Паралелните светове на Веласкес и очакванията за Маикон

Левски на първо място ще трябва да се пребори с предубежденията у феновете за мачовете срещу Лудогорец

МАЧЪТ

Определено петъчната вечер ми достави удоволствие с представянето на новия екип на Левски. Има множество различни мнения, нещо, което е съвсем нормално и нито е притеснително, нито пък определящо за „сините“, освен че потвърждава това, че отборът се радва на огромна маса привърженици. Има такива, които ще харесат всичко и други, които няма да го харесат. Но са факт няколко неща: клипът е чудесен, фланелката е различна и този път няма каталози, които да се отварят и които да показват, че съответният нов екип е още екип на няколко клуба. Със сигурност впечатлява и цената – 169 лева срещу 129 лева сезон по-рано.

Това обаче са детайли, които говорят за предизвикателства. Ако Левски постигне отново резултатите от предишните два сезона, това ще е поредното доказателство, че по отношение на мърчандайзинга и отношението на привържениците към клуба „сините“ са друга планета спрямо всички в България, един от най-големите брандове на Балканите и изобщо в Източна Европа и че най-вероятно границите и възможностите на клуба са още по-високи.

Всичко това идва преди последния домакински мач за сезона, който сам по себе си носи различно и специфично чувство.

Независимо от резултатите, това е моментът, в който феновете благодарят за усилията. И знаят, че предстои онова чудесно нулиране, което е началото на надеждата за новия сезон.

А там вече нещата са различни. Защото това по-горе е много хубаво, но няма как да отговори на въпроса защо, по дяволите, Левски е шампион по всичко, но не и по онова, което единствено има значение, защото говорим все пак за футбол. На терена.

И търсенето на този отговор е нещото, което се превръща в основна тема. Успехите „извън терена“ няма как да заместят успехите „на терена“. Точно обратното. Неуспехите „на терена“ са още по-големи на фона на успехите „извън терена“. Създаването на мними успехи е подмяна. Гордостта от второто място е подмяна. Усилията са едно, но гордостта е друго.

Там вече Левски има фундаментален проблем. Започвайки от ръководство, което само търси оправдания и обяснения, минавайки през треньор, абсолютен странник в нощта или човек от „друга планета“ и стигайки до футболисти, които просто имат посредствени възможности и очевидно не са готови ментално да водят битка по историческите стандарти на Левски.

И някъде там е шансът, който никой от изброените не може да оцени, а още по-малко да грабне. Днес мачът е с шампиона Лудогорец, а второто и първото място на двата тима показват, че това би трябвало да е от топ сблъсъците на сезона. Съперниците обаче играят някакви странни двубои помежду си, които преминават в приятелска атмосфера, а в тях има и преобладаващо имитация на футбол.

Днес тези, които ще седнат да гледат мача, ще трябва да минат през дилемата: дали навикът е по-силен от смущението, че биха могли да видят нещо неистинско. Левски не играе за нищо, Лудогорец има финал за купа след няколко дни. При това Левски има тънки сметки, свързани с това, че е добре Лудогорец да спечели, защото ще му гарантира участие в по-силен турнир, повече мачове и по-големи приходи. Тоест каква е вероятността Левски да се хвърли здраво и да има мач като този преди три години, пак в последния кръг, когато „сините“ пак не играеха за нищо, Лудогорец също, но помним проявите на Текпетей и здравото хвърляне на двата отбора. Всъщност какъв беше стимулът за Лудогорец? Играеше за бъдещето си, което значеше, че не бива да позволява усещането, че Левски е по-силен отбор. Защото това усещане е началото на реалната битка.

КУРИОЗЪТ

Няма как да не извадя това по-долу в отделен текст.

Преди известно време се появи текст във вестник „Марка“ за работата на Хулио Веласкес в Левски. Той беше посрещнат подигравателно в България заради разминаването между написаното и действителността като оценки.

Вчера обаче имаше още по-куриозен текст в местен вестник от Алмерия – „Ла Вос де Алмерия“. Под заглавие „Хулио Веласкес блести в България“, испански журналист описва случващото се я Левски със странни „откровения“. „Левски е сензацията на сезона след идването на Хулио Веласкес“. Или „Най-хубавото винаги предстои, но той (Веласкес) преживява своите славни дни, тъй като пристигна в България с началото на годината, за да поеме юздите на велик клуб. И успя да го задържи на второто място няколко седмици преди края, след като победи вечния съперник Лудогорец“. И не на последно място по важност: „Подходът на отбора радва верните му фенове, а през новия сезон ще се състезава в Европа и ще продължи да се развива като треньор… Не е лесно да се състезаваш срещу Лудогорец, най-успешният отбор в страната. Той дойде, за да направи нещо голямо и преодоля съперника, с който трябва да се бори, като постигна показатели, които го карат да мечтае за нещо голямо в Европа“.

Мисля, че повече от това не е необходимо.

СЪСТАВЪТ

Веласкес изненада с подхода в Кърджали, където Левски с експериментален състав нанесе тежък удар по амбициите на Арда. Логиката е, че испанският треньор ще продължи тази линия на поведение, защото оставащите два мача до края са преди всичко възможност да се убеди в широчината на състава си. Ако има един компонент, който трябва да се посочи, той е какво Веласкес ще предприеме в атака.

Има съвсем обосновани предположения, че бъдещето на тежките тарани Алекс Колев и Мустафа Сангаре не е много светло в Левски с оглед представянето им през сезона, а вече се появиха информации, че категорично Рупанов се завръща от Септември и е много вероятно да води атаката на Левски от новия сезон, след като голаджиите са доста скъпи на пазара и не са по силите на клуба. По-интересен обаче е вариантът с лек нападател, който се движи по целия фронт на атаката, а срещу Арда се видя, че това не е изобщо лишено от смисъл и може да се превърне в нов подход на треньора.

Завръщането на Маикон след силния му мач срещу Черно море също се чака с надежда, защото това е футболистът в най-добра форма от всички на „Герена“.

Вероятен състав (4-2-3-1): Вуцов – Камдем, Ван дер Каап, Димитров, Макун – Костадинов, Търдин – М. Петков, Ел Джемили, Маикон – Евертон

Балотажи

Камдем – Алдаир 55:45

Търдин – Митков 55:45

Наказани: Охене

Контузени: Маркович, Цунами

Съдия: Волен Чинков

Баланс в Първа лига: 43 мача, 6 победи за Левски, 9 равенства, 28 победи за Лудогорец, голова разлика 66-28 за Лудогорец

Баланс в София: 21 мача, 5 победи за Левски, 4 равенства, 12 победи за Лудогорец, голова разлика 28-14 за Лудогорец

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

МАИКОН

Най-вълнуващият въпрос преди мача с Лудогорец е дали Хулио Веласкес отново ще заложи на подхода от мача с Черно море, като постави Маикон в ролята на ляво крило, а зад него като ляв бек играе Кристиан Макун. Това със сигурност е най-доброто тактическо откритие на испанския треньор по време на престоя му в Левски, ако не и единственото.

Бразилецът изигра мач, за който могат да се пишат само суперлативи в гамата на „жого бонито“ и очакванията към него днес са огромни. Всъщност, ако Маикон повтори представянето си от Черно море в последните два мача, няма да е пресилено да се твърди, че той се е превърнал в най-конвертируемият играч в състава и е повече от сигурно, че ще се засилят трансферните спекулации около него.

ЦИТАТ НА СЕДМИЦАТА

„Не е плод на случайност, че изиграхме качествен мач срещу Арда“, Хулио Веласкес