Анге(ли) и демони
В Билбао Тотнъм иска да спре подигравките и да смени посоката
Хари Кейн вече го направи. Знаменитият бивш нападател на Тотнъм най-накрая сложи край на прокобата, свързана с това, че не е печелил трофей. Даже не точно прокоба, а лавина от подигравки. Защото в крайна сметка Кейн достигна до точката, в която неговата кариера е пример за характер, постоянство и в не по-малка степен търпение и лоялност, докато чакаш възнаграждението от Съдбата.
С титлата в Бундеслигата легендарният нападател сякаш само увеличи натиска и засили подигравките към бившия си отбор Тотнъм. Който обаче взе, че се класира на финал в Лига Европа, втория най-значим европейски турнир, и има огромен шанс днес в Билбао да изгони собствените си демони. И то по сценарий, за който човек предвкусва, че може да бъде една от красивите футболни истории.
А в него централна роля е отредена за един Ангел. Или Ангелос, както би трябвало да е оригиналното гръцко име на наставника на Тотнъм, преди като дете да поеме със семейството си към Австралия в търсене на препитание и щастие и да започне да използва по-смилаемото за местната култура съкращение Анге (Ейндж).
Със сигурност човек няма как да не изпитва симпатии към Постекоглу. Не зная какво е накарало един от английските журналисти, Дан Килпатрик от „Ивнинг Стандард“, да напише определението „клоун“ в текста си от вчера „Постекоглу е на кантар между герой и клоун, а наследството му е поставено на карта“, но едва ли е подозирал, че то ще се превърне в окото на урагана на пресконференцията преди мача. Вървейки към „Сан Мамес“ от центъра за нея, подминах луксозния хотел „Карлтън“, където са настанени „шпорите“, дискретно пазени от няколко полицая в компанията на 10-20 фенове. Няма и 200-300 метра от оазиса на тима, макар и на пъпа на Билбао, вече се чуват бойните викове на феновете. Те са окупирали пространство от едно голямо кръстовище на няколко пресечки от стадиона. И една от песните, съвсем символично, която първо чувам, е тази, посветена на австралийско-гръцкия треньор. Звучи точно като боен вик и съвсем не можеш да останеш с впечатлението, че Постекоглу е нежелан от феновете след сезон в Премиършип, в който Тотнъм има 21 загуби в 37 мача.
Самият наставник едва ли е имал нужда да се окуражи от подобно отношение, просто защото е човек, който говори директно и не се бави да минава по въпроса. Със своето обръщение „mate” или „пичага“. „Слушай, пичага, аз не съм клон и никога няма да бъда клоун“, казва той, обръщайки се лично към Килпатрик на пресконференцията. „Независимо какво ще се случи на финала.“ Рядко човек може да види подобна лична престрелка, но не може да се отрече и че Постекоглу има огромно търпение. Повечето от въпросите са посветени на това дали ще си ходи от позицията на победител, а той изнася лекция по въпроса – фактологическа, а и морална. „Бил съм и преди в позицията големият мач да бъде последен мач“, подхвърля Анге, а буквално цялата английска преса ще приеме това като знак на потвърждение за циркулиращата информация, че Тотнъм ще търси промяна на поста през лятото. Дали е изпусната реплика или е извадено от контекста с оглед уточнението, че „имам незавършена работа тук“, което Ангелос прави малко по-късно, когато го питат дали позицията на победител не е най-добрата, при която да си тръгне.
„Аз се класирах с Австралия на световното и напуснах. Спечелих три трофея със Селтик и напуснах. Спечелих и в Бризбейн и напуснах. Така че не е нещо, което ми е непознато“, казва той. „Но какво значение има всичко това? Какво ще промени това дали ще остана или ще си тръгна по отношение на предстоящия мач?“
А в него Ангел(ът) ще гони демоните на Тотнъм. А там вече работата е много сериозна.
Шегите с празната и потънала в прахоляк трофейна стая са добре познати. Но те имат и конкретно фактическо измерение. През 2008 г. Джонатан Уудгейт донесе Купата на лигата и след него дойдоха 17 празни години. През това време цели 13 английски клубове, включително всички от „Голямата шестица“, към която се числи Тотнъм вземаха по нещо. Извън другите 5 говорим още за Лестър, Уест Хем, Кристъл Палас, Нюкасъл, но и Уигън, Бирмингам, Суонси и Портсмут. Според „Делойт и Туш“ Тотнъм е деветият най-богат клуб в света и със сигурност най-неуспешният от грандовете.
В преследване на трофея, „шпорите“ години наред подхранваха демоните си. Как например ще си обясните това, че клубът изгони серийния победител Жозе Моуриньо само 6 дни преди финала за Карабао Къп (Купата на лигата) през 2021 г.? Ами това, че Муса Сисоко направи дузпа за Ливърпул едва 22 секунди след началото на финала на финалите – този в Шампионска лига в Мадрид през 2019 г.? А Антонио Конте и неговото „полудяване“ след един мач в Саутхемптън? Не е свързано с купа, а с изпуснато четвърто място, но помните ли и „Лазанягейт“, когато целият отбор се натрови с храна в хотела си преди решителен мач за попадане в Шампионска лига? Това са въпросните 17 години в преследване на пустият трофей, дали чудовищно измерение на думата „Спърси“, която вече попада сигурно в речниците на всеки език по света.
Вестник „Таймс“ върна тази седмица лентата на събитията назад до финала в Мадрид в Шампионска лига, който можеше да изстреля клуба в съвсем различна галактика, но загубата от Ливърпул с 0:2 само послужи като потвърждение, че Тотнъм е развил манталитет на губещия, на малкия отбор. Вестникът разказа случка според очевидци от тима от завръщането от стадиона в хотела за тържествена вечеря след мача. И там дразнещо е личала разликата в отношението, разделяща отбора на две групи. Бесните опитните играчи и лидери и самодоволните, преобладаващо младоци и сякаш стимулирани от отношението на президента Даниел Леви, подарил по един луксозен часовник на всеки преди мача. Едните като вратаря и световен шампион Лорис, които били шокирани и други, които били самодоволни. Тогава, „Таймс“ разказва, че попитали един от хората в клуба какви поуки отборът ще се извади за следващ път, а той казал: „Няма да има такъв!“
Следващият път обаче е факт и такива като президента Леви например ще твърдят, че през времето между Мадрид и Билбао Тотнъм е израснал и е помъдрял. Той има своя фактология: 550 милиона паунда чисто похарчени за играчи, както и наемането на победители като Моуриньо и Конте на треньорския пост. Плюс най-добрите стадион и тренировъчна база в Европа. Изброеното е всичко друго, но не е и липса на амбиции според Леви.
Демоните обаче са тези, които сякаш побеждават, защото, както изтъкна „защитникът на бъдещето“ Мики ван де Вен в интервю през последната седмица, когато отиваш в Тотнъм, срещаш единствено подигравки от сорта: „Ама ти наясно ли си, че нищо няма да спечелиш до края на кариерата си?“
Ето това е и задачата на Постекоглу, на която изглежда той е намерил някакво решение поне в Лига Европа този сезон – да смени отношението и наратива. Да внуши на футболистите си, че подигравките са само гориво за амбициите, а това в Билбао е „специална възможност“, както нарече той финала. Един мач и записваш името си в историята на клуба като част от онези, които са спечелили пустия трофей. „Слагаш снимките си на стената“, както образно уточни наставникът.
„По принцип обаче за да направиш нещо значимо, няма как единствената мотивация да бъде да затвориш устите на хората“, добави още Постекоглу. Преди обичайното „пичаги“.
В стремежа си да прогони демоните Тотнъм се опита на множество предзнаменования. Например, че е победил три пъти в три мача Манчестър Юнайтед този сезон. Онзи Юнайтед, в който Алекс Фъргюсън казваше преди всеки мач срещу „шпорите“: „Пичове, това е само Тотнъм!“
Сигурно е предзнаменование и че прибирайки се от стадиона и пред хотела на Тотнъм срещнах Фернандо Йоренте, домакин в своя Билбао, където е минала значима част от кариерата му. Човекът е легенда за „шпорите“ дори и само заради онзи гол на четвъртфинала срещу Манчестър Сити в Шампионска лига в Билбао, който ВАР не можа да отмени и даде на отбора един от най-великите моменти в историята му с елиминирането на бандата на Гуардиола. Йоренте играеше в онзи тим с част от сегашните футболисти като Сон и Бен Дейвис. На подхвърлянето ми „Дойде ли време за трофей за Тотнъм“ той само се усмихна с типичната си почти ангелска усмивка и не каза нищо.
В битката с демоните трябват ангели. За да ги прогониш може би е необходим един Анге(лос).