За Генчев и „Долината на глинените гърнета“

Преди мача Левски - Ботев Вараца

„Долината на глинените гърнета“

Съдбата предоставя уникален шанс на Станислав Генчев. Разказите за това как „Герена“ е бил наричан „Долината на глинените гърнета“ и гостуващите отбори са се молили да не бъдат унижавани с големи резултати, са част от фолклора, но и нещо, което изглежда неадекватно спрямо днешната действителност. Фактите го показват категорично: от построяването на стадиона до 1985-та, когато Левски е преименуван на Витоша, домакинските загуби в „Подуяне“ се броят на пръстите на едната ръка. Можете да преброите тези само през последните пет години и ще разберете за какво става дума.

Сега треньорът на Левски само трябва да направи нещо, за което загатна в „Надежда“, но показва го като поведение от идването си в клуба. И в което почти всички преди него се проваляха шумно в последните 10-15 години. Когато Левски има пред себе си лек съперник, просто не трябва да спира и да се пази. Особено, след като трябва да се извинява на хилядите си фенове на стадиона заради това, че им е отнел европейските вечери този сезон.

Легендата за „Долината на глинените гърнета“ трябва да се събере от много парчета, разпръснати наоколо, както и да не бъде само част от музея на емоциите. Ако Левски иска да бъде Левски. И мачът с Ботев Враца днес е поредният първи опит.

Една промяна в състава, но концептуална

Състав, който побеждава, не се пипа. Дори и след един успех, Станислав Генчев ще се придържа към това старо неписано правило във футбола. Така единствената промяна срещу Ботев Враца ще бъде само там, където е принудителна. Келиан Ван дер Каап е контузен и Генчев ще избира кой да го замени. Изборът му се свежда до две имена. Първият е Борислав Рупанов, който стори това срещу Локомотив София и новото попълнение Клемънт Икенна.

Въпросният избор обаче е концептуален. Рупанов е млад играч, който до идването на Генчев беше нападател за широката публика. Оказа се, че е играл при юношите и като централен защитник и видимо има качества за това. Мечтите са той да бъде нов Ники Илиев, най-елегантният защитник в историята на Левски, който освен всичко бележеше и голове. За да се случи това, отнякъде трябва да се почне и днешният двубой е идеален случай. Ако този сезон Генчев наложи нов защитник от школата, това ще бъде огромен успех за него.

Но пък треньорът трябва да оправдае и селекцията си. Нигериецът Икенна е другият възможен избор. И макар от него да се очаква да се бори за титулярно място с Охене като дефанзивен халф, то визитката му показва опит в хърватския втородивизионен Дубрава на няколко позиции в защита от десен бек до централен бранител. Възможността да бъде поставен в титулярния състав безболезнено в такъв мач също не е за изпускане от Генчев.

Тук може би е моментът да се отклоня от мача с една история, която показва какви са били големите отбори на Левски. Говорим си с Емил Велев-Кокала тази седмица за великия мач през 1984-та между Левски и ЦСКА. „Всъщност кой игра заедно с Ники Илиев в защитата? Ти си с номер 5 в този мач, а от видяното по телевизията и днес не може да се разбере.“ Той отговаря без замисляне: „Наско Сираков!“ Аз: „Ама Сираков беше през цялото време пред вратата на ЦСКА!“ Той: „А къде да бъде? Имаше достатъчно хора в отбрана – Ники и двата бека Пламен Николов и Пепи Петров!“ И разказва как на разбора за мача, който трябва да донесе историческите три купи срещу „убиеца на еврошампиони“ Васил Методиев-Шпайдела е попитал кой ще играе защитник и Наско Сираков е предложил себе си. Срещу ЦСКА! След което почти цял мач е прекарал пред вратата на съперника.

Всъщност има ли значение кой ще смени Ван дер Каап срещу Ботев Враца? И по-точно трябва ли да има значение, когато става дума за мач на Левски в „Долината на глинените гърнета“?

Един странен мач

Ботев Враца е участник в един от най-странните мачове на „Герена“. През сезона 1985-86 в 16-ия кръг врачани спечелиха тук с 6:3. И до днес не мога да си обясня този резултат, който тогава ми донесе сериозен дискомфорт. Това е едната от само двете победи на Ботев в София срещу Левски и от общо 9-те в историята (от 68 мача). Левски има 43.

Пресконференция от 3 минути и половина

Това, което ме озадачи в четвъртък беше пресконференцията на Станислав Генчев. Като махнем служебните съобщения и формална интродукция, тя продължи около три минути и половина. Вярно е, че за един диалог трябват две страни, но три минути и половина преди първи домакински мача от треньора на най-големия български отбор, е, меко казано смущаващо.

И то в седмицата, през която имаше призив феновете да си купуват абонаментни карти и билети и да пълнят стадиона.

В това отношение комуникацията с тях не бива да се подценява. Оставям настрана журналистите и какво искат да поднесат на аудиторията си. Дали просто някакви формални думи на треньора или да се опитат да намерят някакъв акцент.

Но по-важно е какво иска Генчев да каже на феновете извън формалните благодарности и клишета. Пресконференциите са най-добрият начин да стигне до тях и понякога не са необходими дори въпроси, ако иска и има какво да каже.

Един от въпросите е какво реалистично може да постигне Левски през този сезон. Отговорът може да провокира мечти, а те задвижват други механизми. Клишетата и журналистически въпроси са само капан. Капан за Генчев.

Обединители на нацията и левскарството

В навечерието на мача с Ботев имаше и едно събитие, което приличаше на истинска комедия: посещението на Батков в музея, за да дари топка от САЩ’94. Оставям настрана това, че клубният музей няма много артефакти от последните години и се задоволява с… монети с образа на мажоритарния собственик Сираков. И в това отношение жестът на Батков е похвален и нe би трябвало да има нищо комедийно в него. Въпросът какво точно иска да каже и покаже с него? Показа непознаване на историята или по-скоро целенасочено изопачаване. Левски нямаше 11 играчи на световното, а имаше 7 футболисти. Така, както Стоичков на световното беше футболист на Барселона, а не на ЦСКА. А иначе имаше не 11, а 12 футболисти минали през Левски.

Излишно е да се припомня привързаността на Батков към Левски. Щеше да е странно да не е привързан. Но той изказа мнение, че ролята на играчите на Левски в този отбор е подценена и изрази съмнения, че много левскари едва ли помнят, че имало 11 играчи от 22-ма. Та в такива случаи не е грях да попрочете фактите преди да застане пред камерите и смело да ги демонстрира.

Но по-комично беше изказването на мажоритарния собственик Сираков, който гледаше в земята като ученик, докато Батков говореше. И който явно си представя левскарството като литийно шествие с неговата икона начело.

„МолА се за обединение на нацията“, накратко каза Сираков и уточни, че хората са разделени в какво ли не. Да, така е. И самият той може да помогне в една от тях вместо да хаби обичайно празни думи – публиката на Левски. Като начало, когато говори, може да си спести разделянето на проценти, както и на добри и лоши, когато е лично заинтересован. Президентът трябва да бъде обединител. Както на нацията, така и на общността в неговия случай. И класата е в това да се справи с подобна роля и да я изпълнява с гордост. Макар че не струва пари, има може би по-голямо значение от мача с НАП.