Изкуството да надиграваш, но без да побеждаваш

Или как 24 часа могат да обърнат много неща дори и Левски да не излезе на терена

Едно денонощие изглежда пренебрежимо малко време в живота. Понякога същото може да се каже и за футбола, особено ако мачът е завършил скоро преди това.

Редовните читатели на този блог сигурно са забелязали липсата на традиционния текст след мач на Левски, който се появява обикновено на следващия ден. И ако за забавянето до един момент имаше съвсем обективни причини, то няколко часа обърнаха буквално всички идеи и тези и прекроиха цялостното усещане поне на автора на тези редове.

Загубата с 0:1 от Лудогорец за купата не е нещо, което може да предизвика кой знае каква драма извън обичайната след всяко поражение на „сините“ в какъвто и да е мач. Модерният футбол има все по-необясними, макар и неписани, закони, а един от най-важните е, че няма как един отбор да разчита на голям успех, ако се хвърли на всички фронтове. Има си приоритети и те много лесно могат да се различат.

Левски е изправен пред шанса да спечели шампионската титла след 17-годишна пауза. След точката на това изречение, нищо друго няма значение. Дали ще вземе в добавка една, две или три купи. Дали ще бие един, два или нула пъти Лудогорец и ЦСКА също е само нюанс. Нюансите са за естетите, сред това число се поставям и аз самия. В известна степен заради носталгията по миналото и неизбежния сблъсък с различната реалност на съвремието.

Модерният футбол обаче изисква повече жертви, в това число и такива, които да противоречат на спортните принципи. А именно много отбори да не приемат предстоящ мач като такъв, който трябва да спечелят на всяка цена. Това е и различният начин да кажем, че нямат нищо против да загубят.

Заради изброеното приемам съвсем прагматично ситуацията с двете загуби от Лудогорец за седмица в най-малко значимите мачове. Не съм убеден дали Левски има ресурсите да се бори на всички фронтове и без особен риск мога да прогнозирам, че по-скоро няма и може да се озове в нелепата ситуация на Интер от миналия сезон да свърши горивото в края. Фокусирането само на най-важния фронт, където има огромно предимство и се играе при различни правила, е само от полза. Феновете на Левски дори могат да пожелаят на Лудогорец да прескочи поне Ференцварош в Европа и да добави още два мача в програмата си, без да отдават огромно значение на разни котерийни псевдо класации в тези турнири. Например дали „орлите“ могат да надминат четвъртфинала на тима на Стоилов от 2005-06 в Купата на УЕФА. Колкото по-ангажиран е съперникът, толкова по-притиснат ще бъде от модерните обстоятелства.

А в битката за титлата те са ясни. Остават 16 мача до края. Левски има 7 точки преднина. Дори и Лудогорец да спечели всички оставащи мачове, Левски трябва да вземе 14. И тъй като три от тях са срещу Лудогорец, сметката е още по-благоприятна – 13 и едно равенство. Даже може да се отиде и по-далеч – 12 и две равенства. Лудогорец е задължен да победи три пъти Левски в оставащите три мача. А това не е чак толкова лесно.

Тръгвайки от подобна позиция, битката за титлата изглежда като онези игри на телефоните със смяната на местата на фигурките и целта, която трябва да постигнеш за определен брой ходове. С всяко местене на пръста по екрана изглежда, че се справяш добре, ама и времето ти изтича. Горе-долу това ще е усещането в Разград и спокойно можем да прогнозираме, че двете победи над „сините“ ще имат все по-малка стойност с всеки изминал кръг. Особено в следващите два, ако отборът на Веласкес победи Ботев Пловдив и ЦСКА 1948. Тогава онези сметки горе могат да изглеждат и по различен начин, а не е далеч моментът, в който няма и да включват двуцифрени числа.

Казано с други думи: напрежението и натискът тепърва ще се преместват върху Лудогорец.

Освен ако... Освен ако Левски не се самоубие ритуално. Както го е правил много пъти в историята.

Наченки на подобна мисъл се появиха ден след мача, привечер, когато сякаш от нищото се появи гневна позиция на клуба, подписана от Климент Йончев, директор „Комуникации“ в клуба. В нея се изразява възмущение от това, че треньорът Хулио Веласкес е бил осмиван в ефира на bTV. Без да е уточнено за кое предаване и кой детайл точно става дума, но се научи, че причината е метафората „Дон Нулио“, придружена от шарж, показан в предаване. Другата важна информация в съобщението е, че акредитациите на медията са отнети от клуба.

Подобна информация звучеше шокиращо, най-вече заради особеностите на футболната среда. При това не само в България. Подобни полемики с използването на всякакви метафори са част от нея, в далеч по-авторитетни лиги и с множество христоматийни примери.

Трябва обаче да отбележим, че ден по-късно с мен се свърза Климент Йончев, който внесе необходимо фактологическо уточнение. Проблемът от гледна точка на клуба е възникнал заради централната обедна емисия и начина на изписване на Веласкес в национален ефир. След излизането на позицията, от телевизията са се свързали с клуба, а отделно са поднесени извинения в централната емисия в 19:00 часа. С това случаят е затворен, като е логично да се очаква и акредитациите на журналистите да бъдат върнати в най-скоро време.

Всичко изглежда като буря в чаша вода, но въпросът е в дългосрочните последствия. Част от тях могат да бъдат прогнозирани с лекота.

„Дон Нулио“ не е случайно измислено и това е „прозвище“, с което испанецът се ползва в социалните мрежи. Това е логична игра на думи, която обобщава започналата да става тревожна серия. Достатъчно голям брой мачове, в които Левски не може да спечели или дори да вкара гол срещу по-сериозни съперници. „Дон Нулио“ е обобщение на тази немощ, която пък води до главните подозрения, че в края на сезона „сините“ могат да останат и с празни ръце. Всъщност Веласкес все още не е спечелил нищо с Левски и докато не го направи, прозвището най-вероятно ще циркулира в пространството. Нещо повече – при следващи загуби ще става още по-популярно и това ще е средносрочният ефект, който ще постигне декларацията на клуба.

Има обаче и втори план. В интервюто си след мача Веласкес изглеждаше необичайно нервен и в известна степен сприхав. Той има и причина за това. В неговия треньорски свят са му взели част от това, с което е разполагал и не го е заменили с достатъчно играчи. На свой ред това го кара да прави неща, които вероятно не би правил и с ротации да решава очевидни дефицити. Колкото и да обяснява, че е горд с играчите и да внушава, че Левски е надиграл съперника си, то фактите говорят за обратното. Цифрите са категорични: 2 мача, 2 победи за Лудогорец, 0 гола за Левски.

Зад тях обаче се крият и други неща. Една от тезите, които тепърва ще набират скорост в пространството, е за остарелите тактически прийоми на испанеца. Неин автор е анализаторът и бивш играч на „сините“ Нико Петров, който в серия от предавания блестящо показа какво прави отборът на терена. По-важното – знаете кой два пъти се спъва в един камък, а Левски и Веласкес го направиха и онзи ден в Разград. Първите няколко минути до гола на Лудогорец бяха учебник за това как се надиграва съперник с лекота, особено след като е подходил с ученическа наивност и следва съперниците си персонално по целия терена. Не е ясно дали Веласкес след подкасти на непознат за него език и дали го брифират по темата. Но със сигурност е видял как се случват нещата в Испания и подобен подход щеше да му нанесе огромни репутационни щети. Ако търсим отговор на въпроса защо все пак Веласкес не е имал по-продължителна кариера на елитно ниво в родината си, отговорът е закодиран някъде тук.

Тук най-интересна е реакцията на Сираков. Сегашният мажоритарен собственик има доста показателна история като реакция в подобни ситуации, когато беше спортен директор. Задачата му се свеждаше и до това да открие моментът, в който Левски изглежда обречен като бъдещето развитие. Доста треньори платиха цената за това.

Какво обаче се случва сега и дали Сираков забелязва какво прави Веласкес? Със сигурност. Но в сегашната му позиция просто няма по-добър избор и предпочита да си играе с риска до края. Испанецът със сигурност е страхлив треньор и това се забелязваше далеч преди персоналните задачи срещу Лудогорец. Например и в детайли като забавени смени в незначителни мачове, защото една такава например костваше контузия на Костадинов в началото на сезона в ключов момент.

Мажоритарният собственик е наясно и с другата силна страна освен седемте точки преднина. Веласкес е спечелил на своя страна съблекалнята и всеки непремерен ход спрямо треньора може да има далеч по-голям ефект и да доведе до непредвидим трус.

Точно пък заради това си струва да разгледаме по-внимателно и една друга конспиративна теория, която звучи абсурдно към днешния момент, но би изглеждала гениален ход в близко бъдеще. Дон Хулио Веласкес е на мушката (като всеки треньор на Левски), а в обръщение вече е и метафората „Нулио“. Тя просто го превръща в елементарна мишена за отстрелване, както онзи ден казаха по телевизията, ако утре стане грешка и Левски се види, че губи или загуби титлата. Тогава никой няма да пита за селекция, трансфери и бюджети, за които испанецът спомена онази вечер. Защо „Нулио“ ще бъде популярно, звучно. И кръгло. Част от изкуството, в което надиграваш, но без да побеждаваш.

В това Сираков е изкусен майстор и на неговия фон Веласкес изглежда съвсем в началото на пътя. А и живеем във времена на разцвет за конспиративните теории.