Нищо ново в Благоевград

Отстраняването на Пирин потвърждава наблюдения, дава идеи, но не води до никакви генерални изводи

В турнирни мачове като този между Пирин и Левски за купата на България има едновременно нещо много хубаво и нещо не по-малко дразнещо. Хубавото е, че битките на пряка елиминация крият своя особен чар, в който аутсайдерът може еднократно да надмине своите възможности и минимум да затрудни до драматизъм фаворита. Дразнещото пък обикновено е подходът на фаворита, който променя състава си, не прилича на себе си и това е в негативен план и привържениците му не са съвсем сигурни дали гледат реален отбор и истински усилия.

Двете неща вкупом правят крайните оценки за случващото се на терена абсолютно неуместни, защото не притежават никаква рационалност, а от това и са със съмнителна достоверност.

Заради това бих избегнал генерални заключения от успеха на Левски в Благоевград, който дойде трудно, но в никакъв случай не може да се твърди, че е драматично. Треньорът Генчев не направи изключение от подхода на колегите си по света, които се чувстват големи фаворити. Видимо беше преценил съотношението на силите и как да постави под изпитание своя отбор, но без да рискува провала в преследването на една от основните цели през сезона, каквато е спечелването на трофея.

И забележете логиката във всичко. Левски видимо превъзхожда всички по-слаби отбори в елита и постига ако не убедителни победи, то поне такива, в които няма съмнение (например Хебър). Очевидната пропаст е логично да съществува и спрямо тимовете от втория ешелон, освен ако не говорим за някой несъизмерим като качество проект, какъвто например е бил Лудогорец в годината преди да влезе в елита. Отбор на ниво Първа лига във втората няма, а дори и силните тимове като Пирин или съперника на ЦСКА Добруджа биха били сред тези, които се борят за оцеляване. Специално благоевградските „орлета“ изглеждат като приличен тим, събран с мисъл, но и без особени възможности за развитие. Сигурно ще влезе в елита и това е всичко. Единственото затруднение на Левски можеше да дойде от факта, че по традиция „сините“ гостуват в Благоевград в нажежена обстановка и това често е било причина да не си тръгват с желания резултат.

Приличният, но посредствен едновременно съперник предполага и да се търси някаква ротация, защото дали победата ще дойде лесно и веднага, ще се забави или дори ще се наложи да се играят продължения, не е толкова важно. В тези кръгове ключовото е да продължиш напред някак. И Левски го постигна.

Ако все пак трябва да се извадят някакви изводи, свързани с играта, то почти всички звучат познато.

- Левски създава качествени положения, но нападателите трудно вкарват. И може би е симптоматично това, че младият Бачев беше централният нападател, който сложи край на тази тенденция. Дали пък Генчев не трябва да опита някой по-смел експеримент поне в лесните домакинства, като например да заложи на младия футболист и да създаде конкуренция на изглеждащата неразбиваема двойка Колев – Сангаре?

- Сангаре е силно лимитиран футболист и дитирамбите по негов адрес след няколко лесни гола в началото изглеждат безкрайно неуместни до степен на комичност. Самият факт, че че 38-годишен ветеран като Бодуров не му даде шансове трябва да казва всичко.

- Прекроената халфова линия и особено тримата Икенна, Мислович и Ел-Джемили направи добри неща, но проблемът и при тримата е, че липсва постоянство. Но пък въпросът е, че при и без това ограничените си възможности за смени, дали пък Генчев не може да бръкне и по-надълбоко в резервите си и дори „отписани“ са големи дела играчи като Икенна и Мислович да не получават повече шансове, защото изведнъж може да се повтори случаят „Охене“. И Левски да се сдобие с „попълнения“, които иначе би търсил на трансферния пазар през зимата.

- Ако отборът създава качествени положения, то не бива да се подминава и фактът, че допуска качествени положения, които и индексът xG сочи в почти всеки мач. Той е категоричен, че на практика няма двубой, в който съперникът чисто статистически не може да не очаква поне едно попадение. Хебър е най-ниско като представяне в тази скала, но всички помним, че беше близо до изненадващо попадение при успеха с 1:0 на Левски по-рано през сезона. Пирин очевидно се беше фокусирал в отбрана и топката се заритваше напред, но все пак стигна и той до напрежение пред вратата на съперника. За купата не се отчита индекс xG, но е твърде вероятно той да е реално над този на Хебър. А това говори за очевидни проблеми при играта в отбрана дори и срещу съперници със скромни възможности. И поставя на свой ред въпроса дали пък отбраната на „сините“, за част от която (Димитров и Ван дер Каап) по времето на Стоилов беше отредена периферна и временна роля, може да бъде постоянно решение при който и да е наставник. Очевидно е, че излизането на качествени играчи като Сонко и Кордоба през миналия сезон постави въпроси, които не са намерили решение. Дори и с привличането на венецуелския национал Макун.

- Левски няма дълбочина в състава, с която да гони големи цели. И това ще се види дори в следващите кръгове на купата, когато е неминуемо тимът на Генчев да се изправи и срещу по-солидни съперници. Отсега може да се прогнозира, че наставникът няма да продължи напред със състава от Благоевград и няма да има смелостта на Стоилов например да пуска до последно млад играч като Андреев. Любопитно е и как ще изглежда Левски в сгъстен цикъл. В това отношение 120-те минути в Благоевград са интересно изпитание за физическото състояние на Левски във Варна след няколко дни, защото за първи път тимът през сезона ще бъде поставен в подобна ситуация – здрави мачове, продължения плюс две пътувания.

Но всичко изброено не бива да се абсолютизира поне що се отнася до случилото се на терена в Благоевград. То потвърди наблюдения, даде някоя и друга идея, но генерално погледнато не се случи нищо необичайно. Левски прескочи ниско препятствие, изигра турнирен мач, който е ценен опит и продължава напред. Всъщност най-важното е, че засега отложи присъдата за провален сезон, която вече човърка в душите на феновете му.