Как Арсенал се превърна от „Английската банка“ във футболен гигант

Чудната история на лондонския клуб при Хърбърт Чапмън

Наричали ги „Английската Банка“. На първо място заради пръснатите огромни суми в преследване на първия трофей в историята на клуба. И на второ заради южния им произход.

Това е Арсенал, пет години след идването на мениджъра Хърбърт Чапмън от Хъдърсфилд и три, след като президентът Хенри Норис е изхвърлен завинаги от футбола заради финансови машинации в стремежа си да спечели изплъзващият се дълго време трофей.

И не на последно място заради „щедростта“, с която Арсенал губи единствения си финал за ФА Къп, за който отборът се класира до началото на 30-те години: този през 1927 година срещу Кардиф. Изпуснатата и несръчно изпратена с лакът топка зад голлинията от вратаря Даниел Люис при единствения гол в мача. Но и нещо много положително: огромната посещаемост, често от над 50 000 зрители на „Хайбъри“, която прави Арсенал един от най-богатите в Англия.

“Пристигането на Хърбърт Чапмън

Ветеранът от Хъдърсфилд идва в северен Лондон с едно обещание – да направи Арсенал шампион. И го изпълнява.”

Още след пристигането си Чапмън казва, че за спечелването на трофей ще са необходими пет сезона. През това време той трябва да наложи гениалната си система на игра WM, създадена, за да отговори на новото правило за засада от 1925 г. Тя осигурява баланс между стабилна защита и мощно нападение, а Арсенал се научава да я изпълнява по-добре от всеки друг. Мениджърът на „артилеристите“ трябваше да събере и най-добрите футболисти за нея, процес, който започна от малкото играчи, начело с Робърт Джон, тогава ляв бек, които останаха от предишния наставник Лесли Найтън.

To не беше особено голямо наследство по критериите на Чапмън, но все пак имаше и такива, които да свършат работа и да се превърнат в крайъгълен камък в построяването на успешния легендарен тим от 30-те. Робърт Джон е такъв и никой в Арсенал по онова време не може да си представи състава без този уелски бранител. „Можеше да зависиш във всеки мач от него, но не е такъв, който да прави шоу на терена“, казва за него съотборникът му и бъдещ спортен журналист Чарлс Бъкан. Джон остава 16 сезона при „артилеристите“ и изиграва рекордните 421 мача, които чак Джордж Армстронг ще надмине години по-късно.

Самият Бъкан е първата покупка, която Чапмън прави. По онова време на 34 години, Бъкан играе в Съндърланд, където е отворил и спортен магазин. Един ден на вратата му се появява Хърбърт Чапман и му казва, че възнамерява да го привлече в Арсенал. Футболистът мисли, че това е някаква шега и решава да позвъни на мениджъра на Съндърланд Боб Кайл. Остава учуден, че клубът, в който се е превърнал в легенда, ще го пусне толкова лесно.

А Бъкан има история и с Арсенал. Той е от Плъмстед, кварталът на някогашния Уулич Арсенал, преди преместването в Северен Лондон. Учил е в местната политехниката и има 4 мача за резервите на тима. Преди да получи шанс да заиграе обаче, си тръгва със скандал, защото клубът отказва да му изплати разходи от 11 шилинга, което е равно днес на 43 паунда.

Бъкан е бил търсен от Арсенал и няколко седмици преди появата на Чапмън, като бившият наставник Найтън предлага за него 7000 паунда на Съндърланд. Самият играч обаче има големи колебания заради магазина си. По онова време максималната заплата е 8 паунда на седмица (днешни около 330 паунда). Основните доходи на Бъкан са идвали от търговия, а честа практика е била на добрите футболисти да се предлагат различни бонуси и екстри, включително и пари под масата, за да бъдат убедени да подпишат.

“Сделката на века и шегата за 100-те паунда

Трансферът на Бъкан става легенда, а всяко негово попадение струва повече от всички клубни спонсори взети заедно.”

Бъкан е силно разколебан и от предложението на Чапмън, като му трябват няколко седмици, за да мисли и да бъде убеждаван. С последното се заема президентът на клуба Хенри Норис, човекът, който остава в историята с преместването на Арсенал в Северен Лондон, построяването на „Хайбъри“, както и влизането на тима в първа дивизия по административен път в края на Първата световна война вместо Тотнъм.

Норис не жали средства, преследвайки първия трофей на Арсенал. Но и похвати. Двамата с Бъкан се познават от 1910 г., когато босът иска да го вземе в предишния си клуб Фулъм, но пазарлъкът им за пари не успява и пътищата им се разделят за 15 години. Сега обаче задачата му е да договори трансферната сума със Съндърланд. „Рокерите“ настояват за 4000 паунда, а Норис дава само 2000. Менидъжърът на Съндърланд Кайл е категоричен, че макар и на 34 години, Бъкан ще вкара 20 гола още в първия си сезон с Арсенал. Норис само това и чака и му предлага последна оферта: 2000 паунда плюс още по 100 за всяко отбелязано попадение, които да бъдат изплатени в края на сезона 1925-26. Играчът бележи 19 за първенство и още 2 за купата, така че бившият му клуб получава 100 паунда отгоре като лихва. От онези дни е останал анекдотът как след всеки гол на Бъкан публиката на „Хайбъри“ въздъхвала: „Хайде, отидоха още 100 паунда!“

Норис завършил сам преговорите и с Бъкан, като, когато се стигнало до плащане на бонуси и другите „екстри“, Чапмън излязъл от стаята. Той имал горчивия опит от престоя си в Лийдс Сити, клуб, който изчезнал от картата през 1919 г. заради финансови нарушения, а репутацията на Чапмън като негов наставник била силно накърнена и дълго време той не могъл да си намери работа.

Мениджърът се оказва прав, защото през 1929 година Норис е изхвърлен завинаги от футбола заради финансови нарушения с Арсенал и дори не успява да бъде защитен в свидетелските показания на самия Чапмън.

“Тактическата революция WM

След унизителното 0:7 срещу „Нюкасъл“ се ражда най-важната промяна в историята на футболната тактика.”

Да се върнем обаче на Чарли Бъкан. Той е в основата Чапмън да стигне в търсенията си до легендарната система WM. В един от първите мачове през 1925-26 „артилеристите“ са разбити като гости на Нюкасъл с 0:7 (3 октомври 1925 г.). За Бъкан това е голямо унижение, защото е направил кариерата си в близкия Съндърланд. Той настоява веднага след мача, че Чапмън трябва да направи тактическа промяна занапред. А именно да върне назад център халфа, играч със свободна роля и нещо като свръзка между защитата и атака, както и да го постави между двамата защитници. Двамата имат разгорещен спор в „Ройъл Стейшън Хотел“ в Нюкасъл. Стига се до там, че Бъкан отказва да се качи във влака за Лондон и това кара треньора да му обещае да помисли. „Имаме мач след няколко дни срещу Уест Хем и нямам нужда от допълнителни проблеми“, казва Чапмън. В крайна сметка наставникът се съгласява, още повече, че Бъкан предлага и един от вътрешните нападатели, наричани инсайди, да заеме ролята на плеймейкър, който да получава топката от върнатия назад център халф. Тактиката се оказва успешна и Арсенал побеждава с 4:0 Уест Хем в първия мач с новата система.

С времето Чапмън започва да усъвършенства постройката и изпълнителите, докато тя стигне от 2-3-5 на 3-4-3, или известна днес като WM (дубъл ве ем).

Най-голямото търсене на Чапмън е свързано с нападателя и то се превръща в истинска обсесия. Прави Джими Брейн такъв от ролята на инсайд и Брейн е отплаща с 33 гола през 1925-26, но после играе рядко.

През февруари1926 г. пристига Джо Хюлм, смятан за най-бързия играч в британския футбол. Той е дясно крило и ще получи прозвището „Експресът от Хайбъри“. Играл е за Йорк и Блекбърн, а освен това е много добър в крикета. В националния тим обаче е имал малко мачове, защото по онова време крилата са смятани за незначителен пост и селекционните комитети на ФА са използвали много и различни футболисти.

През 1925-26 Арсенал завършва втори, което може да се смята за огромен успех, макар че тимът не успява да се сбори за титлата с Хъдърсфилд, бившия тим на Чапмън. Самият треньор е казал още при идването си, че ще са му необходими поне 5 години работа преди да спечели трофей и се оказва прав. След второто място следват 11-то, 10-то, 9-то и 14-то.

Следващото значително попълнение е десният бранител Том Паркър. Той изиграва 155 поредни мача за Арсенал, което казва всичко за качествата му. Чапмън го е искал заради футболния интелект, като е виждал в негово лице лидер и капитан. Интересното е, че по онова време няма номера на фланелките и Паркър е бил най-лесно разпознаваемия заради плешивата си глава.

Треньорът има афинитет и към миньорите заради собствения си произход. Такъв е нападателят Джак Ламбърт, който идва за 2000 паунда от Донкастър. Както стана дума, Чапмън търси съвършения футболист на този пост. Но каквото и да прави през години до смъртта си (1934 г.), той винаги се връща на високия и тромав Ламбърт, който му върши и чудесна работа. Чак след смъртта на Чапмън Арсенал намира по-силен нападател в лицето на Тед Дрейк.

Самият Ламбърт също остава свързан до смъртта си с Арсенал. Той тренира Маргейт, който е нещо като филиал, а в началото на Втората световна война загива нелепо при пътен инцидент.

На левия фланг Чапмън взема уелсеца Чарли Джоунс от Нотингам. Той обаче не става за крило, защото му липсва скорост и треньорът го премества отдясно, където е постоянна величина във великите шампионски отбори на Арсенал през 30-те. През декември 1926 г. пък буквално случайно е намерен червенокосия висок уелсец Хърби Робъртс, който е привлечен за едва 200 паунда от Осуестри. Оказва се едно от големите попадения, защото играе ролята на полицая в състава, макар да изглежда много несръчен и да има трудности с ритането на топката. „Силата му идваше от интелигентността – казва един от следващите треньори Том Уитакър, по онова време помощник на Чапмън. - Винаги правеше това, което му се казва, а то беше просто. Да взема топката пред защитниците и да я подава, задължително с къс пас, на най-близкия съотборник.“

Робъртс рядко губи топката, а да вкара гол е цяло събитие. Бележи случайно един с глава срещу Хъдърсфилд за купата през 1932 година и носи победата на тима, но много повече се помни фактът, че в един мач срещу Дарби Каунти си вкарва два абсолютно идентични автогола.

“Финалът от 1927: автоголът, който промени всичко

Уелсецът Дан Люис, хлъзгава топка и една тиха съблекалня – поражението, което изгражда шампиони.”

През 1926-27 Арсенал най-накрая достига близо до спечелването на трофей. Това е сезон, в който Чапмън предлага името на клуба да бъде променено от Дъ Арсенал на Арсенал, като един от аргументите му е, че по този начин клубът ще е начело по азбучен ред във всички списъци. Това е така във Футболната лига, но само до 1932 г., когато там е приет Олдъшот Таун.

По-важното обаче е, че „артилеристите“ стигат до исторически финал за купата срещу Кардиф Сити, след като за близо 40 години обикновено отпадат между втори и четвърти кръг. Финалът с Кардиф обаче ще бъде запомнен с няколко исторически събития. За първи път мачът е предаван по радиото. За първи път тим отнася купата извън Англия, защото Кардиф са уелсци. И третият забележителен факт е куриозният автогол на вратаря на Арсенал Дан Люис, който носи единственото попадение.

Люис, който по съвпдание също е уелсец, тъкмо е започнал да играе, след като титулярът Бил Харпър заминава за Щатите да търси късмета си и ще се върне с разбити илюзии след 4 години, но тъкмо навреме, за да спечели първата титла на Арсенал.

Теренът на „Уембли“ е мокър и хлъзгав на финала, но „артилеристите“ превъзхождат съперника си, за което говори и простия факт, че всички 8 корнера в мача са изпълнени от тях. До края остават обаче 16 минути, когато Фред Кийнър от тъч търси център нападателя на Кардиф Хю Фъргюсън. Фъргюсън се добира до топката и стреля леко към вратата. За Люис не изглежда като проблем да се наведе и да я хване. Това и прави, но се обръща, за да избегне връхлитащия нападател на Кардиф при което изпуска топката под тялото си. Все още може да се поправи, но при новото обръщане с лакът я чуква в мрежата за един от най-куриозните голове на финал за купата.

Това обаче не е всичко. В последната минута Брейн и Бъкан изскачат сами на празна врата, след като стражът на Кардиф се разминава с топката. Двамата се засуетяват докато се чудят кой да отиграе и... все я оставя на другия, докато гледат как тя отскача и излиза в аут.

Вратарят Люис обаче е разбит от мъка и хвърля ядосано сребърния медал на тревата. Боб Джон го вдига и му го връща, като казва: „Спокойно, ще имаш още един шанс!“

Оказва се, че греши. Арсенал печели купата три години по-късно, през 1930-та, но Люис се контузва точно преди финала.

От загубения мач с Кардиф обаче е останал спомен, който се превръща в традиция. В Арсенал решават, че причина за автогола на Люис е новата му фланелка, по която имало още фабрично масло от шивашката машина. И заради това вратарите на тима започват да носят за финалите фланелки, които вече са обличани и не са дори прани. Това е нещо, което се спазва ревностно при Чапмън и наследниците му Алисън и Уитакър.

“Новите лица на Чапмън

Той не просто купува играчи – подбира характери. От миньорите на север до техниците от юг.”

Загубеният от Кардиф финал не обезкуражава Чапмън да търси подобрения в тима си. Левият му защитник е Еди Хапгууд, който идва на 19 години, след като е изиграл едва 12 мача за скромния Кетъринг. Той припечелва като разносвач на мляко, а преди това е бил отхвърлен от Бристол Роувърс заради скромна физика. Има трудности с ритането на тежката топка, когато теренът е наводнен. Помощник-треньорът Уитакър намира рецепта как да го подобри. Хапгууд е вегетарианец, но Уитакър успява да го накара да прояде стекове, за да добие повече сила. При битов инцидент обаче футболистът получава много сериозни изгаряния и треньорският щаб му изработва специален колан, който да намалява търканията на изгорялата кожа с фланелката при игра. Хапгууд е интелигентен и има амбиция за бъдеща кариера като мениджър на Арсенал, но пред него е предпочетен близкият му приятел Уитакър. Все пак успява да води Блекбърн, Уотфорд и Бат. След като е уволнен от последния тим през 1956 година иска ретроспективно обезщетение от Арсенал, свързано с изгарянията. Отказано му е и се отчуждава от футбола. Става ясно с времето и че е имал други проблеми. Така например, когато подписва с „артилеристите“, получава на ръка 10 паунда. Качва се на влака за Кетъринг и там ги губи от ромска банда на игра „тука има, тука нема“.

През 1927 г. Чапмън осъзнава, че това, което липсва са отбора, са големи имена. Чарли Бъкан е звезда, но е стар. И заради това треньорът започва да търси такива, които ще се превърнат и във финалните щрихи при създаването на легендарния отбор.

Първият, който идва, е Дейвид Джак през 1928 г. Той е едно от големите имена в английския футбол. Славата му е свързана с факта, че става първият футболист, вкарал гол на новопостроения „Уембли“ на финала за купата през 1923 г. с екипа на Болтън. Печели две купи на Англия с този тим, а освен това е не само умен, но и много стилен извън терена. За мачовете на тима идва обут в гети. През 1928 г. неочаквано от Болтън казват, че са готови да продадат всеки футболист в тима, за който получат оферта, освен Дейвид Джак. Чапмън и помощникът му Алисън отиват в клуба, но питат именно за Джак. От Болтън искат да ги отблъснат, като обявяват трансферна сума от 13 000 паунда, която надхвърля двойно рекорда в онзи момент. Двамата се прибират в хотел „Мидланд“ в Манчестър и, сядайки на вечеря, решават да поканят хората от Болтън на още един разговор, при това веднага. В крайна сметка говорят и се разбират за 11 500 паунда. Сумата е толкова голяма и изкушаваща, че звънят на Джак посред нощ, а играчът иска да се консултира със своя баща, преди да отговори. Татко му е мениджър на Плимут и му казва, че такава оферта не бива да се отказва и да тръгва за Лондон.

Това се и случва, като с играча пътува цяла делегация от Болтън, която да оформи рекордния трансфер. В Арсенал обаче са подготвени, а случката е легендарна.

Чапман тъкмо е назначил за свой секретар Боб Уол, който ще бъде важна фигура в клуба през следващите години. Двамата отиват в хотел в Юстън, където ще е срещата и искат да говорят със сервитьорите. „Когато започне срещната, искам на Боб да сервирате уиски и сух джин. За мен да бъде джин с тоник. На гостите от Болтън ще донесете каквото си поръчат, само че двойни дози – инструктира Чапмън. - Има обаче една подробност. В питиетата на Боб не бива да има уиски, не трябва да има и джин. Mоят джин с тоник, не трябва да съдържа джин.“

Хората от Болтън скоро са силно развеселени и всичко минава по мед и масло. Джак заиграва, но пък Бъкан се отказва. Последният му мач е 3:3 срещу Евертън, в който Дикси Дийн забива три гола. Без Бъкан липсва командир в отбора и скоро ще се появи и той.

“Джеймс – сърцето на новия Арсенал

Гениален, мързелив, но безкрайно умен – той превръща движението без топка в изкуство.”

Алекс Джеймс, най-важното име.

Джеймс е главният „виновник“ за унижението, което „магьосниците“ от Шотландия нанасят с 5:1 на „Уембли“ срещу Англия през 1928 година. Той е преминал от Рейт Роувърс в Престън, където играе като инсайд. За 4 сезона вкарва 60 гола, но трябва да се отбележи – във втора дивизия. Там обаче Джеймс в цялата пълнота може да разкрие своя манталитет: „Никога не бих се унижил да тичам след играч, който води топката!“ Намира това за футболно джентълменство, а треньорите – за ленивост. През юни 1929 година изненадващо Престън го обявява за продажба, но причината не е в мързела му. По-скоро не искат върху отбора да продължава да съществува етикета „Алекс Джеймс и останалите“. Чапмън обаче се преборва да го привлече с цялата опашка за него, на която са се наредили Астон Вила, Ливърпул и Манчестър Сити. „Не съм виждал играч, който да може да рита топката като него – казва за него асистентът на Чапмън Джордж Алисън – Той беше съчетал контрола върху топката с бързата мисъл и това го правеше различен.“

Малката трансферна сума от едва 8750 паунда, която Арсенал плаща на Престън кара ФА да започне разследване на сделката. В онзи момент е прясна и присъдата върху Хенри Норис, така че напрежението е голямо. Арсенал обаче се оказва чист. Години по-късно обаче се разбира, че всичко е било маневра на самия Чапмън и то заради делото с бившия вече президент. Той е имал уговорка с Алекс Джеймс и е помолил ФА да направи разследване, за да създаде димна завеса. Междувременно казва, че никога не би привлякъл шотландеца, ако има нещо нередно около трансфера. Това, което установява ФА е, че Арсенал единствено е поел ангажимент да помогне на Алекс Джеймс да си намери работа в един от лондонските магазини на „Селфридж“, една от популярните тогава търговски вериги. А това е било напълно законно.

Чапмън започва да използва Алекс Джеймс на нова позиция като това, което днес наричаме „плеймейкър“. Престават и головете му, но за сметка на това се увеличават положенията, които създава за съотборниците си. Има и специално отношение към Джеймс, подобаващо на голяма звезда. Най-важното е, че в дните на мач, Хърбърт Чапмън му позволява да спи до обяд. Резултатът е поразителен, защото преди идването на Алекс Джеймс Арсенал не е спечелил нищо, а след това успява да завоюва всичко.

Особняк като него изисква голямо търпение, но се оказва, че то трябва да бъде волско. Например през лятото на 1931 г. Алекс Джеймс отказва да предподпише договора си. Чапмън запазва спокойствие и го информира, че клубът е решил да го изпрати на ваканция, за да осмисли решението си още веднъж. Под ваканция се има предвид пътуване с кораб и Джеймс се озовава на кейовете на Лондон, където обаче вижда на указаното място единствено малка товарна баржа. Дошлият с него помощник секретар на клуба Джон Питърс го убеждава да се качи. При спартански условия Джеймс пътува до Бордо, където е „пуснат“. Връща се е подписва. Когато това се случва, останалите от тима имат тренировка. Научили положителната развръзка, те му правят серенада, като изпращат в стаята му уличен оркестър, който му свири популярната песен „See the Conquering Hero Comes” (“Вижте как идва победоносният герой“).

Шотландецът е известен и с широките шорти, които използва и са станали нарицателни. Истината е, че той заимства идеята от една своя карикатура в „Дейли Мейл“, на която е изобразен с широки гащи и решава, че идеята всъщност е отлична, защото те ще му стоят по-свободно. Отива, купува няколко чифта и не ги сваля повече.

През 1933 година обаче Джеймс отказва да пътува до Белфаст за приятелски мач в края на сезона срещу Клифтонвил, след като Арсенал е осигурил титлата си. Заради това е отстранен от тима. Като капитан трябва да получи трофея от президента на лигата Джон Маккена (ударил рамо при автоматичната промоция през 1919 година) на банкета на клуба, но това прави Чарли Джоунс, който е вицекапитан.

Това е и краят му в Арсенал, но ако перефразираме Хегел, Алекс Джеймс е сърцето и есенцията на онзи легендарен отбор. Без него стилът, системата и успехът на Хърбърт Чапмън просто е нямало да се случат.

Последното попълнение в шампионския тим е 17-годишното ляво крило Клиф Бастин, който идва от Ексетър няколко седмици след Джеймс. Наричан „Момчето“, той изпъква с леденото спокойствие и темперамент. Чапмън го прави ляв инсайд и по този начин създава най-важния триъгълник в играта на Арсенал, около който се гради всичко: Джеймс – Хюлм – Бастин. Как изглежда това? Джеймс взема топката и търси добра позиция. Хвърля дълъг пас на Хюлм, който тича през защитата и подава на намиращия се наблизо Бастин. Бастин пробива или шутира, а наоколо се намира Ламбърт, който дебне за отскочила топка. Изглежда елементарно, но се оказва изключително ефикасно, защото при първите си две титли през 1931 и 1933 г. Арсенал вкарва съответно 127 и 118 гола. Разликата е, че останалите отбори разчитат на по-стандартен и праволинеен подход – крила, които пробиват и центрират към нападателите. През 1932-33 Бастин и Хюлм вкарват общо 53 гола, което е красноречиво доказателство, че Арсенал играе различно от останалите.

“Към първия триумф

ФА Къп 1930 – годината, в която Арсенал спечели уважението, а не просто мачовете.”

В началото на 1930 година всички събрани играчи от Хърбърт Чапмън вече са свикнали с Арсенал и са готови за велики дела, но никой от тях не го знае. Дори напротив – слабото представяне в предишните няколко шампионата, включително и през 1929-30, карат всички да ги смятат за аутсайдери. И дори да им се подиграват, че са похарчили цяло състояние за комично нелепия автогол на финала за купата през 1927 година. А на всичкото отгоре, този, на когото са били част от парите (Хенри Норис), е изхвърлен от футбола завинаги.

С новото десетилетие обаче идва и онази повратна точка, за която понякога са необходими низ от случайности, наричани понякога и гениални решения. Годината започва традиционно с мачове за купата, а в тях първият съперник е Челси. Чапмън оставя Алекс Джеймс резерва, защото шотландецът страда от ревматизъм и дори го кара да не става от леглото. „Артилеристите“ печелят с 2:0 в ужасен пороен дъжд. Следващият съперник е Бирмингам, воден от бившия наставник Лесли Найтън. На „Хайбъри“ двата тима правят 2:2 и трябва да преиграват след няколко дни на терена на „сините“. Чапмън отива след мача в къщата на Алекс Джеймс и го вади за извънредна тренировка, на която прехвърля отговорността върху предстоящия мач върху него. Макар и трудно, Арсенал все пак печели с 1:0 на „Сейнт Андрюс“ след гол от дузпа. За много историци този мач е точката, която променя изобщо съдбата на клуба. След 2:0 над Мидълзбро и 3:0 над Уест Хем, съперникът на полуфинала е Хъл Сити, който изглежда лесно препятствие. В другия сблъсък все пак играят Хъдърсфилд и Шефилд Уензди, което е йоркшърско дерби и привлича цялото внимание. Има и защо. Хъдърсфилд води с 2:1, но с последния сигнал Шефилд Уензди изравнява. Хората се разотиват и не знаят дали Хъдърсфилд отива на финала или ще има преиграване, което ще научат чак от вестниците на следващата сутрин.

На „Елънд Роуд“, където се срещат Арсенал и Хъл, обаче се пече сензация. Хъл тъкмо е изпаднал от втора дивизия, но играе много неприятен за съперника футбол под ръководството на Бил Маккракън. Отборът е усъвършенствал така изкуствените засади, че изглежда непробиваем в повечето мачове. Арсенал прави и обичайната си комедия от грешки. Вратарят Люис изчиства една топка в играч на Хъл, който от 20 метра го прехвърля – 1:0. Хапгууд си вкарва автогол и на полувремето „тигрите“ водят с 2:0. В последните 20 минути обаче Арсенал се разиграва и връща и двата гола. Това носи преиграване на „Вила Парк“, което след множество ритници и грубости завършва 1:0 за лондонския тим.

Този труден успех обаче отприщва атаката на „артилеристите“ и то за години напред. В следващия мач е победен Шефилд Юнайтед с 8:1, което чупи рекорда за най-голяма победа на тима в онзи момент, а след това Арсенал прави 6:6 с Лестър, след като губи с 1:3 на полувремето. Това и до днес е най-резултатното равенство в историята на английската лига, като Чарлтън и Мидълзбро през 1960 година постигат същия резултат.

Арсенал печели ФА Къп през 1930 година и това е началото на промяната в идентичността на клуба. Случилото се през следващия сезон обаче надминава всички очаквания.

1930-31 е смятан за един от най-великите в историята на английския футбол, защото носи рекорди и преди всичко много голове. Арсенал печели титлата с рекордните 66 точки, постижение, което ще бъде надминато единствено от Лийдс, докато съществува системата от 2 точки за победа. „Артилеристите“ вкарват и впечатляващите 127 гола, макар че втория в класирането Астон Вила бележи с един повече – 128.

Арсенал започва с пет поредни победи, първите две с 4:1 като гост на Блекпул и Болтън. Първата загуба идва на 11 октомври с 2:4 у дома от Дарби Каунти и е една от само 4 през сезона. Единственият мач, в който Арсенал не вкарва гол е чак на 7 март 1931 г. при 0:0 срещу Хъдърсфилд, като той е и първият през сезона, в който успява да опази суха мрежа.

Въпреки убедителните победи обаче Арсенал се бори с различни съперници и чак два кръга преди края успява да подпечата титлата си след победа с 3:1 над Ливърпул. Най-големият съперник е Астон Вила, от когото претърпява най-тежката си загуба с 1:5 на 14 март. Съперничеството между двата тима обаче не пречи на приятелството им и в края на сезона играчите на Астон Вила участват в банкета на Арсенал по случай титлата.

През онази пролет на 1931 г., когато феновете на „Хайбъри“ празнуват, едва ли някой е можел да си представи колко високо ще се издигне клубът. Арсенал преминава от аутсайдер до шампион само за един сезон – и с това променя английския футбол завинаги.

Първата титла на Арсенал не е просто успех на терена – тя е моментът, в който клубът се превръща в истински гигант.

Авторът е подготвил подарък за всеки абонат - безплатен двустранен PDF от колекцията “Футболните шампиони”, посветен на титлата на Арсенал през 1930-31. Всеки, който иска да го получи може да напише имейл на vascokolev@gmail.com