Да оценяваш Станимир Стоилов (част 4)

Българският треньор управлява и в Гьозтепе и го води в правилна посока

Мъри Стоилов влиза в залата за пресконференции и веднага се появява широка усмивка на лицето му. „Ехееее, то имало голяма българска група тук“, казва той и остава разбран само от една част от присъстващите, защото говори на родния си език. Малко преди това един от присъстващите турски журналисти държи да ми каже, че били много доволни от треньора, защото бързо научавал турски и доста свободно комуникирал с тях. Но това е само част от детайлите, свързани със Стоилов в Гьозтепе от едноименния квартал на Измир, където българският треньор има особен статут. Меко казано. По-точното е, че са го издигнали в култ. Или че се притесняват колко дълго ще остане там.

Аз съм видял вече част от всичко с очите си, като онзи човек на кораба от Кършиака, който пътуваше до Гьозтепе с жена си, само за да бъде до стадиона, когато отборът домакинства. От огромно множество, които правят същото, защото не са успели да се сдобият със сезонни билети, разграбени за точно 3 минути след пускането им в продажба. И които осъзнават как от състав с доста ограничени качества, или с други думи – обикновени футболисти, българският треньор сътвори истинско чудо и днес дори говори за участие в Европа. A при 5 квоти, три истанбулски гранда, четвърти в лицето на Трабзонспор и няколко отбора от много високо ниво, спортно и финансово, като Истанбул Басакшехир, това изглежда твърде смела мечта. Но Стоилов не само дръзва да мечтае, но и показва пътя към това нещата да се случат. Както в мача срещу Фенербахче на Жозе Моуриньо.

Да оставим обаче прилагателните и оценките настрана. Мъри сяда срещу журналистите, за да свърши тази част от работата си, в която трябва да обясни вижданията си за мача пред феновете на Гьозтепе. Говори на английски през цялото време и мога да кажа, че съм впечатлен. Определено е вдигнал много осезаемо нивото си, защото смятам, че използването на чужди езици винаги е било слабост при треньорската гилдия у нас и една от причините да нямаме представители в елитните европейски отбори. Тук със сигурност ще се сетите за онзи клип на Стоичков в Мамелоди Съндаунс, довел до производството на хиляди мемета и появата в българския език на нов сленг. Но това е забавната част. А сериозната е, че именно онова интервю на най-успешния българския футболист илюстрира и обобщава чудесно един огромен треньорски проблем в България. При тези мултинационални отбори днес е абсолютно немислимо да успееш, ако не владееш на много добро ниво езика. Да не казвам силна дума, но даже и в българското първенство при толкова много чужденци, английският език е абсолютно задължителен.

А пък английският на Стоилов, който той практикува всеки ден в работата си, независимо дали може да контактува на турски или португалски с играчите си, е на такова ниво, че той е напълно готов да води отбор дори от английското първенство. От това, което чувам, и увереността, с която борави с думите, съм сигурен, че няма детайл от работата с отбора му, който той да не може да обясни на английски. До него е седнал преводач, който, оказва се, има една от най-важните роли в Гьозтепе.

Сигурно се чудите защо разказвам всичко това. Ами защото точно в тази част на Турция чуждите езици не са най-силното качество на местните. Вероятно изключение правят курорти по на юг от Кушадасъ през Бодрум до Мармарис, но определено комуникацията беше много трудна и имаше служители, които не говорят английски дори в хотел, който е от реномираната верига „Хаят“.

Преводачът до Мъри си върши работата в движение. Не изчаква да чуе всичко и не стенографира с бясна скорост, като колегата си, който сме видели как превежда на Жозе Моуриньо. Но и тук има разлика. Докато при Фенербахче вероятно целият отбор владее на отлично ниво английски, защото е съставен от световни звезди, то при Гьозтепе съвсем не е така. Преводачът записа най-много чисто игрово време до тъчлинията по време на мача, защото асистираше на всеки от треньорите, който се появи на нея. В един момент това беше Стоилов, при някои ситуации в отбрана Цанко Цветанов, при статичните положения излизаше Йончо Арсов. До всеки един от тях беше преводачът, който също ръкомахаше и предаваше указанията на турските футболисти от Гьозтепе. И нещо много важно: клубът е търсил преводач с такъв профил, че да предава не само точно указанията, но да го прави и с подходящата интонация и емоция. Тоест той трябва да бъде едновременно турски вариант на Мъри, на Цанко или на Йончо. Това е трудовата му характеристика – хем преводач, хем и добър актьор, както ще научим след това.

Що се отнася до казаното на Мъри, впечатленията ми са, че той е едно към едно, както беше при последния си престой в Левски. Говори за играта, говори в детайли какво прави отбора му и какво трябва да подобри, как се е представил в мача и защо, какви са били изискванията, очакванията и колко от тях са изпълнени, кои са ключовите моменти, довели в случая до обрата в резултата. Ако мога да направя паралел, приличаше ми на една негова пресконференция след гостуването на ПАОК, когато в компанията на нас, превъзбудените от успеха български журналисти, той влезе, изглеждаше леко смутен от взрива от емоции и доста професионално и спокойно обясни гледната си точка за мача, сякаш беше отстранил Спартак Плевен, а не четвъртфиналист от последното издание на Лига на Конференциите. И сега беше така. Сякаш е съвсем рутинно и част от играта да обърнеш Фенербахче на Жозе Моуриньо. Обяснява и един важен за Гьозтепе и привържениците му момент. „След като можем да играем така срещу Фенербахче и да постигаме тези резултати, логично е да очаквам, че може да се борим за участие в европейските турнири.“

Когато приключват въпросите, Мъри напуска мястото си и идва при нас. Естествено основната тема е завършилият мач и детайлите от него. Дали ще е за Моуриньо, с когото са се видели и приказвали преди мача, или пък за президента на Фенербахче, който „влизаше и беснееше из съблекалнята след края“, но Стоилов разказва интересно за футбола, точно като човек, влюбен в играта. Говори и с ентусиазъм как смята да развие Гьозтепе, радва се на играчите, които е намерил, включително и на привлечения от Славия Соле, за когото смята, че има всички предпоставки да се превърне в голямо откритие. Макар че има солидна българска колония в Гьозтепе, със сигурност личи, че се радва на това да се види със сънародници и, не на последно място, съмишленици в една мечта. Споделя и лични детайли за живота си и разговорът върви, но няма как да подмине и Левски.

Аз лично, а и всички четирима, които пътуваме за Измир, сякаш сме си обещали негласно да не засягаме тази болна за всички ни тема. Особено, когато виждаме един щастлив от работата си и професионална реализация човек, съмишленик и можем спокойно да кажем – приятел. Той също е доста обран в думите си, повече слуша, че ни харесва как играе Левски при Генчев. Но пък и разочарованието, че „сините“ преди малко са загубили в Разград. Избягва и всякакви оценки, камо ли връщане към миналото. Тук важна е и журналистическата етика. Да пътуваш 1000 километра, да гледаш как един български треньор се изправя срещу Жозе Моуриньо и милионерите от Фенербахче и не само се изправя, но и показва класа и резултати и в същия момент да се заминаваш със Сираков, Мило Борисов, Спонсора, управлението, палмите или сдружението, не е ниво, а тъпотия. Да искаш да извадиш заглавие или провокираш сензация, свързана с болката на хиляди левскари, не е професионализъм. Да чоплиш в дълбока рана, където най-добрият треньор на Левски е поставен на мушката на примитивни страсти и дори е поставено под съмнение направеното в Левски, пък е садизъм. И мазохизъм. Всъщност е жълта преса, в най-добрия случай. Но за последното – след малко.

Мъри обаче няма да е Мъри, ако не намери начин да каже нещо концептуално по темата. „Много е добре тук, всичко е перфектно и от най-високо ниво, но не е същото.“ Не довършва изречението, но знаем какво има предвид.

Междувременно около него минават всякакви хора от клуба. Един е спортният директор Иван Манце. Очаквах, че е по-възрастен или поне да изглежда така, но пред нас е младо момче. Ръкува се с Мъри, казва му няколко думи на хърватски, нашият човек отвръща на български с няколко сръбски думи, но се уговарят да се видят по-късно и на по питие да обсъдят мача. А живеят в съседни къщи. Манце се ръкува с всеки от нас и казва: „Е, явно никой не може да победи Станимир Стоилов!“

Също с всички се ръкува и пресаташето Исмаил, който получава указания от Стоилов да ни направи групова снимка, след като сме се наредили с идеята за селфи. Исмаил си е направил лека шега, на която всички (без Камората) се смеем. На баджовете ни е написал „Жълта преса“ на турски, там, където трябва да пише медия. Обърнали сме се за съдействие към Мъри при акредитациите, той е предал на Исмаил, Исмаил е искал и получил документи, но сигурно е питал Стоилов какви са тези български журналисти и сигурно и шегата е на Стоилов като към приятели. От сорта на „Е какви да са? Жълта преса са!“ И Исмаил не е гледал професионалните карти. Но пък Камората, който снима, трябваше да слиза до терена и там беше оглеждан със смесица от респект, шок и страхопочитание от охраняващите полицаи. Всъщност той единствен беше обърнал внимание и потърсил причина за преживяното. Върна се облещен второто полувреме и разпалено взе да ми обяснява: „Тези Гьозтепе са написали, че сме жълта преса!!! А аз се чудя защо ме гледат така! Този Исмаил…“ И другото не е за писане.

Но все пак темата е забавна, защото започвам да се чудя дали Стоилов „управлява“ и в Гьозтепе, както го упрекваха и упрекват развълнувани по комсомолски съвести. Дали си гледа тренировките и конусите в базата или се „меси“. Ами имам лоша новина. Управлява. Аз поне го видях, че дава указания на всички около себе си, които срещне по пътя. По същия начин, по който го правеше и в Левски. Изглежда като човек, който е уверен в действията си, който не се притеснява да показва посоката. Защото знае и е сигурен, че води Гьозтепе накъдето трябва. Не искам да питам наоколо на кого привържениците имат най-голямо доверие в клуба, защото е излишен експеримент с ясен отговор. Но и едва ли някой в Гьозтепе се вълнува коя точно работа трябва да гледа Стоилов. Като го слушам, само се надявам, че не е срещнал мързеливец или такъв, независимо играч или друг, който не гледа в неговата посока.

Но пък Стоилов е човек, който със сигурност не се страхува от оценките на околните. „Момчета, ще трябва да тръгвам, защото ми казват, че Монтела (б.а. – треньорът на Турция) иска да се видим и онази жена хей там чака, за да ни срещне!“ Часът е около един след полунощ. Кога ще се среща с Монтела, кога ще обсъжда мача с Манце. Оказва се, че срещата е преместена за следващия ден и известният италианец, докарал Турция до четвъртфинал на Евро 2024, отива в базата на Гьозтепе в Урла, на 40-50 км от Измир. Стоилов пък е организирал да видим цялата база и да ни разкажат всички детайли за работата и живота там.

Но за това в следващата част.

Иска ми се за край да дам някаква оценка на Стоилов в Гьозтепе. Ама кой съм аз да го правя. Кой съм точно аз, когато красноречиви оценки дава Винченцо Монтела. Или Жозе Моуриньо.

Блогът “Футболни истории от Васил Колев” е ориентиран към читателите. Вашият абонамент подпомага усилията на автора да ви предлага всекидневно интересни и добре написани четива.