Read more

Мнозина биха спорили, че мачът на последния кръг беше в Разград, където ЦСКА се сблъска тежко с товарния влак и не успя да спре по никакъв начин Лудогорец. Загубата с 0:3 поставя много въпроси, преди всичко за „червените“, които някак преждевременно и най-вече нетърпеливо, бяха зачислени сред претендентите за титлата през следващия сезон. Логиката е проста: за тукашния манталитет много пари означава автоматически много възможности и това се смята за значително по-важно от умното управление. „Каквото вие можете да направите с акъл, ние два пъти по-лесно ще направим с пари!“ Горе-долу така изглеждат ценностите, прегърнати от нашего брата, футболният функционер в България. Или, казано другояче, липсата на акъл не е фатална и може лесно да бъде компенсирана.

Заради това се стига и до подобни тежки сблъсъци с реалността, след които следват крайни и най-вече генерални заключения. Много вероятно е тяхна жертва да бъде треньорът на „червените“ Христо Янев, защото прилича очевидно на човек, който има на разположение абсолютно всичко и е въпрос само на някаква техника и елементарни умения.

Кризата на резултатите, която мори ЦСКА, а също така и Левски вече десетилетие и половина, води до криза на идентичността. Или, което е по-лошата новина за двата гранда – до нейната промяна, както и подмяна.

Няма как да не се усещат и рефлексите от миналото. Когато си свикнал да побеждаваш и до победата да бъде единствена цел с всички налични средства, нормално е във времето на парите да се заблудиш, че когато ги имаш и започнеш да ги харчиш, вече си свършил работата. Само така може да се обясни огромната превъзбуда от няколко котерийни успеха срещу съмнителни като ниво съперници, които вдигнаха твърде високо градуса на емоциите в червения спектър. Което пък доведе в Разград до очевидната перспектива ЦСКА да се спъне за пореден път в един камък след доста болезнения край на миналия сезон.

Това обаче са проблеми на ЦСКА, които може би не касаят братовчедите от „Герена“, фокусирани в своята битка за шампионския трофей след 17 години! Дали обаче е така? И дали сладкото очакване на титлата не маскира и замита същите проблеми като при „червените“, които неминуемо рано или късно водят до сходни резултати от гледна точка сблъсък с реалността.

Кризата на резултатите води до криза на идентичността! Да го повторим пак. Защото Левски от години води огромна битка за спасение, издигната в култ по време не кризата на резултатите. Спасението е представено като плащане на задължения към НАП и други дългове, а някак свенливо се говори за футбола. Идентичността пък съвсем е загърбена, защото там просто съществува понятието „разделение“. „Има някакви хора, които нещо обясняват, ама единствената идея е да изгонят Сираков!“ Това е кризата на идентичността.

Само че нейното озъбено лице се показва във всеки един момент и нещата не опират само до това, че има и такива, които го забелязват. Кои сме ние? В какви се превърнахме? Какво означава това за Левски?

Подобни въпроси обикновено възникват по време на криза, най-често на резултатите, но пък е интересно да потърсим отговора на последния от тях. Дали пък някои необясними процеси в очертаващия се като шампионски сезон не са резултат именно от кризата на идентичността.

Например левскарите все още в немалка част не са уверени, че отборът им ще спечели титлата. Трите загуби срещу Лудогорец за само месец само доведоха до още по-големи колебания. Сметките, че с още поражения, а евентуално и такива срещу ЦСКА, отборът на Веласкес ще бъде изместен от върха са едната страна на монетата. Сметките са породени от страх, а страхът е резултат от това, че през споменатите близо две десетилетия, Левски наистина сътвори чудеса в абсурдността на своите провали. Автогол на Везалов пред пълен стадион в последния домакински мач срещу Славия. Загуба на купата срещу Черно море в Бургас с човек повече и продължения (освен преднина в резултата) след невиждан десант на сини фенове край морето. Още по-голям десант на националния стадион и загубен финал от Славия след дузпи, пропусната от Жорди Гомес такава в редовното време и 120 минути пред врата на „белите“. Какво друго, ако не комплекс за неминуем и абсурден провал може да роди всичко, без да добавяме другите подвизи. Например срещу Вадуц от Лихтенщайн или четворката на „Герена“ от АЕК Ларнака при невероятната финансова обезпеченост при Божков?

На този фон съвсем логично изглежда „сините“ да загубят, меко казано, увереността си и в момента да треперят от нов потенциален абсурд. Ами ако Левски загуби титлата 10 кръга преди края с 9 точки преднина, как ще изглежда това? Може би именно този страх обяснява и крайните реакции към Веласкес заради ротацията на „Овча купел“, или пък води до неистовите освирквания към Митков и горенето на снимката му от банда примати.

Лошото е, че при Левски е налице и съвсем ясен образ на подменената идентичност. Радостта след загубата с пет гола в Разград при Николай Костов не е просто глупава реакция. Тя е признание на навика да приемаш посредствеността и дори да я заобичаш. Защо трябва една от шепата големи загуби в историята да разваля партито? Оттук се появява и съвсем различният смисъл парти-фенове. Важно е да сме в масовката, защото левскарите са много, навсякъде са и приемат всичко, което се причинява на любимия им клуб. Вие видяхте ли някакъв масов акт на съпротива например срещу политическото влияние в Левски или спуснатите собственици? Това дали е било мислимо дори и в най-тежките времена, например около обединението със Спартак през 1969 г., месеци след като „Отборът на народа“ е победил „Отбора на властта“ със 7:2 (по Георги Марков)? Левскарите бяха натикани в ъгъла от задкулисието, безпардонно сгазени и накрая просто платиха останалата сметка с любов и лоялност.

Сигурно ще кажете, че това няма значение за Веласкес и неговите момчета, които удивително се справят с напрежението (друга любима дума от подмяната). Едва ли. Например все още не се е видяла наслада от шампионския сезон и разпродаден стадион. Има единствено оправдания (като на слабаци!), обяснения и някакви нелепи сравнения, освен виртуално преследване на всеки, който дръзне да каже нелицеприятната истина.

А тя е проста: трибуните на „Герена“ празнеят и я няма истинската еуфория. Точно заради страха от провал. Заради нова Везалка. Даже не само празнеят, но и отношението е непостоянно. Прилична посещаемост срещу Локо София и отстъпление срещу Локо Пловдив, защото преди това е имало Лудогорец!

Добрият сценарий за Левски е, че титлата, която е на хоризонта, може да бъде тежък удар, който левскарството да нанесе в тези битки. Ясно е, че финансови проблеми трудно може да се очакват. Криво-ляво, Левски върви в правилна посока, не трупа дългове и се държи адекватно по отношение на счетоводните си баланси. Първото място в шампионата може би ще върне вярата в това какъв е бил Левски над един век съществуване и че идентичността му е по-важна от парите на Домусчиев или Папазки. В крайна сметка, като изключим един тригодишен период от 2000 до 2002 година при Майкъл Чорни, Левски никога не е бил най-богатият отбор. Това пък означава, че 23 от 26 шампионски титли са постигнати от втора позиция като пари и/или фаворизиране. Каквато ще бъде и 27-ата. Всъщност най-нормалното е Левски да печели титлата при подобни обстоятелства, а най-често го е правил и с превъзходство в директните сблъсъци. Това, което липсва към момента и което трябва да е следващата цел.

А оттам насетне и феновете да заровят страховете си. Защото историята на Левски не е само провали, кой от кой по-абсурден, както биха ги убеждавали привържениците на други отбори. И в което, уви, част от самите левскари са започнали да вярват. Няма друго обяснение за това да изтъкваш Хамрун пред ПАОК и Беверен пред случилото се в рамките на две години след това. Може би трябва да се започне и от това.

А примерът за всичко е на терена. Дори и в Стара Загора онази вечер. Веласкес и отборът му не приличат на типичния левскарски отбор, който може да запише зрелищен провал. Напротив. Дават тон за тези по трибуните, че е време първо да повярват, а след това да се опитат да спасят своя Левски. В целостта на това понятие.

⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика

Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.
👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.

👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.

Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!

НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!

Победният гол на Карлос Алгара за Ботев Пловдив срещу Лудогорец в понеделник вечер според повечето оценки предизвика сеизмични процеси в българския футбол. Хегемонията на Лудогорец, продължила рекордните за Европа 14 години, изглежда приключила. За да оцелее, трябва да се случат неща, които не са се случвали никога. Например лидер с поне 10 точки преднина след 22 мача да загуби за първи път в историята титлата. За да се случи сега, Левски трябва да запише невиждан и гръмовен провал, но съчетан задължително с най-добрия статистически резултат като спечелени точки на Лудогорец за всички времена.

Очакванията, че Хегемонът може да отговори от тази позиция, почиват главно върху ирационалното. Като това, че босът на „орлите“ Кирил Домусчиев имал огромно его. Доказателство за твърдите му намерения пък е едно от редките интервюта, които даде зимата от подготовката на тима в Турция. Сякаш за да изпрати сигнал до конкурентите, че държи юздите изкъсо. Добавяйки и две, както ще се окажат най-вероятно, котерийни победи над Левски за Суперкупата и Купата. Работата на „сините“ изглеждаше спукана.

Като казахме обаче Домусчиев, той е централната фигура не само зад проекта „Лудогорец“, но е основен герой и на следващия скромен текст.

Камерите не го показаха в понеделник вечер, а и той изглежда като човек, който няма да достави удоволствието на широката публика да види лицето на крушението му. Едва ли мнозина си спомнят да са го виждали на трибуните на някой стадион при гостуване на тима му в мач от българското първенство. Заради това пък можем съвсем обосновано да предположим, че най-вероятно е видял гола на Карлос Алгара при комфортни условия в позната обстановка и пред телевизионния екран.

Съответно можем да си представим неговото разочарование. Като опитен бизнесмен вероятно в онзи момент е преценил, че това е краят на състезанието в първенството и Левски вече няма как да бъде спрян. Подобно заключение може би му е донесло някакви мисли в следващите часове.

И резултатът от тях се видя на следващия ден. Докато анализатори във всякакви формати триумфално обявяваха краят на Лудогорец, Домусчиев предприе първия си важен ход. Трансферът на Алберто Салидо.

Формулиран по този начин, подобен ход изглежда едновременно глупав и панически в равни пропорции. Каква е логиката да вземеш играч, който играе на поста на двамата ти най-добри футболисти този сезон – Ивайло Чочев и Петар Станич, които и без това треньорът се чуди как да използва едновременно? С Вълшебния мустак, както го наричат в Стара Загора, ли смяташ да обърнеш хода на историята? Хайде малко по-сериозно!

Помислете обаче пак! Дали пък Домусчиев няма да се смее последен? Защото май говорим за една добре обмислена стратегия. И най-важното доказана. Защо? Ще разберете в следващите редове.

Read more

Read more

Много е простичко. Нареждат се Даниел Боримиров (или Наско Сираков) до усмихнатия специфично Хулио Веласкес някъде в музея и до снимката пише, че испанецът е подновил своя договор с клуба, който изтича в края на сезона. В крайна сметка би било напълно заслужено, още повече, че Дон Хулио изработи своя сегашен договор. Само преди няколко дни видяхме и измеренията на неговото постижение. Левски обяви приходи от около 5 милиона лева, половина от които са чиста печалба. Има и още: по същото време Левски отказа оферта от около 3 милиона лева за противоречивия си нападател и доскорошен шофьор на „Юбер“ Мустафа Сангаре. Що на „Герена“ се мръщят на това число, значи гледат на всичко много сериозно. Предпочитат да разчитат на Сангаре в битката за титлата. А каква битка ще водят, ако най-важният човек знае, че договорът му изтича след няколко месеца?

Read more

Както е обичайно да се казва – има една добра новина за феновете на ЦСКА и няколко, които не са съвсем добри. Добрата е, че все пак Душан Керкез беше уволнен, след като доста дълго време шефовете на „червените“ се ослушваха, побутваха и пощипваха дали да стигнат до подобна стъпка и все намираха някакви крайно нерационални аргументи, за да не я предприемат.

Първата от лошите новини не е, че ЦСКА остана за пореден път без победа, този път срещу смятания за близък на „червените“ тим на Ботев Враца. При това по драматичен начин, с намеса на ВАР, който отмени победен гол на тима в заключителните секунди заради няколко сантиметра засада на Питас. Веднъж късметът е с теб (Септември), веднъж е против теб. И резултатът не е най-значимото нещо в този случай, макар че във футбола точно резултатът е най-важното, както е във всяко състезание.

Read more

Този мач можеше да донесе различни новини, но най-вече впечатленията. Левски можеше да спечели трите точки, което беше голямата цел на „сините“ и щеше да бъде определено като исторически пробив, шанс и каквото се сетите, включително скрит мачбол за титлата. Можеше и да загуби. Но най-вече препълнените трибуните на „Герена“, както и множеството по телеви…

Read more

Read more

Няма смисъл да се чакат фанфари или нарочно обявление от ръководството. Левсии е в битката за титлата и ще не ще, ще трябва да я води, докато му стигнат силите. При това обстоятелствата изглеждат много по-благоприятни спрямо миналия сезон. „Сините“ съвсем не са стегнат в последните 2 месеца тим, който с плах ентусиазъм посреща мястото си в челото, докато историческият му съперник се мотае в дъното. Четиринадесет официални мача за по-малко от два месеца си е близо един полусезон и отборът на Веласкес уверено премина през него, макар че постиженията, особено тези в Европа, в някаква степен се преекспонират.

И докато ръководството, а и треньора или не говорят в първия случай, или го правят малко по-общи генерално (Хулио), то публиката, в това число коментатори, бивши звезди и обикновени фенове, не чакат. Темата е поставена, при това вече се случва настоятелно и категорично и всякакво отстъпление от страна на клуба или оправдание, няма да бъде посрещнато с ентусиазъм.

Read more

Read more

В ЦСКА историята вече започва да се повтаря като фарс. Това е един сценарий, който всички в българския футбол научиха, а дори и при привържениците на „червените“ гневът започва да преминава в откровена ирония.

Без значение кои са главните действащи лица, но в славния армейски клуб се повтаря едно и също всяка седмица. ЦСКА не успява да спечели поредния си мач. Следват освирквания, викове „Оставка“ и искане на обяснения пред стадиона. По същото време треньорът Душан Керкез разтяга своите локуми на пресконференцията в стремежа си да заобиколи очевидното. Ден или два по-късно пада нечия глава – я директор, я някой играч си събира багажа в стремежа да се намери изкупителна жертва пред публиката. И после се започва отначало.

По принцип всичко щеше да е адски забавно дори и за „червените“ фенове, както е за всички останали, ако отборът след 6 кръга не беше заседнал здраво на дъното на таблицата и по-точно на местата, които обозначават изпадащите. Каквито и обяснения да намират хората на строящия се „Българска Армия“, каквито и оправдания да се появяват в пространството има нещо очевидно и то е дълбока спортно-техническа криза, резултат от управленската такава.

Read more

Меденият месец между Левски на Хулио Веласкес и синята публика официално приключи. Колкото и да използваме клишетата, че има и втори мач, както и футболът да е непредвидим, нищо чудодейно няма да се случи в Нидерландия след седмица. Защото понякога и свръх усилията не стигат, за да се обори футболната логика. Левски падна с 0:2 от АЗ Алкмаар у дома и пъ…

Read more

След 11 мача за 39 дни Левски допусна първата си грешка, която влиза в графата „непланирани“. А също така и „нежелани“. Нулевото реми като гост на Ботев Враца дойде два часа след грешката на Лудогорец у дома срещу Локомотив София и така „сините“ …

Read more

Read more

Да подражаваш на най-добрите в модерния футбол не е нещо укорително. В крайна сметка те са там, за да задават тона на развитие. А другите като прилежни ученици си записват, усвояват и повтарят, понякога без да слагат свой почерк.

След поредния мач без победа за ЦСКА от началото на сезона, треньорът Душан Керкез каза нещо познато на аудиторията. „Трябва д…

Read more

Нещата изглеждат близки до съвършенството за Левски и неговия треньор Хулио Веласкес. “Сините“ спечелиха първите си три мача в първенството от „шампионската“ програма, която включва 8 „лесни“ двубоя преди домакинството на Лудогорец в деветия кръг. Нещо повече – те го сториха като в два от тях Веласкес направи мащабни промени в стартовия състав, както и смени, които с премерени усилия през второто полувремена носеха трите точки. Испанецът постигна най-важното – максимално съхрани силите на своя тим на вътрешния фронт и насочи целия фокус към европейските турнири. Колкото и той да говори, че гледа мач за мач, ситуацията е ясна. На този етап Левски ще направи всичко възможно, за да преодолее квалификациите в Европа. Дори и да не го стори, позитивите най-малкото във финансов план ще бъдат много по-големи, отколкото за цял сезон в Първа лига.

Не това обаче е най-важното. Сякаш европейските мачове бяха тези, които дадоха импулс на битката в Първа лига, която на този етап се очертава да бъде за титлата. Това е дума, която на „Герена“ по една или друга причина не произнасят на глас или го правят с недомлъвки, може би и заради опита от последните години, когато до есента се надуваше това, което аудиторията определи като „син балон“. Сега обаче ситуацията е различна.

Read more

Има лоша новина за феновете на ЦСКА и тя е, че най-вероятно промените по върховете на клуба, за които те настояват, няма да се случат. И не само загубата от Локомотив Пловдив трудно ще се превърне в катализатор, а дори и още по-голямо потъване на „червените“ в следващите мачове.

Трябва да уточним, че тук става дума за изпълнителния директор Радослав Златков, който е попаднал на мушката в следствие на продължаващите вече твърде много посредствени резултати. Аргументите на феновете на ЦСКА са справедливи. Той е оперативният шеф, който трябва да организира клуба така, че той да бъде адекватен в основната си дейност, която е футболният отбор. Дали ще назначава спортен директор, скаут или лично ще подбира играчи е все едно. Крайният резултат се очаква да бъде добър.

Read more

Отпадането чрез продължаване обаче е другият фактор, който няма как да не повлияе положително на оценките от една страна, а от друга да създаде ситуация, в която след две седмици тези оценки ще бъдат още по-калибрирани и съответно справедливи.

Read more

ЦСКА направи 1:1 у дома със Спартак Варна и феновете изпратиха с бурни освирквания и ругатни всички от играчи до шефове. Основната част от гнева е насочен към изпълнителния директор Радослав Златков и спортния Пауло Нога. Има логика, защото двамата са тези, които управляват процесите.

Същевременно треньорът Душан Керкез обяви след мача, че е дошъл да става шампион, но в сегашната ситуация е нереалистично да се говори за титла. Най-вероятно Керкез е прав.

Read more

Read more