В облачния ден на 5 май 1948 г. едва ли някой си е представял какво точно предстои да се случи на българския футбол и че всъщност се ражда неговият най-голям сблъсък. Мачът, който през следващите години ще определя почти всичко – от футболната култура по трибуните до израстването на най-ярките звезди на терена. Съперничество, което ще отприщва емоции и ще пленява въображението.
Левски срещу ЦСКА. Синьото срещу червеното. Във футбола, откъдето тръгва всичко. В спорта. Дори и в политиката.
А никой не подозира какво предстои най-малкото защото два дни по-рано такъв мач изобщо не е предвиден. Два дни по-рано, на 3 май, вестник „Народен спорт“ е анонсирал на последната си страница предстоящите два поредни сблъсъка в първенството на София – между Славия и Спортист от квартал Хаджи Димитър същия ден, както и между Левски и Септември в сряда, 5 май. Първенството на столицата в онзи момент е много оспорвано и е между шест тима, които водят жестока битка за първите три места. Те осигуряват класиране за републиканското първенство, което ще започне през лятото. Септември е първи в класирането с точка преднина пред „сините“, които на 20 октомври 1944 г. са обединени с Пощенския спортен клуб София, каквото пък е името на някогашния клуб Княз Кирил Преславски от квартал Перловец.
Когато обаче вестникът е в ръцете на читателите, в столицата се случва знаменателна, макар и съвсем случайна среща между подполковник Иван Мирски, председател на военния клуб ЦДВ (Централен дом на войската), и Петър Михайлов, шеф на Септември. Двамата се заговарят на улицата и споделят различните си проблеми. Мирски е начело на ЦДВ, който почти три месеца по-рано, на 15 февруари, се е обединил с Чавдар София по идея на бившия функционер на Шипка Михаил Михайлов. Чавдар е изпаднал във втора дивизия на софийското първенство, изиграл е три мача, в които има две победи и едно реми срещу скромни съперници, но и страда от недостиг на средства. Сливането с ЦДВ е решение на този въпрос, а новият отбор с още два успеха води в класирането и очаква влизане в елита на София през следващия сезон.
В спортните среди обаче вървят приказки за поредната реформа и се очаква през лятото да бъде създадено републиканско първенство. Това означава, че дори и да узакони първото си място, съвсем не е сигурно, че ЦДВ ще може да участва в него. Заради това Мирски търси варианти да осигури по-бързо завръщане в елита и възможност за следващия сезон. Той се свързва първо със Спортист от Хаджи Димитър, един от шестте елитни клуба, който е и нещо като „черна котка“ за Левски, защото играе много успешно в директните мачове. Спортист изпитва финансови проблеми, а освен това е възникнал като клон на Шипка, който пък е бил обединен с АС-23 и Спартак Подуяне в Чавдар София на 9 ноември 1944 г. Това означава, че се явява подходяща „ракета-носител“ за амбициите на новия военен отбор. Но пък в Хаджи Димитър отказват предложението, независимо че няколко месеца по-късно клубът се разпада, закрит е, а играчите му се разпиляват.
Мирски обаче чува на улицата от Петър Михайлов, че Септември също има финансови проблеми, което е неочаквано за него, защото става дума за лидера в шампионата. И вижда неочаквано решение за себе си, като прави предложението двата отбора да се обединят. То е прегърнато от шефа на Септември, като действията са светкавични. Решението за обединение е взето на 4 май на формално общо събрание между двата клуба в Централния дом на войската. На следващата сутрин в кабинета на генерал Боян Българанов, шеф на политическото ръководство на Българската народна армия, е подписан обединителен протокол. Самият Българанов, дядо на бъдещата съпруга на Емил Велев, е избран за председател на новото дружество, което носи името Септември при ЦДВ.
Няколко часа по-късно, без дори и една проведена тренировка и за изненада на публиката, новият тим се изправя срещу Левски в първия си мач на стадион „Юнак“.
Освен че мачът е неочакван, по нищо не личи, че той може да роди голямо съперничество заради самата футболна сцена в София. На нея доминиращо е съперничеството между Левски и Славия. Съперничеството е позагубило от предвоенния си блясък, но двубоят все още е този, който столичани очакват с най-голям интерес. „Сините“ са елиминирали „белите“ с две победи (4:3 и 1:0) в незавършилото държавно първенство през 1944 г., а след 9 септември са спечелили и петте си мача срещу най-големия си съперник. До 10 април 1948 г., когато пресата отбелязва, че Славия за първи път „след идването на народната власт“ побеждава Левски именно в столичния шампионат, за който става дума. Този успех с 3:1 символично е последният мач от това дерби преди появата на ЦСКА.
Като сериозен съперник в онези години започва да се очертава Локомотив София, който първо носи името ЖСК. Левски е спечелил последната си титла през есента на 1947 г. именно в два финала срещу „железничарите“ (1:1 и 1:0), а няколко дни по-късно те са отмъстили, като елиминират новия държавен първенец от турнира за купата, който тогава се нарича „Купа на Червената армия“. Локомотив е и най-честият съперник на Левски в онези години, като от 9 септември 1944 г. до раждането на ЦСКА двата тима са играли цели 11 официални мача. Има и още нещо – Левски е вече най-популярният отбор и това личи по факта, че „сините“ доста бързо окупират челните страници на вестници, а всеки техен мач се отразява като водещо спортно събитие в българския спортен живот от официоза „Народен спорт“.
Локомотив пък е също един вид „отбор на народа“ и по-точно на работниците, защото е създаден в Железопътния завод, известен първо като Главна железопътна работилница. Локомотив има стотици членове сред работниците още преди войната, а след нея и стабилно финансиране. „Железничарите“ минават за любимия отбор на работниците, докато „сините“ са фаворити на старата софийска аристокрация. Локомотив е и най-голям съперник на терена, защото е първият шампион при новата власт през 1945 г. Тогава Левски е елиминиран в държавното първенство от Спортист Хаджи Димитър, който после пада на финала именно от Локото. Левски пък е победил преди това „железничарите“ в столичното първенство, прави го и веднага след титлата в мач за купата с 2:0, което го кара да се чувства (и привържениците му) като „истински шампион“. Има и известни „идеологически“ противоречия. В първите месеци след 9 септември и при подновяването на мачовете в столицата вестниците са пълни с „критики“ към левскарите – от поведението им на терена до бележки, че врагове на народната власт като някогашните спонсори на „сините“ се радват на по-голямо внимание от феновете на трибуните, които им осигуряват столове и добри места за сметка на представители на тогавашната власт. Последното обаче постепенно отшумява като тема, още повече след действията на Народния съд.
И не на последно място. На 5 май 1948 г. мачът между Левски и Септември при ЦДВ е първи за бъдещите „червени“. За Левски той не носи такъв заряд. Новият клуб е 56-ият в България, с който Левски изиграва официален мач. Самият двубой е под номер 431 сред официалните мачове на Левски.
В противоречие с анонса в предишния си брой, но в духа на комунистическата пропаганда, вестник „Народен спорт“ ще отбележи, че „дълго време любителите на футболната игра от цялата страна очакваха решителния футболен мач от първенството на първата столична група“. Няколко изречения след това обаче е отбелязано, че това е „първият мач на новообединеното дружество Септември при ЦДВ“. Това логическо противоречие означава, че или никой не е приемал още насериозно появата на бъдещия ЦСКА, или просто са го приемали като друг клуб в нова форма.
Интересното е, че клубовете, които се явяват предшественици, не са били никога дразнители за Левски. Дори и да търсим някакви корени далеч назад до Атлетик, Слава, АС-23 или Шипка, каквито претенции има в някои кръгове около ЦСКА, то тези отбори не са били дразнител за „сините“. Ситуацията с Чавдар, който се появява след 9 септември, е дори куриозна. Левски побеждава този тим с 3:2 още в първия шампионат на София при „народната власт“. Първенството завършва, Чавдар изпада от първа група, а вестниците публикуват класирането. Оказва се, че Чавдар е подал контестация, уважена от Софийския народен областен съвет за спорт, който нарежда преиграване, без да се мотивира. За „сините“ няма значение крайният резултат и те подхождат лековато, като излизат с множество резерви, а вратарят Апостол Соколов, баща на Жоро Соколов, играе като ляво крило. В крайна сметка полученият нов резултат 3:3 спасява Чавдар от изпадане.
Може да се каже, че тези случки, балансът в мачовете и липсата на каквото и да е дразнение в миналото са сред причините около ЦСКА да не се задълбочават в търсенето на своите корени и да не предявяват претенции за наследство отпреди онази сутрин на 5 май 1948 г. в кабинета на Боян Българанов. Нито пък левскарите имат каквито и да е апетити да си приписват много положителния баланс срещу изброените отбори от родословното дърво на „червените“. Защото просто никога не са ги чувствали като част от историята на дербито!
Ще се окаже обаче, че рожденият ден на новия клуб ще бъде вгорчен на терена в същия следобед и това ще постави началото на една уникална история и историческа специфика на Левски срещу ЦСКА!
