Играч, който искам да видя в Левски (1)

Набил Макни (Хебър)

През този сезон ще се опитам да споделям впечатленията си от останалите мачове в Първа лига чрез една по-особена рубрика: „Играч, който искам да видя в Левски“. Ще се опитвам накратко да обясня и предпочитанията си.

Първият футболист, попаднал в моя радар е тунизиецът Набил Макни от Хебър. Абсолютно непознато име за българската публика, той идва в Пазарджик, след като две години е бил част от четвърта дивизия (Серия Д) на Италия. Опитите му да пробие в калчото с Киево не са особено успешни (2020-21), макар че през 2021 година записва и първия от двата си мача в националния тим на Тунис. Макар и само за минута в квалификацията за африканско първенство срещу Танзания.

Защо е добър за Левски?

Започвам с възрастта му. Макни е само на 22 години, тоест има пред себе си потенциал да се развие в по-добър отбор от Хебър. От началото на първенството вкара три гола в четири мача, при положение, че играе в един от най-слабите тимове в елита. Но го направи и по подобаващ начин – десен, ляв крак и глава. Срещу Арда се разписа и от границата на наказателното поле, като и при трите попадения показа отлична постановка на ударите.

Ако мога да го оприлича на някого, то това е Джавад Ел-Джемили, който пък е с марокански произход, макар и с испански паспорт. Засега ми е трудно да говоря за постоянство при Макни, със сигурност няма и чувството за импровизация на Ел-Джемили, но пък смятам, че е по-уверен при ударите от различна дистанция. Играе и на върха на атаката, и като атакуващ халф.

Изобщо това е класически пример, при който Левски би могъл да кешира с добър трансфер и лесно да смени продадения футболист.