Мълчанието на Сираков 2.0

Може би трябва да свикнем, че този Наско не е онзи Наско, а нова версия, която няма общо с предишната

Тези дни се сещам за един случай от сезона, в който Левски игра за първи път в Шампионска лига. В края „сините“ станаха отново първи и предстоеше нов опит за атака на групите, който в крайна сметка завърши с катастрофата срещу Тампере Юнайтед. Отборът обаче беше на шампионския си купон, когато се чух с Наско Сираков по телефона. Изстрелях му новината, че Левски ще бъде поставен дори в третия предварителен кръг, който се явяваше последен преди групите (там трябваше да срещне Розенборг, ако бе елиминирал Тампере Юнайтед). Той не ме разбра в началото. „Какви ги говориш?“, чух отсреща в слушалката. Трябваше да обясня. Тъй като във Франция нещата се бяха стекли сензационно и Левски изскачаше точно над чертата при поставените за трети кръг, което значеше и по-голям шанс за класиране в групите. „Хайдеееее, честните сини шампиони!“ Това чух отсреща. Беше лятото на 2007 година.

А разказвам това, защото не мога да се сетя друг случай в следващите 17 години, когато от устата на Наско Сираков съм чул „Левски“ или „сини“ и „шампиони“ в едно изречение. И тези дни си мисля кога ли най-накрая мажоритарният собственик на Левски ще отвори най-сетне темата и ще каже нещо за най-естествената и нормална цел на клуба, който управлява. И притежава.