Края на 50 години суша или последно „ура“ за Садио Мане

Финалът Мароко – Сенегал днес е най-доброто за африканския футбол

Както и да го погледне човек, днешният финал на африканското първенство между Мароко и Сенегал е мачът на мачовете за този континент. Един срещу друг излизат двата най-добри отбора, които изведоха Африка на съвсем различно ниво на последното световно първенство през 2022 година в Катар: домакинът Мароко и действащият шампион Сенегал.

Там Мароко стана първият отбор от Африка, достигнал до полуфинал, а Сенегал допълни силното представяне с отпадането си кръг по-рано. Но пък след това на шампионата на континента в Камерун година по-късно потвърди репутацията, като завоюва първата си титла от Купата на нациите.

Финалът днес е с много ясен залог и изключително силни акценти и за двата съперника. Домакинът Мароко ще се опита да сложи край на 50-годишна суша, в която неуспешно преследва трофея от този шампионат, както и да завърши по успешен начин организацията на първенството, генерална репетиция за Мондиал 2030, на който е съвместен домакин, заедно с Испания и Португалия (плюс няколко държави в Южна Америка). При Сенегал залогът е преследването на втори трофей за голямата звезда Садио Мане, който обяви, че се оттегля от националния отбор след световното през лятото.

Централната фигура в състава на Мароко е треньорът Уалид Реграги. Въпреки безспорните си заслуги и това, че ще остане на този етап в историята като най-добрия треньор на „Атласките лъвове“, Реграги е наясно, че никой няма да се трогне от заслугите му в Катар, ако не успее да спечели титлата довечера. „Това е Мароко и нещата са поставени по този начин – коментира философски той. - Аз съм наясно с рисковете на треньорската професия и спецификата на тукашната култура. Това не ми пречи да се боря за страната си.“

Реграги, който е роден и израснал в Париж, е упрекван, че е променил изцяло отношението си към медиите. Това няма как да не му носи негативи. Ако в началото е бил по-скоро мекушав, то днес звучи в някаква степен арогантен, а усмивката е изчезнала от лицето му по време на пресконференциите. В Северна Африка, когато някой говори направи и директно, той може да бъде сметнат за арогантен и дори нахален, ако резултатите му не са по-шумни. Шумът след поражение е грях.

Реграги има опита и от 2004 година, когато беше десен бек в мароканския тим, който под ръководството на Заки Баду (футболист на годината в Африка за 1986 г.) достигна до финала на шампионата в Тунис. Макар че постижението беше добро, Баду беше по-късно, защото тимът не съумя да се класира на Мондиал 2006, макар да мина през квалификациите без да загуби мач и отстъпвайки единствено по голова разлика на Тунис. „Разликата с тогава е, че Баду постигна най-добрия си резултат на африканското първенство, след като беше критикуван преди това буквално „за нищо“, обяснява Осасу Обаювана, африкански журналист. - Направи равен и загуби два поредни приятелски мача срещу Мали през 2004 г. преди шампионата в Тунис и оттогава имаше мишена на гърба си, като само се чакаше повод за натискане на спусъка. Поне Реграги трябва да се е научил от онзи момент, че търпението е най-важният фактор.“

За мароканците много важен е отзвукът, който ще получат за домакинството на този турнир, защото се борят да спечелят и финала на Мондиал 2030 в конкуренцията на Мадрид и (по всяка вероятност) Барселона. Това означава, че инциденти като този с националния тим на Сенегал в навечерието на финала са крайно нежелани.

Какво се случи? Отборът на Сенегал реши да се придвижи с влак от Танжер до Рабат за финала и обяви часа на пристигането си в социалните мрежи. Това доведе до струпване на огромна тълпа на гарата в столицата от желаещи за автографи и снимки. Изненадващото беше, че нямаше почти никаква охрана и Садио Мане и компания бяха буквално понесени от тълпата, която освен всичко се разгневи, след като някои не успяха да си направят селфита. „Беше стресиращо изживяване, защото можеше да има и злонамерени хора на гарата“, избухва треньорът Папе Тиау на пресконференцията преди мача. Ядосани, сенегалците обявиха първоначално, че пресконференцията им за финала ще бъде в супер охраняваната база на мароканския национален отбор, на около 20 минути път от Рабат, където те също ще се настанят преди битката за златото. Освен, че е куриозно двата тима да делят една база и да тренират „под прозорците“ си преди подобен двубой, целият скандал явно създаде напрежение между двете федерации, които иначе поддържат топли и приятелски отношения. Вероятно е имало и напрегнати телефонни разговори, както твърди френският веснтик „Екип“, но в крайна сметка сенегалците смениха в последния момент базата си, както и мястото на пресконференцията. Но пък това не попречи на треньорът Тиау да бъде ядосан.

Все пак важната тема за Садио Мане нямаше как да бъде подмината. „Решението да напусне националния отбор вече не е само негово – коментира Тиау. - Той даде всичко от себе си за първата титла, но никой не иска вече да си тръгва.“

В хора на отправящите молби към голямата звезда на Сенегал се включиха много бивши негови съотборници, треньори и просто приятели. Едно от най-интересните мнения беше това на Мади Туре, президент на Женерасион Фут, клубът, от който Мане тръгна към големия футбол. „Препоръча ми го моят градинар – казва Туре пред „Екип“. - Трогна ме много това, че беше загубил своя баща като малък, точно, както и аз и развихме отношения като между баща и син. Винаги съм се възхищава на скромността му, съпроводена с огромна амбиция да успее. В Ливърпул си беше изградил собствена стая за възстановяване и фитнес в дома си, имаше и собствен физиотерапевт. Гледаше всеки детайл, който ще му помогне да върви напред. В Сенегал в един момент го демонизираха и искаха да се пенсионира, но след като това очевидно е на път да се случи, изведнъж всички промениха мнението си.“

„Садио Мане започна от по-ниско от нулата – казва пък някогашната местна звезда Ел-Хаджи Диуф. - Казвал ми е, че съм му бил идол като дете и сме близки приятели. Зная какво е дал, за да постигне успехите си и съм наясно колко много ги е искал, защото си приличаме.“