През миналия сезон започнах тази рубрика, като в нея намериха две има от и без това постната ни Първа лига – Набил Макни от Хебър и Леандро Годой от Берое. Първият от двамата се озова в гръцкия Волос, което лично за него е голяма стъпка напред, а вторият подсили ЦСКА, предполагаемо огромна стъпка, но без засега да оправдава големите очаквания към играч, който е бил голмайстор на шампионата. Левски пък направи доста мъдри трансфери от българското първенство – Светослав Вуцов (Славия), Оливер Камдем (Локо Пловдив), Карл Фабиен (Славия), Радослав Кирилов (ЦСКА 1948), Мазир Сула (Черно море),
През сегашния сезон смятам да разширя географски кръга на играчите, които „искам да видя в Левски“ заради участието ми в проект за балкански футбол.
И първото предложение е по най-горещата тема, свързана със „сините“ – нападател. Изборът пък е върху играч от съседна държава – Слободан Тедич от сръбския Чукарички.
По принцип от нападателите, които биха били реалистична цел на Левски в съседните първенства най-много харесвам хърватина Франко Ковачевич от словенския Целие. Но си давам сметка, че той трудно би тръгнал към „Герена“ по две причини. Първата е, че през лятото пристигна в Целие и втората е, че сегашният му клуб участва в турнирната фаза на Лигата на конференциите, където още тази седмица приема АЕК Атина в първия си мач.
Не споделям и ширещото се мнение, че Левски на всяка цена трябва да вземе нападател, защото има двама в запас (Сангаре и Рупанов), а треньорът Веласкес понякога използва и схема с фалшива деветка. Сангаре обаче е широко критикуван и с единия крак е извън Левски, след като клубът отхвърли сериозна оферта от тунизийския Есперанс преди седмица, което не се случва за първи път. Ясно е, че ще се стигне до продажба и тя зависи от това дали „сините“ ще намерят бързо подходящ заместник, както и дали ще са през зимата реални претенденти за титлата. Освен това Рупанов категорично не е ползван - той започна добре, но след това изведнъж се оказа на пейката с доста приферна роля в отбора на Веласкес.
Приемаме обаче, че обстоятелствата налагат Левски да се оглежда за нападател, което не е новина. Това е целта на практически всеки клуб по света. Ето защо голаджиите са скъпи, а клубове като Левски нямат достъп до най-доброто качество. Следователно трябва да намерят скрит талант, който да им свърши работа и да не срещнат голяма конкуренция за него.
Смятам, че въпросният Слободан Тедич, който съм сигурен, че малцина са чували, е точно такъв.
Може би трябва да започна от там, че той е юноша на Чукарички, една от добрите школи в Сърбия и е „близнак“ по съдба с Филип Кръстев. През 2020 г., когато е на 20 години и само седмица преди Кръстев е купен от Манчестър Сити за 3 милиона паунда. Започва с митарствата си под наем по сходен път – играе в клуба си Чукарички, после отива в Цволе, преотстъпван е два пъти на Острова в Барнзли и Чарлтън. Не може да се каже, че някъде е впечатлил и през 2024 г. със свободен трансфер се завръща в Чукарички. И до днес играе на стадиона на един от хълмовете в сръбската столица, без през това време да е трогнал някой от местните грандове Звезда и Партизан. Последното обаче е напълно обяснимо – те търсят нови и свежи таланти, които да струват милиони евра, а Тедич в това отношение изглежда „изхабен“.
От началото на сезона обаче играчът е в най-добрата форма в кариерата си с 6 попадения и 2 асистенции за 9 мача. Най-силният му от тях беше преди два кръга, когато Чукарички би у дома ТСК Бачка (откъде Лудогорец взе Станич) с 4:2, а Тедич вкара два от головете (един от дузпа) и даде асистенция за още едно попадение с пета. Това го направи играч на 9-ия кръг в сръбската Суперлига, а два пъти от 9 възможни е попадал и в отбора на кръга.
Като впечатление от играта му е обратното на Сангаре. Няма физиката на французина с малийски паспорт, но за сметка на това притежава отлична техника и пласиране. И най-добрата новина: договорът му с Чукарички изтича на 31 декември тази година, което означава, че вече може да преговаря с нови клубове. Ако добрите оценки за него продължат, а головете достигнат двуцифрено число, сигурното е, че ще се получи и опашка за подписа му с клубове от ранга на Левски.
Топ 10 на център-нападателите в сръбската Суперлига според рейтинга BalkanBall (27 септември):
1. Андрей КОСТИЧ (Партизан) - 23.1
2. Слободан ТЕДИЧ (Чукарички) - 19.93
3. Йован МИЛОШЕВИЧ (Партизан) - 19.27
4. Бруно ДУАРТЕ (Цървена Звезда) - 12.83
5. Джей ЕНЕМ (ОФК Београд) - 11.88
6. Марко АРНАУТОВИЧ (Цървена Звезда) - 10.50
7. Санкара КАРАМОКО (ИМТ Београд) - 9.84
8. Ежике ОПАРА (Нови Пазар) - 9.52
9. Сава ПЕТРОВ (Желеничар Панчево) - 7.60
10. Вукашин БОГДАНОВИЧ (Радник Сурдулица) - 7.04