, отбори от родината му, както и 3, когато пази вратата на Левски.

Всички тези факти сочат не само колко трудно ще е, но и какво постижение ще бъде за отбора на Хулио Веласкес, ако излъчи национал на традиционна сила като Ирландия. Но пък във футбола, както вярва самият Око-Флекс, няма невъзможни неща. Левски със сигурност му осигури трамплина за това.

Едва ли има хора, които не са участвали в детската игра „Музикален стол“. Ако все пак има такива или пък е минало много време и са забравили правилата, то най-простото описание е, че столове се подреждат в кръг и техният брой е с един по-малък от броя на децата. Те обикалят в кръг под звуците на музика и когато тя спре, всяко трябва да опита да седне на някой от свободните столове. Отпада този, който не се справи. Играта продължава, като се премахва по един стол след всяко ново пускане на музиката.

Read more

Едно от най-тъпите клишета, които съществуват за случилото се с Левски в Атина вчера, е „сверяване на часовниците“. Божката Краев измисли „Риалити чек“, ама то е неприложимо за случая със „сините“, както и тази дивотия за сверяването на отдавна спрели часовници. Към това, разбира се, трябва да добавим и необходимостта от интелигентна реакция, както би я определил Хулио Веласкес, защото нещата съвсем не са толкова елементарни, колкото изглеждат на пръв поглед.

Read more

Read more

Read more

Колкото и да е трудно да бъдем категорични за постовете и пространствата при испанския треньор, то имаше нещо много показателно. Документирани са два случая, в които бразилският ляв бек Маикон е играл като халф в центъра на терена. Единият е в споменатия двубой срещу АЕК, а другият е малко повече от година по-рано. Двубоят е домакинството срещу Апоел Беер-Шева на „Герена“, завършило 0:0. Онова решение, определено като експеримент, не завърши по най-добрия начин, защото бразилецът беше изгонен с червен картон в 70-ата минута. Но пък Левски взе резултат, който му позволи след седмица на неутралния терен в Унгария да измъкне и крайната победа след дузпи.

Read more

Read more

Read more

Read more

Историята на двата клуба обаче тръгва от коренно различни точки и си заслужава да бъде разказана, преди топката да се търкулне на “Георги Аспарухов”.

Read more

Мисълта за Шампионската лига, очакването на Кайрат и жребия за следващия кръг, както и неотшумелите все още емоции от Крайова, са значително по-важни теми за масата левскари. Дали ще дойде имейл с билет например беше много по-важно за повечето фенове, отколкото да се разходят до „Герена“ в събота привечер за мач, който Левски изглеждаше абсолютно обречен да спечели, каквото и да прави Веласкес със състава си.

Read more

Съдбата и емоцията на привържениците на Левски, нетърпението за края на дългото очакване, направиха така, че замисленото никога не се състоя. Със сигурност тази синя папка със своята обикновена, но и очарователна история, ще бъдат част от легендарния разказ за 27-ата и изобщо за Сираков като мажоритарен собственик на клуба. Може би е съвпадение, но точно когато разказът за неизказаните думи беше публикуван, вече циркулираше поканата за Общо събрание на клуба на 14 септември. Която сама по себе си вещае сеизмични събития с написаното.

Да започнем директно, без недомлъвки.

Read more

Read more

Read more

Първата впрочем я съобщи Хулио Веласкес след мача, но със сигурност е останала встрани от вниманието, темите и рискува да бъде подценена по отношение на значението си. След последния сигнал на Никола Попов Левски остана единственият тим с две победи и, както отбеляза испанецът, един от само двата тима, които не са губили точки. Досещате се за името на другия, нали? Лудогорец.

Read more