Как Генчев хвърли камък в жабунясалата вода

И защо посещението при феновете в НКП има сеизмичен ефект

Посещението на треньора Станислав Генчев в Националния клуб на привържениците на Левски (НКП) вчера предизвика стъписване със сеизмичен ефект. От една страна то беше неочаквано за онази немалка част от огромната като количество публика на „сините“, която предпочита да живее в блудкавия водевил на „разделението“. И да намира основен фокус, злонамерено или от откровена глупост, върху това съвременно риалити, вместо върху случващото се на терена. Забравяйки сякаш, че Левски все пак е футболен отбор.

Но пък стъписването е едно на ръка. По-важен е сеизмичният ефект, което то има, започвайки именно от решението са се види с най-голямата и влиятелна организация и се стигне до концептуалното му интервю на излизане пред събралите се журналисти. Там за първи Генчев спокойно и уверено отговаряше на въпроси извън плановете за предстоящия мач, контузените и мотивацията на отбора и треньорския щаб. А защо сеизмичен ефект? Защото Генчев вдигна залога до небесата.

Никак не е случаен фактът, че грижливо брандираната и добре организирана трол система, случайно или не, свързвана с кръга на мажоритарния собственик Наско Сираков, реагира като ужилена на новината, че треньорът на Левски ще ходи в НКП. Това бе окачествено като „предателство към Сираков“. Война, в която трябва да избереш страна и това е по-важно от факта, че Левски е просто футболен отбор. В крайна сметка хайде да видим коя друга организация от множеството с претенции ще покани треньора, ще покани всички привърженици и ще предизвика интереса на медиите? Защото това е реалната оценка за представителство и влияние, а не празните приказки в социалните мрежи.

За мен е странно, но чак сега колегите се сетиха да питат Генчев за конфликта между част от феновете и Сираков. Сякаш него го нямаше досега. И тези въпроси преобладаваха. Генчев каза нещо съвсем различно от бившия треньор Костов. Че е бил наясно с този конфликт, когато е дошъл; че феновете, които са в конфликт, са плътно за отбора; че той не усеща последствия от този конфликт върху представянето на отбора. Не каза нищо за димките и плакатите, ама не го и питаха. Например дали димките и зарята нарушават ритъма, точно когато Левски е установил превъзходство? Или дали играчите наистина се притесняват от плаката срещу шефа и той им пречи да разгърнат потенциала си?

Всъщност Генчев издаде присъда върху нищонеправенето и абсурдните оправдания за това. Може би пък тази разлика в поведението на двамата последните треньори на „сините“ обяснява и разликата в резултатите. Само се замислете с какви дивотии живяхме през последната романтична година.

Сегашният наставник е фокусиран само върху своята работа, която е да прави футбол. И освен това дава ясно да се разбере къде е попаднал.

„За мен е добре, че Левски има взискателни фенове. Това помага да мен и треньорския щаб да не се отпускаме и да смятаме, че сме постигнали кой знае какво. Напрежението не ме притеснява!“

Тези думи пък са присъда срещу безхаберието, с което бяха приемани ръководства и треньори през последните 10 години, фабриката им за оправдания и най-вече приравняването на Левски до средняшки отбор що се отнася до резултатите му терена, постигнати с цената на огромни харчове и още по-впечатляващо наследство от дългове. Които пък на свой ред подхранваха новата фабрика за оправдания и така до вечен двигател.

Е, Генчев хвърли камък в тази жабунясала вода, която цапаше всеки, дръзнал да пита „защо“ или обяснявайки нормалната за Левски логика.

Вижте колко простичко и лесно обяснява треньорът всичко.

„Четирите победи в тези първи четири мача са най-нормалното нещо за Левски.“ Това е Левски. Не е Левски другото, което придава на случилото се митично-героичен нюанс.

А това може да продължи с още много реалистични оценки. Които иначе масата любители на риалити форматите ще квалифицира като напрежение или хейт, модерната дума за омраза.

Такива реалистични оценки са:

Че Левски прави неочаквано много с отбор, с играчи, събрани от второ и треторазредни отбори.

Че е логично Левски да бъде съпроводен от скептицизъм при отбор, събран от подобни играчи, поне докато не докаже обратното.

Че е логично Станислав Генчев да бъде съпроводен от скептицизъм поне докато не направи сериозна биография. Той може да бъде бъдещият Стоилов за Левски, но ключовата дума е бъдещ. Защото му трябва биография, която в най-добрия случай създава в момента. И от която е далеч, защото му трябват много повече от 4 победи в първите 4 кръга срещу средни и слаби съперници. Ако ще да са и с 30 вкарани гола.

Всичко останало е надуване на балон, което винаги завършва трагично. И тогава любителите на риалити-формати се завръщат към любимото си занимание, в което футболният отбор и мачовете имат второстепенно значение.

Но защо говоря за сеизмичен ефект? Защото в НКП Генчев подписа своята присъда. Единственият му начин да оцелее в Левски е с резултати. Да не казвам – с шампионска титла.

Следващите 4 мача са ключови. В тях лесно е само домакинството срещу Хебър. Но можете да бъдете сигурни, че при няколко лоши резултата в тях, особено срещу ЦСКА-София, върху младият треньор ще се стовари истински ураган. „Предателство към Сираков“, „селекция, която след Майкон не е на Сираков“ не е просто самодейност. Гилотината е вече поставена, бъдете сигурни в това.

Има обаче и една новина. Генчев май хич не се плаши. „Аз поисках цялата спортна власт и я получих!“ „Аз поисках играчи, избрах ги и ги получих!“ И с това ден след ден трупа симпатии сред тези, за които най-важен е футболът.

Емил Велев го каза тези дни най-добре, когато говорим за реалистични оценки. „Генчев се държи като треньор на Левски!“ Няма още биография, но има поведение. А това е начало, което обещава възможност. За Генчев, но най-вече за Левски.