Крясъкът на Фратези срещу Триумфа на Тардели
Няма как да сбъркате картината на футболната история в Италия
В сряда сутрин футболният свят се е събудил с усещането, че предната вечер е видял мач за историята. Футболната Италия е част от този футболен свят, но със спецификата на своите сутрешни ритуали. С хилядите кафенета, сред звука на потропващите чаши ристрето и разгръщането на бързо на розовите страници на „Гадзета дело Спорт“ между освежаващите глътки. Големите букви за „Митичния Интер“ и откровението: „Има и такива, които искат да изкоренят лудостта от сърцето на Интер. Оставете я там, където е, за Бога! Един луд, прекрасен, безкраен Интер спечели място на финала с мач, който вече е легендарен и завършва с резултат, който сам по себе си е свещен за нас италианците: 4:3.“
Кафето, розовите страници на вестника и хубаво подредените думи в своята цялост и смесица предизвикват усещания, които човек няма как да сбърка. И когато се говори за свещеното 4:3, това са невъобразимо голямо количество потропвания на малките чаши с еспресо, няколко глътки и розови вестникарски страници с хубави думички, които са направили така, че този резултат да предизвиква в съзнанието определени картини. От 1970 година и легендарния полуфинал срещу Западна Германия на световното в Мексико до вечерта на „Сан Сиро“ с гола на Ачерби и крясъкът на Фратези.
Италианците безпогрешно са свикнали да визуализират парчетата футболна история и съответно да разчитат сигнали и метафори.
Попитайте ги коя е снимката на съвършения триумф във футболната игра. Убеден съм, че почти всички ще отпият авторитетно глътка кафе, но не за да си оставят секунда или две за премисляне, а просто за да придадат на отговора значимост на част от ритуала. Отговорът е ясен: вдигналия победоносно ръце Марко Тардели, тичащ полудял от радост след гола си срещу ФРГ на финала на Мондиал’82.
И кога са гледали днес множеството снимки с крясъка на Фратези, изпънатите жили по врата му след гола в продълженията срещу Барселона, логичната поредицата е била: „Тардели – Митичен Интер – История“.
Ако може да се опише защо видяното между Интер и Барселона е велико за футбола, това е. Даде на света снимката с крещящия от радост Фратези. До тази на Марко Тардели.
Този мач трябваше, но и едновременно беше празник на Ламин Ямал. С други думи – най-добрият 17-годишен футболист в историята след Пеле. Както отбелязва италианската преса, „той беше красив като Атила, сравнил със земята Медиоланум“, или днешния Милано през 452 г. Но в края на мача се беше сгушил и свил под дъжда като обикновено момче в сянката на стария боец Ачерби, сякаш уплашен от крясъка на Фратези. В това, че той не успя да вкара гол се крие и величието на стореното от Интер.
За стореното от Симоне Индзаги тепърва ще се произнася историята. Паралелите с Еленио Ерера изглеждат пресилени, но защо? Тези с Италия от 82-ра също не са лишени от смисъл. Стана дума в този блог за италианския журналист, разхождал се около мястото, където някога се е издигал стадион „Сария“ в Барселона. Там Италия на Паоло Роси изпрати у дома футболните Богове от Бразилия. А Барселона всичко е възможно.
А сега в главите нахлува и споменът за полуделия от радост Тардели два мача по-късно.
Няма как да сбъркате картината на футболната история сред потропването на чашите с кафе ристрето и розовите вестникарски страници някоя сутрин.
