Пътят към Билбао: как се организира пътуване за финал в европейските турнири (част 1)

След пускането на духа от бутилката през 2019 година ранните действия са критични

На 31 януари в ранния следобед отворих апликацията на мобилното си приложение, но не за да проверя на кое място е Левски и как се справя Хулио Веласкес, който все още беше в романтичния си период със „сините“. Не, отворих апликацията на „Booking“, а малко след като я затворих ужасен, дойде ред нa “Airbnb”.

Защо точно тогава? Излезе схемата до финала в европейските турнири и основно ме интересуваше тази в Лига Европа. Не толкова съперникът на Тотнъм, към когото от години имам симпатии – за протокола беше АЗ Алкмаар. Видях, че „шпорите“ и Манчестър Юнайтед са от двете страни на схемата, което вече беше накарало интуицията ми да ме подтикне да действам. Ако някъде се получи английски финал този сезон, това ще е Лига Европа.

Имам един приятел в Англия, голям привърженик на Челси. За да не използвам по-силна дума. Робърт е банкер, отдавна надхвърлил 70-те години и това, с което се гордее е, че има в колекцията си абсолютно всички програми от домакинствата на любимия си отбор, издавани някога. И освен това не пропуска мач в европейските турнири. Малко след като бяха завършили мачовете в турната фаза на Лигата на конференциите, с Робърт обсъждахме дали ще посетим Футболист на годината в Англия този сезон и той беше изразил съмнения, че най-вероятно ще съвпадне с финала в Лигата на конференциите, а той вече има хотелска резервация във Вроцлав, защото очаква Челси да бъде там. „Предпочитам да избера нещо и после да го анулирам, отколкото да участвам в ада, който предстои, когато започнат елиминациите“, каза тогава той.

И се сещах точно за Робърт и много като него, но фенове на Тотнъм и Манчестър Юнайтед, които правят същото. Особено, след като през 2019 година в Мадрид беше пуснат духът от бутилката. Без да броиш билета за мача, но посещение на финала в Шампионска лига като самолетен билет и нощувка в испанската столица струваше над 5000 евро. Не че това спря феновете на Тотнъм и Ливърпул, но леко шокира Англия, а и светът. Тогава те пътуваха през Баку (примерно) до Мадрид и не им трепваше окото. Мадрид е Испания, а освен това Севиля преди и след този финал беше преживявала две нашествия на фенове на Селтик и Рейнджърс. Този факт е достатъчен за да напряга феновете на Острова и те да създават истерия около настаняването и полетите далеч преди отборите им да са си осигурили място на финалите в Европа. Същото в някаква степен важи и за самолетните билети, макар там да са по-търпеливи и голямата игра да започва около полуфиналите.

И колкото УЕФА да заплашва, че няма да дава финали на градове, където се случват подобни издевателства с цените на билетите, то никой не може да регулира свободния пазар.

Аз също съм понатрупал някакъв опит.

Световното в Катар през 2022 г., което бях решил да посетя ме накара да предприема някакви стъпки и да се включа най-накрая в платформите за журналисти на ФИФА и УЕФА. Т.е. след като минах процедурата във ФИФА, реших да го направя и с УЕФА. А пък си казах и че искам да тествам системата на УЕФА и да опитам да взема акредитация за Реал Мадрид – Ливърпул, финала в Шампионска лига, който трябваше да се играе в Париж.

Каква беше изненадата ми, когато един ден в имейла ми дойде потвърждение, че получавам билет! Започнах трескаво да действам, отворих да си търся хотел и там видях, че нещата са извън контрол. Хотел с една звезда в Париж, тип „кимизарник“, струваше около 1000 евро на вечер. И нямаше особено голям избор. Общо взето 4-5 места за настаняване, като максималната цена достигаше до 12 000 евро на вечер.

В главата ми се появиха „решения“ да спя в градчета на около час от Париж с влак. Отворих картата и опциите се показаха – Амиен, Реймс, Орлеан, Руан по часовниковата стрелка около френската столица. Какво пък! Навсякъде има какво да се види, а влак плюс нощувка в хубав хотел ще е значително по-евтино от кимизарника за хиляда евро. Добре, че жена ми даде варианта с близки семейни приятели, които се оказа, че ще отсъстват от Париж по това време, но ми дават цялата си къща! И то не за друго, а защото изобщо не бях обмислил варианта какво ще правя и как ще се добера до нощувката в някое градче след края на мача, който ще е около полунощ. Без да броя изобщо професионалната работа с пресконференции, интервюта и евентуално писането на текстове.

Самолетът беше приличен като цена, но още с края на финала бях вече решен, че следващия сезон ще опитам да видя и трите финала, защото са в Истанбул, Будапеща и Прага, като резервации поне за Шампионска лига в Турция ще направя година по-рано. Мога да кажа, че беше търпимо като разходи, но ще посветя на тези пътувания специална поредица преди финалите, защото е преживяване, което си заслужава да бъде споделено. А и по всяка вероятност съм единственият българин (със сигурност единственият български футболен журналист), който е гледал трите финала в един сезон.

В мига, в който това се случи, реших да се опитвам да го правя всеки сезон, но миналата година имах два неуспешни опита за акредитация. Този за Олимпиакос – Фиорентина беше шокиращ, но обясним. Малък стадион и местен отбор на финала в Атина, което изведнъж даде предимство на всякакви гръцки медии. Шампионска лига между Реал Мадрид и Борусия Дортмунд беше отрезвяващо преживяване, защото се уверих, че акредитация не е гарантирана, независимо че имам и история и всичко необходимо за кандидатстване. Както и съм класиран доста високо като категория журналист.

Но споделям всичко това за да аргументирам защо започнах да подготвям работата за този сезон от рано с приоритет върху Лига Европа. С всички рискове, което това носи, защото миналата година хвърлих в кофата доста самолетни билети и изгорях с хотелски резервации.

Сега направих плана доста бързо. Ще отида за Лига Европа в Билбао за около 3 дни. След това ще се върна за уикенда в София. Следващата седмица ще тръгна за Вроцлав и от там няма да се прибирам за един ден, а директно ще се отправя към Мюнхен за финала в Шампионска лига. Това ще ми спести минимум един полет, да не кажа два.

Започнах обаче с Билбао.

Това, което ме беше ужасило, бяха цените на хотелите в града. Нямаше по-ниски оферти от 500 евро на вечер, а изборът не беше особено голям. Погледнах и самолетите. Директен полет до Билбао няма, макар че градът има летище. Ходил съм веднъж там за Атлетик Билбао – Сасуоло, обикновен мач и познавам града, а стадиона и преживяването ги нареждам сред най-добрите в европейските турнири, които съм имал. Стадиона даже го слагам на второ място след новия на Тотнъм.

Тогава бях пътувал от Мадрид с влак, като Билбао е в планински район и съответно няма скоростен влак до там. Това прави пътуването значително по-дълго от това да кажем до Севиля. Градът иначе не е голям, но всъщност има голяма метрополия с някогашни градчета като например Португалете, които вече са практически част от Билбао. Даже до там има и метро.

В центъра на Билбао можеш да се придвижиш пеш, макар да има и трамвай, който е много удобен. Метрото е подходящо за сателитните градчета.

Опитът ми показваше, че е хубаво да търся нощувка в цялата метрополия, но задължително в близост до метро. Видях и че в “Airbnb” има доста стаички на съвсем прилични цени около 50-100 лева, което е напълно достатъчно за моя случай и при очакваната истерия. Двадесет до тридесет минути от стадиона с метро при мач, който свършва късно. е чудесен вариант. Въпросът обаче беше колко нощувки търся, защото видях, че с полетите не е елементарно.

Всъщност трябваше да съобразя и няколко условности. Първата е, че държа да пристигна ден по-рано и да видя двете пресконференции и тренировки. Това увеличава професионалните ми ангажименти и съответно почти покривам разходите за пътуване и нощувки. Вече е въпрос на договорка за да направя печалба, но това зависи за колко медии ще работя, тъй като и спазвам етиката – един вестник, един сайт, едно радио, една телевизия. Това е максималната възможност. В никакъв случай конкурентни медии.

От България има много полети за Испания, но имайки предвид, че мачът е в сряда, 21 май, вторникът не са удобни. Т.е. няма как да стигна в Билбао за тренировката. Или пък цените бяха високи. Бях научил за най-добрия вариант, то ми го показаха и платформите за търсене на опции за пътуване. Полет с „Wizzair” или “Ryanair” до някой град в Испания и от там с “Vueling” до Билбао. Последните държат стандартно ниски цени или още не бяха обект на интерес от футболните фенове. Докато си правех сметки да летя в понеделник до Барселона или Валенсия, да преспя там и на следващата сутрин да взема ранен полет за Билбао, цените започнаха да се покачват. И остана логичен вариант. Полет до Мадрид с “Wizzair”, където поддържам годишна карта за намаления (20 лева на полет) и от там с влак. Самолетът до испанската столица струваше 81 лева, а влакът, няма да повярвате – 31 лева. Избрах ранния, за да пристигна в Билбао около обяд и да имам време за работа.

Връщането никога не ме е притеснявало, но бях решен да опитам да се прибера без допълнителни нощувки в четвъртък някъде из Европа, както и да намеря време за работа, по-точно писане на текстовете за самия финал. Стадионът след мача е вариант, но невинаги.

Опциите навсякъде бяха много скъпи – влак до Мадрид или самолет до Барселона и оттам до България. Но реших да търся прекачване в друга държава. Италия като цяло държи ниски цени до София, Германия също е опция. Нещо подобно бях направил и при прибирането от Дъблин миналата година и си направих нощувка в Шарльороа заради ниския полет от 20 лева до София.

Дадох търсене от Билбао до Италия и… открих компанията “Volotea”. Гръцка нискотарифна, даже спечелила награда за оператор на годината в този клас. Лети например между Варна и Нант. Хареса ми веднага цената от 60 лева сутринта в четвъртък между Билбао и Венеция. Даже видях, че е някакво промо с допълнителна чанта на борда. Не видях обаче малките букви, че всъщност тази цена е с 15-дневно тестово членство и след това плащам годишна абонаментна такса за промо оферти. Открих го без да искам при случайно поглеждане на банковата ми сметка на два пъти в рамките на половин час, като трябваше да направя превод и видях, че салдото е намаляло без да съм правил нищо. Липсваха 240 лева. Слава Богу, лесно се отказах от членството веднага и сумата беше възстановена. От там резервирах влак за 25 лева до Болоня и вечерен полет до София с „Ryanair” за други 60 лева. Малко над 250 лева за три самолета и два влака си звучи като страхотна сделка!

Това означаваше две нощувки в Билбао и една в Мадрид. И тук вече започна драмата.

(Продължава във втора част)