Културата на инфантилността

Дори и най-талантливият сценарист нямаше как да предвиди абсурдната ситуация в Левски от последните дни

Ще започна направо с лошата новина по най-важната тема. Хулио Веласкес няма да стане шампион, ако продължи да бъде такъв, какъвто описа след мача със Славия (0:2) и в навечерието на този срещу Спартак Варна (3:1).

Неговата праволинейност може да прерасне в твърдоглавие, а от там насетне крачките до провала са минимални. Работата на Левски е спукана. Даже ефектът, който нанесе поражение в „Овча купел“, ще е буря в чаша вода на фона на ураганът, който предстои. Достатъчно е само да погледнем календара на първенството и ще разберем, че в най-важната част от сезона предстоят мачове на всеки няколко дни, по два на седмица и срещу много по-солидни съперници. Това означава, че Веласкес, ако наистина вярва в „100 пъти бих направил абсолютно същото“, ще се оплете ужасяващо и в крайна сметка проектът му през този сезон ще катастрофира. Което ще постави на дневен ред множество въпроси, които тук там се чуват още от първия му ден на „Герена“. Най-важният от тях е кой и защо реши (и най-вече кое точно го впечатли у един почти анонимен треньор), че треньор на ниво „Алкоркон“ е способен на велики дела? А великите дела в клуб като Левски съвсем не са второто място в първенството или олимпийско участие в квалификациите на европейските турнири.