1. Началото и локомотивизиторите

Предица: Левскарите срещу Задулисието: тъмните години

Винаги съм знаел, че ще дойде ден, в който ще разкажа моята история за едни от най-бурните времена в Левски. Тези, в които не печелеше на терена, но и заложи на карта историческата си репутация за клуб на свободолюбивата общност. Годините, в които левскарството се изправи срещу това, което наричат задкулисие и с което и до днес води неравна битка.

Мисля, че дойде моментът, в който да разкажа нещата така, както ги видях и преживях аз и тази поредица е най-подходящата форма. Живот и здраве, някой ден може да се появи и книга по въпроса. Особено, когато почувствам, че трудният период в историята на Левски е завършил и това е обогатило по различен начин цялостният ми поглед върху събитията.

И така, започваме.

Беше 19 октомври 2013 година. Не съм много по датите, но тази няма как да я забравя или сбъркам. Просто защото това е денят, в който празнувах рожден ден.

И като за всеки празник имах трепетни очаквания. Част от тях бяха свързани и с дербито Левски – ЦСКА, защото по традиция на празници „сините“ ми носеха радост. Е, изключвам празниците, свързани с някогашните комунистически традиции.

Но всяка традиция или усещането за такава има някакъв край. ЦСКА ни би с 3:0, като и трите гола паднаха в рамките на кошмарни 6 минути. За мен беше ясно, че вече може да се говори за голяма криза в Левски и най-вече, че с Тодор Батков начело на клуба и някакви сенчести инвеститори, за които предния сезон беше говорил Иво Тонев, клубът се е засилил към бездната.

В предния сезон се беше случила тази работа с автогола на Везалов и несъстоялата се 27-ма шампионска титла. Тогава бях написал един текст с заглавие „Локомотивизитори“, визирайки най-вече присъствието в клуба на Тонев като изпълнителен директор и, както той подчерта в едно от интервютата си, „представител на инвеститори“. Кои бяха тези анонимни хора, Тонев така и не благоволи да съобщи. А и никой не го пита публично. Беше видимо, че са хора на гребена на вълната, а появата на надписа на руската банка ВТБ Капитал не беше най-добрият сигнал. Тонев беше направо арогантен, Левски харчеше безразборно и правеше трансфер след трансфер, но титлата щеше да оправдае всичко. Реално се похаби потенциала на Илиян Илиев, който водеше тима почти до края и беше принуден да си тръгне. А пък Ники Митов на негово място за малко да извърши чудо. За малко.

Всичко това маскира едни започнали процеси при Тонев, в които Левски по-скоро се приближаваше до това, което представляваше неговият клуб – Локомотив София. С цялото уважение към него, което е огромно. Но днес мога да го кажа вече убедено – голямата грешка, която Тонев допусна е, че идвайки в огромен клуб, той не прие неговата култура, към която да се придържа и да развива самия себе си. Той се опита да наложи своята култура и тази на кварталния клуб върху една структура, която нямаше как да приеме това. Нямаше и как подобен опит да остане без съпротива. Мисля, че именно мисленето на Тонев, резултат от гореописаното, е причината за случилият се крах със строежа на стадиона. Просто „представителят на инвеститорите“ нямаше как осъзнае големината и отговорността, свързани със задачата, защото зад него очевидно имаше хора, които управляваха значително по-големи структури. И всичко му е изглеждало простичко.

Но тези процеси, без да ги осъзнавам, описах във въпросния текст за „Локомотивизиторите“. Имах предвид главно него и по-скоро надвисналата опасност над Левски, но в никакъв случай не можех да си представя агонията, която ще продължи години наред. А написах текста след един мач с Монтана, в който беше видно, че Илиан Илиев ще е изкупителната жертва, а главният виновник ще мине метър. Пускам ви и днес този текст, в който ясно дадох глас на това, което тогава се говореше, включително които са тайните инвеститори. Започвайки от Бойко Борисов и стигайки до кръга „Котараците“. Нещо, което циркулираше активно сред привържениците на Левски, а и на останалите отбори. Изказвах съжаление и за Илиан, един от любимите ми футболисти в историята на Левски, а днес един от българските треньори, към които се отнасям с най-голямо уважение. Давах си сметка, че той е безпомощен в онази среда. Например, когато той иска да вземе Ислам Слимани, никому неизвестен тогава алжирец от местен клуб, но Тонев налага трансфера на скъпия Силва от Евертън. И как в медиите, където по съвпадение се публикуваха каренца или банери на Българския спортен тотализатор и които години наред ожесточено бранеха Тонев, се развиваше тази сага – скъпия Слимани срещу евтиния Силва. Само че имаше и световни медии, които седмица след като Левски привлече португалеца, съобщиха, че Спортинг е купил за едва 500 000 евро Слимани. Останалото е история.

Сълзите на Илиан тогава ме вбесиха. Някъде там започна и несправедливото отношение на много левскари към него. Може да е всичко, но Илиан винаги е бил левскар. Обиден е, но е левскар.

Локомотивизитори обаче идваше от Локомотив и инквизитори. А инквизицията тепърва започваше. Пускам ви и линк към онзи текст (https://vasilkolev.blogspot.com/2013/03/blog-post_17.html). Днес се отнасям със смесица от насмешка и презрение към всички, които се навъдиха като борци срещу Тонев, тези след него и тези зад него. Ако бяха там, когато се случваха нещата, например през 2013 година, Левски никога нямаше да мине през тези перипетии. А въпросите кой къде е бил тогава са направо жалко. Предназначени за плоскоземци, каквито, уви, наистина съществуват. При това масово.

„Тема Спорт“ бяха публикували текста за „Локомотивизиторите“ и Тонев се беше вбесил. Но за това по-късно.

След като Везалов си я ритна в последния кръг, публикувах още един текст. Заглавието беше „Левски чака един тъжен юбилей“ (https://vasilkolev.blogspot.com/2013/05/blog-post_27.html). Той се явяваше пророчески. Което не беше особено трудно.

После събитията се развиха сякаш на бързи обороти. Дойде Йоканович. Тръгна си. Съблякоха Петев. Сираков и той си тръгна. Тонев хем беше там, хем искаше да се смята, че го няма. И така до 19 октомври, когато ЦСКА нанесе последния тъжен щрих. Трябваше да се действа.

(Продължава в следващата част)