Игри на стадиони и идентичност

Или как Левски флиртува с огъня в политическа маневра, която не допуска да го остави без стадион

“Само да не стане нов Диксън!“ Една подобна реплика винаги ще изостря вниманието на левскарите, защото те интуитивно усещат, че нищо добро не се крие зад подобна метафора. А има причина да бъдат подозрителни, защото техният любим клуб в сравнително кратък времеви отрязък стана участник в две куриозни, меко казано, ситуации. И то такива каквито е недопустимо да се случват на клуб с претенциите на Левски.

Първата е екскурзията, която четирима футболисти на „сините“, Живко Миланов, Дарко Тасевски, Юсеф Рабех и Зе Соарес, предприеха през септември 2009 г. точно в навечерието на Вечното дерби срещу ЦСКА до Русия. Причината беше получен факс с емблема на Рубин Казан, който трябваше да е нещо като оферта за купуването на квартета от руския клуб за сериозна за времето си цена, но извън трансферния прозорец.

Втората е появата на мистериозния инвеститор Джоузеф Диксън на „Герена“ с желанието да придобие клуба от Наско Сираков през 2021 година и довела до емоционално обръщение на последния по време на годишните чествания от основаването на Левски, че ще го изпрати в „нова орбита“, придружено от драматично бърсане на сълзи на Могилката.

Резултатите от двете куриозни ситуации са известни. В Левски разбраха, че офертата е мнима в първия случай малко преди да започне мачът им с ЦСКА. А във втория дори и не разбраха, докато привърженици и журналисти разкриха, че въпросният Диксън е бил някога на проби в ЦСКА и е регистрирал сериозната си компания на адрес на фризьорски салон в лондонски квартал.

Не мислете обаче, че огромното репутационно петно за Левски в двата случая трогна по някакъв начин участниците в двете ситуации от страна на клуба. Напротив! Днес тогавашният собственик Тодор Батков разказва случая като екзотичен и забавен куриоз, докато мърда родопския си мустак и се хили с типичния си гърлен глас.

Сираков пък е обърнал нещата в типичен за него и близкото му обкръжение стил. И тук се явява в ролята на „спасител“, макар и от собствената си, нека го кажем деликатно, наивност. Какво толкова, дошъл някакъв несъстоятелен човек и изпил цялата вода, разчекнат на стол по време на пресконференция под логото на клуба? Но и това е нормално за мисленето на Сираков при инвестициите, направени от обкръжението му в тролове, които обругават неудобни треньори, журналисти или привърженици, докато той „спасява“.

Можем да добавим и още един „Диксън“. Дойде един представител на „инвеститори“, Иво Тонев, събори сектор „А“ и построи „Кабрио“ без да има пари, като зароби Левски с дългове за години напред.

Какво тогава е Диксън като метафора? Може би нелепа ситуация, стоварила се като „огромна липса на малшанс“ върху някой собственик на Левски и самия клуб? А може би е нещо повече. Неустановена или невъзможна за установяване идентичност, която нанася репутационни петна върху клуба? Заслужава си да помислим върху второто, когато говорим за огласените от известно време мащабни планове на Левски да строи нов стадион.

Възможен ли е нов „Диксън“ и с този проект? Тръгнахме по следата.