Шампиони на сърцата и такива на „Уикипедия“
Или всичко за големия скандал със служебната титла на Мароко и какво предстои от тук насетне
Когато новината за отнетата титла на Сенегал и присъждането и на Мароко се разчу във вторник вечерта, малцина от водещите журналисти в Африка повярваха. Или поне тези в Мароко, както свидетелства Юсеф Маунтин от спортния отдел на мароканския в. „Льо Матен“. „Всички си мислехме, че е фалшива новина – казва той в интервю за колегите от френския „Екип“. - Това е истински балсам за сърцата ни, дори и да е странен вид успех.“
Мароканците са по всяка вероятност единствените, които главно от патриотични чувства приемат с удовлетворение случилото се няколко месеца след един от най-странните мачове в историята. Макар че те настояват по-скоро мачът да се преиграе, отколкото да получат трофея наготово.
Ако сте забравили онази вечер преди два месеца, то заключителната част си струваше всяка секунда пред телевизионния екран. Съдията Жан-Жак Ндала от ДР Конго имаше комшарна вечер. Първо отмени гол на Сенегал заради спорно нарушение в атака. След това в последната минута на добавеното време даде дузпа за домакините от Мароко. Вбесен, треньорът на Сенегал Папе Тиау нареди на играчите си да се приберат в съблекалнята, за което се извини след мача. Този, който остана, макар и с неохота, на терена беше голямата звезда Садио Мане, играещ последния си мач за националния тим. След разпалена дискусия на тъчлинията с някогашните звезди на Сенегал Ел Хаджи Диуф и Мамаду Нианг и с бившия треньор на тима Клод льо Роа, Мане влезе и изведе отбора отново на терена. В следващия момент Брахим Диас изпусна дузпата след изпълнение „Паненка“, а в продълженията Исмаила Сар вкара победния гол за сенегалците. Победата отприщи невероятна вълна от радост в страната, като хората се пренесоха на палаткови лагери край летището, за да чакат отбора да се прибере чак на следващия ден.
Два месеца по-късно африканската конфедерация (КАФ) взе зашеметяващо решение да присъди служебно титлата на Мароко, позовавайки се на член 82 от разпоредбите си, според който: „Ако по каквато и да е причина, отбор се оттегли от състезанието или не се яви за мач, или откаже да играе, или напусне терена преди редовния край на мача без разрешението на съдията, той се счита за загубил и бива елиминиран за окончателно от текущото състезание.“
Сенегал, който веднага обяви, че ще се обърне към Арбитражния съд в Лозана (КАС) обаче настоява, че съдията Ндала всъщност е продължил мача. Тази теза е подкрепена от множество шефове в африканския футбол, макар че много от тях предпочетоха в деня след разгарянето на скандала да говорят за това само неофициално. Причината е съвсем прагматична: Мароко обикновено приютява много от националните отбори на континента при проблеми от политически или инфраструктурен характер и е реалният лидер на африканския футбол. Освен връзките с ФИФА, за които ще стане дума по-долу. „Това решение е несправедливо, безпрецедентно, неприемливо и опетнява репутацията на африканския футбол“, гласи позицията на сенегалската федерация.
Един от изразилите гласно позицията си обаче е членът на изпълкома на КАФ Самир Соба от Мавриций. „Не можем да коригираме една грешка, като допуснем нов – казва той в интервю за английския в. „Гардиън“. - Коригирането на една несправедливост с друга не може да се счита за приемливо, нито от спортна, нито от етична гледна точка.“ Той цитира и точка 5.2 от правилата на играта, според които „решенията на съдията относно факти, свързани с играта, включително дали е отбелязан гол или не и резултатът от мача, са окончателни“.
Това е и големият коз, благодарение на който се очаква КАС да отмени решението за служебната титла за Мароко.
Решението не е първото, което КАФ взема по толкова нелеп начин. През 2019 година по време на реванша от финала за Шампионската лига на Африка между Есперанс от Тунис и Уидад Казабланка от Мароко, гамбийският съдия Бакари Гасама обяви Есперанс за победител, след като играчите на гостите напуснаха терена. Причина беше отмененият гол в тяхна полза на Уалид Ел Карти през второто полувреме. Тогава играта беше спряна за повече от час, а мароканският отбор отказа да я поднови и Гасама даде край на двубоя. Изпълкомът на КАФ обаче се събра няколко месеца по-късно в Париж и реши финалът да се преиграе. Последва обаче жалба от Есперанс от КАС, който призна решението на съдията за окончателно. Забележително е, че години по-късно КАФ влиза в същото блато, макар че този път се позовава на проучване, водено от апелативния орган, начело на който е Роли Хариман, съдия от нигерийския върховен съд.
Независимо от това КАС най-вероятно ще отмени решението, позовавайки се на законите на играта. Според независими юристи конгоанският съдия е направил грешка, като не е прекратил мача след излизането на тима на Сенегал, а при подобни обстоятелства служебната титла за Мароко щеше да бъде напълно валидна юридически.
По-важното обаче е, че според преобладаващите мнения, решението за отмяна на победата на Сенегал е неморално и е посрещнато на нож от много от знаковите фигури в африканския футбол. Френският „Екип“ например разказва как камерунската легенда Роже Мила е посрещнал новината в своя дом в Яунде, докато гледал мача между Челси и ПСЖ (0:3) от Шампионска лига. Решението му било съобщено от неговия син, а Мила се развикал: „Това е позор, това е скандално! И какво следва? Ще трябва да връщат медалите ли?“
Неговият сънародник Самюел Ето´о, който е и президент на камерунската федерация, беше изразил публично недоволството си от съдийството по време на полуфинала между неговия тим и Мароко, като се беше изправил и започнал да ръкомаха в официалната ложа на стадиона. „Как ще се възстанови сега доверието на африканците в тяхната федерация“, коментира той като научи за решението.
Мароканците обаче смятат, че са в силната позиция, най-вече от политическа гледна точка. След спечелването на съвместното домакинство на световното през 2030 г. заедно с Испания и Португалия, президентът на мароканската федерация Фузи Лекяа е смятан за една от най-влиятелните фигури в световния футбол, защото е близък с президента на ФИФА Джани Инфантино.
Нещо повече – Лекяа е човекът, подкрепил Инфантино след провала на идеята за световните първенства на всеки две години, която босът на ФИФА беше подел преди години, но срещна твърдата съпротива на европейските страни. „Само 8 отбора са печелили световната титла, а не повече от 20 до 25% от 211 страни във ФИФА са играли на световно първенство. Това не е добре за футбола“, заяви през 2021 г. мароканският лидер. Твърди се, че в следствие на тази подкрепа Инфантино се е преборил да вклини Мароко в кандидатурата на Испания и Португалия и да се стигне до безпрецедентното решение трите държави да го организират заедно, но и с няколко мача в Южна Америка (Аржентина, Парагвай и Уругвай), които да ознаменуват вековния юбилей на Мондиалите. Преди това Мароко имаше цели пет неуспешни кандидатури за домакинство на световно първенство!
Инфантино пък се опитва да спечели на своя страна африканските страни чрез програмата Forward, която чрез различни проекти е наляла от 2023 г. до сега по около 7 милиона евро на всяка от африканските федерации, което е с 30% увеличение спрямо сумите, плащани преди. За да консолидира африканците зад себе си, Инфантино си беше осигурил подкрепа на Патрис Мотцепе, южноафриканският милиардер, собственик на Мамелоди Съндаунс, който през 2025 г. беше избран за втори 4-годишен мандат начело на КАФ.
Наблюдателите обаче очакват, че е възможно решението за служебната титла на Мароко да всее разкол, независимо че всички са единодушни около факта, че въпросното 35-то първенство на континента беше най-доброто в историята, проведено на перфектни терени и нови стадиони.
„Нормално е някои страни (б.а. - разбирай Мароко) да имат голямо влияние, но то не може да бъде прекомерно“, казва Самюел Ето´о.
Надеждите са и КАС да се произнесе бързо по казуса, за да се тушират още в зародиш проблеми, които да разделят африканския футбол. Сенегал тепърва ще трябва да внесе жалбата си в КАС, след като получи официалното решение. Понякога КАС може да бъде изключително бърз, особено в случаи, когато трябва да се вземе решение преди спортно състезание. Но при липса на „спешност“ делата могат да се проточват от година до година и половина. За апелативна процецура средната продължителност е между 6 и 9 месеца.
Докато обаче светът чака решението, може би най-уместно ще бъде написаното в английския вестник „Гардиън“. „Сенегал, техните играчи и фенове с щастливи спомени за цял живот, винаги ще бъдат истинските шампиони. КАФ и президентът му Мотцепе ще бъдат запомнени като губещи. А Мароко ще са шампиони само в „Уикипедия“.“
⚽ Подкрепи независимата футболна журналистика
Ако харесваш моите анализи и репортажи, можеш да подкрепиш работата ми с еднократно дарение.
👉 Дарение чрез карта (Stripe) — избери сума по желание.
👉 Дарение чрез Revolut — избери сума по желание.
Твоята подкрепа ми помага да отделям повече време за качествено и независимо футболно съдържание. Благодаря ти!
НЕ СЕ ПРИЕМАТ ДАРЕНИЯ ОТ ХАЗАРТНИ КОМПАНИИ!