Игри на стадиони и идентичност

Или как Левски флиртува с огъня в политическа маневра, която не допуска да го остави без стадион

“Само да не стане нов Диксън!“ Една подобна реплика винаги ще изостря вниманието на левскарите, защото те интуитивно усещат, че нищо добро не се крие зад подобна метафора. А има причина да бъдат подозрителни, защото техният любим клуб в сравнително кратък времеви отрязък стана участник в две куриозни, меко казано, ситуации. И то такива каквито е недопустимо да се случват на клуб с претенциите на Левски.

Първата е екскурзията, която четирима футболисти на „сините“, Живко Миланов, Дарко Тасевски, Юсеф Рабех и Зе Соарес, предприеха през септември 2009 г. точно в навечерието на Вечното дерби срещу ЦСКА до Русия. Причината беше получен факс с емблема на Рубин Казан, който трябваше да е нещо като оферта за купуването на квартета от руския клуб за сериозна за времето си цена, но извън трансферния прозорец.

Втората е появата на мистериозния инвеститор Джоузеф Диксън на „Герена“ с желанието да придобие клуба от Наско Сираков през 2021 година и довела до емоционално обръщение на последния по време на годишните чествания от основаването на Левски, че ще го изпрати в „нова орбита“, придружено от драматично бърсане на сълзи на Могилката.

Резултатите от двете куриозни ситуации са известни. В Левски разбраха, че офертата е мнима в първия случай малко преди да започне мачът им с ЦСКА. А във втория дори и не разбраха, докато привърженици и журналисти разкриха, че въпросният Диксън е бил някога на проби в ЦСКА и е регистрирал сериозната си компания на адрес на фризьорски салон в лондонски квартал.

Не мислете обаче, че огромното репутационно петно за Левски в двата случая трогна по някакъв начин участниците в двете ситуации от страна на клуба. Напротив! Днес тогавашният собственик Тодор Батков разказва случая като екзотичен и забавен куриоз, докато мърда родопския си мустак и се хили с типичния си гърлен глас.

Сираков пък е обърнал нещата в типичен за него и близкото му обкръжение стил. И тук се явява в ролята на „спасител“, макар и от собствената си, нека го кажем деликатно, наивност. Какво толкова, дошъл някакъв несъстоятелен човек и изпил цялата вода, разчекнат на стол по време на пресконференция под логото на клуба? Но и това е нормално за мисленето на Сираков при инвестициите, направени от обкръжението му в тролове, които обругават неудобни треньори, журналисти или привърженици, докато той „спасява“.

Можем да добавим и още един „Диксън“. Дойде един представител на „инвеститори“, Иво Тонев, събори сектор „А“ и построи „Кабрио“ без да има пари, като зароби Левски с дългове за години напред.

Какво тогава е Диксън като метафора? Може би нелепа ситуация, стоварила се като „огромна липса на малшанс“ върху някой собственик на Левски и самия клуб? А може би е нещо повече. Неустановена или невъзможна за установяване идентичност, която нанася репутационни петна върху клуба? Заслужава си да помислим върху второто, когато говорим за огласените от известно време мащабни планове на Левски да строи нов стадион.

Възможен ли е нов „Диксън“ и с този проект? Тръгнахме по следата.

Дали новият стадион ще струва 205 милиона лева „индикативно“ или също „индикативно“ ще е 155 милиона, както настойчиво твърди бившият член на УС на Левски Борислав Георгиев, който остана в ролята на законен представител на дружеството „Стадион Георги Аспарухов“ ЕАД, е маловажен детайл. Той може само да отклони фокуса от няколко значително по-важни въпроса:

- Откъде ще дойдат парите?

- Как Левски ще ги връща?

- Има ли гаранция, че такъв стадион изобщо ще бъде построен и няма да се стигне до още един „Диксън“, какъвто е днешният Сектор А на стадиона, получил заслуженото прозвище „Кабрио“?

Тъй като е ясно, че Левски не разполага с подобен капитал, очакванията са за външно финансиране. И тук изплува името на една компания, „СПОРТФАЙВ“ (SPORTFIVE), което не е никак непознато за футболната публика в България. В различни времеви периоди то беше свързвано с плановете за строеж на няколко стадиона в България – веднъж на Левски, после на Славия, след това на ЦСКА. А междувременно се говореше и нещо за национален стадион. Сега „СПОРТФАЙВ“ се спомена няколко пъти и по време на акционерното събрание в Левски миналата седмица, а освен това бе обект и на журналистически въпрос на последвалата пресконференция на Наско Сираков и Борислав Георгиев.

Коя обаче е компанията „СПОРТФАЙВ“? Безспорен факт е, че е едно от най-големите имена в бизнеса, свързан с управление и реклами на футболни стадиони. Това име през годините се свързва най-често с представител на компанията за България, както пишат медиите, който пък се явява една дама. В различни източници можете да я срещне с три различни имена. Първото е Ивелина Капралова, сегашното и име, след като е взела фамилното име на настоящия си съпруг, е Ивелина Кюлева, а в медийните си изяви се появява като Ива Георгиева. Последното например е видимо от интервю, което тя дава за сайта gong.bg пред Бисер Тошев, главен редактор, на 15 февруари 2023 г. То е със заглавие „Ива Георгиева: Правилното реализиране на стадиона на ЦСКА можеше да определи стандартите за бъдещите съоръжения в България“. Всеки, който някога е правил интервю за професионална медия безпогрешно ще разпознае белезите на пиар публикацията – въпроси, но и липса на множество конкретни отговори, акцент върху отговорите, които изглеждат съвсем не като част от ежедневна реч, а по-скоро като фризиран многократно текст с порой от красиви думички, които не казват почти нищо.

По-интересно обаче е защо пред подобна авторитетна медия дамата се е представила като Ива Георгиева, а не с името Ивелина Кюлева. И не, не оставайте с впечатление, че името е невярно. Ива е традиционно галено и съкратено от Ивелина. Георгиева е бащино име, което в случая е предпочетено пред фамилията Кюлева, която носи в резултат на брака си с Юрий Кюлев, брат на убития банкер Емил Кюлев. Най-лесното е използването на името Ива Георгиева да се отдаде на неподходяща за случая фамилиарност с автора на интервюто Бисер Тошев. Спортните журналисти, въпреки различния си опит и позиции, понякога си позволяват да демонстрират близост със спортните звезди, но Ива Георгиева не е такъв случай. Особено що се отнася до подобно приличащо на пиар интервю, в което би трябвало да се използва официално и пълно име.

Ако предприемем стандартния подход и потърсим в „Гугъл“ „Ива Георгиева“ ще видим множество различни профили със същото име. Ако добавим и думата „стадион“ ще рафинираме търсенето до няколко новини, включително една от 2014 г. в „Спортал“, в която се казва, че като представител на немската фирма IFS Ива Георгиева е постигнала „договорки с БФС и Славия за строеж на нов стадион и е подписала договори“.

Съвсем по друг начин обаче стоят нещата при търсене с официалното и име – Ивелина Капралова и Ивелина Кюлева, където може да се проследи бизнес история. И… нещо повече.

През 2007 година „bTV Новините“ съобщава, че Ивелина Капралова е обвиняема по дело с бившия зам. директор на фонд „Земеделие“ Красимир Неделчев. Той е обвинен от прокуратурата за пране на пари, подкуп и измама, а Ивелина Капралова е водила част от клиентите му, както пише в обвинителния акт. През 2008 г. Ивелина Капралова вече присъства в публикации като осъдена на първа инстанция.

Под една подобна публикация от 2011 година пък има коментар от потребител, който е назовал себе си „НАСКО СИРАКОВ“. Той гласи: „a тая Ива Капралова беше задържана за измами в особено големи размери по Сапард, известна е и с други пикантни неща :)))“ Да приемем обаче, че става дума за нелепо съвпадение.

Може би това минало е нещо, което притеснява Ива Георгиева/Ивелина Кюлева в новото амплоа на представител на авторитетни чуждестранни компании при проектирането и строежа на стадиони. А там тя е натрупала история, която си струва да бъде проследена.

Навсякъде в информацията по медиите се говори за представителство на немската фирма “СПОРТФАЙВ”. Връзката с тази компания може да бъде намерена в лицето на германеца Щефан Хилер. Според публичния му профил в „LinkedIn” той е бил вицепрезидент на „СПОРТФАЙВ“ между февруари 2015 и април 2021 г., като в периода е бил и член на борда на съветниците в „Групама Арена“, модерният стадион на Ференцварош, цитиран многократно около проекта на Левски като референция. От май 2021 г. Хилер е посочил, че е управител на „Глобал Стейдиъм Груп“ (Global Stadium Group) в Мюнхен и София, където е споменал участие в проекти за стадионите на ЦСКА-София и Левски. Ролята му в тях според него е „Представител на собственика“ (Owner representation). Такава роля се дефинира като „човек, който действа от името на собственика, за да наблюдава целия проект. Това може да включва планиране на проекта, проектиране, изграждане и въвеждане в експлоатация, както и фазите на затваряне.“ Или пък ако се обърнем към изкуствения интелект, „представителство на собственика“ се разбира като такова, което „включва и наемане на професионалист, който да действа като защитник на интересите на собственика на строежа по време на проекта, от концепцията до завършването му, особено като на собственика липсва вътрешен опит и ресурси“.

С други думи Хилер има предвид в представянето си, че представлява ПФК Левски АД в проекта по строежа.

Към професионалната му биография трябва да добавим и още няколко факта. Ивелина Кюлева уточнява в споменатото интервю през 2023 година, че е управляващ директор на създаденото проектно дружество GSG в България. Ще имате големи трудности да намерите подробности за такова дружество, но най-вероятно това е абревиатура на Global Stadium Group, споменатата компания на Щефан Хилер. В LinkedIn профила на Хилер има посочен уебсайт на фирмата globalstadiumgroup.com, но такъв уебсайт не съществува, когато кликнете на линка.

Самата компания е основана на 18 юли 2022 година или малко повече от половин година преди да бъде обявено в споменатото интервю за gong.bg, че фирмата няма повече участие в проекта за новия стадион на ЦСКА. Но от източници близки до клуба уточняват, че Хилер наистина е участвал в началния етап на проекта. От ЦСКА не коментираха пред мен в официално запитване детайли по отношенията между клуба и “СПОРТФАЙВ“, „Глобъл Стейдиъм Груп“ и Щефан Хилер/Ива Георгиева.

Подобно официално запитване беше направено и към ПФК Левски. След изпращането на имейл до пресслужбата, получих обаждане от изпълнителния директор Даниел Боримиров с покана въпросите да бъдат дискутирани в офисите на клуба. Срещата там беше с Борислав Георгиев, както и другият юрист на клуба Чакалов. Двамата отказаха да бъдат записани, като интервю на практика нямаше, а повтаряне на юридически детайли, споменати и на Общото събрание, както и общи разговори по други теми. От клуба не бяха потвърдени и два ключови въпроса: коя е компанията, която е направила предпроектното проучване и на кого е платено за него това, което Наско Сираков обяви на пресконференция като „много пари“. Все пак в понеделник след заседание на Управителния съвет на ПФК Левски е било решено да се изпрати писмен отговор на моите въпроси, който да мога да включа в публикацията.

Имейлът, получен от ПФК Левски, гласи:

„Уважаеми Г-н Колев,

Във връзка с Ваше запитване относно проекта за нов стадион „Георги Аспарухов“, моля да имате предвид следното:

В началото на 2024 г. в клуба е получено писмо от мениджмънта на базираната в Хамбург (Германия), агенция Sportfive GmbH, с което се заявява интерес да бъде продължено започналото чрез извършването на предпроектно проучване сътрудничество с „Професионален футболен клуб Левски“ АД за евентуално строителството на нов стадион „Георги Аспарухов“. В писмото се заявява интересът на немската компания да и бъде възложено управлението на бизнесактивностите на територията на бъдещия стадион.

Към настоящия момент, „Професионален футболен клуб Левски“ АД не е встъпил в договорни отношения, с които да се предоставят ексклузивни права на такъв оператор, било на Sportfive GmbH или друга компания.

Както бе посочено и на проведеното на 27.03.2025 г. Общо събрание на акционерите, на този етап вниманието ни е ангажирано, преди всичко, с разрешаването на правните проблеми около собствеността на Сектор А и признаването правото ни на ползване на останалата част от базата на стадион „Георги Аспарухов“ от страна на Столична община.

Преговорите по темата се водят от упълномощените от клуба адвокати, с участието също така на мажоритарния собственик Наско Сираков и Изпълнителния директор Даниел Боримиров. Клубът не е наемал или оторизирал други лица консултанти, които да го представляват.

С уважение

Ръководство на ПФК Левски“

Преди да го разтълкуваме, нека поставим на масата и хронологията, като изключим от темата административните стъпки, които клубът, държавата или Столична община са предприели в периода, защото те нямат отношение към темата.

Както стана ясно на Общото събрание на акционерите, през януари 2024 година е бил готов предпроектен доклад, на база на който е станало ясно как ще изглежда стадиона и колко ще струва. ПФК Левски отказа да потвърди, че този доклад е дело на „СПОРТФАЙВ“, нито че е платено за него на същата компания. По подобен начин не беше потвърдено и че става дума за „Глобал Стейдиъм Груп“ или друга компания.

След този доклад в клуба е пристигнало писмо от „СПОРТФАЙВ“, „с което се заявява интерес да бъде продължено започналото чрез извършването на предпроектно проучване сътрудничество с „Професионален футболен клуб Левски“ АД за евентуално строителството на нов стадион „Георги Аспарухов“. Тоест може да се тълкува и като участие на „СПОРТФАЙВ“ в предпроектното проучване.

Клубът обаче потвърждава, че няма последващите договорни отношения с нито една компания за следващите етапи от строежа на стадиона.

През август 2024 г. обаче в София е създадена компанията „Стейдиъм Асет Къмпани“ ЕАД, в която 100% собственик на капитала е „Глобъл Стейдиъм Груп“ ЕООД. И двете компании имат солиден капитал. При първата е 100 000 лева, а при втората – 50 000 лева. В „Стейдиъм Асет Къмпани“ управител е Щефан Хилер, а прокурист Ивелина Кюлева. Двамата са част от съвета на директорите, в който участва още и „Глобъл Стейдиъм Груп“. Дейността на „Стейдиъм Асет Къмпани“, посочена при регистрацията е „придобиване на собственост на спортни и развлекателни съоръжения, включително тяхното разработване, изграждане, преустройство и стопанска експлоатация, представителство в страната и в чужбина, всякаква търговска и друга дейност, която не е забранена от закона“, към което насочва и българския превод на името на фирмата.

След като обаче двата стадиона в Пловдив са построени, този на ЦСКА е проект, с който споменатите лица и фирми вече не са ангажирани, този със Славия е пропаднал, а той е бил свързан и с БФС, може да се предполага, че единствената възможна дейност, в която е ангажиран голям и популярен български клуб, е тази с Левски, за която говори в биографията си и Щефан Хилер.

Тоест, макар да няма договор с Левски по темата, Хилер прави компания с капитал от 100 000 лв., с която се очаква да се занимава със споменатата при регистрацията дейност. Що се отнася до отношенията с Левски и твърденията, че е „представител на собственика“, клубът не уточнява дали това е така. Написано е, че „клубът не е наемал или оторизирал други лица консултанти, които да го представляват“. Но това се отнася до преговори за признаване на правото на ползване на стадиона, както и решаването на правни проблеми“.

Реално Левски не признава нищо, но и не отрича нищо, т.е. всички опции са отворени.

От компанията „СПОРТФАЙВ“ не беше получен до публикуването на текста отговор на въпроса за евентуално участие в проекта за нов стадион на Левски. Ивелина Кюлева, Щефан Хилер и споменатите по-горе компании нямат публично достъпни контакти, за да бъде потърсено мнението им, независимо от свързването им с огромни инфраструктурни проекти.

А нещата са много прости: трябва да се намери инвеститор и ако такъв се появи, да се направи договор, според който „сините“ ще трябва да върнат инвестицията за определен период, при някакви договорени условия и на някаква цена. Темата е дълга и напоителна, а Борислав Георгиев само открехна завесата на Общото събрание на акционерите. Дружество „Стадион Георги Аспарухов“ би трябвало според идеята да трансформира капитала си, като в него влязат различни страни – инвеститор, оператор на стадиона и вероятно Столична община, като Левски няма да има мажоритарен дял до изплащане на инвестицията. Това значи, че някой друг ще решава елементарните неща – колко ще получава Левски от приходите на стадиона (ако не е фиксирано в договора) или колко ще струват билетите за мачове и други събития, които се случват на стадиона. Тук е всъщност и големият потенциален проблем. Изведнъж „сините“ фенове могат да се събудят с цени на билетите, абонаментните карти и скайбоксовете, които никак не им се харесват и за дълги години клубът да няма механизмите да коригира това.

Каква обаче е опасността да няма стадион? Тук ще си позволя да предам случилото се в офисите на клуба. „Стадион ще има“, казах в един момент аз. Двамата юристи ме погледнаха учудено. „Ти ли ще решиш административните и юридически въпроси?“, почти с насмешка отговори Борислав Георгиев. „Ще се решат, спокойно!“, отвърнах. Той и колегата му погледнаха учудени.

В този момент взех бял лист и химикалка и нарисувах в горния край три правоъгълника. В тях написах Ботев Пловдив, Локо Пловдив и ЦСКА. Под тях поставих годината 2026 г. Още по-надолу нарисувах още един правоъгълник, в който написах Лудогорец.

По средата сложих празен правоъгълник. „Кой липсва?“, попитах аз. Георгиев каза „Черно море“, което не беше оригинално, но за сметка на това не беше и вярно.

„През 2026 г. изброените три много популярни клуба плюс неизменният шампион Лудогорец ще имат нови стадиони – казах аз. – Един няма да има и за него е празният квадрат. Това е клубът, в който работите – Левски. А това прави въпросът вече политически, а не клубен или на акционерното дружество. Държавата няма да допусне такова нещо, както и политиците. Няма как така огромна маса граждани да са подценени или, не дай Боже, ядосани. Нали разбирате какво имам предвид?“

Така че гласуванията в Столичния общински съвет са най-малкия проблем. Както и административните пречки. Остава въпросът с парите.

И тук вариантите са три.

Или крушение от типа „новия Диксън“, в който досегашните проектанти не могат да направят следващата стъпка, което се е случило в досегашния им опит по различни и неназовани причини.

Или подарък от държавата, който от една страна изглежда трудно възможен, а от друга ще предизвика огромни протести и колизии.

Или поява на инвеститор, който да работи без обезпечение и с идеята, че може да спечели в следващите години, дори и на висока цена за Левски. Хм, дали? Или пък капитал от някого, който не иска да се покаже и за който ще е необходим аватар. Сещате ли се кого имам предвид за двете роли?

Не е като да няма готовност.