Голямото европейско приключение‘25

Финалната фаза в турнирите с отразяване, което никога не сте получавали

Европейските турнири са били винаги голямата ми страст. Наричам ги „едно от големите открития на човечеството“. Причината е уникалното съчетание на елитен футбол, да подчертая – клубен футбол, заедно със смесицата на култури от континента и възможността за страхотни преживявания, свързани с пътуванията.

Преди две години успях да направя и нещо изключително, което според мен не е правено от друг българин досега (или поне български футболен журналист) – гледах и трите финала в трите турнира само в рамките на 10 дни. Това бяха незабравими пътувания в Будапеща, Прага и Истанбул, като близостта на трите домакина до България беше основният ми стимул, който да ме накара да повярвам, че е възможно. И не само. Финалите са скъпи удоволствия, а в последните години нещата ескалираха драстично и човек се нуждае от много неща, на първото място пари, за да бъде на такъв мач. Цените на хотелите стават безбожни навсякъде, пътуването е скъпо и почти невъзможно, трябват множество прекачвания, а последното нещо, но всъщност и най-важното е как си гарантираш мястото на стадиона. Естествено при журналистите има процедура за кандидатстване и изглежда по-лесно, но не е точно така. И там има много условности.

След като веднъж обаче успях, адреналинът е налице да го правя всеки път, когато мога. Миналия сезон се озовах в небрано лозе. Получих акредитация за билет за Лига Европа в Дъблин и отказ за Атина в Лигата на конференциите. Последното ме учуди, но бързо си го обясних. Конкуренцията беше жестока заради наличието на местен финалист в лицето на Олимпиакос, което беше исторически момент за гърците и те получиха предимство, включително на регионално ниво. Плюс малък стадион като капацитет – домът на АЕК „Агия София“.

Не успях и за Шампионска лига в Лондон.

Но това не ме отказва да атакувам трите финала тази година и съм зареден с оптимизъм. Билбао, Вроцлав и Мюнхен са трите дестинации, като разчитам на повече шанс, както и на алтернативни начини за сдобиване и с билети като обикновен запалянко.

Това, което обаче си поставям като предизвикателство този сезон е много по-голямо. Искам да отразя професионално заключителната фаза на трите европейски турнира, като започвам със загрявка още от полуфиналите. Ще се опитам да направя нещо, което не е правено в България, в някаква степен е невъзможно да бъде направено (или се смята за такова), най-малкото заради периферното значение на българския футбол в Европа, което води назад и надолу всичко, свързано с него.

Какво обаче означава това? Всички съвременни форми от текстове, снимки, звук и видео на едно място и през погледна на един човек.

А какво ще намери читателят/слушателят и зрителят?

- Пътеписи в текстове и видео от пътешествията за трите финала в реално време

- Всекидневна информация за мачовете, отборите, играчите, треньорите и много новини, множество интересни факти и детайли.

- Исторически текстове за значимите моменти в турнирите и героите от този сезон

- Дневник в текст, снимки и видео

- Атмосферата от мястото на събитието – фенове, туризъм и храна. Какво е да бъдеш футболен запалянко на подобно събитие

- Място за вдъхновение и практическа информация – как се организира подобно преживяване с всички детайли, трудности и практически съвети.

- Отзвук от мачовете и финалите, мнения и полемики

Започвам от днес, всеки ден до края на финалите (28 април – 4 юни).

Всичко ще бъде достъпно в неговата цялост за абонатите на vasilkolev.com, както и в Patreon като цялостна колекция за периода (https://www.patreon.com/collection/1470115).

За спонсорства и комерсиални възможности – gourmetfootball@gmail.com