Мачовете и на двата български отбора в първия кръг от европейските турнири, Лудогорец и Ботев Пловдив, ме накараха да направя паралели с някои събития и факти, свързани с Левски.
Лудогорец – трансфери като Левски, ама с повече пари
Лудогорец беше съсипан от критики след загубата с 0:1 в Батуми, макар че нещата със сигурност не са толкова драматични. Дори и само тройката нападатели Руан Круз, Рик и Текпетей правят разликата в класите с Динамо истинска пропаст. Въпреки ентусиазма около грузинския футбол, домакинското предимство, горещата подкрепа от трибуните и големите амбиции, беше ясно, че Лудогорец може да отпадне само случайно. Драмата дойде от два пропуска на Текпетей и Руан. При други обстоятелства би се използвало съвременното клише, че липсва „клиничност“ или българския му еквивалент „завършващ удар“.
Оставам с впечатлението обаче, че на всички извън Лудогорец вече им е писнало от тяхната доминация и чакат с нетърпение да свърши. А такива загуби носят надежда. Но според мен Лудогорец няма как да бъде свален от върха с оценки. Това се случва на терена. Или Турицов трябва да вкара дузпата, или Левски да не пуска резерви на резервите, когато води с 2:1 в Разград.
Още нещо за Лудогорец. Мисля, че тяхната селекция този сезон е същата като на Левски, но с много пари. Разбира се, съобразена с целите. Няма как с играчи от Фортуна Ситард и Волфсбергер да атакуваш Шампионска лига. Освен ако не са огромни таланти, които Лудогорец да развие. Но, с малки изключения, това не се е случвало. Треньорският фактор е другата пречка.
Иначе за България са им отлични, макар и скъпи.
Откритието Уджа
Ботев Пловдив прави това, което правеше Левски през последните два сезона, но по свой си начин. Осигури на привържениците си чудесно лято и със сигурност има завист за това от феновете на грандовете.
Онази вечер видях определение в словашки сайт, че сблъсъкът с Марибор е номер едно от всички в първия кръг на трите турнира и съм съгласен с това. При словаците няма типичния шовинизъм за подобна оценка.
Акцентът за мен е привличането на Уджа от Айнтрахт Брауншвайг. В техническо отношение е достатъчно да се разгледа само гола му в Марибор и техниката на удара. Случаен играч няма как да се справи толкова добре, а визитката на Уджа само е потвърждение за удара, който пловдивският отбор е направил. Като нищо ще се окаже най-добрият трансфер от всички български клубове за този прозорец, колкото и рано да е за подобни оценки.
И се питам нещо съвсем логично! Защо Ботев го може, а Левски – не? Всъщност това е класическото определение за отличен трансфер. Влиза Уджа, вкарва още първия мач. Вкарва и втория и на практика класира Ботев напред като осигурява пълен стадион в Пловдив в още два мача и вероятно избива в пъти разходите, направени за него. И тук не говорим за перспектива. Едва ли ще направи впечатляващ трансфер след Ботев заради годините си. Но пък е точно попадение за нуждите на Ботев и съобразен с това, което предстои през сезона, започвайки от Лига Европа. При всички критики за селекцията на Ботев от техните привърженици, за идентичността на клуба и т.н., но тук ръководството им се е справило повече от добре.
И пак се връщам на Левски. Почти съм сигурен, че Уджа отстъпва на взетия от Левски от трета португалска дивизия Сангаре. Първо трансферът е свободен срещу трансферна сума, необявена от „сините“, но по неофициална информация в медиите възлизаща на скандалните 175 000 евро. Ако това, да не дава Господ, е вярно, то това ще е седмият най-скъп изходящ трансфер в историята на тази лига. И до тук спирам. „Експертизата“ не е дума за по медиите, а нещо, което личи на терен.