Левски и нетрайната окончателност
Отборът на Веласкес направи от един странен и хаотичен мач бъдеща легенда
Това срещу Локомотив София беше странен мач за Левски. В него всичко беше наобратно, като се започне от резултата. „Сините“ допуснаха 3 гола, но не само не загубиха мача, че даже го и спечелиха. Победата обаче не предизвика обичайното задоволство и гордост у треньора Хулио Веласкес. Даже трудно ще се сетите за друг мач по времето на испанския наставник, след който той да не е бил горд, а недоволен. Голмайсторът на Левски Евертон Бала аха-аха да изработи повече попадения в собствената врата, отколкото в чуждата. Обаче с тези в чуждата излезе начело в класирането при стрелците в Първа лига. Халф на Левски се оказва засега по-работещо решение от двама високи център-нападатели. Последните двама, Сангаре и Перея, пък се конкурират за титулярното място, колкото и да е условно то в ротацията на Веласкес. Испанецът каза, че трудно си представя да ползва и двамата едновременно на терена, но след 1:2 в хаоса, пусна всичко налично да вземе гостите на абордаж. И понеже говорим за треньорски решения – то един срещу друг бяха последните двама треньори на Левски. Станислав Генчев, който си тръгна от „Герена“, за да освободи място за Веласкес, залагаше само на трима в отбрана и това беше едно от нещата, които му костваха поста. Срещу Левски обаче изненада всички, като пусна четирима и тотално обърка играта на съперника и плановете на Хулио. Точно при Генчев Евертон Бала за последно игра сравнително постоянно като втори лек нападател. И още: смените, които направи Веласкес могат да бъдат обявени за грешни, обаче му донесоха победата. При това с пряко участие например на Камдем. Което при подобни прояви граничи с легендарното.
