Гостуването в Пловдив като разделителна линия за посоката на Левски

Генчев е намерил формулата или всичко е един голям син балон?

Наивно е да се твърди, че Левски е поставен пред дилемата „Сега или никога“ още в третия кръг от първенството, но гостуването на Локомотив Пловдив е все пак разделителна линия. Отборът на Станислав Генчев спечели първите си два мача, вкара в тях 10 гола, забавляваше публиката. Но въпреки това останаха въпросителни дали „сините“ са се възползвали само от капризите на жребия, противопоставил ги срещу лесни съперници в първите два кръга, или треньорът е намерил формулата, с която да създаде добър отбор от играчи със скромно минало.

Самочувствието на Генчев

Отговорът на този въпрос е вероятно по средата. Добрата новина е, че Левски спечели убедително двата мача и не остави никакви съмнения в това, че доминира над слабите отбори, което неведнъж се е оказвало неочаквано препятствие. Заслугата за това е на Генчев. Той много точно успя да внуши на своите футболисти, че пътят в първите два кръга минава не просто през победи.

Убедителните два успеха засега оставят на заден план всякакви дискусии относно слабости в играта на Левски и най-вече представянето в защита. А такива се появиха след последната контрола от подготовката срещу израелския Макаби Нетаня. Както имаше въпросителни и около способността на „сините“ да се справят с добре организирани в защита съперници. Към израелския съперник добавяме мачовете с Черно море и Арда, отбори от съвсем различно ниво спрямо тези, които Левски срещна в първите два кръга.

И ако мнозина подценяват значението на приятелските мачове, то техният смисъл е именно в това да покаже детайли от играта на отборите. Случи се при Левски и трябва да се подчертае, че първите два двубоя от първенството нямаше как да дадат отговор на тези въпроси. Локо София и Ботев Враца нито са добре организирани отбори, нито по някакъв начин застрашиха сериозно вратата на Левски. Отделни създадени ситуации пред Маркович и Андреев могат да се отдадат до голяма степен и на липсата на концентрация в моменти, когато си усетил, че си много над съперника като ниво.

В пресконференцията си преди отпътуването за Пловдив Станислав Генчев направи логичното, което се очаква от треньор на Левски. Макар че то започва да прилича на хазартна игра. Наставникът на „сините“ показа вярата в тима си и отново даде нещо, което не е прогноза, а демонстрация на самочувствие. Левски ще спечели мача, категоричен беше той. Ако треньорът със същата лекота успява да внушава на играчите самочувствието, което демонстрира, то Левски със сигурност ще прави по-големи крачки в развитието си. Притесненията на футболистите от много публика, традиционно трудни гостувания и всякакви странични фактори са звучали не само като универсални оправдания, но и често са били най-голямото препятствие пред отбора.

През последните години Левски се раздели с множество свои горди статистики и това го маргинализира. Нещо повече, превърна в любима плячка на всякаква съперници. Защото името си е име, но обстоятелствата на днешния ден са с по-голяма тежест на терена.

Временни решения или трайна формула

Преди мача на „Лаута“, а и в следващите кръгове Генчев ще трябва да покаже дали залага на временни решения, които вършат работа в даден момент или търси трайна формула. Никой не може да каже с категоричност 3-5-2 дали е схемата на игра, която ще гледаме през целия сезон или е просто етап от развитието на игровата физиономия. Пристигането на венецуелския национал Кристиан Макун е една стъпка в търсене на отговорите.

Макун няма да играе в Пловдив, а каквото и да се случи там, резки движения едва ли ще има и в следващите два мача – домакинството на Крумовград и гостуването на Лудогорец. Те затварят цял етап от шампионата – цифрово една пета от редовния сезон, но иначе достатъчно мачове с различна тежест, след които може да се даде доста точна оценка на „сините“.

Самият сблъсък с Лудогорец ще изисква прагматичен подход от Левски и 3-5-2 изглежда разумно решение. В това отношение гостуването на Локомотив Пловдив е повече от генерална репетиция за Разград. То ще бъде тест за решенията на Генчев от началото на първенството – тримата в отбрана, поставянето на Охене пред тях.

Засега събитията диктуват избора на състава и като че ли спестяват някои големи дилеми пред Генчев. Така че отново е трудно да се говори за трайна формула, в този случай титулярен състав.

Изборът за вратарския пост между Андреев и Маркович засега се чака с най-голям интерес, а в него е заложена и потенциално най-голямата бомба. Аргументите в полза на единия или другия са разделили и без това достатъчно поляризираната в мнението си по различни теми синя публика. Вратарите не са и дали никакъв повод за критики в изиграния по един мач, така че Пловдив ще бъде огромен тест. Заради проблемите на Маркович, първият пред черната дъска е Андреев. Но българският страж ще може да сложи много тежък аргумент на везните със силно представяне.

Вторият голям въпрос е какво се случва с играчите във форма. Такъв е Асими Фадига, който влезе от пейката срещу Ботев Враца, вкара два великолепни гола и заслужено много коментатори го определиха за най-добрия на терена. Това е рядкост, когато говорим за играч, който не е започнал мач като титуляр. А още повече, че не го е и решил.

Фадига обаче се конкурира с Марин Петков, което вече прави темата много болезнена. Петков е смятан за най-перспективният играч на „сините“, дошъл от школата. Освен това множеството промени в състава в последните два прозореца сякаш се оказаха неговият голям шанс и това е една от причините той да удължи договора си.

За представянето му в първите два мача няма как да бъде поставена слаба оценка, но е факт, че той не изглеждаше решаващия футболист на Левски, както беше в множество двубои от предишния сезон. По-скоро се загуби по терена и нямаше своите проблясъци подобно на Джавад Ел-Джемили. Испанецът от марокански произход също „липсваше“ в големи моменти, но дори и само избухванията при трите му попадения променят генерално оценката за неговите изяви.

Фадига или Петков? Отговорът на този въпрос ще покаже в известна степен намеренията на Генчев. Ако избере втория, то това ще означава, че има в главата си титулярен тим и ще изисква много повече от показаното от Фадига за да може да се правят промени по него.

Черната котка Любо Пенев

Треньорът на Локомотив Пловдив Любо Пенев има репутацията на черна котка за „сините“. Тя е създадена още от неговия дебют като млад футболист, когато през 1985-86, още като младок с два гола беше в основата на успеха на ЦСКА с 3:1 на „Герена“. По онова време да биеш Левски на неговия стадион, възможност възникнала само заради преименуването на двата тима на Витоша и Средец и поредната безумна реорганизация на българския футбол, си беше истинско чудо.

Но Пенев е превърнал Левски с своя любима жертва и ако днес стигне с Локомотив до успеха, това ще бъде шести различен тим, с който го прави като треньор. С ЦСКА и Литекс това не изглеждаше кой знае какво голямо събитие. С Царско село показа, че встъпилият наскоро като мажоритарен акционер Сираков, е тръгнал в много грешна посока. С ЦСКА 1948 никой не обърна чак толкова голямо внимание, защото „сините“ чакаха мача с ПАОК. Отстраняването на Левски с Хебър миналия сезон в купата беше формалното начало на края на Николай Костов на „Герена“.

Как би бил определен нов успех? Със сигурност би внесъл огромна доза разочарование и отрезвяване за привържениците на Левски и би поставил работата на Генчев в следващите седмици на нова основа. След вдъхновението и радостта, ще дойде ред на трескавото очакване дали пък всичко няма да се окаже по оформяща се в последните години традиция за един голям син балон.

Ако не друго, поне засега Станислав Генчев се държи като смел мъж. Не е малко. Но в Левски пък никога малкото не е било достатъчно.