Здравей, Жозе Моуриньо! (част 2)

Португалецът е голямата звезда на местната лига, а Измир се превръща в град-чудовище

Момчето на рецепцията изгледа развълнувано. Предполагаемо е завършило скоро училище и помага на майка си за работата в семейния хотел. А вълнението му идва от факта, че е проявила любопитство за множеството камери и лаптопи, които вижда, че мъкнем в багажа и сме му казали къде отиваме. „Ще гледат Фенербахче и Жозе Моуриньо“, обяснява той въодушевено на майка си, която очевидно обаче няма достатъчно познания, за да сподели емоцията.

И тогава Камората му казва: „А искаш ли да му пратим твоето послание?“ Момчето чак почервенява от вълнение. „Ама дали ще може? Аз днес имам рожден ден и това ми звучи като страхотен подарък!“ Камората вече е пуснал диктофона с думите „Давай, давай!“ То започва неуверено и сякаш всеки момент ще припадне от вълнение: „Здравей, Жозе Моуриньо! Аз искам да ти кажа…“ Прави дълга пауза. „Не, не мога! Жозе е просто твърде голям човек!“