Read more

Както и да го погледне човек, днешният финал на африканското първенство между Мароко и Сенегал е мачът на мачовете за този континент. Един срещу друг излизат двата най-добри отбора, които изведоха Африка на съвсем различно ниво на последното световно първенство през 2022 година в Катар: домакинът Мароко и действащият шампион Сенегал.

Там Мароко стана първият отбор от Африка, достигнал до полуфинал, а Сенегал допълни силното представяне с отпадането си кръг по-рано. Но пък след това на шампионата на континента в Камерун година по-късно потвърди репутацията, като завоюва първата си титла от Купата на нациите.

Финалът днес е с много ясен залог и изключително силни акценти и за двата съперника. Домакинът Мароко ще се опита да сложи край на 50-годишна суша, в която неуспешно преследва трофея от този шампионат, както и да завърши по успешен начин организацията на първенството, генерална репетиция за Мондиал 2030, на който е съвместен домакин, заедно с Испания и Португалия (плюс няколко държави в Южна Америка). При Сенегал залогът е преследването на втори трофей за голямата звезда Садио Мане, който обяви, че се оттегля от националния отбор след световното през лятото.

Централната фигура в състава на Мароко е треньорът Уалид Реграги. Въпреки безспорните си заслуги и това, че ще остане на този етап в историята като най-добрия треньор на „Атласките лъвове“, Реграги е наясно, че никой няма да се трогне от заслугите му в Катар, ако не успее да спечели титлата довечера. „Това е Мароко и нещата са поставени по този начин – коментира философски той. - Аз съм наясно с рисковете на треньорската професия и спецификата на тукашната култура. Това не ми пречи да се боря за страната си.“

Реграги, който е роден и израснал в Париж, е упрекван, че е променил изцяло отношението си към медиите. Това няма как да не му носи негативи. Ако в началото е бил по-скоро мекушав, то днес звучи в някаква степен арогантен, а усмивката е изчезнала от лицето му по време на пресконференциите. В Северна Африка, когато някой говори направи и директно, той може да бъде сметнат за арогантен и дори нахален, ако резултатите му не са по-шумни. Шумът след поражение е грях.

Реграги има опита и от 2004 година, когато беше десен бек в мароканския тим, който под ръководството на Заки Баду (футболист на годината в Африка за 1986 г.) достигна до финала на шампионата в Тунис. Макар че постижението беше добро, Баду беше по-късно, защото тимът не съумя да се класира на Мондиал 2006, макар да мина през квалификациите без да загуби мач и отстъпвайки единствено по голова разлика на Тунис. „Разликата с тогава е, че Баду постигна най-добрия си резултат на африканското първенство, след като беше критикуван преди това буквално „за нищо“, обяснява Осасу Обаювана, африкански журналист. - Направи равен и загуби два поредни приятелски мача срещу Мали през 2004 г. преди шампионата в Тунис и оттогава имаше мишена на гърба си, като само се чакаше повод за натискане на спусъка. Поне Реграги трябва да се е научил от онзи момент, че търпението е най-важният фактор.“

За мароканците много важен е отзвукът, който ще получат за домакинството на този турнир, защото се борят да спечелят и финала на Мондиал 2030 в конкуренцията на Мадрид и (по всяка вероятност) Барселона. Това означава, че инциденти като този с националния тим на Сенегал в навечерието на финала са крайно нежелани.

Какво се случи? Отборът на Сенегал реши да се придвижи с влак от Танжер до Рабат за финала и обяви часа на пристигането си в социалните мрежи. Това доведе до струпване на огромна тълпа на гарата в столицата от желаещи за автографи и снимки. Изненадващото беше, че нямаше почти никаква охрана и Садио Мане и компания бяха буквално понесени от тълпата, която освен всичко се разгневи, след като някои не успяха да си направят селфита. „Беше стресиращо изживяване, защото можеше да има и злонамерени хора на гарата“, избухва треньорът Папе Тиау на пресконференцията преди мача. Ядосани, сенегалците обявиха първоначално, че пресконференцията им за финала ще бъде в супер охраняваната база на мароканския национален отбор, на около 20 минути път от Рабат, където те също ще се настанят преди битката за златото. Освен, че е куриозно двата тима да делят една база и да тренират „под прозорците“ си преди подобен двубой, целият скандал явно създаде напрежение между двете федерации, които иначе поддържат топли и приятелски отношения. Вероятно е имало и напрегнати телефонни разговори, както твърди френският веснтик „Екип“, но в крайна сметка сенегалците смениха в последния момент базата си, както и мястото на пресконференцията. Но пък това не попречи на треньорът Тиау да бъде ядосан.

Все пак важната тема за Садио Мане нямаше как да бъде подмината. „Решението да напусне националния отбор вече не е само негово – коментира Тиау. - Той даде всичко от себе си за първата титла, но никой не иска вече да си тръгва.“

В хора на отправящите молби към голямата звезда на Сенегал се включиха много бивши негови съотборници, треньори и просто приятели. Едно от най-интересните мнения беше това на Мади Туре, президент на Женерасион Фут, клубът, от който Мане тръгна към големия футбол. „Препоръча ми го моят градинар – казва Туре пред „Екип“. - Трогна ме много това, че беше загубил своя баща като малък, точно, както и аз и развихме отношения като между баща и син. Винаги съм се възхищава на скромността му, съпроводена с огромна амбиция да успее. В Ливърпул си беше изградил собствена стая за възстановяване и фитнес в дома си, имаше и собствен физиотерапевт. Гледаше всеки детайл, който ще му помогне да върви напред. В Сенегал в един момент го демонизираха и искаха да се пенсионира, но след като това очевидно е на път да се случи, изведнъж всички промениха мнението си.“

„Садио Мане започна от по-ниско от нулата – казва пък някогашната местна звезда Ел-Хаджи Диуф. - Казвал ми е, че съм му бил идол като дете и сме близки приятели. Зная какво е дал, за да постигне успехите си и съм наясно колко много ги е искал, защото си приличаме.“

Read more

Мароко се отърси от огромното напрежение и победи с 2:0 Коморските острови във влажната първа вечер на африканското първенство. Все пак, както казва френският вестник „Екип“, след загубата от ЮАР на осминафиналите от предишния шампионат и в продължение на две години „Мароко живее само с надеждата за окончателна победа в Купата на африканските нации, първа стъпка преди да помисли за по-големи завоевания. И никой там не си помисля, че архипелаг с по-малко от милион жители ще се противопостави на величието на Кралството“.

Архипелагът са Коморските острови, които загубиха, но показаха, че не са джуджето, за което непредубеденият зрител ги мисли, а Рафики Саид от белгийския Стандард Лиеж можеше дори да изравни. В 59-ата минута той открадна топката от краката на защитника Агуер, но вратарят Ясин Буну беше на мястото си.

Коморските острови поне накараха света да се запита кои, по дяволите, са те и какво правят на такъв турнир? „Естествено никой не очакваше от нас да се класираме, особено след като беше изтеглен жребият в квалификациите“, казва треньорът Стефано Кузин. Името му звучи познато поне на жълто-черната част от Пловдив. Той беше начело за кратко на Ботев и ако се питате кога, трябва да върнете времето доста назад: в началото на сезона 2008-09. Италианецът беше доведен под тепетата от някогашния собственик Димитър Христолов, известен с добрите си контакти на Апенините. Но Кузин не впечатли и бързо събра багажа си, преди съдбата му да се развие значително по-благоприятно от тази на Ботев и в крайна сметка да се озове в центъра на вниманието на футболния свят с подвизите, които върши с тима на Коморските острови и участието на този форум.

Италианецът има стройна концепция за пътя на отбора му до сегашното ниво. „В споменатия жребий – казва той, - изтеглихме най-лошия вариант от всяка урна. Гамбия имаше две поредни участия на първенството и много играчи от Серия А; Мадагаскар не сме го побеждавали никога; Тунис беше тъкмо бил Франция на световното в Катар. За нас важният момент беше гостуването на Тунис. Този отбор не беше губил в 14 поредни домакинства и пуснах на играчите ми видео с победата в последната минута срещу Мадагаскар. Казах им, че така изглеждат големите отбори: дават ти да играеш и те бият в най-точния момент. След този момент изиграхме мачовете си по най-добрия начин и завършихме първи в групата. Бяхме само на два мача от класиране на световното.“

Както много други отбори в Африка, Коморските острови разчитат на играчи с двойно гражданство. Треньорът Кузин няма как да намери таланти в страната. Там има три острова и всеки от тях си провежда свое първенство, като нивото е много ниско. „Без играчи е трудно да се направи каквото и да е и се убедих в това, когато работих в Южен Судан“, разказва Кузин в интервю за „Уърлд Сокър“. Той поддържа база данни от около 60 футболисти, предимно играещи във Франция от пета до втора дивизия. Канят по неколцина нови на всеки лагер на националния тим и ако някой впечатли – остава.

Ресурсите почти не стигат и това се вижда дори в деня преди първия мач с Мароко.

Треньорът Кузин и капитанът Юсуф Мчангама, както и още три от делегацията тръгват от Казабланка за Рабат, за да участват в задължителната пресконференция. Останалите ще дойдат по-късно, когато ще могат да се настанят в хотел, в който ще останат два дни. На шестия етаж в този хотел е обособен щедър бюфет с храна – шишчета, бисквити. Има и скромен бар, който сервира уиски. Това е изборът на треньорът, който разменя шеги със събралите се журналисти, участващи в нещо като ден на отворените врати.

„Първото ми участие в това първенство беше в Камерун – спомня си капитанът Мчангама, докато си взема храна от бара. - Тук най-накрая можем да се насладим. Предишния път беше кошмар. Играчите трябваше да стоят в стаите си и храната им се носеше и оставяше на табли пред вратите. Сега си прилича на истинско първенство!“

Треньорът минава и го потупва по рамото. „Наслаждавайте се момчета, имате и истински треньор“, хили се той. Идват и останалите, а Кузин си избира звездата Рафики Саид за следващия кръг от майтапите. „Изглеждаш ми малко дребничък – хили се той. - Ромен Саис ще те изяде с парцалите!“ (б.а. - Саис всъщност се контузи рано в мача).“

Кузин има история и разказва, че познава марокански защитник от Уулвърхемптън, където е бил помощник на сънародника си Валтер Дзенга. Играчите любопитстват за някоя история, свързана с някогашния вратар на „скуандрата“, а Кузин казва: „Всъщност той има ангелски глас. Дзенга може да пее чудесно шансони!“

Треньорът придърпва на страна Рафики Саид и двамата разменят няколко думи по темата как да свалят напрежението от тима преди първия мач. „Поне на теб няма нужда да ти давам указания“, казва някогашният треньор на Ботев Пловдив. „Мисля да спечелим първия мач“, отвръща Рафики. „Е, ако не първия, то следващия задължително“, влиза в тона му треньорът.

Той е убеден, че след това първенство много от играчите му ще имат шанса да продължат кариерата си в значително по-солидни клубове. Посочва най-вече едно име: централният защитник Кенан Тоабибу. Тоабибу е футболист на скромния словенски Браво Любляна, откъдето миналата зима Левски взе Гашпер Търдин. „Ще видите, че скоро той ще бъде минимум в Лига 1 на Франция – казва Кузин. - Взех го през септември, за да видя нивото му и оттогава съм сигурен, че трябва да е титуляр във всеки мач.“

Няколко часа по-късно отборът трябва да се срещне с президента на страната Азали Асумани, който идва на последната тренировка и получава подарък: фланелка с номер 10, която изглежда му е леко тясна. Говори стандарните неща за един политик – как отборът е наказал всички на архипелага да се гордеят, как ще присъства на първия мач срещу Мароко и как ще продължи да подкрепя отбора с всичко необходимо. Капитанът Мчангама взема думата от името на отбора, след като всички са чули химна. Той благодари за грижите, обещава и добро представяне. „Готови сме“, добавя звездата Рафики.

Когато гледате Коморските острови сигурно ще чуете от коментаторите и необичайният им прякор. Той е „целакантите“. Малцина знаят какво е това. Целаканта е името на рядка и много древна риба. Съществува от стотици милиони години и е смятана за изчезнала, когато изведнъж през XX век се появява във водите около Коморските острови в Индийския океан. Така освен уникално природно наследство, тя се превръща в символ на тази държава. Символизира три неща – устойчивост, оцеляване и рядкост. Точно сякаш като отбора на Коморските острови на това първенство.

Read more

Само някой, който е бил на мач в Мароко или поне на световното първенство в Катар през 2022 г. може да си представи и осъзнае ентусиазма , с който се посреща започващото днес първенство на Африка в страната. За мароканците се случиха невероятни неща след четвъртото място на Мондиала, който ги превърна не само в първия отбор от континента, стигнал толкова високо и далеч на най-голямата сцена, но и една от световните сили. Ако не вярвате, то е необходимо да изброим само фактите, както би го направил пред вас всеки обикновен човек в Рабат или някой от останалите градове-домакини: трето място на Олимпиадата в Париж миналото лято, титла на африканското първенство до 23 години, световни шампиони до 20 години и, от миналия четвъртък, победители в Арабското първенство в Катар след успех с 3:2 над Йордания след продължения.

Последният от изброените изкара хората на улицата със знамена, задръствания от коли, движещи се в странна траектория и превъзбудени младежи със скутери. Логично се приема и само за предястие на това, което предстои. Видимо потенциалът на Мароко е огромен: само за сведение, шампионите на Арабското първенство, което не влиза в календара на ФИФА са второ и треторазредни играчи за нивото на националния тим, които никога не биха попаднали в плановете на селекционера Уалид Реграги за шампионата на Африка. Но пък този тим беше посрещнат с ентусиазъм и подкрепян неистово от всички мароканци. Треньорът му Тарик Сектауи, някогашен играч на Порто, пък е човекът зад изброените по-горе успехи с изключение този на световното младежко първенство, където националния тим беше воден от Мохамед Уахби.

И съответно Сектауи е кандидатът, когото никой не споменава, за поста на националния селекционер Уалид Реграги, ако той се провали на африканския шампионат и не спечели купата. Критиките към него, независимо от стореното в Катар през 2022 година, вече са факт, както подобава на всеки голям отбор с претенции. Според пресата в Мароко Реграги залага на твърде дефанзивна тактика, която може да донесе успех на световно първенство, но трудно ще стори това на предстоящия форум, където Мароко трябва да атакува. „Ще оставя статистиката да говори – ядосано отговаря на обвиненията Реграги. - Хората твърде много се вглеждат в незначителните детайли, а освен това световното в Катар се приема така сякаш преди него и след него не е имало и няма да има марокански футбол.“

„Атласките лъвове“ всъщност поддържат авторитетно ролята си на фаворит и водещ африкански отбор, за което говори и 11-ото място в ранглистата на ФИФА. Те обаче се превърнаха в световни рекордьори по спечели поредни победи, като с успеха над Конго през октомври, който бе 16-ти пореден, счупиха рекорда на Испания. През ноември добавиха още две победи над Мозамбик и Уганда в приятелски срещи, а очакванията са, че ще увеличат още серията си и на африканското първенство, което започва с домакинство на Коморските острови.

Последното поражение за мароканците е на полуфинала на последното африканско първенство преди 2 години в Кот д»Ивоар и e на полуфинал от ЮАР. Но пък именно шампионатите на континента са ахилесовата пета на „Атласките лъвове“. Единствената им титла е през 1975 година в Етиопия, а не са стигали до финал от 2004 година в Тунис.

Невероятният успех в Катар обаче засили апетитите на всяко ниво. Мароко получи съвместно домакинство на Мондиал 2030 заедно с Испания и Португалия (без да броим символичните мачове в Южна Америка), което доведе до мащабни инвестиции в инфраструктура. Стоящият се стадион за 115 000 зрители в Казабланка ще се бори за домакинство на финала заедно със „Сантяго Бернабеу“ в Мадрид, още повече, че ще бъде с по-голям капацитет от реновирания „Камп Ноу“ в Барселона.

Първенството на Африка пък се открива на новото бижу „Мула Абдела“ в Рабат, който е единият от четирите стадиона в мароканската столица (с капацитет между 17 и 80 000 места), домакини на мачове от шампионата. Рабат има всички основания да се смята за новия център на африканския футбол, такъв, какъвто е бил Кайро през 1957 г., когато шампионата на Черния континент започва с участието на едва три отбора.

Към това може да се прибави новата база, в която тимът на Мароко се готви за първенството. Тя се намира близо до летището в Рабат, струва 60 милиона евро и е това, което е Коверчано за италианците или Клерфонтен за французите, но много по-модерна. Носи името „Мохамед VI”, каквото е дадено и на Академията наблизо, която готви местните таланти. В страната, съвсем навреме за световното през 2030 г., предстои да бъдат открити още девет.

Във футбола Мароко бяга бързо, както отчита пратеникът на „Гадзета дело Спорт“ на първенството. Хората са жадни за грандиозни празненства заради футбола, който им дава страст и национална гордост. И футболните успехи на всяко ниво, включително този за Арабската купа, се явяват вкусни предястия.

Не само за Мароко, но и за младото население на цяла Африка, футболът е почти религия. Статистиката сочи, че 60% от живеещите на континента 1.5 милиард души са на възраст под 25 години.

Първенството е и най-голямото футболно събитие на континента, което единствено осигурява колосални приходи. Президентът на Африканската федерация (КАФ) Патрис Моцепе вече обяви, че наградният фонд за шампиона е нараснал два пъти спрямо последните две издания и ще бъде 10 милиона долара. Подгласникът ще получи 4 милиона, а финансите са това, което обяснява и необичайното и дразнещо за европейците време за провеждане на турнира. Този път дебютно ще се играе и на Коледа, което е резултат от уговорка с ФИФА първенството да не съвпада с Шампионска лига. Треньорите вече започнаха да недоволстват и по темата, че играчите са били освободени от клубовете си само седмица преди турнира и за това време не могат да се проведат повече от три тренировки. Дори и босът на ФИФА Джани Инфантино се беше изказал през 2021 година, че първенства на Африка на всеки две години са безсмислени, както и че трябва да се намери друго време в календара. Инфантино обаче не отчита, че за разлика от Европа, тук първенството на Африка носи основните пари, а не както Шампионска лига. Както и че климатичните условия на континента са съвсем различни.

Само за протокола: КАФ ще получи 1 милиард долара приход от продажбата на маркетинговите права на африканския футбол за следващите 8 години, като основното условие в договора е било именно за първенства на всеки две години.

„Да се намери точно място в календара за този шампионат е най-важното“, казва камерунският вратар Жозеф-Антоан Бел. Той обаче може да говори и по друга важна тема. Бил е в тима на Камерун, който побеждава Мароко с 1:0 при предишното им домакинство през 1988 година, а после пречели и трофея. „Беше тъжно за мароканците да гледат финал без техния отбор. Всички на стадиона викаха за Нигерия. Всъщност всички без един мароканец – шофьорът на автобуса.“

Никой дори не си и помисля в Рабат, Казабланка, Маракеш, Агадир, Танжер и Фес, където ще се играе сегашният турнир, че тази трагедия може да се повтори.