Лудогорец 2.0 – Началото. Или странният случай на Вълшебния мустак
Трансферът на Салидо изглежда панически ход, но може да се окаже добре обмислена стратегия
Победният гол на Карлос Алгара за Ботев Пловдив срещу Лудогорец в понеделник вечер според повечето оценки предизвика сеизмични процеси в българския футбол. Хегемонията на Лудогорец, продължила рекордните за Европа 14 години, изглежда приключила. За да оцелее, трябва да се случат неща, които не са се случвали никога. Например лидер с поне 10 точки преднина след 22 мача да загуби за първи път в историята титлата. За да се случи сега, Левски трябва да запише невиждан и гръмовен провал, но съчетан задължително с най-добрия статистически резултат като спечелени точки на Лудогорец за всички времена.
Очакванията, че Хегемонът може да отговори от тази позиция, почиват главно върху ирационалното. Като това, че босът на „орлите“ Кирил Домусчиев имал огромно его. Доказателство за твърдите му намерения пък е едно от редките интервюта, които даде зимата от подготовката на тима в Турция. Сякаш за да изпрати сигнал до конкурентите, че държи юздите изкъсо. Добавяйки и две, както ще се окажат най-вероятно, котерийни победи над Левски за Суперкупата и Купата. Работата на „сините“ изглеждаше спукана.
Като казахме обаче Домусчиев, той е централната фигура не само зад проекта „Лудогорец“, но е основен герой и на следващия скромен текст.
Камерите не го показаха в понеделник вечер, а и той изглежда като човек, който няма да достави удоволствието на широката публика да види лицето на крушението му. Едва ли мнозина си спомнят да са го виждали на трибуните на някой стадион при гостуване на тима му в мач от българското първенство. Заради това пък можем съвсем обосновано да предположим, че най-вероятно е видял гола на Карлос Алгара при комфортни условия в позната обстановка и пред телевизионния екран.
Съответно можем да си представим неговото разочарование. Като опитен бизнесмен вероятно в онзи момент е преценил, че това е краят на състезанието в първенството и Левски вече няма как да бъде спрян. Подобно заключение може би му е донесло някакви мисли в следващите часове.
И резултатът от тях се видя на следващия ден. Докато анализатори във всякакви формати триумфално обявяваха краят на Лудогорец, Домусчиев предприе първия си важен ход. Трансферът на Алберто Салидо.
Формулиран по този начин, подобен ход изглежда едновременно глупав и панически в равни пропорции. Каква е логиката да вземеш играч, който играе на поста на двамата ти най-добри футболисти този сезон – Ивайло Чочев и Петар Станич, които и без това треньорът се чуди как да използва едновременно? С Вълшебния мустак, както го наричат в Стара Загора, ли смяташ да обърнеш хода на историята? Хайде малко по-сериозно!
Помислете обаче пак! Дали пък Домусчиев няма да се смее последен? Защото май говорим за една добре обмислена стратегия. И най-важното доказана. Защо? Ще разберете в следващите редове.
