Когато Хитлер се ядоса на Славия
Софийският клуб е причината за единствения случай, в който диктаторът разпалено е говорил за най-популярната игра
Текстът е част от съботбата рубрика във вестник “Тема Спорт”, поддържана от Васил Колев
Много са догадките кой е бил любимият футболен отбор на Адолф Хитлер. Масово се смята, че това е Шалке 04, макар единствената причина за подобни твърдения да е фактът, че „кралскосините“ от Гелзенкирхен са спечелили най-много шампионски титли в Германия между 1934 и 1945 година и това кара хората да предполагат, че са били фаворизирани от нацисткия режим. Подобно твърдение обаче съвсем не е вярно поне що се отнася до Хитлер, като клубът дори беше принуден да се обърне към Института за Градска история в Гелзенкирхен и да поръча нарочно изследване по темата за историята на Шалке по време на Третия райх, както и връзките на клуба с режима. Въпросното научно проучван е категорично доказа, че Хитлер не само няма никакво отношение към клуба от Вестфалия, но и никога не е гледал през живота си мач на отбора.
Разбира се Шалке съвсем не е единственият клуб, който се свързва с евентуални симпатии на диктатора. Другият най-популярен негов „любим“ отбор е ЛАСК Линц. Причината за подобни предположения е съвсем прозаична. Макар и роден в Браунау ам Ин на немско-австрийската граница, Хитлер е израснал в Линц и винаги го е посочвал за свой „роден“ град, за който е имал смели планове и мечти. Освен, че е мечтаел да се премести там и да се пенсионира, когато Германия спечели войната, той е искал и да бъде погребан на това място, на брега на Дунава. Също така е смятал, че Линц е много подходящ да бъде нещо като културна столица на Европа. Хитлер обаче никога и по никакъв случай не е показвал каквото и да е отношение към тамошния футбол и местните отбори и заради това предположенията са, че по-скоро ЛАСК е можел да му бъде любим отбор като най-голям и популярен в любимия му град.
На хипотези се базира и предположението, че Хитлер е харесвал виенския Адмира, който е основан през 1905 година в работническия район Йедлезее. В края на 20-те и през 30-те години Адмира е бил един от най-силните австрийски клубове, печелейки седем шампионски титли. Последната от тях, през 1939 г. се случва след Аншулса, или анексирането на Австрия от Германия през март 1938 година. Тогава австрийската лига се превръща в регионална и носи името Гаулига Остмарк, а Адмира побеждава в първото и издание и се класира за финала на немския шампионат, където е разбит с 0:9 от Шалке след пет попадения на Ернст Калвицки. Самият финал е наблюдаван от множество изявени представители на нацисткия режим, защото се е смятало за важно да се покаже превъзходството на германския футбол.
Без да има каквито и да е ясни документални връзки за отношение на Хитлер към Адмира от родната му Австрия, смята се, че нацистите са побутвали този тим, защото е трябвало пропагандата да покаже колко добре австрийците се интегрират към новия живот. Подобна е причината и да се налага изкуствено формулата „6+5“ за съотношението между немци и австрийци в националния отбор, която е една от причините за провала на световното през 1938 година. Самият диктатор обаче не е харесвал Виена като град, а е предпочитал Линц, за което вече стана дума и би било абсурдно да има негова намеса свързана точно пък с Адмира.
Освен това Хитлер е свързван още и с няколко немски отбора – Байерн, Мюнхен 1960 и Нюрнберг без обаче да има данни за каквото и да е неговото отношение към тях. Той е харесвал изкуството и рискуването и мнозина твърдят, че е ненавиждал футбола, въпреки че събирането на много публика по стадионите е било обект на негов интерес като потенциал от пропагандна гледна точка.
Само веднъж Хитлер е бил на мач. Това се случва на Олимпийските игри в Берлин през 1936 г., когато е имало огромен интерес към футбола и надежди Германия да триумфира с титлата. Немците елиминират с лекота Люксембург на осминафиналите и жребият ги изправя срещу Норвегия на следващото стъпало. Предвкусвайки нов триумф, организаторите, подпомагани от Йозеф Гьобелс, убеждават Хитлер да отиде на мач, защото присъствието му ще има стимулиращ ефект върху отбора. Така той се появява на трибуните, където е запечатана и единствената му снимка, отнесена към най-популярния спорт. Домакините обаче изненадващо губят с 0:2 и Хитлер си тръгва повече от ядосан от стадиона. От този момент нататък той не крие враждебното си отношение към футбола.
Запазено е обаче само едно свидетелство, че той говори само веднъж в живота си на маса за футбол. Куриозното е, че причината за това изключение е свързана с… България.
Случва се през август 1940 година, когато в София пристига съветският Спартак Москва за приятелски мачове по покана на Славия. По онова време СССР не е член на ФИФА и световната федерация дори забранява мачове със съветски отбори. Съветските власти също предпочитат изолацията, но в България в края на 30-те години започват опити за организиране на мач между отбори от двете страни. След като ФК-13 не успява да уговори гостуване на Динамо Москва, това се отдава на „белите“, чийто шефове Стоян Омарчевски и Александър Карапетров получават благословия след среща лично с министър-председателя Богдан Филов. В крайна сметка Спартак Москва пристига с цяла делегация с два самолета на летище „Божурище“ и е посрещнат от възторжена тълпа, която обгражда хотела на руснаците „Славянска беседа“. Събитието е толкова значимо, че дори е издадена заповед на коменданта на София Христо Тумбин, който забранява на военни да посещават мачовете срещу Спартак или да участват съпровождащи мероприятия. Има заседание дори на кабинета на 8 август и министър-председателят Богдан Филов започва да съжалява за даденото разрешение, като се разпорежда срещата да бъде отменена при потенциални нарушения на обществения ред.
Да се върнем обаче на Хитлер и неговото обкръжение. Случилото се в София се е разчуло и е впечатлило диктатора. Той дава пример на сътрапезниците си този мач като за деструктивното влияние на панславизма. Макар и в този момент да е съюзник със Сталин заради пакта „Молотов-Рибентроп“ Хитлер ненавижда комунистите и вече крои планове как да нападне Съветския съюз. В резултат на гнева му външният министър на Германия Йоахим фон Рибентроп се свързва с българския си колега Иван Попов, за да изрази учудването си, че в София се е състояла масова комунистическа манифестация заради пристигането на съветски футболисти. Това обаче се случва след изиграването на двата мача, първият от които Славия губи с 1:6 от Спартак на 11 август, а след това поражение с 1:7 записва и сборен отбор на София. Години наред тези мачове са използвани пък от комунистическа пропаганда за демонстрация на българо-съветската дружба, но много по-достоверно е това, че остават в историята като единствения случай, при който Хитлер е говорил за футбол на маса. При това – разпалено!