Година по-рано треньорът е започнал да преследва един бразилски талант на име Роналдо. Изпраща двама скаути да го гледат тайно в Бразилия. Мисията е толкова секретна, че скаутите са принудени да летят от Дюселдорф до Рио де Жанейро, вместо от Амстердам. Но Роналдо в крайна сметка подписва с ПСВ Айндховен заради връзките на „Филипс“ в Южна Америка. Отиването на Феномена в областта Брабант е прието за поражение, но пък Ван Гаал дори не си дава сметка какъв пророк ще се окаже в края на предстоящия тогава сезон, един от най-незабравимите в историята на Аякс.

Отборът, който е започнал да гради през 1991 година, достига своята най-висока точка. Ван Гаал стартира с най-дребните неща. Масажистът Силд Волфс, който по време на мачовете има навика да става и да крещи като помощник-треньор, получава заповед да не го прави никога повече. После се жертват доказани играчи като Ван’т Скип и Браян Рой. Вутерс, Бергкамп и Йонк сами искат да си тръгнат и имат сериозни предложения.

Резултатите обаче са бързи. Осем месеца след идването си, Ван Гаал носи купата на УЕФА. Година по-късно, през 1993 г., взема купата на Холандия (тогава така се нарича Нидерландия), а през 1994 година става шампион и връща Аякс в Купата на европейските шампиони след 8 години отсъствие. Турнирът междувременно е получил името „Шампионска лига“. „Завръщането на Аякс на световната сцена е добро предзнаменование за бъдещето – пише италианското списание „Гуерин Спортиво“. - В края на 60-те години този клуб влезе насилствено сред най-великите и постави разделителна линия в историята на играта с появата на тоталния футбол. В онзи момент футболът се изравни с модерното общество, това на компютрите и специализацията.“

Оказва се, че не е точно така, що се отнася до предзнаменованието. Когато в крайна сметка Аякс триумфира с трофея през май 1995 г., никой не знае името на Жан-Марк Босман, който води дело срещу УЕФА заради неосъществен трансфер. Но пък в Нион са заети да броят парите си. Техният маркетингов партньор ТЕАМ показва, че 3.64 милиарда зрители са гледали завършилия сезон в Шампионска лига, което е огромно увеличение, повече от два пъти и половина спрямо 1.4 милиарда сезон по-рано. Причината е промененият формат. УЕФА е изхвърлила повечето шампиони на европейските страни в купата на УЕФА и е оставила само тези на водещите 24 държави в своята ранглиста. Шестнадесет от тях участват в груповата фаза, двойно повече от предния турнир. През пролетта Шампионска лига продължава с класически елиминации и се изравнява по темпо с КНК и Купата на УЕФА. Вторият от тези турнири се играе във вторниците, КНК е в четвъртъците, а срядата остава запазена за Шампионска лига. Този грандиозен успех носи смелостта, с която УЕФА действа нататък при реформите, които трябва да гарантират мачове и пари на грандовете на европейския футбол. С това се занимават и шефовете на европейската федерация преди финала във Виена между Аякс и Милан – как да направят още по-сигурно присъствието на клубовете от най-големите лиги.

В резултат на това, изненадващият шампион на Англия Блекбърн се озовава в групите на следващия турнир, макар и като дебютант, което по стария регламент трябва да значи квалификации. Потърпевш е стар боец като Андерлехт, който отива в пресявките. А такъв можеше да се окаже и Аякс, ако холандците не бяха спечелили трофея.

И как при тези сметки и заслепение от големите пари, новобогаташите ще се интересуват от някой си Босман и европейските закони, пита се английският журналист Киър Реднидж.

Няколко месеца по-късно футболът се обръща с краката нагоре, след като белгиецът печели делото си, но новият свят започва пак да работи за богатите. Такива като Аякс се превръщат в обикновен производител на играчи за богатите от Испания, Италия или Англия. Две години след трофея във Виена, целият състав от онази вечер е напуснал. Без 32-годишният Франк Рийкард, за когото финалът е лебедовата песен, последен мач в кариерата на футболист.

И заради това победата на Аякс е последната за романтиката във футбола, както и разказ, който си заслужава да бъде предаден на поколенията. Разказ, който трябва да започне какво е Аякс, този отбор, който не се е променил през 1995 година спрямо 70-те, когато е властелинът на световния футбол. „Аякс означава човекът, който създава шампиона и който от шампиона извлича най-доброто в човека“ (Гуерин Спортиво). За Аякс не съществува минало, нито бъдеще. Значение има само настоящето. Неслучайно клубът е от Амстердам, където животът не противоречи със своята вътрешна логика. Там настоящето не е класическото Carpe diem, използвай добрите възможности, докато можеш. Днес е просто денят, който следва вчера и предхожда утре. И точно заради това Франк Рийкард, „който може да е всичко друго, но не и глупак“ (Гуерин Спортиво) беше решил да се върне от Милан в Аякс, за да се потопи напълно и за последно като футболист във вселената, която го е създала и в която може да намери спокойствие на среда и живот, каквото нямаше в Италия.

По-нататък разказът задължително трябва да продължи с това, че през 1994-95 Аякс премаза всички. Стана шампион на Холандия без да загуби нито един мач, а спечели 27 от всичките 34. Вкара и 106 гола. Може би е куриозно, но голмайстор на първенството беше споменатият Роналдо от ПСВ Айндховен, който тепърва щеше да получи прозвището Феномена, с 30 попадения. Но това си остана само един статистически куриоз.

В Шампионска лига Аякс също не загуби нито един мач. Нещо повече – победи и двата пъти в групата Милан, който само няколко месеца по-рано беше унизил Барселона на Кройф на финала в Атина. Една от победите, тази като гост в Триест (защото Милан беше наказан), беше демонстрация, че в Европа изгрява нова сила. „Играл съм после в Милан – разказва един от героите на Аякс Кларънс Зеедорф. - Непрекъснато ми говореха за Триест и че никога не са виждали съперник на Милан да присъства с толкова много хора в тяхното наказателно поле. Вярно е – бяхме по 7-8 човека пред вратата им почти през целия мач. Така беше не само срещу Милан. Преди всеки двубой се питахме в съблекалнята дали днес ще вкараме три, четири или повече гола.“

В катакомбите на стария стадион „Де Меер“ младоците на Аякс си имат ритуал. Тропат с бутонки по твърдия под, за да плашат съперника. „Преди съдията да свири се поглеждахме и си казвахме, че е време за шоу“, добавя Зеедорф.

Шоуто е неповторимо. Аякс разбива Фейенорд с 5:0, а ПСВ Айндховен с 4:0. Такива като Спарта Ротердам или Вилем II падат под ножа с резултати като 8:0 и 7:0.

Отборът обаче си харесва най-много европейските мачове. У дома играе на Олимпийския стадион в Амстердам, където непрекъснато има проблеми с пожарната и полицията, които дълго умуват дали да разрешат провеждането на двубоите. Има защо според защитника Франк де Бур. „Това си беше една стара кочина – обяснява той. - От душовете течеше студена вода, а по стените имаше мухъл.“

Преди мачовете Аякс отсяда в хотел на брега на морето и на 40 минути от холандската столица. Той се намира в Егмонд ан Зее. „В понеделник ходехме винаги на кино – спомня си вратарят Ван дер Сар. - Други забавления нямаше.“ Това обаче кара играчите да се съсредоточат върху забавленията на терена. „Играехме футбола, с който Барса на Гуардиола натрупа славата си – добавя Зеедорф. - Ние го играехме значително по-рано.“ Това е разцветът на доктрината на бившия учител по гимнастика Луис ван Гаал, започнал като асистент на великия Лео Беенхакер.

Така се стига и до финала на Шампионска лига, в който Аякс има шанса да завърши перфектния сезон. Но срещу него е Милан. Не Милан, който е победен в два пъти. Или по-точно същият отбор. Само че с добавката, че росонерите са на ръба да изравнят Реал Мадрид по спечелени трофеи в турнира (шест) и това е първият и единствен шанс за тях в историята. А тогава Милан става друг отбор.

Все пак при пристигането на италианците на летище Швехат във Виена треньорът Фабио Капело казва, че фаворит е Аякс. Той е чул новината, че бившият му футболист Франк Рийкард, който е лидер на съперника, има проблем с контузия в коляното.

Каца и Аякс, а микрофоните са насочени към Рийкард, който дава „рийкардско интервю“.

- Харесва ли ви Виена?

- Тъкмо пристигнах.

- Как е коляното ви?

- Добре.

- Можете ли да играете в сряда?

- Ако има някакви новини, веднага ще ви се обадя.

Край него треньорът Луис ван Гаал е строг. Аякс е чакан от посланика на страната в Австрия, който кани футболистите и щаба в една от ВИП залите, докато багажът бъде натоварен. Ван Гаал отказва и насочва футболистите да помагат на хората, които мъкнат багажа. „Те са млади и могат да носят“, казва той на посланика. Треньорът иска да се придържа към навиците на тима и да не показва с нищо, че моментът е специален.

Холандците са избрали хотел, който в никакъв случай не е луксозен. „Ам Захсенганг“ се намира до един канал на Дунав и в близост до паркове, подходящи за групова разходка. Един от помощник-треньорите е изпратен да намери маршрут с изискването разходката да продължи точно 45 минути.

Резервирани са 42 единични стаи за щаба и футболистите. „Ам Захсенганг“ има репутация на „рай за виенски шницели“, а в интериора преобладава дървото. Стадионът „Пратер“, който тъкмо е прекръстен на починалия велик треньор Ернст Хапел, е на 15 километра.

За да няма скука, във вторник, денят преди мача, Ван Гаал е предвидил две тренировки. Сутринта е на игрището на аматьорския Герасдорф, а резервите трябва да се направят на Милан. Йохан ван ден Бром е „Донадони“, а Уинстън Богард е „Малдини“. Вечерната тренировка е на официалния стадион, но холандците и особено Ван Гаал са силно раздразнени. УЕФА е позволила тренировка от 45 минути, а наставникът е свикнал заниманието преди мач да е точно час и 15 минути. „От УЕФА не си даваха много зор“, ще каже по-късно той за случая.

Има обаче и друга причина за раздразнение.

Няколко часа по-рано, в хотела се случва нещо немислимо. „Чухме страхотен шум изведнъж и наскачахме по прозорците – разказва Ван дер Сар. - Долу от един автобус слизаше отборът на Милан и влизаше в нашия хотел. Бяха решили също да се настанят тук.“ Аякс са ядосани, защото от хотела не са им казали, а италианците се оправдават, че хотелът им е удобен, макар да не е нищо особено. Твърдят, че е „станала грешка в организацията“, но за тези от Аякс това е провокация и показва, че Милан не ги уважава особено. А освен това иска да ги шпионира и да ги дразни.

„Изобщо не беше забавно – добавя Ван дер Сар. - Направо си беше като война.“ Играчите на Милан обитават четвъртия етаж, а тези на Аякс – третия. Италианският отбор ползва асансьора, а холандския тим – стълбите. Целта е да не се засичат и да се избягнат всякакви контакти.

Ван Гаал събира футболистите на спешна среща. „Момчета, искат да ни провокират – категоричен е той. - Това е война. Застанете високо над тях и не поддавайте.“ Самият наставник обаче остава късно след вечеря в лобито, защото очаква „нещо да се случи“. И е прав. Тръгвайки към стаята си, вижда как демонстративно се приготвя поръчана от италианците торта в близост до рецепцията, с която да се отпразнува победата на финала.

На 24 май, сряда, над Виена е облачно е температурите са около 12 градуса. Местните са се изнесли, защото не харесват нашествието на запалянковци в бяло, червено и черно. Билетите на черно достигат 500 евро. „Закуската беше напрегната“, спомня си Ван Гаал.

Когато двата тима тръгват към стадиона с паркираните един до друг автобуси, някой от групата играчи на Милан се провиква: „Чао, момчета! Добри сте, но ние сме Милан!“ Тези от Аякс мълчат.

На стадиона групата на Аякс се разделя. Играчите отиват в съблекалнята, а шефовете са поканени на официална вечеря с УЕФА. Там генералният секретар Герхард Айгнер заговаря президента Михаел ван Прааг със стандартни клишета как два велики клуба се изправят във финала и колко добър е този мач. „Добър? Пфууууууу“, отвръща Ван Прааг, докато гледа блестящата купа, близо до него. Виждал я е през 70-те по времето на баща му Яп, когато трофеят е спечелен три пъти от тима на Кройф и Неескенс и е излаган на показ в един от коридорите. Сега обаче пропаст разделя двата тима. Аякс с бюджет от 5 милиона евро и стадион за 19 000 зрители и Милан с милионите на Берлускони и катедралата „Сан Сиро“. Точно когато си мисли за тези нещата и на вратата изгрява Силвио с неизменните бели зъби и кожен шлифер. „Виж, ти“, казва той с усмивка и се насочва към колегата си от Аякс.

В този момент треньорът Ван Гаал отива в тясното студио на холандската телевизия NOS, където го чака репортерът Кен Янсма. Остават час и 45 минути до финала и Ван Гаал не е нервен, а е намерил добър начин да убие времето. „Вече не се се търпи от скука“, казва той на журналиста. Янсма обаче забелязва, че треньорът е отпуснат, сякаш контролира напълно ситуацията. „Не мога да променя нищо вече и само мога да се наслаждавам на мача“, добавя още Ван Гаал. На влизане в студиото е бил забелязан от публиката на Аякс, която скандира името му. „Ти също ли викаше – опитва да се пошегува той със журналиста – Виждаш ми се прегракнал!“

Интервюто завършва, а Ван Гаал забелязва на терена познати лица. Ван Бастен е вързал около кръста си горнище на анцуг, а до него е Савичевич, който също не е по екип. Второто е добрата новина, макар че за треньора не е така. „Савичевич може да реши всичко в първите минути, но Масаро ще бъде по-опасен, защото е отборен играч“, е казал тъкмо в интервюто по телевизията. За Милан, както ще уточнят медиите след мача, черногорецът е „около 60% от класата на тима“.

Ван Гаал се връща в съблекалнята и хвърля само още няколко думи: „Красивият футбол тази вечер не е сред приоритетите. Важна е само победата.“

Играчите са потънали в собствените си мисли, за които ще споделят щедро по-късно. Роналд де Бур помни как преди 4 години е бил продаден на Твенте и си е казвал „Край с Аякс“. Райзигер е имал подобни преживявания с наем в Гронинген и Волендам. А сега са на 90 минути от най-важната купа.

Рийкард удря юмрук в юмрук със Зеедорф, точно като баща и син. Казва му няколко думи на ухо, а след мача доволно ще обясни: „Кларънс е призван да ме наследи, но е млад. Трябва да усвои тънкостите в занаята, за което е необходимо време и опит.“ Рийкард се е върнал в Аякс точно заради това – да излъчва спокойствие и хладнокръвие и да бъде опора на младите и буйни играчи. Той признава по-късно, че е имал панически страхове преди финала. Пропуснал е предните 3 мача заради контузия в коляното, а докато е извън терена всички му повтарят, че във Виена ще бъде мечтан финал за него. Да спечелиш с клуба, в който израства и ще приключи кариерата си срещу този, в който се утвърждава като световна звезда. „Мечтан финал ще бъде само за този, който го спечели“, уточнява Франки.

Мачът започва. Аякс иска да смае света. Милан иска да дестаблизира Аякс. Но и Аякс е сякаш копие на съперника си със своя предпазлив футбол – младите не са забравили думите от съблекалнята. Италианците насочват играта си през Райзигер, когото Капело е посочил като слабото звено. Роналд де Бур в атака изглежда изолиран между Барези и Костакурта. Литманен пък е в капана на Десаи, който раздава шпагати във всички посоки и с един от тях едва не откъсва главата на клетия финландец. Румънският съдия Крачунески мълчи, което кара Ван Гаал на тъчлинията да имитира с каратистки удар във въздуха случилото се, като единственият резултат е, че едва не скъсва панталона си. „Беше лесно, все пак съм бил учител по гимнастика“, уточнява с усмивка след мача.

Почивката идва като спасение за Аякс, защото точно преди нея Милан има най-доброто си положение в мача. Марко Симоне стреля от воле с левия крак, но Ван дер Сар отбива топката.

Съблекалнята на холандците прилича на бойно поле – хвърлят се съдове, чуват се псувни. „Когато краката не могат това, което иска главата, започва да работи устата“, описва събитията „Футбол Интернасионал“. Зеедорф и Франк де Бур водят разпалена дискусия. Роналд де Бур се присъдинява. Братята обвиняват съотборника си, че играе много назад. Едва 19-годишен, Зеедорф не приема критиката и отговаря.

В този момент с чува вик: „Стоп!“

Рийкард повишава глас и става на крака, което е знак всички останали да замълчат. Той започва с това, че първото полувреме е било безсмислено за отбора. „Никога няма да си простите, ако загубим финала, без да сме опитали да спечелим. Никога!“ Франк е решен да не губи последния мач в кариерата си и то точно от Милан. Всеки играч чува указания от него, като дори Ван Гаал мълчи. След речта му, все пак треньорът добавя няколко тактически детайли.

На терена нещата изглеждат оправени. Милан започва да притиска Дани Блинд в отбрана, но Рийкард остава свободен и тръгва напред. Започва да търси съперниците и да ги надиграва. Капело е пасивен, а Ван Гаал очаква италианският му колега да извади първи револвера, както ще напише „Франс Футбол“. След като не го прави, холандецът решава да действа. Вади Зеедорф и пуска младия нигериец Кану в нападение. Роналд де Бур отива отдясно. Зеедорф тръгва да търси обяснения на пейката от Ван Гаал, но е спрян от резервния вратар Грим. Има натиск, но за да се разклати Милан трябва още мощ в атака. И Ван Гаал хвърля на терена Патрик Клуйверт, също 18-годишен и герой от интервюто в момент на раздразнение преди сезона. Клуйверт трябва да смени Литманен, когото „Гуерин Спортиво“ е нарекъл „етеричен“. Зеедорф се е поуспокоил и се обръща към съотборника си, докато се готви да влезе в игра. „Тогава ти го направи! Направи себе си безсмъртен!“.

Ван Гаал говори на Клуйверт, като почти си е опрял главата си в неговата. Клуйверт трябва да покаже, че сравненията с Роналдо имат своята цена.

Пъзелът се подрежда в 85-ата минута. Овермарс получава топката отляво и вижда ситуация, която са отигравали многократно на тренировки. Ако не бъде покрит бързо, трябва да стреля към вратата. Ако види, че го блокират трябва да потърси Едгар Давидс, който ще я даде на Блинд или Рийкард. Прави второто. Рийкард прехвърля към Клуйверт, който е поел с гърди и стреля с левия крак под плонжа на вратаря Роси.

Това трябва да победният гол. Румънският съдия продължава обаче играта твърде дълго и няколко пъти Рийкард го моли да даде край. Когато това все пак се случва, Овермарс изритва топката в орбита около Земята.

Рийкард вижда първо Ван Бастен и отива при него. Марко ще обяви в следващите часове оттеглянето си от футбола, след като глезена му го е предал. Рийкард обаче има късмет, че може да организира собствения си бенефис във футбола по най-добрия начин. Прегръща някогашния си съотборник и му благодари.

„Това не беше мач, който спечелихме в стила на Аякс – казва по-късно Ван Гаал на пресконференцията. - Промених едно нещо през второто полувреме. Казах на Рийкард да играе по-напред, за да може Бобан да не е сигурен дали да го пази или да тръгне напред. Разликата с предните два мача беше, че Милан този път се беше адаптирал добре към нашата игра.“

Капело е влязъл в обяснителен режим, защото италианската преса прави паралели със славния му предшественик Валкареджи и финала на световното първенство между Бразилия и Италия, когато най-добрият футболист на „адзурите“ Джани Ривера влиза като резерва едва в последните минути. Сега в ролята на Ривера е Лентини. „Исках да отложа смените, защото Костакурта имаше проблеми още преди почивката. А след това вече мислех за евентуалните продължения“, казва Капело и добавя, че не иска да мисли дали със Савичевич на терена резултатът е можел да бъде различен. „Мога да ви говоря цял нощ – добавя той. - Резултатът е единственото значимо нещо, останалото са детайли. След като Аякс ни победи три пъти през сезона, значи е заслужен шампион.“

На трибуните Берлускони се мъчи да запази дежурната си усмивка. Свикнал, вече оплетен във фините и едновременно перверзни игри на политиката. Казва на близките си сътрудници да направят Милан отново велик, като не мислят за парите. Ще се окаже по-трудна задача, отколкото Силвио някога си е представял. Някои са злоради, други го отбелязват с искрена скръб, но цикълът на великия Милан е приключил. Има много начини да загубиш един финал и Капело е „избрал ниския профил на лепкавата посредственост“ (Гуерин Спортиво). „Тук във Виена през 1990 година спечелихме финала без да играем добре, а сега загубихме, когато заслужавахме да спечелим“, отронва Берлускони пред журналистите, минавайки през тяхната трибуна.

По ирония на съдбата, през 1990 година срещу Бенфика победния гол за 1:0 е вкарал именно Франк Рийкард, който сега изработва попадението на Клуйверт. Рийкард ще шета на следващата вечер из улиците на Амстердам до късно и ще приема поздравленията на случайни хора.

Преди това целият отбор на Аякс се е качил на чисто нов самолет, тъкмо излязъл от завода, който трябва да ги прибере у дома. Сто хиляди вече са се събрали на „Мюзеумплейн“, зад музея на Ван Гог и ги очакват. Самолетът с Аякс минава точно над главите им и тълпата избухва в овации. Пилотът решава да ги поздрави, като завърта крилата на самолета нагоре и надолу. Едгар Давидс започва панически да крещи в кабината, смятайки че самолетът се разбива. Ван Гаал само пита дали това е разрешено в гражданската авиация.

На летище „Скипхол“ първи слиза Клуйверт. Майка му Лидвина го чака и прегръща още на стълбичката. Когато Аякс е тръгвал към Виена, тя е прошепнала на Ван Гаал, че синът и ще вкара победния гол.

Самият герой се подава с купата пред публиката на „Мюзеумплейн“: „Колко е красива, нали? Ваша е!“

Следва корабче из каналите, като от мостовете и прозорците на сградите висят хора, които махат и аплодират. Навсякъде има лодки. Президентът Ван Прааг изпива бутилка джин, но признава, че не се усетил заради адреналина. Зеедорф и Давидс крещят, че ще правят това отново и отново утре, следващата седмица и изобщо всеки ден. После се разпадат в различни посоки и всеки празнува както намери за добре.

Ван дер Сар и жена му приключват рано сутринта в една закусвалня. В ръката, която е отклонила удара на Марко Симоне, вратарят държи банкнота от 10 гулдена, днешните около 5 евро. „Един крокет, моля!“

С тази фраза завършва романтичната история на футбола.

Левски много често е имал страхотен малшанс при жребия в европейските турнири, като това да срещне Милан на тримата холандци Ван Бастен, Гулит и Рийкард седмици след триумфа им на Евро’88 и в първия мач на „росонерите“ от цялата славна епопея под ръководството на Силвио Берлускони. Но не по-малък малшанс е бил този да срещне през 1980 година сегашния си съперник АЗ Алкмаар, който тогава носи името АЗ’67 и е започнал най-великия сезон в историята си.

Малцина извън Ниската земя могат да си дадат сметка какво постига отборът от областта Заан в онзи сезон, когато среща Левски. Може би за значението на спечелената в края шампионска титла говори фактът, че за 44 години между 1964 и 2008-ма това е единственият случай, при който някой отбор успява да разбие монопола на голямата тройка Аякс, Фейенорд и ПСВ Айндховен и да грабне златото. Впрочем през 2009 г. отново го прави АЗ Алкмаар. Отборът от 1980-81 обаче е наричан „Невъзможният шампион“, независимо че по пътя към титлата вкарва повече от 100 гола, губи само един мач, а като бонус взема купата на страната с 3:1 на финала срещу Аякс и играе финал в купата на УЕФА.

Стореното от АЗ’67 Алкмаар прилича на приказката за Пепеляшка, която от време на време става кралицата на бала. Историята обаче се случва в Северна Холандия, както тогава се нарича Нидерландия, а в основната са парите на двама братя, които са се замогнали от бизнес с продажбата на перални машини.

Read more

“Няма нужда нито нещо да подобряваме, а още по-малко да спрем да правим друго, само защото сме стигнали до финала!“ Думите са на Елтон, капитанът на Брага в навечерието на най-великия момент на съперника на Левски в европейските турнири. През 2011 година Брага достига финал в Лига Европа в Дъблин, който губи от съседа Порто с 0:1. Онази вечер на „Авива …

Read more

“Абе, какво беше това. Тия просто ни убиха“, ми казва Румен Пайташев, един от известните български футболни журналисти в краткия среднощен анализ в Мюнхен на случилото се няколко часа по-рано във финала на Шампионската лига. Той е видял много и няма как краткото му обобщение да не е респектиращо за мен, макар че моята интуиция този път е била безгрешна и настоятелна. ПСЖ е твърде силен, за да загуби този финал, независимо от спортния дух на Интер, който е без паралел в целия свят.

Румбата има симпатии и към Интер, освен тези към Левски, а двамата делим един покрив през нощта в баварската столица. Или това, което е останало от въпросната нощ. Аз тъкмо съм затворил лаптопа и съм написал текста си за „Тема Спорт“, но емоциите преобладават и зная, че е още рано, за да осмисля видяното. А още по-малко да разбера какво се е случило извън моя малък свят на футболното възприятие, който тепърва ще се разшири от съвкупността от други малки светове в следващите дни.

И доказателство за това колко бързо се променя светът (а и възприятията) ще получа буквално в следващите часове. На прибиране към квартирата минавам през метростанцията „Щигълмайерплац“, точно срещу бирената градина на една от най-известните местни марки „Льовенбрау“ и в непосредствена близост до „Кьонигсплатц“, широкото пространство, където феновете на ПСЖ без билети трябваше да проследят мача. Но превърнало се в поредното претъпкано място с голям екран като всички други в Мюнхен заради огромния брой футболни туристи, пристигнали за мача.

На метростанцията има ескалатор и е полунощ, като е сравнително пусто. Оказва се, че само след 4 часа, преди зазоряване, всичко се е променило, както и европейският футбол, на чийто най-голям трофей има гравирано ново име. Открил съм, че трябва да се върна точно там, защото наблизо е мястото, откъдето тръгват и автобусите за летището в Меминген, превърнало се в основна отправна точка от пътуващите от и за България заради нискотарифни линии.

И се оказва, че трябва да ползвам същия ескалатор, защото баварците са измислили това те да бъдат двупосочни в зависимост от коя страна има в момента нужда от тях. Само че ескалаторът е различен. На него са поставени десетки стикери в продължение на цялото разстояние от около 100 метра. Те са два вида: едната е лого на УЕФА и по-точно на кампанията и че се грижи за футбола. Другото е лицето на Насер Ал-Хелаифи, шефът на ПСЖ от страна на Катарския Инвестиционен Фонд и е задраскано така, както на Наско Сираков в кампания срещу него от фенове на Левски. Излишно е да подчертавам, че вместо „УЕФА се грижи за футбола“ пише, че „УЕФА се грижи за най-богатите“.

Read more

Финал в Мюнхен винаги е означавал ново име, което да се гравира върху купата. Нотингам Форест побеждава Малмьо ФФ през 1979 г. в мача, който слага началото на тази традиция. Това е и единственият случай, в който шампионът не се изправя срещу традиционен клуб и, обикновено, фаворит. После през 1993 година Марсилия на Бернар Тапи печели първата купа в европейския турнири срещу големия Милан на Силвио Берлускони. Това е и първото издание на Купата на европейските шампиони, брандирана като Шампионска лига. След още 4 години, през 1997 г., един от най-харесваните отбори на континента Борусия Дортмунд се справя с могъщия Ювентус на Марчело Липи. А през 2012 година Челси, воден от временния треньор Роберто ди Матео разбива сърцата на баварците след победата си с дузпи над местния Байерн.

Read more

Да не вземете са си помислите, че с понятието „Спърси“ е свършено след случилото се в Билбао и спечеления трофей – първи в Европа от 41 години насам и изобщо от 17 сезона. В никакъв случай…

Read more

„Защо не си гледаш работата?!“ Това е един от обичайните завършеци на разговорите между Рубен Аморим, мениджърът на Манчестър Юнайтед и Сър Джим Ратклиф, най-богатият британец, собственикът на „Инеос“ и съсобственик на „червените дяволи“. Дали ще го каже единият или другият от двамата, няма значение. Дали ще е в зачестилите телефонни разговори между двамата или пък в „Уотсъп“ групата, където са и още няколко важни човека в структурата на клуба, няма никакво значение.

Read more

Хари Кейн вече го направи. Знаменитият бивш нападател на Тотнъм най-накрая сложи край на прокобата, свързана с това, че не е печелил трофей. Даже не точно прокоба, а лавина от подигравки. Защото в крайна сметка Кейн достигна до точката, …

Read more

Нощувките и пътуванията са ясни, но в крайна сметка основата на един мач са билетите. Или пък не е така? Европейските финали са съвсем друга работа и могат да накарат хиляди хора да тръгнат към града-домакин само за да бъдат близо до своя отбор. Твърде често това е преживяване веднъж в живота и не е най-важното да бъдеш на трибуните.

Клетата Испания обикновено случва на финали, които се превръщат в истерия и още с обявяването на афиша за Лига Европа със сблъсъка между Тотнъм и Манчестър Юнайтед истерията се отприщи. Но, както личи в последните дни, този мач може да бъде и повратен момент, така както се случи в началото на сезона в турнирната фаза с мега сблъсъка Милан – Ливърпул.

Read more

„Аз съм Мустафа и ще бъда вашия домакин!“

В крайна сметка Airbnb се оказва единствената прилична възможност, когато започвам да търся настаняване в Билбао. Хотелите са абсолютно невъзможни. Или са резервирани отдавна (а е само февруари и то началото), или цените са започнали да стават стряскащи от между 500 и 1000 лева на вечер за доста елементарни битови условия.

Когато се заравям в Airbnb, както и в картите си давам сметка за един детайл, който не съм съобразил предишния път в Билбао поради липсата на време. Малките градчета Баракалдо, Сестао, Португалете или Гетчо, откъдето е някогашният славен тим Аренас де Гетчо, който е печелил дори Купата на Испания, всъщност вече са част от метрополията на Билбао. Тоест ако видите тези отбори в третото ниво на испанския футбол (или четвъртото) – това са местни дербита, бих ги нарекъл градски на Билбао.

И не само това. Например Португалете, който е вече на устието на река Нервион почти на брега на океана и само на 15-20 минути с метро от стадион „Сан Мамес“. Или се явява нещо като софийските квартали „Люлин“ и „Младост“.

Read more

Сравненията бяха неизбежни. Все пак отборът на Ариго Саки, с тримата холандци Ван Бастен, Гулит и Рийкард като емблема, беше наречен „Безсмъртните“. А кой беше и Фабио Капело, избран да замени Саки? Да, известен футболист през 70-те. Но главно на Ювентус. В Милан беше завършил кариерата си, измъчван от контузии. След това беше работил в юношеската му школа. Водил за малко тима при идването на Берлускони, а после изтеглен, или по-точно трудоустроен, както казваха вестниците, в компанията на шефа „Фининвест“.

Капело трябваше да възроди Милан, но по различна формула. Берлускони беше решил да развърже кесията, а променените ограничения за броя на чужденците му даваха и различни възможности. Вече не бяха само тримата холандци, а после, постепенно един след друг, и Папен, Савичевич, Бобан, Брайън Лаудруп, Радучою и Десаи. Имаше обаче една подробност и тя бе, че само трима от всичките можеше да бъдат едновременно на терена, а останалите – най-често на трибуните. Проправяше си път и понятието „ротация“, но то звучеше много объркано, защото публика и медии не можеха да си представят как огромното его на големите звезди ще понесе резервната скамейка или удобните седалки по трибуните.

Берлускони обаче гледаше по-далеч напред и времето щеше да го потвърди като огромен визионер. Капело щеше да се окаже точният избор, а времето във „Фининвест“ съвсем нямаше да се окаже трудоустрояване, а безценно училище за мениджърски качества, които къдрокосият треньор щеше да използва в кариерата си и най-вече, за да може срещу „Безсмъртните“ на Саки да изпрати своите „Непобедими“ и да ги изпрати в историята сред най-добрите футболни отбори, съществували някога.

За Капело класирането на финала в Шампионска лига през 1994 г. беше обаче последният шанс да докаже, че доверието на Берлускони е оправдано. Той беше спечелил три пъти поред титлата в Италия, но макар и най-силното първенство в света по онова време, това не беше достатъчно. Единственото измерение за Милан беше европейският връх. Особено и при непрекъснатите сравнения от журналистите със Саки, който вече водеше националния отбор на Италия и очакваше световното в Щатите. Капело даваше най-доброто от себе си – дълга серия без загуби в първенството, титла с множество голове и разгромни резултати, но и такава след нея с малко попадения (36 в 34 мача) и непробиваема защита. В Шампионската лига обаче Милан беше излъган на финала от Марсилия и старата лисица Раймон Гьоталс през 1993 г., когато отиде като голям фаворит. А сега срещу него имаше подобен съперник – „Дрийм тимът“ на Кройф, Барселона със Стоичков и Ромарио, който тъкмо беше спечелил титлата в Ла Лига с цели 91 вкарани гола в 38 двубоя. Съвършеният сблъсък на два полюса и голям хендикап за Милан. Двамата най-добри защитници на „росонерите“, Франко Барези и Алесандро Костакурта, щяха да пропуснат финала заради наказание.

Какви шансове можеше да има тогава Милан? От другата страна Кройф и Стоичков бяха нещо средно между язвителни и подигравателни. „Разликата между двата отбора? – питаше реторично Кройф. – Ние купуваме Ромарио, а те Десаи. Това трябва да ви казва всичко.“

Стоичков: „Ще спечелим с голеада, сигурен съм, че победата ще бъде с повече от един гол. Милан няма състав като нашия, а освен това им липсват четирима футболисти, което е твърде много. Прилича на мача срещу Сампдория на „Уембли“ преди две години. Отново италиански отбори с много отсъстващи. Ще смятам за голям провал, ако пропуснем да спечелим.“

„Финалът изглеждаше като костюм, ушит по мярката на Барселона“, както отбеляза находчиво испанският вестник „Марка“, след края на двубоя. И тук идва едно „но“.

Но да върнем лентата два дни преди сблъсъка в Атина.

Read more

На 31 януари в ранния следобед отворих апликацията на мобилното си приложение, но не за да проверя на кое място е Левски и как се справя Хулио Веласкес, който все още беше в романтичния си период със „сините“. Не, отворих апликацията на „Booking“, а малко след като я затворих ужасен, дойде ред нa “Airbnb”.

Защо точно тогава? Излезе схемата до финала в ев…

Read more

В сряда сутрин футболният свят се е събудил с усещането, че предната вечер е видял мач за историята. Футболната Италия е част от този футболен свят, но със спецификата на своите сутрешни ритуали. С хилядите кафенета, сред звука на потропващите чаши ристрето и разгръщането на…

Read more

Колко ли може да се промени светът за 6 дни? В европейските турнири това е много трудно и когато става дума за елиминация в два мача първият мач е много показателен. А след шестте гола на хълма Монжуик над Барселона, великото шоу на Ламин Ямал и неочакваното извисяване на Барселона, светът има какво да очаква, притихнал напрегнато.

Има обаче няколко разлики. Първата е, че хладният „Монтжуик“, както наричат Олимпийския стадиона в каталунската столица, няма нищо общо със „Сан Сиро“ и неговите отвесни трибуни, кипящи от страст. Изглежда като случайност, но винаги когато съм присъствал там на мач на Интер, нерадзурите са правили обрат в последните минути. И да ви кажа: не е случайност. Това е природата на „Сан Сиро“, когато там играе Интер. Място, което няма аналог в света със спортната страст и култура на публиката, която сама може да обърне резултата в абсолютно всеки мач. Никак не е случайно, че Барселона е спечелил там само две от 8-те си гостувания (при 4 загуби и 2 ремита), без да има значение какви великолепни футболисти е имал.

Read more

Светът онемя. Италия също онемя. Но по друг начин.

Това 3:3 между Барселона и Интер възхити всички, които обичат футбола. Разбира се и италианците, макар че там нещата просто изглеждат по различен начин. Обяснява го „Гадзета дело Спорт“: „Депресираният от три мача без гол отбор на Интер, оставен от всички да умре, но в крайна сметка излязъл преобразен с футбол, който не е технически шедьовър, но изчистващ всичко останало от душата. Вярно е, че Барселона създаде повече (например 9 на 3 удара), даде красотата в мача, но красота има и в съпротивата и страданието.“

Read more

В някои случаи е най-добре да се започне от статистиката. Между Барселона и Интер тя е доста красноречива. Барселона е спечелил половината от 16-те мача досега (8), при 5 равенства и едва 3 успеха за италианците. В Испания балансът е още по-впечатляващ. До петте поб…

Read more

Сякаш английските журналисти се бяха наговорили. Но пък и те са твърде консервативни и демонстрират изпитани от времето навици, когато са изправени пред изпитание. „Повален, но не и отстранен“, или на английски “Down, but not Оut”. Това, което липсва е само чаша чай.

С моята чаша димящо кафе сутринта откривам, че заглавията на всички солидни английски вестници за мача, който техният Арсенал загуби с 0:1 срещу ПСЖ, са сякаш писани под индиго. „Таймс“, „Гардиън“ и „Дейли Мейл“ са намерили една и съща точна и едновременно с това популярна фраза, която да опише настроенията след случилото се на „Емирейтс“ във вторник вечерта. И в нея се съдържа повече надежда, отколкото присъствие на някакви солидни аргументи. Хайде, таблоидите ги оставяме настрана. Те просто трябва да предизвикат внимание и да грабнат окото с някакво словесно откритие, каквото не липсва и сега. „Дейли Мирър“ обира аплодисментите ми с подходящо тълкувание на абревиатурата PSG (ПСЖ) – “Paris Silence Gunners”, или „Париж смълча артилеристите“.

Read more

Read more

Луис Енрике има любим въпрос в последните няколко месеца и той е как успя да предизвика промяната при нападателя Усман Дембеле. Крилото на ПСЖ има 25 гола от началото на година и е смятан за един от най-силните футболисти в света към момента, както и един от основните претенденти за „Златната топка“. Но преди всичко той е на…

Read more

Мачовете от полуфиналите започват във вторник, 29 април, със сблъсъка в Шампионска лига между Арсенал и ПСЖ на „Емирейтс Стейдиъм“ в Лондон. Англичаните ще проведат последната си тренировка днес от 17:00 часа (бълг. време) на тренировъчната си база в Лондон Колни. Съперникът им от Франция обаче ще е първият, който ще застане пред медиите, като това ще с…

Read more