Генчев срещу футболната чалга
Можеш ли да спечелиш, ако си скучно фокусиран върху работата и спазваш приличие?
От почти седмица ми се иска да напиша още един текст за Станислав Генчев след интервюто, което направихме с него миналия петък. Чудех се дали да бъде преди да го публикувам и да опиша впечатленията си. После реших, че може би е добре да се случи след като интервюто се завърти и има някакъв отзвук и реакция. Междувременно видях такива, при това разнопосочни, на такива, които би трябвало да са левскари или поне се самоопределят като такива. Което е напълно достатъчно.
След това се замислих дали си струва и дали нещо ще може да се каже. По принцип може да се кажат много неща, а в някои по-претенциозни футболни култури някой би се изкушил и да напише текст със заглавие „Футбола според Генчев“. Даже без въпроси и отговори, а с подбрани цитати.
И тъкмо се бях отказал, защото футболната култура в България е много специфична. Когато прочетох сутринта с кафето един текст. И си казах: да, трябва да напиша нещо. То е „Генчев срещу чалгата“.