Изтриват Курдов от новогодишния календар на Левски

„Левски: легендата за трите купи“: неразказаните истории

Историята на Петър Курдов и идването му в Левски е колкото трагична, толкова и куриозна по отношение на безумията, случвали се в социалистическа България. Нападателят на Марица се превръща в сензация през 1979 година, когато участва на европейското първенство за юноши до 17 години в Австрия. Там българите стигат до второто място, след като бият в групата Дания (1:0), Шотландия (2:0) и Полша (4:1), а на полуфинала се разправят с англичаните. Именно Курдов е човекът, вкарал единствения гол в мача. Във финала България отстъпва с 0:1 на силния тим на Югославия. Българският тим е пълен с бъдещи звезди на А група като Валери Греков, Благой Блангев, Динко Димитров, Аян Садъков, Едуард Ераносян, Васил Драголов, Краси Безински.

Голямата звезда обаче е Курдов. „Помня, че за него се говореше много и ходехме да го гледаме“, спомня си съотборникът му в големия тим на „сините“ от 80-те Петър Петров.

Треньорът Иван Вуцов е категоричен, че иска в отбора си мощния централен нападател и скоро идването му е договорено. „Имаше огромна еуфория при феновете, когато дойдох на „Герена“ – разказва Курдов. – Но скоро всичко се обърна с краката нагоре.“

Българската федерация по футбол (БФФ) спира правата му за неопределено време с твърдението, че има едновременно с това и договор с Тракия (Пловдив), както по онова време се казва Ботев. „Имаше един човек в Ботев, Христо Михайлов, който фалшифицира цялата работа – разказва Курдов. – Всъщност това, което направи той е да сложи мой подпис под молба за преминаване в Тракия, каквато не бях подписвал. Занесъл я не президента на БФФ Трендафил Мартински и ме извадиха от футбола с решение на Политбюро. Беше мотивирано с това, че съм имал комерчески цели. На 17 години дори не знаех какво означава тази дума.“

Освен Курдов има наказани и двама футболисти, които трябва да преминат в ЦСКА – Стойчо Младенов и Ради Здравков. „Откраднаха ми живота, това е истината – казва Курдов. – Всички ме сочеха с пръст. Нямах право дори да тренирам с Левски.“

Отстраняването е за неопределено време, но то води след себе си буквално куриози, които днес звучат като нещо невъзможно и абсурдно. Левски вече е направил отборната си снимка за календара за 1980 година и на нея е и Курдов. Но той е спрян от продажба от тото пунктовете заради това, а председателят на Левски Борислав Лазаров е наказан по партийна линия. Отпечатан е нов тираж, където Курдов е на снимката до Бранимир Кочев, но името му е задраскано и го няма! „Докъде само стигнаха – разказва гневно централният нападател. – Но имаше и други куриози. Провеждаха традиционен турнир за аматьори между четирите махали в Пловдив и обикновено нашата, Кършияка, печелеше. Така се случи и тогава, но турнирът беше анулиран, защото не съм имал право да играя.“

Курдов си спомня и как са се оправили нещата. „Единствен, както се казва, клатеше лодката Иван Славков. Той ми повтаряше непрекъснато „Спокойно моето момче, ледовете се топят!“ Накрая ме върнаха, защото отмениха наказанията на Стойчо и Ради.“

Наказанието оставя травма в Курдов за цял живот, която се отразява и на кариерата му. Определено личи, че изпитва гняв, разказвайки за онези събития.

Във великия сезон 1983-84 той е третият най-резултатен играч на Левски с 13 гола, като повече имат само Мишо Вълчев и Емо Спасов. Играл е в цели 37 мача, но така и не съумява да се пребори за твърдо титулярно място. Обикновено вкарва, когато влиза от пейката и пропуска повече, когато е титуляр. Най-фрапантните му пропуски са в мача срещу Уотфорд от купата на УЕФА в София, който Левски изненадващо губи, след като и Емо Спасов пропилява дузпа. Но е факт, че приносът на Курдов за спечелените три купи е огромен.

Очаквайте на пазара книгата на Васил Колев и Георги Бърдаров „Левски: легендата за трите купи“. Всички абонати на този блог, които са founding members, ще я получат безплатно а автографи от авторите.