Как Люпко воюваше с управата и водеше Левски уволнен (част 19)

Предица "Левски срещу задкулисието: историята на тъмните години"

“Васке, в София съм, чакам те в хотел „Кристъл Палас“!“ Люпко по някаква негова си причина се обръща така към мен. Звучеше много въодушевен и беше пристигнал ден след обаждането, както се бяхме разбрали. Аз пък му казвам „Шефе“. И то не заради някакви субординационни причини, а защото при първия му престой на „Герена“ често се озовавах в компания, в която всички без мен му казваха така и чувствах даже известно неудобство. Особено сърбите, които преобладаваха в тези компании. И тук ставаше дума чисто и просто за уважение пред неговия авторитет и постижения, а не за друго. Бях се и замислил, че всъщност по онова време той е треньорът на Левски, което се явява възможно най-големия шеф или поне така би трябвало да бъде. От него зависи най-вече как ще се развие и играе отборът, а отборът е витрината и единственият смисъл на футболния клуб. Нещо, което мнозина взеха да забравят, защото клубовете започнаха да приличат на нискоразредни развлекателни предавания.

Люпко обаче беше не само върнал авторитета на треньорския пост в Левски в онези времена, но според мен го беше издигнал и на съвсем различна висота. Е, защо тогава и аз да не показвам уважение. Вярно е, че бяхме треньор и журналист, а във втория случай бъдещ треньор и член на управата. Ама преди всичко бяхме приятели с него. Ако някой ден напиша книга за това какво е Левски за него, с битови примери, на които съм бил очевидец или пряк участник, сигурен съм, че много левскари ще почувстват неудобство за отношението си към Люпко в определени моменти. Ама то кой ли не преживя това!