Как Арсенал се превърна от „Английската банка“ във футболен гигант

Чудната история на лондонския клуб при Хърбърт Чапмън

Наричали ги „Английската Банка“. На първо място заради пръснатите огромни суми в преследване на първия трофей в историята на клуба. И на второ заради южния им произход.

Това е Арсенал, пет години след идването на мениджъра Хърбърт Чапмън от Хъдърсфилд и три, след като президентът Хенри Норис е изхвърлен завинаги от футбола заради финансови машинации в стремежа си да спечели изплъзващият се дълго време трофей.

И не на последно място заради „щедростта“, с която Арсенал губи единствения си финал за ФА Къп, за който отборът се класира до началото на 30-те години: този през 1927 година срещу Кардиф. Изпуснатата и несръчно изпратена с лакът топка зад голлинията от вратаря Даниел Люис при единствения гол в мача. Но и нещо много положително: огромната посещаемост, често от над 50 000 зрители на „Хайбъри“, която прави Арсенал един от най-богатите в Англия.

“Пристигането на Хърбърт Чапмън

Ветеранът от Хъдърсфилд идва в северен Лондон с едно обещание – да направи Арсенал шампион. И го изпълнява.”

Още след пристигането си Чапмън казва, че за спечелването на трофей ще са необходими пет сезона. През това време той трябва да наложи гениалната си система на игра WM, създадена, за да отговори на новото правило за засада от 1925 г. Тя осигурява баланс между стабилна защита и мощно нападение, а Арсенал се научава да я изпълнява по-добре от всеки друг. Мениджърът на „артилеристите“ трябваше да събере и най-добрите футболисти за нея, процес, който започна от малкото играчи, начело с Робърт Джон, тогава ляв бек, които останаха от предишния наставник Лесли Найтън.

To не беше особено голямо наследство по критериите на Чапмън, но все пак имаше и такива, които да свършат работа и да се превърнат в крайъгълен камък в построяването на успешния легендарен тим от 30-те. Робърт Джон е такъв и никой в Арсенал по онова време не може да си представи състава без този уелски бранител. „Можеше да зависиш във всеки мач от него, но не е такъв, който да прави шоу на терена“, казва за него съотборникът му и бъдещ спортен журналист Чарлс Бъкан. Джон остава 16 сезона при „артилеристите“ и изиграва рекордните 421 мача, които чак Джордж Армстронг ще надмине години по-късно.

Самият Бъкан е първата покупка, която Чапмън прави. По онова време на 34 години, Бъкан играе в Съндърланд, където е отворил и спортен магазин. Един ден на вратата му се появява Хърбърт Чапман и му казва, че възнамерява да го привлече в Арсенал. Футболистът мисли, че това е някаква шега и решава да позвъни на мениджъра на Съндърланд Боб Кайл. Остава учуден, че клубът, в който се е превърнал в легенда, ще го пусне толкова лесно.

А Бъкан има история и с Арсенал. Той е от Плъмстед, кварталът на някогашния Уулич Арсенал, преди преместването в Северен Лондон. Учил е в местната политехниката и има 4 мача за резервите на тима. Преди да получи шанс да заиграе обаче, си тръгва със скандал, защото клубът отказва да му изплати разходи от 11 шилинга, което е равно днес на 43 паунда.