Левски сякаш почва да учи уроците на Мъри
Началото на подготовката показва неща, които бяха неглижирани от ръководството на клуба досега
Кой е идеалният вариант за лятна подготовка – срещи със силни съперници в някой алпийски курорт или контроли на домашната сцена, където можеш да напомпаш самочувствието си преди евротурнирите със серия от лесни победи? Едва ли може да се даде точен отговор. В единия случай се сблъскваш с реалността, а в другия запазваш доброто си настроение. Нещо повече: през последните 5 години „сините“ два пъти са участвали в европейските турнири, като преди това са се готвили в Правец. Единият път под ръководството на Станимир Стоилов и преди елиминирането на ПАОК, който от 2011 г. и времето на Гара Дембеле е най-големият успех на континенталната сцена.
И в двата случая сякаш са избирали подготовка под индиго: два или три мача срещу скромни български опоненти и един срещу чужд съперник. При Стоилов той беше Академия Пандев от Северна Македония, а при неговия наследник Николай Костов – АПОЕЛ. Ако върнем лентата още назад, можем да видим ще лагерът в Правец е традиционен – включително и при Люпко Петрович през 2016 година, когато „сините“ записаха и гостуване на Радник Сурдулица в международната си проверка преди сблъсъците тогава срещу Марибор. Единствено по времето на Васил Божков Левски си позволи скъп лагер зад граница с треньор Петър Хубчев, след който се срещна първо с Ружомберок, а после и с АЕК Ларнака.