Историята е категорична: дайте шанс на Рупанов!

Паралелите са изкушаващи, но е видно, че при Левски има абсолютно ясни тенденции

Има много причини център нападателят да е най-специалният пост в Левски. Една от най-важните в емоционален план е свързана с онзи черен 30 юни 1971 г., когато в прохода Витиня смъртта си намира Георги Аспарухов, най-голямата легенда на „сините“ и на този пост в България. От онзи ден тъгата по загубения идол и надеждата, че ще се появи негов наследник, не само се смесват в едно на „Герена“, но и правят очакванията към всяка „деветка“ повече от тежки.

Ако търсите причина защо сегашният президент Наско Сираков е обожаван от поколения левскари, тя се крие и в това, че той е един от хората, които в най-голяма степен са се доближили до Гунди. Достатъчно е да попаднете на някоя снимка на Сираков във въздушен двубой и ще видите подобен на Гунди отскок от най-незабравимата му фотография, запечатала момент от европейската квалификация срещу Италия в София през 1968 г. Сираков има подобни снимки, включително една от периода му под наем в Хасково, която е добила известност през 80-те години и е една от причините левскарите да чакат с нетърпение завръщането му на „Герена“. Не е случайно и това, че най-известният гол на Георги Иванов-Гонзо, в последната минута срещу ЦСКА през 2000 г. пада също с глава и носи още по-голяма слава на фланелката с номер 9, в онзи ден изцапана и с кръв.

Този увод е необходим, за да покаже, че един от големите въпроси в Левски през това лято има много измерения, традиционни решения, емоции, които често надхвърлят нормалните граници, а най-вероятно и гледни точки, които са различни от масовата такава.