Грешките на Веласкес, провалът в средата на терена и котерийните битки (плюс съдийството)

Три полемики след мача срещу Славия

Няма как три поредни мача без победа да не предизвикат множество полемики. Избирам трите най-значими според мен след драматичното 3:3 срещу Славия.

Грешките на Веласкес

Хулио Веласкес изглеждаше нервен на пресконференцията, или поне такава бе усмивката му, но е факт, че той пое вината за поражението срещу Славия. Това е впечатляващо, защото поне избягна това да бъде иронизиран в медиите, както се случи срещу Черно море (и ЦСКА). Ни в клин, ни в ръкав, тогава той акцентира върху това колко е горд с играчите си.

Трите поредни неуспешни мача, или по-точно липсата на победи в тях, сякаш са петно върху безупречната репутация на испанския треньор, извоювана в началото на сезона. В тях се видяха няколко неща, при които има тенденция. Първото е, че Веласкес създава хаос и действа панически в ситуации, когато усети, че е надигран от колегата си. И срещу Черно море, и срещу Славия това бе факт. Испанецът разбърка първоначалната си концепция и то с драстични промени, които създаваха още по-голям хаос. Ако срещу Черно море беше рано за крайни оценки, то второто полувреме срещу Славия само затвърди мнението за панически действия. Почти хаотична ротация на играчи и постове, някои сякаш се бяха струпали на едно място и в крайна сметка Левски изглеждаше като отбор, който няма никаква идея как да стигне до гол.

Иронично е, че срещу Славия Левски не само че стигна до гол на юруш, но постигна втори (полу) обрат в практически загубен мач само в рамките на седмица. Но това няма как да скрие дефицитите.

Проблемът при Веласкес обаче е, че той констатира проблемите, а засега не показва, че може да ги реши. Тук в известна степен се различна в Генчев и то не е в негова полза. Предишният наставник беше твърдоглав и упорит в преследване на идеите си, но успя няколко пъти да накара отбора си да реагира след загуби или трудни мачове. Дори и серията в края на сезона от поредни победи със слаба игра е някаква стъпка в тази посока. В студиото си колегите от „Спортал“ много точно отбелязаха, че Веласкес е по-скоро подходящ да седне до тях като анализатор, ако не може да покаже реакция. Негова е отговорността защо Левски е безидеен в атака.

При испанеца се очертава мини криза, макар че спасяването от загуба в последните минути донякъде я маскира с емоциите, които носи. Започва да тези и статистиката, която е много категорична. Веласкес няма спечелени повече от три мача, което води до съмнението дали може да се справи с предизвикателството да води голям отбор. Ще кажете, че е водил Бетис или Виляреал. Но, както точно отбелязва „Тема Спорт“, там няма никакво разлика дали говорим за два поредни мача без загуба или два поредни мача без победа. В Левски има.

Провалът в средата на терена

По време на подготовката в Белек Хулио Веласкес неведнъж подчертаваше, че средата на терена е големият му проблем. И по-точно вътрешните или дефанзивни халфове. Неслучайно там беше взет словенецът Гашпер Търдин, като един от първите трансфери, както и Георги Костадинов.

Последните три мача обаче показват, че проблемът на Веласкес не само не е решен, но по всяка вероятност е задълбочен. Ситуацията изглежда кризисна. От една страна имаме играч на различен пост (Цунами), който обаче е най-добре представящият се от всички използвани. Другият титуляр в първите мачове Мислович допусна множество грешки, включително адски видимата срещу Славия при изнасянето на топката, завършила с гол за съперника. Той е смятан и за „мек“ футболист и не може да отговори на агресивни съперници като например тези от Славия. Човешката трагедия при Георги Костадинов не се коментира, макар че тя също задълбочава проблемите, защото на играча не е ясно кога ще може да се разчита.

Голямата въпросителна е словенецът Търдин. Там си мирише на огромен провал и то най-вече заради факта, че скокът от малък клуб като Браво Любляна, където е бил капитан и лидер, до изискванията на големия клуб не може да бъде направен.

При това положение Охене, който пък съсипа мача с Черно море с червения си картон, но след това получи удължение на договора, започва пак да изглежда като най-адекватен избор. Юноша като Антоан Стоянов е във Враца, но едва ли би бил използван от Веласкес, за когото работата с млади играчи е с доста нисък приоритет. Даже той едва ли и подозира, че има такъв играч на Левски преотстъпен някъде. Същото важи и за Чандъров.

Но пък кризата на вътрешните халфове показва, че в Левски няма абсолютно никаква политика по този въпрос. Каква е логиката да правиш трансфери, ако имаш на разположение играчи, които с нищо не са по-лоши от привлечените.

Може да се прогнозира и че тази пробойна ще създава проблеми на Левски и Веласкес до края на сезона и ако нещо може сериозно да провали тима, то се намира точно тук.

Съдийството и котерийните битки

Съдийството на Кристиян Колев предизвика буря от недоволство и от двата отбора. Дузпата срещу Сангаре, червения картон, накъсването и бавенето на играта, грубостите и непоказани за всичко това картони, продължението на мача, неразрешената смяна на Славия – това са само детайли. Детайли от хаоса, който сътвори млад съдия.

Има един единствен проблем. И той е защо млад и неопитен съдия като Колев беше пратен на този мач, който е очевидния топ сблъсък на кръга, а по същото време водещия в ранглистата рефер Кабаков отиде да свири на Локомотив София – Лудогорец, където, нека го кажем деликатно – беше част от победата на лидера.

И тук идва важното, което казва всичко. Левски, Лудогорец плюс (бившия) служител на Домусчиев Атанас Караиванов вкупом нападнаха Илиян Илиев след мача между Черно море и Левски. Конфликт на интереси, плюс внушение или направо открито обвинение от страна на Караиванов, че влияе на съдиите. Не можем да гарантираме, че е координирана атака с различни причини и в крайна сметка целта (поне на Лудогорец) е свалянето на Георги Иванов от президентския пост в БФС, но наистина остават такива впечатление.

Обаче забележете: Лудогорец някак си опича пътьом работата и си получава съдията, който предпочита, а за Левски остават трохичките и вечната поддържаща роля.

Не че сме си помислили, че Левски ще се напъне да се бори за титлата, ама защо Боримиров избухва срещу съдиите. Какъв е заговора срещу Левски и за какво се бори отборът (и клубът)? За второто място с Черно море? Добре поне, че разумно не смеят да го кажат на глас. Защото баш на това прилича и е наистина тъжно. Щеше да е много смешно, ама е тъжно. В глупостта си Левски ще похаби още един свой велик футболист от миналото – Георги Иванов.