Първото „тикче“ от трите, вече е факт

Левски спечели най-важния мач. Този срещу себе си и предубежденията, че с пари всичко се постига

Първото „тикче“ вече е поставено. Може да звучи високопарно или претенциозно, но след 1:0 срещу ЦСКА-София, Левски на Станислав Генчев за първи път този сезон може да каже, че не само е обрал плодовете на усърдната си (и добра) работа, но си е направил основополагаща крачка. Това, което трябваше да се случи на „Васил Левски“ на 19 октомври, беше вододел. „Сините“ можеха да тръгнат в две противоположни посоки и се справиха блестящо с това да продължат в правилната. Но, както сам отбелязва треньорът, в разпространения от клуба видеоклип от съблекалнята след успеха, това е просто една крачка по дългия път.

Но все пак „тикчето“ е факт. Ако трите основополагащи белега за това как трябва да изглежда адекватният Левски бяха изброени от бившия наставник Станимир Стоилов, когато оценяваше своята работа при напускането си, то за първи път можем да кажем, че спрямо един от тях Левски има видим напредък. Нека ги преговорим:

1. Спечелване на трофеи

2. Достойно участие в Европа с елиминиране на класни съперници

3. Доминация в мачовете срещу ЦСКА-София

Ако първото е цел, второто засега възможност, защото Левски не игра в Европа при Генчев, то нещата бяха докарани до мач с „червените“, който е определящ дали някога някой от споменатите три белега ще стане видим при този треньор или той няма особено добро бъдеще на „Герена“, както мнозина от предшествениците. Левски е изиграл само едно дерби срещу този съперник, но го направи, както трябва. Оправда напълно ролята на фаворит и доминираше на терена. Ако не го беше сторил, останалите два белега щяха да са мъглява перспектива, а оценките за работата на Генчев и отбора му да се колебаят, но не и да прескачат това, че може да бъде надскочен таванът на тима, който все пак е съставен преобладаващо от второразредни футболисти със съмнителни перспективи пред себе си.

От изключително трудна позиция, в която преди няколко месеца Левски изглеждаше абсолютно несъстоятелен в дербито и със статистиката срещу себе си (4 победи в 35 мача), „сините“ се изправиха отново. Сега просто трябва да останат с високо вдигната глава и да покажат, че са наясно с ролята си от миналото – господар на дербито, като част от вечната синя ценностна система.

Защо Левски спечели?

„Сините“ имаха съвсем ясна стратегия, в която да използват предимствата си. Тук не съм съгласен с много от мненията, че Левски е бил неубедителен през първото полувреме. Напротив – беше по-силният отбор, докато този на Томаш имаше 2 кратки периода от по няколко минути, в които показа някакво присъствие, при това основно на контраатака. При една така бе регистрирано и най-чистото положение за гол, когато не бе отсъдена дузпа за очевидно нарушение срещу Исека от вратаря Маркович. Но тъй като ВАР е специфична материя, която често е неразбираема от масовата публика, потопена в страстите около мача, ще кажа нещата така: ако Драганов беше свирил дузпа, ВАР нямаше да я отмени. След като не я свири трудно може да я отмени. Защото основният критерии е очевидна грешка, каквато е субективно дали е имало. Но обективната истина е, че в никакъв случай Левски не е спечелил със съдийска помощ.

Левски спечели, защото доминираше във всяка зона на терена и създаде множество голови положения. Поне в това отношение статистиката е категорична и доста впечатляваща. Един от модерните критерии е качеството на създаваните положения или т.нар. очаквани голове (xG). „Сините“ имат xG срещу ЦСКА от цели 1.82, докато техният съперник е с 0.92. Това не е и случайност. Левски е лидер в българското първенство по този показател с xG 1.97, докато лидерът Лудогорец е с 1.88. Левски и шампионът са единствените клубове, които според този показател се очаква да печелят мачовете си. При Лудогорец „голова разлика“ от очаквани вкарани и получени голове е 1.10, докато при Левски е 0.80. Само за сведение, цифрите показват и проблемите на ЦСКА-София. „Червените“ са трети отбор по „голова разлика“ с 0.48, но от друга страна имат най-голяма негативна разлика между очакваните голове, които трябва да вкарват (1.82) и тези, които наистина вкарват. Цифрата е -1.09. Т.е. статистиката е абсолютно категорична, че те не печелят, защото не могат да вкарват. И в това отношение положението с евентуалната дузпа срещу Исека е едно щастливо изключение от цялостното им представяне в мача.

Ами Левски? Ще се сетите за множество положения. Само през „слабото“ първо полувреме според някои коментатори, имаме греда на Колев след страхотно отиграна комбинация със Сангаре и две възможности на самия Сангаре. И дотук можем да спрем защото нещата са очевидни.

Добавяме и статичните положения, за които и децата вече знаят, че са голямата сила на отбора на Генчев в България и особено корнерите. Знаят, ама се видя, че „червените“ не могат да ги предотвратят. Левскарите опитаха всичко – центрирания на близка и далечна греда в центъра, за крак на далечна греда и какво ли не. Най-логичното беше количествените натрупвания да доведат до гол, което се и случи в момент, в който отборът на Генчев беше заградил съперника си около наказателното му поле.

Мачът на Цунами

Венецуелският национал Макун, независимо от дългото пътуване след световните квалификации, беше екзекуторът на ЦСКА-София, но истинският герой на терена се казваше Цунами. И причината не са само намесите в две положения (едното при дузпа) в рамките на няколко минути, които предотвратиха сигурен гол, но и това, че бразилецът беше в ролята на истински капитан. С инкурстирано „Л“ на тила, като част от прическата си, Цунами беше футболистът на терена, който сякаш най-много от всички искаше да спечели мача. Дори и забележката към Кристиян Димитров след като изчисти топката от голлинията казва всичко.

Но Цунами беше и пред отсрещната врата и както Макун записа името си като голмайстор, така можеше да бъде и неговият капитан.

Мисля, че този мач поставя Цунами в категорията на едни много специални чуждестранни играчи на Левски. Там, където са такива като Бардон, Пажин, Драгич или Лусио Вагнер (да не изброявам всички). Осъзнали какво е да си част от Левски, превърнали това в своята съдба и показващи, че за тях е привилегия. Това пък на свой ред неминуемо гарантира място сърцата на феновете и не е трудно да се предвиди, че тази чест ще има и бразилецът със странна прическа.

Не всичко е пари, приятелю!

Най-голямата победа е на друг фронт. Ако има нещо, което руши левскарството като философска система, то това е примиренчеството със среднячеството. Има и конкретно изражение – какво да направим срещу отбори с много пари? На 19 октомври Левски показа, че не всичко е пари.

Чудя се на самочувствието например на „червените“, демонстрирано в огромни порции. Започвайки от треньора Томаш с претенциите, че е в някаква битка за титлата и обидата, че е изваден от нея. Продължавайки нататък през коментарите, че при ЦСКА-София е въпрос на малко време, защото има пари. Не, въпрос на много работа е, за която няма гаранции, че ще се случи.

Ситуацията там ми прилича на времето, когато в Левски се появи Тонев. Изведнъж се изляха някакви пари от митичния инвеститори, които трябваше да донесат успех. Имаше разни звезди тип „Купър“ като застаряващия Марсиньо, герой от Шампионска лига с АПОЕЛ Никозия или Диамутен от Рома. Да не говорим за Жоао Силва от Евертън. Но всъщност Левски претърпя един изключително скъп провал, който повлече крак за следващите беди, довели за малко до фалит този огромен клуб. Същото се случва с ЦСКА-София, където засега се знае, че собственикът, който всички знаят, но не иска да се афишира като такъв, има пари и дава.

Така и не разбрах на какво почиват мненията, че е въпрос на време ЦСКА-София да постигне успехи, да изпревари Левски в класирането, а спечелването на купата да не подлежи едва ли не на съмнение.

В същото време Левски показа, че докато „червените“ са показвали виртуални мускули, треньорът Генчев и играчите са работили, тръгвайки от ниска позиция и са трупали футболни аргументи. И в крайна сметка на терена се видя, че е въпрос и на това да си повярваш. ЦСКА-София е отстрелян, сега на мушката трябва да е Лудогорец.