Станислав Генчев: „Предпочитам да ме сравняват с най-добрите в историята на Левски“

След 100 дни начело на „сините“ треньорът сяда на едно откровено, дълго и честно интервю по множество различни въпроси

Четиридесет и шест минути на 101-ия ден, в който Станислав Генчев е начело на Левски. И в тях почти няма пауза. Уверено, стегнато, ясно и без да се замисля, наставникът на „сините“ обяснява своята философия за футбола, целите, навлиза дори в дребни, но забележителни детайли, за да обяснява решенията си. Стига и до момента, в който Жозе Моуриньо му казва в Лондон нещо, което е запомнил за цял живот и е станало неизменна част от футболната му философия. Това ексклузивно интервю с човека, в когото са съсредоточени надеждите на синя България днес, ще ви го представи в различна светлина. Много по-различна от ежедневието на контузени, наказани, тренировки и възстановявания и пресконференциите преди и след мач.

Как се чувствате след 100 дни на най-горещия стол в България, какъвто е треньорският пост в Левски?

Мога да кажа, че се чувствам много добре. Всичко е според очакванията ми. Първо искам да благодаря на феновете на Левски, които от първия ми работен ден ме приеха много добре. Много важно е за един треньор да усеща подкрепата им, защото те са барометър за това как се представя един отбор. И винаги могат да наклонят везните в добра или лоша посока специално за треньора. Когато един треньор не се чувства подкрепен от феновете, тогава се зараждат различни мисли в главата му и не работи така спокойно и концентрирано. И не може да върши добре работата си, което се отразява и на играта на отбора.

Заради това аз съм безкрайно благодарен за подкрепата, която имам. Защото не са много треньорите, които са я имали в такава степен начело на Левски. Оттук насетне се надявам с работата, не само моята, но и на целия треньорски щаб да оправдаем това доверие и феновете да са щастливи от това, което виждат на терена като продукция на отбора.

Спрямо предварителните ви очакванията, кое се оказа по-лесно и кое по-трудно?

Ами аз доста години вече работя като треньор в България и ми се е налагало да анализирам абсолютно всеки отбор. Не мога да кажа, че нещо ме е изненадало кой знае колко. Първо селекцията протече според очакванията, които имах. Това, което бяхме говорили с ръководството за бройката на привлечените футболисти, беше изпълнено на 100%. На всяка една позиция, която аз исках да бъдат привлечени футболисти, бяха привлечени. По отношение на стиковането имаме нужда от още време и работа, за да станат нещата така, както на нас ни се иска. Но не мога да кажа, че нещо от това е било по-трудно или по-лесно от очакваното. Ясно, че работата е доста трудоемка. Винаги когато се работи с живи хора излизат някакви непредвидени неща. Пример е трансферът на Пламен Андреев. Аз вече казах, че той малко ни изненада и ще се наложи да реагираме бързо. Но това е част от работата на всеки един професионален треньор.

А доколко опитът ви като играч на Левски помогна и кое е различното като преживяване сега, защото ролята ви е, нека така го кажем, по-централна?

Първо това, че съм бил футболист на Левски е много важно, защото зная какви са изискванията към играчите в клуба и какви са изискванията на феновете към всеки един човек в Левски, било то играч или треньор. Също така какви са очакванията и какво трябва да прави Левски, за да бъде начело в класирането или да се бори за купата на България. Това са неща, които ми дават някаква първоначална насока. Но като цяло работата на един футболист и на треньора нямат нищо общо. Това са две коренно различни неща. Аз винаги съм казвал, че най-приятната професия на света е футболист. А най-трудната професия на света, като неслучайно е определяна като такава в проучвания няколко пъти, е тази на футболния треньор. Много различни са нещата, но опитът, който имам като футболист със сигурност ми даде ценна помощ в първите ми стъпки като треньор на Левски.

Със сигурност вече сте много по-разпознаваем. Промени ли това нещо в ежедневния ви живот?

Не мога да кажа, че нещо се е променило в ежедневния ми живот, защото моята работа започва рано сутрин и приключва късно вечер. Почти по цял ден прекарвам на „Герена“. Естествено, когато имам свободно време и сме със семейството ми някъде на ресторант или на разходка, както сам казахте съм доста разпознаваем. Постоянно ме спират хора за автографи или за снимки. Не мога да кажа, че това не ми е приятно. Със сигурност ми е приятно, но от друга страна винаги си повтарям едно и също, че това е много задължаващо. Тези хора се радват на треньора на Левски или на футболистите на Левски, но в същото време очакват да виждат добри игри и резултати на терена, защото за тях това е най-важното.

А акъл дават ли по състава, по схемата на игра, когато ви спират?

Случвало се е доста често, да. Казват ми „Пуснете тоя“ или „Защо този играе“. Но това е част от ежедневието на треньора. Аз съм се концентрирал върху моята работа и когато с треньорския екип избираме титулярен състав, винаги го правим на база на подробен анализ на противник, на изминал мач, на тренировъчен процес, а не просто, че този или онзи ни харесва като физиономия или визия и го слагаме. Всичко се прави на базата на обстоен анализ.

Ами напрежението? Усещате ли такова и как се отразява то на ежедневната работа?

Точно с това започнах интервюто – напрежение в момента не усещам. Пак ще кажа – благодарен съм на феновете за спокойствието, което имам. Естествено ние започнахме по най-добрия начин с четири поредни победи. Това също дава допълнително спокойствие. Последните ни три мача, в които имаме спечелени 4 точки, не са убедителни като игра. Заради това и резултатите не са това, което очаквахме. Но въпреки това няма как да ни се отрази негативно, защото аз съм напълно наясно, че когато се работи с футболисти, с живи хора, няма как всички мачове да са на най-добро ниво и да се спечелят абсолютно всичките. Рано или късно идват трудни моменти и най-важното е как се излиза от тези моменти. Паузата в първенството дойде може би в добър момент за нас, за да можем да направим, както обичам да казвам, обстоен анализ. Да видим в каква насока трябва да работим, за да може отборът да се върне на победния път, но и да го направи с добра игра. Защото в Левски само победа не е достатъчна. Тя трябва да бъде постигната и с добра игра.

Да поговорим малко за целите и стратегиите, започвайки от интервюто за работа. С какво според вас впечатлихте Левски и как се озовахте в ролята на единствен предпочитан кандидат?

Първо г-н Боримиров и г-н Сираков ме поканиха на среща. Имахме разговор около два часа с тях, свързан с футболната философия на моя треньорски екип. Говорихме си как виждаме нещата. Ако евентуално станем треньори на Левски, как бихме развили отбора, от какво се нуждае този отбор, за да може да подобри играта си. Също и какво не ни харесва в отбора от показаното в миналото първенство. Доста обстоен разговор направихме. След това имахме втора среща с Боримиров. На нея се говорихме за условията, а на третата, както се казва, си стиснахме ръцете. Може би на първо място опитът, който имам като треньор в българското първенство е повлиял. Аз съм бил треньор на пет различни отбора. Сред тях е Лудогорец, където натрупах изключително голям международен опит. Водил съм ги в 16 мача в груповата фаза на Лига Европа. Мисля, че само трима български треньори имат подобен опит. Също така съм печелил бараж за влизане в групите. Бил съм начело и на Локо София, където постигнахме повече от добри резултати, след като отборът почти беше изпаднал, когато го поех. Спечелихме най-много точки срещу водещите съперници, а освен това играхме полуфинал за купата и бяхме на крачка от финал. В Ботев Пловдив престоят ми не беше успешен, но пък там получих най-ценните си уроци. Човек, когато губи понякога получава най-ценните си уроци. В Крумовград серията, която направихме от 15 мача без загуба, е безпрецедентна за новак. А освен това отборът играеше много добре. Мисля, че всичко изброено е наклонило везните аз да бъда предпочетен пред други кандидати.

Тоест опитът…

Опитът и резултатите, които съм постигнал. Защото, колкото и нескромно да звучи, като изключим Ботев Пловдив, във всеки друг отбор съм постигал повече от очакваното.

А какви цели ви поставиха от ръководството на Левски?

Цели, мисля, не е нужно в Левски да се поставят. Ясно е, че отборът трябва да се бори за шампионска титла и за купа на България. На първата ми пресконференция, точно тук, където разговаряме, казах: „Когато един треньор и футболист на Левски влизат в съблекалнята, цели не трябва да им се поставят! Те трябва да знаят, че това е най-обичаният отбор, най-подкрепяният отбор и той трябва да се бори за титла и за купа на всяка цена!“

Начертахте ли някакъв план как съвместно да стигнете до резултатите, за които говорите или по-скоро от вас ще зависи всичко?

Първото и най-важно за мен, защото това е един от проблемите, които имах в Ботев Пловдив и се отнася до селекцията, беше аз да отговарям за селекцията. Всеки един футболист, който се привлича, да бъде с моето одобрение. Същото важи и за всеки един футболист, който се продава. Отново трябва да има моето одобрение. Защото с моя треньорски щаб ще водим тренировъчния процес и ще изграждаме стил на игра. Естествено ние имаме нужда от подходящите хора за всяка една позиция. Това беше изпълнено на 100% от ръководството, което е много важно. Очаквам да виждам подкрепа в тяхно лице и да ми осигуряват нужните футболисти.

Каква е реалистичната цел за първия сезон? Или нека така да го каже – къде е границата на провала и какво би трябвало да смятате за успех?

Колкото и нескромно да звучи, за мен успех би било само ако отборът завърши сезона като шампион или спечели купата на България. Всеки един сезон без спечелена титла или купа в Левски за мен е провал. Да, миналата година отборът завърши на четвърто място и не се класира за европейските турнири. И доста мои познати казват, че тази година, ако завършим на трето или второ място и се класираме за Европа, аз ще съм се представил по-добре от миналия сезон и това би било успех за мен. Аз не го приемам така. Без значение в който отбор съм треньор, винаги искам отборът да се бори за възможно най-високите цели. А в Левски те са титла и купа.

Вие доста рано заговорихте за титла, а това е тема, която в Левски от години се избягва по една или друга причина. Доколко подобна цел е реалистична?

Футболът на първо място е отбора игра. Най-важно е да се направи добър и сплотен колектив, който да знае какво прави на терена във всяка една ситуация. Когато имаме добър и боеспособен отбор плюс подкрепата от трибуните, тези резултати със сигурност ще дадат самочувствие и на футболисти, и на ръководство. След това през зимата ще имаме още един трансферен прозорец, ще имаме още една подготовка. На тази втора подготовка всеки треньор изглажда детайлите там, където вижда, че трябва да се работи. И аз съм сигурен, че през пролетта нашият отбор ще изглежда много по-добър и солиден, отколкото е сега. Не, че сега сме зле, защото все пак сме на първо място към момента и сме отборът, който е отбелязал най-много голове. Само Лудогорец е допуснал по-малко голове от нас и то само един гол. Така, че нека чисто статистически погледнем и нещата, които мен ме интересуват като треньор – подаванията, които даваме на противника да направи преди да отнемем топката и където сме на едно от първите места в лигата. При подаванията, които ние правим, преди съперникът да отнеме топката, пак сме на едно от първите места… Най-много голови положения създаваме ние във всеки един мач. Малко в последните мачове ни липсва отбелязването на голове, но това не значи, че ние не създаваме положения и не играем атакуващ футбол. Всички изброени неща ще се подобрят с много целенасочена работа и отборът ще може да се бори за шампионската титла. Аз съм сигурен в това. Най-важното е в следващите мачове да печелим максимален брой точки. Винаги повтарям на футболистите, че искам да играят печеливш футбол. Понякога се налага и малко с по-грозна игра, както се казва, но да печелим. Защото в крайна сметка, когато един отбор натрупа точки и има предимство пред конкурентите си, се работи много по-лесно и тогава идват и по-красивите игри.

А кое може да направи така, че Левски да успее в битката с доминант като Лудогорец и съответно което може да провали отбора?

Това, което може да ни донесе успех, както казах, е отборната игра. Чисто стратегически ние не трябва да се отделяме от пътя, който сме поели, защото има винаги лоши резултати. И ако един треньор се разколебае и започне да сменя, било то система на игра, тренировъчен процес или да се отделя от идеите, които е имал в началото и пътя, който е начертал, това неминуемо ще доведе до сътресения в отбора и до разколебаване в играчите. Защото играчите е много важно да вярват на треньора. И когато не виждат в негово лице лидер, който знае какво прави на терена и когато неговите идеи не носят успех, тогава играчите се разколебават и това като лавина повлича и резултатите след себе си. Заради това аз и моят треньорски щаб знаем по какъв път сме тръгнали, наясно сме, че ще има трудности, но ние няма да се отделим от пътя, който сме поели и сме сигурни, че той е правилният. Защото, както вече казах, всичко се прави на базата на обстоен анализ. Не е просто да решим, че сега ще играем 3-5-2, защото това ни харесва. Не, ние сме избрали системата, защото сме преценили, че това е система, която може да донесе успех на Левски.

Селекцията обаче е от играчи, много от които не са играли елитен футбол. Смятате ли, че с такива играчи могат да се постигнат големи успехи?

Всеки един от тези футболисти не е играл на високо ниво по една или друга причина. Първо, когато се прави селекция, трябва да сме наясно с какви средства разполага нашият отбор. На мен ми е много приятно да наблюдавам футболисти от първа или втора дивизия на Бразилия, но преди 10 години можехме да си позволим такива футболисти. В момента цените им са непосилни за България или са по силите само на един отбор. Така че ние не можем да гледаме там. Трябва да търсим бисери на други места, както беше и в случая със Сангаре. Сангаре идва от трета дивизия на Португалия, но това не означава, че е слаб футболист или че не може да донесе присъствието на терена, което ние искаме. С всеки един футболист, когато треньорът вижда нужните качества за позицията, на която ще го използва, може да се получи търсеният ефект и той да допринесе за развитието на отбора. Съобразявали сме се естествено с финансите, с които разполагаме и с оглед парите, които сме похарчили и качествата на играчите, които сме привлекли, мога да кажа, че селекцията ни е повече от добра. В потвърждение на думите ми за трима от играчите вече има оферти, които са 10 пъти по-високи от цената, която е платена за тях.

Могат ли играчи, които са на зряла футболна възраст и с подобен опит да се развият в рамките на една година, защото все пак гоните целите в рамките на подобен период?

Във всеки от привлечените футболисти сме видели индивидуални качества, които можем да доразвием. И пак ще се повторя – най-важна е отборната игра. Тези индивидуални качества, ако се впишат в отборната игра и съответният футболист стане тактически дисциплиниран – да изпълнява всичко, което се иска от него, той може да претърпи в рамките на една година изключително голямо развитие. Защото скаутите, които са наблюдавали и изпратиха оферти за наши футболисти, освен индивидуалните качества, гледат и чисто тактически как един футболист изпълнява определени задачи, как се вписва в колектива. Футболът е отборна игра и тези детайли са много важни. Всеки един футболист в рамките на една година може да претърпи огромно развитие в споменатите детайли, а те са най-важните за отборния успех.

А готови ли са те в ментално отношение за взискателната публика на Левски и не е ли твърде голям скокът за някои от тях? Също така, каква е ролята на треньора в това отношение?

Да, тук може би имаме все още някакви колебания, защото не всички футболисти от привлечените, са готови за взискателната публика, за пълните стадиони, не са играли на такова ниво и в доста моменти преживяното беше изненадващо за тях. В началото, може би в плод на ентусиазъм, не им се отразяваше, но в последствие, след като направихме четири победи и то с добри резултати, те усетиха как очакванията върху тях стават все по-големи и по-големи. Може би заради това се получи някакви разколебаване и спад във формата при някои от тях. Точно тук е ролята на нас треньорите, които трябва да сме и психолози, да разговаряме с футболистите, да им показваме какво искаме от тях и да ги насочваме в посоката, в която те са най-добри. Ясно е, че забележки ще има, ясно е, че някой футболист ще е в по-добра форма в първите 4-5 мача, а след това формата му ще спадне. Друг футболист пък ще вдигне своята форма и точно тогава ние трябва да избираме добрия, точния титулярен състав, за да може всички, които са в най-добро състояние, да бъдат на терена. Но изключително важна е нашата роля относно чисто психологическото състояние на отбора, защото това е много ключова част от цялостната подготовка.

Как се прави основно селекцията – преобладават предложенията от агенти, т.е. каквото е налично на пазара или се използват платформи при скаутването и подбора като Wiscout?

(Въпрос на Митко Дойчинов)

Най-просто казано, когато един агент предложи футболист, ние влизаме в платформите да го наблюдаваме. Причината е, че когато станахме треньори на Левски, първенствата бяха приключили във всички държави и нямаше възможност да наблюдаваме на живо футболисти. Най-добрият вариант е да се гледат на живо, но нямаше как да стане и сме използвали изцяло платформи за да наблюдаваме мачове. Това също е добър вариант, не е като на стадиона, но когато се изгледат поредица от мачове, един треньор добива много ясна представа за качествата на дадения футболист.

За левскарите една от болните теми е интеграцията на юношите. Вие предпочитате да работите с готови футболисти или да развивате такива? Или пък буквално да изнамирате?

И двата варианта. Във всеки отбор, в който съм бил, съм давал шанс на юноши на клуба да могат да се развиват и да играят. По принцип с млади футболисти се работи много по-лесно, защото, както се казва, те са като гъби – попиват всичко, което им се каже и по-бързо се развиват. Много по-лесно е да промениш навик или да създадеш нов навик на футболист на 20-21 години, отколкото да промениш навик на такъв на 25-26 години. С младите се работи много по-лесно и много по-голямо развитие могат да претърпят в определен период. Моето желание е да се интегрират колкото се може повече юноши на Левски в първия състав.

А ще успее ли Левски в рамките на сезона да интегрира поне един юноша (въпрос на Митко Дойчинов). И имат ли преотстъпените футболисти като Антоан Стоянов или Борислав Рупанов поставени конкретни цели, свързани например с минутите, които трябва да изиграят в новите си отбори?

(Въпрос на Митко Дойчинов)

Най-важното за преотстъпените е да играят редовно, защото един футболист се развива, когато играе официални мачове. По-добре да бъдат титуляри в по-слаби отбори, отколкото само да тренират с нас. Това със сигурност ще помогне за тяхното развитие, а ние следим всеки един от тях. Но едно искам да кажа и то е сигурно. На нито един футболист няма да бъде подарено мястото. Това, че си млад, не е достатъчно, за да играеш в Левски. Всеки футболист трябва да покаже нужните качества. Когато си млад и показваш качества, а имаме футболист, който е по-опитен и сте горе-долу с изравнени качества, или по-опитният е малко по-добър и с по-изразени качества, аз винаги ще предпочета по-младия футболист. Така ще му дам шанс, ще мога да го развия и той да вдигне нивото си. Ни на никого, няма да бъде подарено мястото и той да играе в Левски само защото е млад.

И в тази връзка каква е ролята на втория отбор? Работите ли заедно или той е автономен и би ли трябвало според вас да гони промоция във Втора лига, за да може футболистите там да играят на по-високо ниво? Това пък би направило прехода към мъжкия футбол по-плавен. А ви питам, защото вторият отбор на Левски някак остава встрани от вниманието?

С Данчо Петков (б.р. – треньорът на втория отбор) сме в постоянна връзка относно развитието на играчите. Със сигурност и тук сте много прав, че е по-добре отборът да играе във Втора лига, защото нивото е по-високо. Играе се срещу по-опитни и по-добри футболисти и това неминуемо ще доведе до по-бързото развитие на нашите юноши. Но, от друга страна, това не е никак лесно да се случи, защото ние разчитаме само на наши юноши, които са млади момчета и без опит в професионалния футбол и играят в група (б.р. Югозападната В група), която е доста силна и трудно се печели първото място в нея, за да се стигне до професионалния футбол.

Да поговорим по темата за представянето на отбора. Дали пък летящият старт не постави някакви препятствия пред вас. Например да се вдигне твърде много летвата на очакванията у публиката?

Може би да, може би се вдигнаха очакванията откъм резултатност, защото първите мачове донесоха много голове и едва ли не вече се очаква във всеки мач да вкарваме по 3, 4 или 5 попадения. Може би от тази гледна точка очакванията са вдигнати повече. Като точков актив най-нормалното нещо беше след първите 4 мача да имаме 12 точки. И във всеки един мач публиката да очаква ние да излизаме победители, без значение срещу кой и къде играем. Но това, което показахме като игра в първите четири мача и резултатност, може би не отговаряше на моментното ни състояние, както и последните ни три мача, които не са толкова убедителни, също не отговарят на моментното ни състояние. Истината винаги е някъде по средата. Може би в първите мачове малко или много надскочихме очакванията, а в последните три сме под тях. Но пътя, по който сме поели – аз не се отделям от него и зная, че пак ще се върнем към победите с добра резултатност.

А очаквате ли при негативна серия да се получи обратен ефект, както в реакцията на публиката, така и в тази на отбора?

Старая се да не мисля за това. Аз съм човек, който винаги гледа положително на нещата и по-скоро винаги си поставям за цел и мисля върху това как отборът да подобрява играта си и резултатите и въобще не мисля какво би се случило, ако имаме негативни резултати и как това би се отразило на футболистите. Аз мисля как да развивам техните индивидуални качества, как да развивам отборната игра така, че да постигаме резултати.

Кой момент е за предпочитане, защото вие като че ли минахте през два такива: много играчи да са във форма или търсене на играчи в оптимална форма за различните позиции?

Със сигурност най-лесно е, когато всички играчи са във форма и има голяма конкуренция. Виждате, че в първите мачове, всеки, който се включваше от скамейката, вдигаше нивото на отбора и допринасяше за резултатността. В последните мачове не е точно така и това не е добре. Точно тук и ние с моите помощници търсим причината каква е да има спад във формата на някои играчи. Правим всичко възможно през тази пауза да се върне пак оптималната им форма, за да може още от първия мач след прекъсването, всеки от тях да бъде на познатото ниво и конкуренцията да е голяма и да се допринася за добрата игра на отбора.

Стигаме и до Мустафа Сангаре. Дали не се поддадохте на, по-силно е да се каже истерията, а по-умерената дума е ентусиазмът, които се създадоха след силното му представяне в първите 4 мача?

Аз мога да кажа за Сангаре, че като изключим мача с Хебър, във всеки друг игра добре. Срещу Лудогорец той беше най-опасният нападател и създаде три голови положения. Последния мач във Варна имаше четири ситуации, създадени от него. Това, че не е вкарал гол, не е добре за нападател. Но чисто игрово, освен в мача с Хебър, във всеки друг мач той е бил на много добро ниво и е допринесъл за това да бъдем опасни пред противниковата врата. Ясно е, че ще имаме проблеми с поддържането му в постоянно добра и оптимална форма, защото той не е играл на такова ниво и пред толкова много фенове, както и в такъв отбор. Но старанието, което той полага в тренировките, както и играта, която показва в момента, аз съм напълно спокоен и зная, че той ще бъде водещ футболист в нашия отбор. Изключително важен е за Левски и присъствието му е много важно за нашия отбор.

Твърдоглав ли сте? Питам по повод упоритостта да използвате в последните три мача двойката Сангаре – Колев в атака? Сякаш се опитвате да докажете, че това е правилният избор…

Казах го вече – когато избираме титулярният състав, никога това не е плод на емоции или че някой е казал нещо. Или да сме твърдоглави, просто за да опровергаем някого. Всичко се прави на базата на обстоен анализ. Анализ на тренировъчен процес, анализ на изминал мач, анализ на противника. Също така кой и как изпълнява задачите по време на тренировка или на мач. Всички тези неща са много важни. Това, че първите мачове сме играли с Алекс Колев и Евертон Бала и той (Сангаре) е влизал като резерва и е вкарвал голове, не означава, че няма място в титулярния състав. Сангаре напълно си заслужи мястото с играта, която показа. И пак ще се повторя – в последните мачове, той ни е най-опасният нападател. Това, че не вкара гол не е добре, всички голови ситуации обаче са създадени от него и присъствието му е много важно. Ще продължа да разчитам на тази двойка в следващите мачове. Ако те запазят своята форма, естествено.

А колко време би получил един играч от вас, ако не е във форма?

Зависи в какво състояние се намира неговият конкурент. Аз исках да имаме конкуренция и на всеки пост да имаме по двама футболисти. И ако един играч не е във форма, а неговият конкурент е във форма, може да получи и само 30 минути и да седне на скамейката. Или едно полувреме да играе, а после, както и в следващия мач неговият конкурент да бъде титуляр. Искам да има борба за място, да е честна борба и аз го показвам на футболистите. Всеки, който играе и показва това, което се иска от него, или запазва мястото си, или, ако е влязъл като резерва, в следващия мач започва титуляр.

Усещате ли, че от началото на сезона бихте могли да сте бил несправедлив в избора си към някой играч?

И ние сме хора и е възможно някъде да сме допуснали грешки. Със сигурност сме и допуснали грешки, но като цял да съм бил несправедлив и да съм пуснал като титуляр футболист, който не се е влагал в тренировките или мачове, а да оставя резерва друг, който го е правил, досега не се е случвало.

Системата 3-5-2 ли е любимата ви, защото в това отношение се казват много неща? Или пък е най-подходящата за Левски?

Преди години бях казал, че никога не съм си представял, че моят отбор ще играе в 3-5-2, а в Етър, Локомотив София, Крумовград и сега в Левски играят с нея. Не мога да кажа, че е от най-любимите ми, но един треньор трябва да умее да се нагажда спрямо футболистите, които има, според техните качества, според първенството, в което играе, за да може да постигне максимално добри резултати. За мен 3-5-2 в България и при футболистите, с които разполагаме, може да бъде изключително успешна схема и е успешна по няколко причини. Първо, присъствието, което имаме пред противниковата врата заради двама нападатели, двама офанзивни полузащитници и най-вероятно един халф-бек, който ще се включи, а това прави 4 или 5 човека, дава изключително солидно присъствие, за да може отборът да играе резултатен футбол. Дефанзивният баланс с трима централни защитници и един дефанзивен халф винаги е налице и много трудно отборът може да бъде хванат неподготвен на контраатаки. Плюс това всеки един тим трябва да прави индивидуални тренировки, за да се насочва към това как да ни пресира и как съответно да изнася топката. Всички отбори в България, или да кажем повечето, играят с четирима защитници и тренират предимно такъв начин на игра – изнасяне на топката срещу четирима, пресиране срещу четирима. Срещу нас трябва да правят индивидуални тренировки в рамките на една седмица и не им е лесно да се синхронизират и да свикнат. А и Жозе Моуриньо преди време беше казал, че най-трудното нещо е да пресираш и да правиш висока преса на съперник, който играе 3-5-2 и знае какво прави на терена. Така че тази система е много удобна за нас.

Отделно, гледайки мачовете на Левски през последните 2 или 3 години, отборът завършва или извън Европа или играе бараж за Европа. Това се случва при система 4-3-3 с много добри изпълнители – Кордоба и Сонко Сундберг като централни защитници, Адриан Краев пред тях, Уелтън и Роналдо като крила. В тази система, с такива добри играчи, отборът не успяваше да се класира по-напред от четвърто място. Което също е сигнал за нас, че нещо трябва да се промени. И ние променихме системата точно по тази причина, за да може да сме изключително неудобен противник за всеки един отбор.

Ще тренирате ли други схеми и може ли отбор с претенции да използва само една?

Според мен отбор, който има високи претенции и цели, трябва да използва само една система на игра. Защото, колкото повече се тренира тази система, колкото повече се показва и обяснява на футболистите какво трябва да правят, те по-добре разбират самата система, синхронизират се помежду си и им става много по-лесно на терена. Ако системата на игра постоянно се сменя, това значи, че трябва да се сменя и тренировъчният процес. Един е тренировъчният процес, ако играем 3-5-2 и е съвсем различен, когато играем 4-3-3. Говоря за чисто тактическите тренировки – защита, атака, изнасяне на топката, пресиране от аут, пресиране в средна третина, подреждане пред вратата… Нещата са коренно различни и в един момент, ако почнат системите да се сменят, това води до объркване в главите на играчите и те сами няма да знаят какво правят на терена. Така че, колкото повече се играе в една система и се тренира в тази система, толкова по-добри стават играчите и по-добре изпълняват задачите си. А това неминуемо води до по-добри резултати.

Много ключова изглежда увереността ви. Например след последната контрола преди сезона срещу Макаби Нетаня (2:2) казахте, че Левски ще победи в следващия двубой. След това го казахте още два пъти и Левски спечели убедително. Сякаш пренасяхте увереността си върху отбора. Преди Крумовград обаче сменихте подхода и станахте по-умерен. Случи ли се нещо, умишлено ли го направихте или…

Не, когато аз казвам нещо го правя на база на това, което виждам като игра и тренировъчен процес или на мач, който е изминал. Когато играхме последната ни контрола, аз зная какви бяха натоварванията при футболистите, срещу какъв отбор играхме и как играчите изпълняваха задачите си. Зная и какво ни чакаше следващата седмица. Заради това бях убеден, че ние ще победим. А след като мина мача с Крумовград и въпреки че победихме с 3:0, аз видях, че отборът не се представя на това ниво, което показа в предните три мача. Ние се опитахме да вземем мерки и да подобрим синхрона между играчите, отделните детайли в играта, за да може отбора да не излиза от правилния коловоз. Може би заради това моите изказвания преди мачовете бяха изцяло на базата на това, което аз съм видял при футболистите като представяне в приятелски мач, официален или тренировки.

Нека минем и на темата за уроците и опита, за футболната философия. Направи ми впечатление първата ви пресконференция, когато говорихте за бразилците. Казахте най-общо, че те имат подходящ профил за Левски, защото вярват в таланта си, не се притесняват от обстановка, публика или съперник. Има ли други подобни модели, които смятате за подходящи за вашия стил или за този на Левски. Например високи и здрави защитници от северните страни…

Единствено бих повторил свързаното с бразилците, защото опитът и наблюденията, които имам от всички отбори, в които съм работил с бразилци, е точно такъв. Те се адаптират много бързо в България и в българския футбол. Виждате, че в почти всички водещи отбори най-добрите им футболисти са бразилци и са били бразилци през годините. Изключително лесна адаптация, чисто футболно, интелигентността, която трябва на терена, усетът къде да се пласират, когато са без топка, какво да направят, когато топката е в краката им, е вроден. Това е дарба, която те имат. И заради това им е по-лесно в България и да допринесат за развитието на всеки отбор.

Но това не означава, че не наблюдаваме футболисти от други държави. Или ако гледам двама футболисти, единият от които е бразилец, а другия скандинавец, това не значи, че ако скандинавеца е по-добър, аз ще предпочета бразилеца само защото е бразилец. Не, гледаме качествата, които имат футболистите и това, което търсим ние. Когато един футболист се вписва в нашия профил го привличаме. Стига да можем.

Но пък бразилският модел, който дълги години липсваше в Левски и нямаше футболисти от тази държава, доказа напоследък своята ефективност. Предполагам това прави Бразилия пазар, където ще търсите решения?

Със сигурност, защото и бразилците се котират много по-високо и продават по-лесно, отколкото например африканците. Цената на бразилците е много по-висока, а през последните години Уелтън, Роналдо и Рикадиньо бяха продадени за сериозни суми. Първо, Левски е много добра платформа за всеки един чужденец да израстне като футболист и да повиши многократно цената си, а бразилците, както казах се котират и продават много по-лесно, но тук идваме и до проблема, който споделих. Трудно се привличат бразилци от първа и втора дивизия. Трябва да гледаме трета и четвърта дивизия, а конкуренцията там за привличането на добрите играчи е много голяма, защото цял свят ходи да наблюдава футболисти именно в Бразилия.

Но пък и структурата на бразилския футбол е такава, че между трета и втора дивизия няма много голяма разлика в качеството…

Между трета и втора няма. В по-долните дивизии вече има, но пък конкуренцията за играчите е голяма и точно поради тази причина цените им станаха изключително високи и непосилни за българския пазар.

Кой беше най-важният урок, който научихте през първите си 100 дни в Левски?

(Прави по-дълга пауза от обичайната.) Не мога да отбележа само един урок, но като треньор аз винаги съм държал на дисциплината и тук думите ми, че дисциплината е в основната на успеха, а те не са и мои думи, защото всеки един добър и уважаващ себе си треньор би го казал, се потвърждават на 100 процента. В момента, в който има дисциплина и взаимно уважение между футболисти и треньори, всичко се спазва така, както трябва да бъде и има ред, нещата и на терена се получават много по-лесно. И заради това ние много държим на дисциплината, да не изпускаме точно това нещо. Докато в отбора има дисциплина и взаимно уважение между треньори и футболисти, той ще върви и постига резултати.

А какво трябва да направи един треньор, за да се докаже в Левски, отбор, който е месомелачка?

Трябва да спечели или титла, или купа. Без титла или купа, престоят на всеки един треньор в Левски, би се смятал за неуспешен. Поне аз така мисля.

Минавам на големите мачове и тук ви връщам към Лудогорец, където имахте един летящ старт буквално с 5:1 срещу ЦСКА Москва и после 3:0 над Ференцварош в Будапеща. Две победи, но после нямахте такива в Европа. Кой е урокът от тези европейски мачове, който ще ви е най-полезен за кариерата оттук насетне?

Урокът там не е само един, защото като треньор водих Лудогорец срещу много силни отбори и изключително качествени специалисти. След като сме играли срещу такива отбори и сме правили анализ на мачовете, видях страшно много тактически прийоми, които след това използвах в моите отбори, които съм водил и много от тях ми носят успех и днес. Това е опит, който не може да се научи от една книга – да прочетеш нещо и да го научиш. Това са неща, които като ги преживееш, осъзнаеш и видиш как се случват де факто и как се превъплъщават идеите на един треньор на терена, осъзнаваш ги много по-добре и можеш да ги използваш… Сблъсъкът с Моуриньо, разговорът с Моуриньо или когато играхме с Антверпен, с Еспаньол – това бяха все мачове срещу страхотни специалисти с тактически идеи, които до този момент аз не бях виждал в българското първенство. И след това, както се казва, занаят се краде и се опитах на много места да ги приложа и мога да кажа, че ми донесоха успех.

Преживяванията с Жозе Моуриньо са много незабравими за всеки човек. Можете ли да открехнете завесата пред това какво сте си приказвали, посъветвал ли ви е нещо?

Имахме разговор след втория мач с него (б.р. срещу Тотнъм в Лондон). Никога няма да забравя неговите думи, когато ми каза: „Ако се колебаеш кого да пуснеш на терена, винаги избирай по-смелия играч! Футболът трябва да се играе със сърце и смело. Винаги смелият футболист ще ти донесе по-добър резултат, отколкото един футболист, който има качества, но се притеснява или няма психика да издържи на напрежението, което го съпътства.“

С всичките отбори, които сте водил, имате големи мачове срещу Левски и ЦСКА и в тях има известни тенденции, които се открояват. Повече победи срещу Левски, предимно равенства с ЦСКА. Директно надиграване с Левски и повече прагматичен футбол срещу ЦСКА. Сега се изправяте с Левски срещу ЦСКА и въпросът е: надиграване или прагматичен подход?

И от двете по малко. При всички положения ще се надиграваме с ЦСКА, но най-важното в такъв мач е отборът да излезе победител. За красива игра точки дават в художествената гимнастика, такъв лаф имаме. Във всеки друг мач държим да имаме победа с добра игра, но срещу ЦСКА най-важна е победата. Ще я търсим на всяка цена. Иначе със сигурност ще има надиграване, и тактическо, защото ЦСКА имат нов и то много добър треньор, направиха изключително солидна селекция, имат достатъчно време да интегрират новите си футболисти. Няма да има нищо общо техният отбор с това, което изглежда в момента. С пет или шест нови играчи, които ще са интегрирани, с нов треньор, със сигурност ще подобрят тяхното си представяне, но нас това не ни плаши. Най-важно е ние какво правим на терена.

Кои са треньорите, повлияли на философията ви от тези, с които сте работил като футболист и ако може да споделите интересен детайл за „взето“ от тях?

Много са треньорите на първо четене, защото в България съм работил с най-добрите от тях.  С Мъри Стоилов, с който съм бил и съотборник, и ми е бил треньор. Херо, Вили Вуцов, Краси Балъков, Стойчо Стоев, да не пропусна още някой… Люпко Петрович – в Левски и в Литекс ми беше треньор. Всички най-добри треньори в България са били начело на отборите, в които съм играл. В Румъния (б.р. – Васлуи) работих с един специалист, Хуан Лопес Каро, който е бил помощник на Дел Боске в Реал Мадрид и след това го заменя начело за 7 мача. Той е изключителен професионалист и мога да кажа, че тогава за първи път се сблъсках с толкова голям професионализъм. Той казваше, че иска от нас 24 часа да бъдем професионалисти, а не само един час преди тренировка и по време на тренировка. Тогава за първи път, още като футболист, си дадох оценка какво трябва да прави един играч, за да бъде успешен и как трябва да работи един треньор за да приобщи футболистите към идеята на клуба, за да се постигат високи цели. Но от всеки един от треньорите съм се учил… Да не пропусна и Георги Василев… (Прави пауза). Притеснявам се да не пропусна някого, защото буквално с всички от големите имена в България съм работил, старал съм се от всеки да взема по малко, да науча по нещо, но най-важните аспекти и това, което обединява всичко е как чисто психологически успяват да настроят отбора си за мач, за дълга победна серия или когато резултатите са негативни да го извадят от трудностите. Всички бяха много добри психолози и успяваха да мотивират отбора си.

Тоест вие сте нещо като компилация от това, което сте видял и научил от споменатите големи имена?

Ако успея да стана компилация от всички треньори, с които съм работил и това, което съм видял от тях, ще бъде много добре. Но те са изключително големи имена с много добри резултати. Все още ми е доста рано да кажа, че съм компилация от всички тях.

А тежат ли ви сравненията с всички славни предшественици, което в Левски е неминуемо или по-скоро ви задават стандарт и стимул?

Човек трябва да се цели високо. По-добре да ме сравняват с такива хора и аз да се сравнявам с тях и да гоня техните резултати, отколкото да се задоволявам с малко или да кажа „Ето аз съм постигнал по-добри резултати от някой треньор, който е бил за малко в Левски!“ Човек трябва да се цели винаги високо, за да претърпява развитие.

Къде виждате Левски в мечтите си?

Всички левскари мечтаем за едно – отборът да е шампион. Доста години това не се е случвало. Аз лично вярвам, че можем да постигнем тази цел и да станем шампиони.

Давате ли си сметка, че ако това постигнете, моментално ви нареждат от Витлачил, Вуцов, Шпайдела, Гочето Василев, Мъри Стоилов и останалите най-велики треньори на Левски?

Не съм мислил по този въпрос и къде ще ме наредят, но ако Левски стане шампион на България, със сигурност аз ще бъда най-щастливия човек на света.

И накрая, ако ми позволите, няколко читателски въпроса. Одобрявате ли практиката играчи, които не подпишат нов договор да бъдат отстранявани от първия тим, както беше случаят с Анди Краев. Кое е важното за вас – дългосрочната перспектива или компромис, в името на краткосрочни цели?

(Въпрос на Данаил Дойчев)

Тук има няколко варианта. Ако един футболист не иска да удължи договора си, но отборът се бори за шампионска титла и същият футболист е достатъчно мотивиран и може да бъде използван, както и да допринесе за да стане тимът шампион, аз съм „за“ този футболист да бъде използван. Но го има и другият момент. Ако клубът вече е отпаднал от борбата за титлата или купата и този футболист не иска да продължи договора си, то е безсмислено да се използва. По-добре да се използва някой юноша на клуба, който може да претърпи развитие, или дори някой по-млад играч, макар и не юноша на клуба, защото това е бъдещето на отбора и може да се използва през следващия сезон. Така че всичко тук е много относително. Но като цяло, тук е работа на треньора и на ръководството тези неща да се предвиждат по-рано и футболистите, които имат нужните качества, да им се предлагат нови договори не в последните 6 месеца, за да може те да преподписват и да остават част от клуба.

Какъв трябва да бъде стилът на Левски в атака: по-директен футбол или по-комбинативна игра, търсене напред на високите нападатели Алекс Колев и Сангаре или…

(Въпрос на Кристиян Симчев)

Първо, стилът ни трябва да е много комбинативен. Шири се едно мнение, че ние играем доста директен футбол, но човек като погледне статистиката, ние сме на едно от първите три места в лигата по притежание на топката. Така че доста сме далеч от това да ритаме само топката към нападателите и да чакаме нещо да се случи. Отработваме различни модели, които искаме да се спазват – как да насочваме атаките си, как да се позиционираме пред вратата на противника и двамата ни нападатели дават много голяма свобода на офанзивните полузащитници зад тях, защото те постоянно ангажират противниковата защита и хората от втора позиция са много по-свободни и могат да излизат много по-често на голови положения. Пример за това са Джавад Ел Джемили и Фадига, които имат вече по три отбелязани гола. Просто пространствата, които двамата нападатели им освобождават, те се възползват и излизат на голови ситуации. Виждате, че във всеки един мач, нашите офанзивни халфове излизат на голови положения. На последния мач във Варна Евертон Бала имаше две ситуации, Фадига имаше ситуация. Те са офанзивни халфове, но благодарение на движението на двамата нападатели успяват да излизат на голови положения. Като цяло искам да се играе комбинативен футбол.

Имало ли е интерес към Илиан Илиев-младши и дали не е пропуснат шанс да бъде привлечен футболист, чийто баща е генетично свързан с Левски, при това е бил един от любимите играчи?

(Въпрос на Валери Ненков и Явор Недев)

Не, не сме имали интерес и не сме разговаряли с него.

Има ли клубна политика, която да ви е съобщена от ръководството и да ви е поставена задача да я спазвате, а именно да търсите, привличате и налагате в отбора млади футболисти, които после да бъдат препродавани?

(Въпрос на Камен Дамянов)

Винаги сме говорили с ръководството и сме гледали в една посока, че когато някой млад футболист покаже нужните качества, ще му дадем шанс. Не просто да го продадем и да донесе някакви пари на клуба. Просто защото Левски трябва да използва един от стълбовете си, а той е школата. И винаги трябва да се дава път на момчета от нашата школа, а финансовата част остава на втори план. Тя е че евентуален трансфер може да донесе солидна сума в клуба. Пример е Пламен Андреев.

Левски започва редовно да играе с 8-9 чужденци. Какво пречи да имаме повече българи в състава?

(Въпрос на Стефан Гьошев)

Пречи първо това, че когато искахме да правим селекция и се насочихме към българския пазар, много малко от футболистите, които можем да си позволим, щяха да допринесат да се вдигне нивото на нашия отбор. Друга част пък ни отказаха, защото, колкото и странно да звучи, преди 10-15 години, ако Левски се обадеше на някой футболист, той тръгваше пеша към София, а сега се ослушват за по-добри оферти, изчакват за чужбина. Имахме двама български футболисти, които ни отказаха да дойдат. Други бяха прекалено скъпи, за да ги привлечем. И това ни принуди да се насочим към чуждестранни играчи. Хубаво е да има едно ядро от българи – шест, седем или осем футболисти, които да държат съблекалнята, но към този момент това не може да се осъществи.

Последен въпрос: поддържате ли официална страница във Фейсбук?

(Въпрос на Делян Маринов)

Да, има моя страница, която има вече над 10 000 последователи.

Публикацията е обект на авторско право. Публикуването на цялата статия или части от нея е забранено без изрично разрешение от автора.