За втори път през изминалата седмица сядам, смачквам и изхвърлям в кошчето вече написан текст за Левски. Той е традиционен и след изигран мач, в което няма нищо кой знае колко специално като задача. Но показва динамика на границата на еуфорията: след 17 години Левски изглежда толкова близо до титлата, че това създава почти непозната среда. Такава, в която контекстът се изменя с дни и часове.
