Оценката на мача няма как да не започне с големия герой на деня: Станислав Генчев. Треньорът на Левски заслужава отлична оценка, символизирана от шестте гола на неговия тим. Причините са три: самочувствие, гъвкавост, разум.
Самочувствие
Преди седмица Генчев завърши интервюто си след контролата с Макаби Натаня с категоричното: „В първия кръг ще победим Локомотив София!“ Звучи дръзко и обикновено в такъв случай има немалък риск човек да изглежда глупак. Но думите на Генчев са практическото изражение на това, че знае къде е попаднал, преценява добре ситуацията и използва всеки случай да вдъхне самочувствие на тима. Левски загуби последните си 4 първи мача, не спечели и последните две гостувания в „Надежда“ при все че Локомотив София в това време е бил жалък отбор. Не толкова жалък, колкото днес, но почти.
Само ще направя паралел с предишния треньор Николай Костов в обявените за велики от реклама на клуба мачове с Шкупи миналия сезон. Не прецени реалното ниво на македонците, излезе с дефанзивна тактика и определено уплашен отбор и после се чудеше как да се оправдава с лошия терен.
Когато си Левски, а Първа лига издиша откъм качество, нямаш право да не бъдеш убедителен. Страхливите треньори нямат място в Левски. А доста такива минаха в последните години.
Гъвкавост
Имаше един момент, който ми хареса. Влизането на Рупанов при 4:1 на полувремето. Ясно е, че мачът е спечелен и няма за какво повече да бъде бавена подобна смяна. Цяла година работя върху отбора 1983-84, един модел какъв трябва да е съвършеният Левски и едно от важните неща е интегрирането на Ники Илиев. Появява се дупка в отбраната след напускането на Ники Грънчаров и пускаш в игра младока Илиев, който се превръща в един от най-елегантните и добри защитници в историята на българския футбол.
При трима защитници, един от които зорлем на този пост. При липса на толкова необходимо попълнение там, бъдещето е точно на такива като Рупанов и всеки добър треньор е длъжен да опита подобен вариант. Това беше и нещо като бъдещето сменя миналото. Ван дер Каап дойде като подкрепящ вариант при Стоилов, изигра много мачове, но е силно лимитиран. Днес сбърка при гола – бавен и лошо позициониран. И нищо чудно Рупанов да се окаже вариант за бъдещето.
Другият важен момент е нещо, което предположих след последната контрола. Как ли ще изглеждат заедно на терена Алекс Колев и Сангаре. Видя се, макар че допълвам идеята: а как ли срещу по-добрите отбори ще опитат вариант двоен пивот при силните импровизатори с точен удар от задна позиция – Марин Петков, Ел-Джемили, защо не и Фабио Лима.
Гъвкавостта на Генчев включва и доверието към Ел-Джемили, отписван като ненужен от някои анализатори. Истината е, че Ел-Джемили е един от футболистите с най-голям потенциал и качества в целия отбор. Единственият проблем при него е постоянството, което обаче добрият треньор може да провокира и овладее като проблем.
Разум
Едва ли преди мача с Макаби Нетаня Генчев си е представял точно този титулярен състав. Тогава се видя пропукване в защита и беше разумно да се заложи на Охене пред отбраната, вместо другите варианти, които има Генчев за тази позиция. Същото важи и за споменатия Ел-Джемили.
Видимо е, че треньорът на „сините“ още търси оптималния си състав, но срещу Локомотив София даде заявка, че е възможно да има широк титулярен състав, т.е. другата дума за ротация спрямо съперника и ситуацията в отбора. Самият той заяви след мача, че е доволен само от резултата, а от играта има какво да се желае. Но точно подобен резултат в такава ситуация дава платформата и е грехота да се пропусне подобен случай, както правеше Левски често в близкото минало.
Ако трябва да обобщим и без да надценяваме слабия съперник и лесния мач, но днес трудно някой може да има каквито и да е претенции за начина, по който Генчев проведе двубоя. Това прави старта му още по-силен. Отличната оценка се пише точно за подобно представяне.