Веласкес, който няма какво да спечели вече в Левски

Още след отпадането от Черно море испанецът се озова в ужасна ситуация, която започва да осъзнава. И заради това е нервен

Хулио Веласкес трябва да е бил наясно, когато е подписвал договора си в Левски, че в него няма включени клаузи за „справедливо“, а пък и „обективно“. Каквото и да означава това в модерния футбол, в който всичко е подчинено едновременно на резултата и зрелището.

Едва ли и когато е седнал за представянето си на една маса с Наско Сираков, Хулио е обърнал внимание какво отговаря на въпрос на журналист обективно най-неуспешният президент в историята на Левски. Въпрос, свързан с уволнението на предшественика му Генчев след 5 поредни победи, нещо, което самият Веласкес не е постигал никога в иначе продължителната за възрастта си кариера. „А играта хареса ли ви?“, попита реторично Сираков, за да оправдае защо нов наставник е седнал до него преди пролетните мачове. И да постави една невидима, но твърде универсална клауза извън току-що подписания контракт, която позволява на клубовете да се разминават когато си пожелаят във вижданията с който и да е треньор. И която универсална клауза има много по-голямо значение от невидимото класиране, за което Веласкес говореше в неделя вечер в Кърджали. Или пък статистиките – неговите, или на Генчев.

И Веласкес е наясно с това, макар сега да трупа опит от това да води отбор с големи претенции и скромни възможности. Което означава, че на неговите плещи е легнала отговорността да постига почти немислимото, без това да е заложено в договора му. Справедлива компенсация за това неудобство е огромната заплата и не по-малката неустойка при прекратяване. Така работи футболният свят.

Но това, което испанският треньор едва ли е успял да осъзнае, е, че неговият сезон на практика продължи точно четири мача. И половина. В първия победи незаинтересования лидер Лудогорец, който изигра най-слабия мач на „Герена“ в историята си. След това разпиля събраната сякаш по автогари команда на Хебър. Направи приличен мач срещу Спартак Варна, макар и с приличие в рамките на едно полувреме. Това е нещо, което постигна съвсем обективно и справедливо. То обаче бе достатъчно, за да циментира сякаш второто място на Левски, но и да отвори забравения апетит за титла. А дали пък няма да се отвори шанс за атака на първото и поне да бъде притиснат Лудогорец, което ще осмисли оставащите месеци и ще донесе зрелището, за което мечтае всеки сериозен мажоритарен собственик?

Лошата новина е, че след Спартак Варна идваше пътуването до Варна и сякаш очакваното и програмирано отпадане от Черно море за купата. Нито бе новост, нито бе някаква трагедия, а и се вижда, че Веласкес този мач не го брои в статистиката. Но в него той не само не надхвърли личния си таван от три поредни победи, но и направи така, че от онзи момент чак до края на сезона да не може да спечели нищо повече. А само да има какво да губи. Което е почти равнозначно на присъда.

Половинката дойде няколко дни по-късно. Драматично изравняване срещу ЦСКА след два гола пасив в допълнителното време и удоволствието от това да развалиш празника, който историческият съперник предвкусва.

Случилото се в следващите мачове обаче е част от онази спомената по-горе присъда: да нямаш какво да спечелиш, но пък да имаш много какво да загубиш. И сигурно необичайната нервност на Веласкес се дължи на осъзнавания факт.

За въпросните два мача се видя, че Левски няма как да се пребори за титлата с Лудогорец. Да устисква нещо, било то и второто място в този случай е като Маркович да бави изпълнението на аут, за да не загуби Левски и равенството в Кърджали. Нито едното ще се хареса на публиката, нито другото. Какво повече може да спечели Левски до края? Евентуално би могъл да си осигури още два мача срещу историческия съперник ЦСКА, ако „червените“ решат да гонят четворката. Но това не зависи от него. А шанс за това се е отворил при колапса на Ботев Пловдив и една много тънка сметка за тях самите. Провал за купата ще направи така, че четвъртото място да дава домакинство в бараж за Европа, за разлика от петото, което осигурява бараж, ама с гостуване. Освен ако не се стигне до изглеждащия направо абсурдно вариант, Ботев, но от Враца да спечели втория по значимост трофей в България.

Сега нали разбирате тънкия момент? ЦСКА ще има (и вече го има) сезон, в който само може да спечели, пъплейки от осмото място нагоре, а горкият Хулио може само да загуби от „циментираното“ второ.

И сега си представете по-лошия, но и съвсем вероятен вариант за перспективите след Кърджали. Плейофна четворка с Лудогорец, Черно море и ЦСКА, в която леки са единствено мачовете с жокера „Помощ от приятел“. И в която Левски изпусна например второто място за сметка на Черно море, с когото предстои и мач на „Герена“? Ето я причината Маркович да се бори за точката, Хулио на тъчлинията също да се бори за точката, защото във футбола няма логика и не всичко е само статистика или невидимо класиране, което показвало, че от подновяването на първенството Левски е най-добрият отбор!

Левски е със сигурност най-късметлийският отбор, защото спаси по чудо две поредни поражения в шампионата, към които ако добавим и онова за купата, щеше по-скоро да означава, че Хулио е поел пътя към Испания без възможност да разсъждава дали червеният картон на Ел-Джемили „със сигурност“ го е лишил от победата в Кърджали.

Това е обективната истина.

Проблемът е, че в Левски има субективна такава и вместо Веласкес да се интересува от какво недоволства репортерът на телевизията в играта на Левски, то трябва да си даде сметка за алармата, свързана с този въпрос. Едва ли испанецът е пропуснал да чуе освиркванията от собствената публика, докато Маркович героично бави играта в края, може да не е прочел огромният плакат, „символ на победата“. Нито пък някой да му е разказал, че този път се чу преобладаващо недоволство, насочено към Сираков. Това вече е промяна, макар и доста закъсняла, в поведението на публиката и спокойно може да се очаква такава и в поведението на мажоритарния собственик. А тя е само в една насока: започне ли да пари под краката, Сираков никога и в нито една роля в Левски не се е бавил и колебаел с решението. Да, „дон“ Хулио!

От какво обаче недоволства репортерът? Много е просто. Постиженията на Веласкес са видими за всеки средностатистически запалянко. Организацията в дефанзивен план изглежда подобрена, ама не е подкрепена от статистиката. Единствено срещу Спартак Варна „сините“ опазиха суха мрежа. Индивидуалните грешки са видими, а често и натрапващи се и с последствия за тима: Охене и Ел-Джемили срещу Черно море, Кристиян Димитров срещу ЦСКА, Мислович и Маркович срещу Славия, пак Маркович срещу Арда. Такава епидемия от грешки при Генчев нямаше и оценките за подобрена организация в дефанзивен план изглеждат, хм, несправедливи и необективни от гледна точка на статистиката.

„Сините“ имат видими проблеми в организирането на атаките, а вече се прокрадват и мнения на играчи, споделени през журналистите, че всъщност Веласкес не тренира с тима подобно нещо. Това няма как да е пропуснато от собственика и останалата част от т.нар. „Експертиза“. Веласкес казва, че картонът на Ел-Джемили е спрял Левски от това да спечели. Сигурно, но не го е спрял е в офанзивен план, защото до изгонването отборът в Кърджали удари една греда и вкара случаен гол след нещо като центриране на Марин Петков. И това е всичко.

Остава един Ел-Джемили, който изглеждаше възроден под ръководството на сънародника си, но в последните два мача категорична показа, че и благият Карло Анчелоти трудно може да управлява безспорния му талант.

Вече се прокрадват и няколко други оценки, плахо, но категорично. Веласкес май не е тики-така треньор, а дефанзивен такъв и онова срещу Лудогорец и Хебър е било заблуда и прах в очите. Май се е дължало на съперниците, а не на тима на Веласкес. След такъв въпрос обикновено следващият е за какво точно беше сменен Генчев? И нататък: как „дългото проучване“, за което говори Боримиров, доведе точно до избора на Веласкес? А не се ли натрупват два поредни гафа с „дълго проучване“, последвало от „шумно рекламиране“ на качествата на двама треньори, които би трябвало да поддържат историческия стил на Левски. Обикновено гореизброеното е било логично да бъде част от една мрачна перспектива, но съвсем логична за Левски, където се превърна в традицията да се търсят странични виновници за отклоненията на „Експертизата“. И след като дори любимци като Ники Костов могат да операт пешкира, това важи за всеки. „Експертизата“ е доказана преди всичко в гьонсуратлъка.

Всъщност Веласкес започна и още един процес в Кърджали с нервния си изблик след мача. Да губи реномето си на симпатяга и готин пич. А след него наистина трудно може да му остане нещо, което да спечели от тук насетне в Левски.