„Стоманените мъже“ на Левски отстъпват в Стокхолм при дебюта
Поредица: „Левски в европейските турнири“. Мач 1: Юргорден – Левски 2:1
Дебютът на Левски в Европа е сравнително късен. Чак 10 години след създаването на турнирите по инициатива на френския журналист Габриел Ано от „Екип“, „сините“ се класират за Купата на европейските шампиони. Титлата през 1965 година дава възможност на водения от чешкия треньор Рудолф Витлачил тим да премери за първи път сили в континентална надпревара.
Първият съперник е интересно име – Юргорден от шведската столица Стокхолм. С него Левски вече е играл в приятелски мач през 1958 година при твърде любопитни обстоятелства. „Сините“ побеждават с 4:1 на стадион „Народна Армия“, като през първото полувреме играят с… червени фланелки, а през второто с жълто-червени. Шведският тим е бил на екзотично турне в Кипър, откъдето идва в столицата. След като губи от Левски, Юргорден прави 2:2 с Локомотив София, а след това пада още веднъж и от Спартак Пловдив с 0:1. Но, както пише в програмката за мача с Левски, „сините райета“ (прякорът на тима), се чувстват удобно в България и срещу български клубове. Те са били в столицата и през 1954 г., когато правят 1:1 с Ударник (тогавашното име на Славия), който е подсилен от нападателя на ЦСКА Иван Колев, автор и на единственото попадение за „белите“. Два пъти техен гост е бил тогавашният ЦДНА, който печели в Стокхолм с 5:0 и 6:2, а любопитното е, че първият от тези два мача през 1955 г. е всъщност и дебютното излизане на „червените“ в страна зад Желязната завеса.
Но дори и само тези две поражения от вечния съперник на Левски са причина шведите да са твърде респектирани от предстоящите двубои с българския шампион. Той е представен много подробно в публикуваната програмка за мача, която е от цели 48 страници. „Левски е най-обожаваният клуб в България и най-известния, въпреки ЦСКА – казват авторите. – В България живеят 7 милиона души, а 8 милиона харесват Левски!“
Любопитното е, че шведите изглеждат много добре информирани за българския футбол и мястото му в него на Левски. „Титлата през последния сезон се дължи на реформата в спорта. Клубовете вече могат да използват своите футболисти, които учат в университети. Според предишния закон всички играчи бяха длъжни да играят в армейски отбори по време на военната си служба. А сега вече Левски спокойно може да се грижи за своите юноши и това вече дава резултат, като играчите на този отбор са гръбнак на националния тим. През последния сезон отборът изоставаше на средата на пътя със 7 точки и бе на пето място в класирането, но след това записа 11 победи и 4 равенства в 15 мача, което му донесе шампионската титла. Отборът играе в система 4-2-4, като разчита на бързи атаки и е много опасен в последните минути. Вещ диригент в защитата е Вуцов, а в средата на терена са ветераните Абаджиев и Христо Илиев. Атаката е изключително силна и много млада със средна възраст от 22 години, като има и трима национали – Соколов, Аспарухов и Костов.“
Специално място е отделено и на Гунди, като точните думи за него е направил впечатление и на шведския вестник „Експресен“, който ги цитира след мача. Според домакините от Юргорден предстои сензационен сблъсък между българския център нападател и техният защитник Ханс Милд. Но най-интересно е описанието на качествата на Аспарухов. За него пише, че е „опасен за живота с твърдите си като камък снаряди, които изстрелва към вратата на съперника и освен това разполага с пистолет във всеки крак“.
Но учудващо или не, основното, което вълнува домакините, е броят на публиката, която ще дойде на стадион „Росунда“ и колко пари ще спечелят те от мача. Юргорден е играл още в първото издание на Купата на европейските шампиони през 1955-56, когато се изправя срещу полския Гвардия. Гвардия е сменил английския Челси в последния момент, тъй като английската футболна асоциация (ФА) не позволява на „сините“ от Лондон да играят в новото състезание. Юргорден елиминира поляците след 0:0 на своя Олимпийски стадион и 4:1 в Полша, но срещу следващия опонент Хибърниън трябва да играе и двата двубоя в Шотландия (домакинския в Глазгоу) заради суровата зима в Швеция. Това означава, че мачът с Левски трябва да бъде първият в турнира от 10 години, който се играе в Стокхолм и очакванията са, че ще предизвика сериозен интерес. В Юргорден потриват доволно ръце, защото няколко години по-рано Норкьопинг е бил гледан от 23 601 зрители срещу Бенфика и е спечелил много пари. За зрителите, които ще дойдат на „Росунда“, където впрочем през 1958 г. се играе финалът на световното и Бразилия и Пеле печелят първа си титла, има всякакви „залъгалки“. Например всяка от издадените програмки има отпечатан уникален номер на корицата, който дава право на участие в томбола. Наградата са два билета за предстоящия няколко дни по-късно мач между националните отбори на Швеция и Германия, който се явява квалификация за световното през 1966 г. Билетите за въпросния двубой са били разграбени светкавично, а от Юргорден дават и още пет пропуска за правостоящи. Победителите трябва да бъдат съобщени по високоговорителите на полувремето.
„Авторитетните приятелски мачове са вече в миналото и всички в Европа са фокусирани върху европейските турнири – пише още в програмката. – Те надхвърлиха значението на политиката, защото дори държави без дипломатически отношения помежду си, изправят на терена един срещу друг свои представители. Вече има 4 турнира (б.а. – вероятно се има предвид и Интертото), които заместват популярните приятелски мачове. Победа срещу Левски ще позволи на Юргорден в жребия за следващия кръг, който е на 18 октомври е Брюксел, да се надява да изтегли един от четирите най-големи съперника – Реал Мадрид, Бенфика, Интер или Манчестър Юнайтед.“
Но пък изненадата е неприятна, защото дъждът няколко дни по-рано и прогнозите, че Левски няма да има проблеми с този съперник, които правят „европейски експерти“, както е посочено в пресата, довеждат на „Росунда“ едва 3311 зрители. Президентът на клуба Сиге Берг казва след мача пред в. „Дагенс Нюхетер“, че очакваните загуби от мача са около 4000 крони, което в днешно време се равнява на между 4 и 5 хиляди евро. „Трябваше да дойдат между 4 и 5 хиляди зрители, но не се получи – твърди Берг. – Само белгийските рефери ни струват 3000 крони за нощувки и пътуване. Имам чувството, че трябва да стигнем финал в турнира, за да компенсираме разходите, които ще направим.“ Секретарят Гунар Лундквист е по-голям песимист, като прогнозира двойни загуби, достигащи до 10 000 евро в днешни пари. Той е бил учуден, че УЕФА е поискала да се картотекират само по 25 играчи и е взел решението кои да са те на своя глава, защото треньорът Торстен Линдберг бил по същото време на вилата си в провинцията, а спортният директор – на служебно пътуване в Прага.
Но да оставим шведските неволи. Мачът трябва да се играе на 12 септември, което е неделя, съвсем различно време от днешните традиции, според които двубоите от евротурнирите са в средата на седмицата. Българската делегация потегля от София на празничния 9 септември, когато има манифестации. Първият полет е до Прага, където отборът пренощува, а както пише капитанът Христо Илиев в програмката за ответния мач, „чувствахме този град някак по-близък“. Причината е, че треньор на Левски е Рудолф Витлачил, чех, който прави име с Дукла Прага преди да изведе националния отбор на Чехословакия до второто място на Мондиал 1962 в Чили. Витлачил организира обиколката на столицата за отбора, а на следващия ден делегацията се отправя със самолет към Стокхолм.
И отново капитанът Христо Илиев е свидетел на това как са се чувствали левскарите в Швеция. „Не съжалявахме, че шофьорът караше бавно от летището до хотела. Защото получавахме по-трайни впечатления и наслада от красотите на шведската столица и впечатляващите мостове между седемте острова, на които е построен Стокхолм“, казва Патрата. Сашо Костов пък е изумен от множеството автомобили, които вижда паркирани пред стадиона. По онова време в България те са рядкост. Той споделя в книгата на Румен Пайташев „Левски – дългият път към Европа“, че са били впечатлени „как при толкова коли навън е имало много малко хора вътре.“ Но пък автомобилите им и това, че са рядкост в България, е тема и в програмката, където е разказан анекдот, описан като популярен в София. Той трябва да подчертае какво значи Левски за българите. „Един мъж видял група деца, които крещят и подскачат около новия му автомобил. Отишъл да им се скара, но бързо се върнал усмихнат до уши. Жена му го попитала, защо се смее, докато децата очевидно правят поразии. А той казал: „Няма страшно. Надраскаха с камък върху ламарината на колата „Само Левски!“.
Ако сте нетърпеливи вече да научите какво се случва на терена, то нека не губим повече време в странични детайли около това първо гостуване на „сините“ в европейските турнири. Нашите почват много уверено и още в 8-ата минута Жоро Соколов открива резултата, като се възползва от наивна грешка в отбраната на домакините. Соколов печели физически двубой с бранителя Инге Карлсон и матира вратаря Арне Арвидсон. Българите продължават да комбинират добре и да атакуват, като по чудо не вкарват още голове. Вестникарските снимки са запечатали добре един от пропуските на Гунди, който стряска играчите на Юргорден. „В тези минути българите изглеждаха като братя на Арвид!“, пише в репортажа си вестник „Афтонбладет“. Трябва да кажем и кой е Арвид. Това е неопределен викингски герой или по-точно името Арвид се е давало само на кралете или на войните, показали най-голям кураж в битките.
Но пък в 39-ата минута Юргорден изравнява, след като Кай-Арне Вистол центрира отлично от свободен удар към Ханс Нилсон, който преодолява вратаря Бисер Михайлов. „Очаквах, че Левски ще вдигне темпото след гола им, но това не се случи и така видяхме, че имаме шансове“, разкрива след мача шведският треньор Торстен Линдберг.
След почивката „сините“ правят няколко пропуска, но същото може да се каже и за домакините. Те обаче постепенно овладяват инициативата, а Ханс Нилсон изпуска сам срещу Михайлов. Накрая Нилсон се реваншира с още едно попадение след добър пас на Лейф Ериксон. Мачът след това започва да става груб, като белгийският рефер Жозеф Ане няколко пъти прави забележка на играчите на Левски. Но пък подминава един удар в лицето, който Аспарухов получава от Ханс Милд. Пресата в Стокхолм отчита, че Милд се е справил с Гунди и не му е дал много възможности, но пък според журналистите, както и треньора на Юргорден, Инге Карлсон е имал огромни проблеми срещу Сашо Костов. Особено големи са комплиментите от в. „Дагенс Нюхетер“ към Сашо Костов. „Той показваше неща, които дори Нака Скоглунд не може да направи!“, пише в специално отделено място за българското крило. А Скоглунд по онова време е най-култовият шведски играч, нещо като аналог на Божидар Искренов.
„Голям мач на Росунда“, пише в заглавието си за мача „Афтонбладет“, а в репортажа се изказва съжаление, че Юргорден не е постигнал по-голяма победа. „България има добре име във футбола, особено след като разгроми с 4:0 отбора на годината в Европа ГДР наскоро, а Левски осигурява винаги по 5-6 национали – пише вестникът. – Добре, че Аспарухов, който е висок като врата на плевня не показа обичайното си ниво срещу Милд. Българите не се притесняваха от физически сблъсъци по целия терена, защото са високи и здрави. Дано тази победа е достатъчна за реванша в София.“
Друг вестник, „Експресен“, се занимава с проблемите, които бранителят Гьоста Сандберг е имал. „Веднъж, когато беше паднал, Лейф Ериксон му изкрещя: „Ставай, тепърва трябва да играем в София!“ Българите казват, че основният стадиона в града е в реконструкция и ще се играе на по-малък, който обаче ще бъде натъпкан с 45 000 зрители. Сандберг обаче е сигурен, че това няма да помогне на Левски. „Напрежението ще бъде изцяло върху тях“, казва той. Но дали така мислят стоманените мъже от Левски?“
„Дагенс Нюхетер“ пък цитира анонимен човек от делегацията на Левски, който е ядосан от загубата. „Това е трагедия - казва българинът. – Не зная какво ни стана, но в София ще е различни и ще покажем много от това, което обичайно демонстрираме. Днес Юргорден победи заслужено!“ Пред същия вестник обаче треньорът на домакините Линдберг поддържа това мнение. „Ще имаме проблеми в София, ама не е безнадеждно – казва той. – Никой мач не е загубен предварително.“ В репортажа за мача са отличени проявите на вратаря Бисер Михайлов, както и на защитника Георги Георгиев.
А „Свенска Дагбладет“ е категоричен: „Бързите българи бяха опитомени от Юргорден. Темпото беше бавно, но след почивката се видя, че домакините имат шансове в сблъсъка“.
След мача двата отбора имат общ банкет, а на следващия ден посланикът в Швеция Лалю Ганчев дава прием за българския отбор. Той трябва да се извини и за малка конфузия преди мача, когато влиза в съблекалнята на Левски, за да поздрави отбора. За негов малшанс обаче е хванат за яката от треньора Рудолф Витлачил, който буквално го изхвърля навън, докато играчите се опитват безуспешно да го спрат и да обяснят на наставника кой е неканеният гост. „Вон, вон! – крещи чехът. – Не ме интересува! В тази съблекалня единственият посланик съм аз!“
Юргорден обявява екскурзия до София за над 500 евро, тъй като има няколко свободни места в чартърния си полет. Но по същото време Левски вече крои своето жестоко отмъщение.
СТАТИСТИКА
ЮРГОРДЕН – ЛЕВСКИ 2:1
КЕШ, първи кръг, 12 септември 1965 г. Стадион „Росунда“, Стокхолм. Съдия – Жозеф Ане (Бел)
0:1 Соколов 8; 1:1 Х. Нилсон 39; 2:1 Х. Нилсон 63
Юргорден: Арне Арвидсон, Инге Карлсон, Бьорн Йонсон, Ян-Ерик Сьоберг, Ханс Милд, Гьоста Сандберг, Ханс Андерсон, Каи-Арне Вистол, Лейф Ериксон, Ханс Нилсон, Карл-Олоф Андерсон. Треньор: Торстен Линдберг
ЛЕВСКИ: Бисер Михайлов, Иван Здравков, Иван Вуцов, Георги Георгиев, Малин Иванов, Георги Златков, Александър Манолов, Стефан Абаджиев, Георги Аспарухов, Георги Соколов, Александър Костов. Треньор: Рудолф Витачил
АРТЕФАКТИ
Програмата от мача
В 48 страници програмата предлага различни аспекти от турнира, Левски, както и мачовете на Юргорден, освен множеството реклами. Като артефакт е един от най-ценните за колекционерите на програми на Левски. На борсите е излизала една оригинална в последните 10 години и можете да бъдете много доволни, ако си я купите за 200 лева.