Целенасоченият албански реотан

„Шоуто“ срещу Дунав изведнъж накара „официалните медии“ да прогледнат

Едно от най-полезните ми удоволствия през последната година е да обсъждам играта Левски на чаша кафе с един от най-великите футболисти в историята на клуба. Неговата гледна точка е много по-различна от обичайната, която ни залива отвсякъде – водопад от стандартни клишета на нищоговоренето, така характерно за много футболни хора. Облекли мантията на анализатори. И задната мисъл да не затворят вратите към някой и друг сладък пост.

Футболистът, за когото говоря, се казва Божидар Искренов и никак не е случайно, че си е извоювал прозвището Радостта на народа. Каквото мисли той за играта е на най-страстното и ниво. Без сметки за комисионни, приятелства или кулоарна война. Първи той ми обърна внимание за Евертон Бала преди много месеци, когато бразилецът беше незабележим на „Герена“ и обект на критики. „Стига бе, Гибон! Виж го само!“ На такава реакция той с търпение отговаряше: „Играл съм я тази пущина, момчето има качества, при това много качества!“

Преди няколко седмици Гибона пак ме изненада с оценка. „Ами няма как да бием, когато си извадил най-добрия си футболист!“. Погледнах го учудено: „Игра, твоят човек игра!“ Имайки предвид Евертон Бала. Искренов обаче поклати глава с отрицание: „Нямам предвид него?“ Повдигнах вежди въпросително, а той не се забави: „Ел-Джемили. Единственият в този отбор, който знае как да излъже човек!“

Това само показва изчистена концепция за футбола, който трябва да играе Левски. Не само да знае как да печели, но и да е наясно как да забавлява. Левски е играл такъв футбол над 100 години или поне е опитвал.

Звучи твърде много като изискване за сегашния отбор на Станислав Генчев. Дори и едното да се случи, пак би било огромно постижение. Но пък е чудесно обобщение за едно основополагащ проблем в синия тим, който лъсна със страшна сила срещу Дунав Русе в последния мач от годината. Дунав Русе, съперник от средна ръка във втора лига, който играе симпатичен футбол и нищо повече.

Проблемът е, че Левски не само няма идея как да стигне до гол, но и по-лошото – няма никаква представа как да се развива в следващите месеци като отбор.

Ако човек се абстрахира от повечето обстоятелства, нищо кой знае какво не се е случило. Левски просто победи трудно един слаб за нивото и претенциите му съперник, но продължи напред в турнир, чийто трофей се е превърнал в основната му цел. Треньорът прецени нивото на съперника и направи промени, за да опита да даде шанс на някои други играчи и да експериментира с какво разполага. Резултатът от експеримента не беше окуражаващ, но това се случва почти непрекъснато с много по-сериозни от Левски отбори. Достатъчно е да погледнете мачовете в турнирната фаза на Лига Европа или Лига на Конференциите, какво да кажем за турнирите за националните купи. Така е било, така и ще бъде.

Има и друго. Левски този път продължава за купата, а миналата година беше отпаднал. Също, да не го забравяме, е спечелил повече точки. Това последното сякаш ни го крещи подигравателно в лицето целия „мейнстрийм“ от треньор до „анализатори“ от „официалните медии“: „Чакайте бе, какво искате! Левски е ПО-МАЛКО ПОСРЕДСТВЕН от предния път!“

Но при Левски започват да се натрупват обстоятелства, които също да личат крещящо и от които не можеш с лека ръка да се абстрахираш. Публиката се е отдръпнала, не само оценява какво се случва в клуба, но започва и да го иронизира и подиграва. Това е едно от най-ниските стъпала, на които може да се слезе. Пътят от тук до абсолютното крушение, включително и финансово, не е никак дълъг.

От вчера имаме и новина. „Официалните медии“ на клуба, както спокойно могат да бъдат наричани група подкастъри, анализатори и елементарни, но грижливо обгрижвани тролове, сякаш по сигнал забелязаха всички проблеми, включително и тези, които официално и страстно се отричаха. Къде вербално, къде с учудване или просто повдигане на рамене.

В Левски цари пълно безхаберие и развитието на отбора е пожелателно. Единствено задължително е правилното и бързо усвояване на наличните средства, както и експлоатирането на ресурсите. Сега се задава огромна хапка като строежа на нов стадион и няма нужда да се раздвижва блатото.

Какво имам предвид?

Достатъчен е примерът с Евертон Бала, а това вчера беше венецът на цялата трагикомедия. Читателите на vasilkolev.com са забелязали темата за бразилеца и неговия статут на „Герена“. Още когато намиращият се под наем от Мирасол играч беше в най-добрата си форма, се появиха индикации, че Левски ще има проблем. Те бяха очевидни. В дните преди мача с Дунав се завъртя в медиите информация за неговото бъдеще и по-точно, че е предрешено. Ни вопъл, ни стон от клуба, където иначе се занимават с всякакво дребнотемие, включително дали Мустафа Сангаре иска да кара „Порше“.

Логично беше въпросът да се извади на масата и оттам всичко стана потресаващо. Генчев заяви, че съвсем наскоро е разбрал, че трансферната сума е различна от това, което е знаел??? След това добави, че тепърва предстоят разговори с Евертон Бала за това дали ще остане. И всичко това идва на фона на непрекъснато цитиране на различни факти, данни и числа.

Но пък въпросът е много остър. През целия сезон Генчев имал ли е идея или представа дали Евертон Бала е част от неговите планове, още повече, че данните при него крещят. Това е играчът с най-много асистенции в отбора и основен изпълнител в единствената силна част от представянето на Левски – статичните положения! Въпросът е дали ако е имало дори и най-малки индикации, че Евертон Бала е важен играч в отбора, защо клубът не е предприел незабавни мерки. Например да плати исканата откупна цена на Мирасол и да придобие правата му. Още по-страшно беше признанието на Генчев, че трансферната цена на Евертон Бала е много по-различна от тази, която той е знаел! Всъщност цената, която се върти в пространството е 200 000 евро. Въпросът е тази цена ли е знаел Генчев и дали я е научил от „пространството“ или все пак източникът му е официален – клубът, където работи. Първото е несериозно, второто е шокиращо. Ако няма комуникация между клуб и треньор по подобен въпрос, това е ужасяващ непрофесионализъм. Все пак цената е записана в договор и въпросът да се уточни е технически. Ако не е записана в договор, проблемът е още по-голям. И тя води и спомените за друг куриоз. Как нежеланите в Левски Чандъров и Рупанов бяха даден под наем на Септември, появиха се на „Герена“ и съсипаха сезона на клуба, с който имат договори.

Но нека се спрем на цената от 200 000 евро като отправна точка. Левски едва ли ще си губи времето с играч, за когото има записана много по-сериозна сума. Каква е идеята да вземеш футболист, който не можеш да си позволиш напред във времето, да го обиграваш, да бъде част от отбора и играта, която градиш, евентуално треньорът да не знае дали може или не да го използва и накрая той да си тръгне? Щеше да е комично, ако не беше адски тъжно.

Но пък, ако цената е 200 000 евро, това поставя други въпроси. Генчев казва, че да се плаща „сериозна“ трансферна сума за играч, който ще навърши 26 години не е много нормално. В такъв случай единственото, което трябва да се отвърне е: „Момент, подръж малко бирата ми!“ Евертон Бала е всъщност само няколко дни по-млад от друга „перла“ в селекцията на Левски – Мустафа Сангаре. През лятото бяха платени 175 000 евро на третодивизионния Варзим за него, което е един от десетте (всъщност 5, 6, 7) рекордни трансфера в историята на това ниво на португалския футбол. Едва ли Генчев, който иначе е забелязал, че GPS данните срещу Крумовград са показали най-много тичане от играчите през целия сезон!

А защо и самият казус с бъдещето на Евертон Бала, който всеки ден е на „Герена“, е оставен за последния момент, когато се е разбрала и истинската му цена, докато в същото време Генчев говори за това, че иска селекцията да е завършена до началото на подготовката (или веднага след Нова година), е още по-шокиращо!

Да преминем обаче и на казуса с другия играч от началото на този текст – Ел-Джемили. В крайна сметка е въпрос на треньорска работа. Генчев така и не даде смислен отговор дали самият той го вижда като част от състава и бъдещето, а остави това на… желанието на футболиста! Сигурно и той в следващите дни трябва да решава, докато тече заплатата му, а това да блокира и евентуални селекционни процеси! Много по-ясно, много по-честно би било треньорът на „сините“ да каже: „Този играч има проблем с дисциплината, което аз не толерирам и не го желая в състава. Топката е в полето на ръководството да реши неговото бъдеще!“

Ами ако утре Ел-Джемили се събуди с идеята, че иска да играе за Левски и само за Левски, това означава ли, че Генчев, който не го включва в групата, изведнъж ще прекрои плановете си. При това за сметка на играчите, демонстрирали по същото време своята лоялност! И изобщо как на „Герена“ процедират с такива казуси, които се трупат всеки сезон и изяждат ресурсите на клуба. Примерите с Краев, Андреев, Ивелин Попов, Петрис, дори и Жоро Миланов са за крещяща управленска несъстоятелност, започвайки от треньор и стигайки до най-високите етажи.

Ами Марин Петков? След като се появи абсолютно комичната информация в някакъв сайт за трансферни спекулации, че го иска Милан (!), Марин не само се оказа титуляр, но и получи капитанската лента! Сякаш някой в канцелариите загря и си спомни думите на „Рибаря с анцуга и диалекта от Измир“ (чието име не се споменава, а наследството му неглижира по всеки повод), че Пламен Андреев е щял „да струва с 500 000 евро повече, ако е бил капитан“. Някой може ли да обясни разумно и на база случилото се от август насам поради каква причина Марин Петков е капитан за сметка на Алекс Колев? Само това. Явно капитанската лента ще накара Тео Ернандес да бъде притеснен за бъдещето си на „Сан Сиро“.

Истината е, че подобни информации (като тази за интерес от Милан) се пускат от агентите целенасочено, за да вдигат цената. Както и от всякакви спекуланти. Интерес към Марин има от Белгия, а Левски трябва да има принципно становище, не част от някакъв скоростен алъш-вериш, ако използваме лексиката от страната на Гьозтепе.

Тук трябва да се подчертае и още нещо. Странна изглежда пасивността на Наско Сираков, който обича да се титулува с „мажоритарен собственик“ вместо президент и новата му титла рискува да засенчи тежестта дори на „вечен голмайстор“. Разбирате какво имам предвид.

Сираков не е глупав и е оставил треньора да прави каквото си иска. За да се появи в даден момент в любимата си роля на „Спасител“ и да спаси Левски от поредните щети. Може би го прави и с надеждата, че ще продължи да поддържа линията на лично благополучие за сметка на интересите на клуба до безкрай. Това обаче ще се види, но шансовете му от ден на ден намаляват.

Иначе „официалните медии“ изведнъж започнаха да правят открития. Че е възможно да има скрит конфликт между треньор и собственик. Че Икенна подава топката само назад (което се видя още в първите му минути). Че Сангаре пада „от вятъра“ (Ти па си Ален Делон!). Че Евертон Бала е най-важният играч. Че селекцията е посредствена и ще е чудо да не е, защото се прави от втора и трета дивизия на всякакви държави. Че закъснява всеки път, освен когато треньор не е онзи от Измир (е последното ще се казва с половин уста!).

Всичко това беше видимо през целия сезон. Но да го кажеш навреме, значи да се изправиш срещу огромна маса, макар и от слепци, които обаче са твърде шумни и агресивни. Може и да си ритнеш канчето, в което дрънкат стотинките от хазарта. Абе – все „неприятни“ изживявания. Ролята на целенасочения албански реотан е далеч по-приемлива.

Но, както се казва, истината рано или късно излиза наяве във футбола и е все тая кога това се случва. Единственият, който губи времето си, е Левски. Клетият Левски, експлоатиран до безобразие и разкъсван на парчета от тези, които обичат да крещят „Дръжте крадеца!“

Футболният Господ само се усмихва. Сигурно е случайно, че Левски „заигра“ срещу Дунав, когато на терена се появи почти 26-годишният субект с неизвестна трансферна сума Евертон Бала.