Няма добри и лоши. Няма и невинни в пошлата синя пиеска

Спретнатият "спектакъл" от ръководство и бивш треньор на Левски предизвиква единствено отвращение

Шоуто, което спретнаха за привържениците си последният засега треньор и настоящето ръководство на Левски е толкова блудкаво и посредствено, че единственото, което заслужава, е осмиване и презрение. Това е една игра, в която няма добри и лоши, няма и невинни. Има съучастници в престъпление към историята на вековния клуб. И те вкупом предизвикват отвращение.

Изначалната идея на това пошло представление е да разделя. Когато хората са разделени и живеят в някаква странна наркоза, много по-лесно (и приятно) възприемат променената реалност. А най-добре се разделят хората, когато всичко е черно и бяло, добро и лошо. Като разбира се още по-добре е ако са втълпени изначално добро и изначално зло.

И гледам в последните няколко дни еднa монотонна и дори досадна полемика, която разпалва невъобразими страсти. Генчев ли е добрия или е лошия? Или пък Сираков? Сираков срещу Генчев. Единият е черен, другият е бял. И се наслагват аргументи, противопоставят се, надига се тонът, драматично се хващаме за кухите кратуни и въртим вятърната мелница на глупостта. Но минава още един ден, още един мач, още един сезон, а както неизбежно констатираме понякога – още един живот.

А вижте колко просто е всичко. Левски е един посредствен отбор. Беше воден от треньор, който показа посредствени резултати и най-вече посредствена работа. Този треньор беше назначен от ръководство, което е толкова посредствено, че не може да сложи край на посредствеността в клуба, а само я прави още по-посредствена със собствената си посредственост.

В този момент треньор и ръководство разменят „аргументи“ кой е по-малко посредствен в посредствената си невъзможност да надскочат посредствеността. Опитват се да ни убедят, че поне нещо не е посредствено. Посредствено е. Всичко.

Къде са тук добрите?

Но за да не говоря с абстрактни категории, нека минем по-конкретно през това, което каза Станислав Генчев на днешната си пресконференция.

Може би да започнем от мястото на провеждане. Генчев едва ли някога ще бъде Станимир Стоилов. Защото треньорът на Левски е институция и най-вече за него Левски е дом. И дори в тъжния момент, в който трябва да напуснат своя дом, големите треньори показват отношение. Заради това Стоилов обяви със сълзи на очи раздялата в своя дом, на „Герена“, а Генчев беше на чуждо място, докато на „Герена“ е уговорил единствено неустойката си.

След около час чухме най-шокиращото. Може ли да работи отново в Левски с това ръководство и отговорът бе „да“. Явно е въпрос на предоговаряне и целият цирк може да започне отначало. Защо цирк ли? Ами защото Генчев описа точно това в предходния един час.

Двете страни са се разделили заради несходство във възгледите.

Въпрос от журналист: „А какви са възгледите на ръководството?“ Отговор на Генчев: „Поне до ден-днешен не са ми ги споделили!“ Божествена комедия, в която няма невинни. Генчев описа практически следната ситуация. Сираков го е гледал в Крумовград, говорили са за неговите възгледи. Сираков ги е одобрил. След половин година се оказало, че възгледите са различни. Генчев е учуден. И до ден днешен не знае какви са възгледите на Сираков. Но това очевидно не го е притеснявало и не е попитал настоятелно през цялото време. Защото всеки уважаващ себе си треньор няма да се хване на подобно хоро. Ще пита поне в началото.

Поставена му е била обаче цел. Класиране в европейските турнири и купа. Това поне е добре. Защото Сираков не смее да произнесе на глас пред удобните журналисти и служители тази цел. Даже и пред анонимните си тролове. Не смее, защото знае, че това не може да е цел на Левски. Заради това вместо цели има „виждания“. Вижда отбора в тройката. Но не смее да го нарече „цел“. Защото това е като цел на вълк с изпадали зъби. Един вид – непригоден, макар и вълк. Целта не е нито изпълнена, нито неизпълнена. През миналия сезон не беше изпълнена. Не е изпълнена и сега. Няма и гаранции, че ще бъде изпълнена. Генчев обаче изрежда показатели, че този Левски е по-добър от предишните. Даже е втори, макар че е четвърти. С равни точки, ама четвърти. Ако сега завърши първенството е четвърти. Ако е четвърти, това едва ли са европейски турнири. И не е изпълнена цел. Защо му е толкова важно да казва, че е втори, като е четвърти? А дали ще стане и дали може да стане втори е друг въпрос. И какво значение по дяволите ще има колко „корни е вдигнал“, ако накрая не е в европейските турнири?

След това Генчев разказа една странна приказка как се случва селекцията в Левски. Харесва играч. Ръководството му поставя задача да пита играча, който да пита шефовете на сегашния си клуб дали и как биха го пуснали в Левски. Идва логичният отговор Левски да изпрати запитване. Такова запитване липсва около два месеца. Може би няма листове в принтера или интернет в канцелариите. На друг играч цената не била тази, която треньорът е знаел. Сякаш тази, която е знаел, я е научил на Женския пазар, близо до тролейбусната спирка. След това Генчев каза, че селекцията се е правила в движение, но първите опции са отказали. Той обаче потвърди, че ръководството му е осигурило всичко, което е искал. Лятото го каза по същия ентусиазиран начин. Тоест първите опции се явяват нещо като бонус ли? А първите опции не би ли трябвало да означават по-силен отбор? Или: майната му, важното е да сме живи и здрави.

Описан беше и един инцидент със Сираков. Сираков твърди, че е влизал в съблекалнята. Генчев твърди, че го е спрял. Двете са еднакво унизителни, но едното със сигурност е лъжа. От единия са чути вече достатъчно лъжи за пет години, но защо пък сега да не е първият път, когато не е излъгал. И да е първият, в който например Генчев е излъгал, за да съхрани репутацията си със задна дата. Защото нали знаете – веднъж лъжец, винаги лъжец. Генчев можеше да съхрани репутацията си доста по-рано. Сега е късно за китка. Можеше да го направи след подкаста, в който Сираков описа ситуацията. Можеше да го направи и през официалната си страница, която поддържаше в добро и лошо. Е, не точно в лошо. Пречупи се, когато Берое го би. Или Септември (все тая). Ама се пречупи. Така, както замълча по някаква причина, когато шефът му Сираков даде интервюто за съблекалнята и когато Генчев все още се подписваше в клубната ведомост. Така че е късно за пазене на репутации. Знаете, когато се кове желязото, знаете за Поршето на Сангарето.

Порше ли? Зададоха и въпрос. Един от най-моралните и колегиални журналисти в залата. „Знаете ли, че по ваше време имаше журналист, получил забрана?“ Станислав знае много добре, ама си затрая. Както с подкаста. И пропусна, както много пъти през сезона пропускаха Сангаре и Алекс Колев, играещи с гръб към вратата. Е, и Станислав Генчев играеше с гръб към вратата. За честността няма статистика и тя не се доказва така, като играта на крилата в хипотетични ситуации, които разиграва с треньорския щаб.

А всъщност Генчев прикри и един от важните проблеми, които вероятно му костваха главата. Не държи съблекалнята. Защото е наясно, че Алекс Колев, единият му нападател, изнесе информацията за Поршето на Сангарето пред привърженици на Левски. И след това замълча, когато работодателят му опита саморазправа с журналиста Виктор Вутов като му забрани достъп до „Герена“. Не заради Поршето, а защото не харесва критиките му. Поршето е само дребен повод. И Генчев беше ням свидетел на това. По ирония на съдбата някъде там двамата му замесени нападатели, делящи една съблекалня, спряха да вкарват голове. А дали пък няма и друга причина освен 3-5-2 във вариант „Ексетър Сити от 80-те години“?

Всъщност има логика Станислав Генчев да не е вече треньор на Левски. Дали ще получи някога втори шанс? Съмнявам се. Сега просто е получил вота на зрителя с повече виртуални есемеси в едно пошло риалити. Няма и губещ в лицето на трудоустроения мажоритарен собственик Сираков, който ще продължава да прибира хонорара за въртящата се мелница на глупостта. Сметката от „увеличената телефонна тарифа“ на това шоу е за драгия зрител-левскар, който за пореден път има възможност да каже тежката си дума за вечния сблъсък между добро и зло.

Липсва ли ви някой персонаж? Ама разбира се: вятърът. Единственият печеливш от движението на мелницата. Крайният собственик на мажоритарния не знам си какъв на генералния спонсор на еди какво си. С други думи този, който получава евтината рекламка за процъфтяващия хазартен бизнес и подхвърля стотинките си на поставения в партер вековен клуб.

Няма добри и лоши. Няма и невинни.