Веласкес в непознати и бурни води

И защо Варна е Рубикон за него, а не толкова за Левски

МАЧЪТ

Днес е денят, в който испанският наставник Хулио Веласкес ще се сблъска с действителността на българския футбол. И същевременно ще бъде изправен пред едно от най-големите предизвикателства в кариерата си. Ден, в който може да постигне и няколко неща, които никога не е правил.

За Левски това е по-обикновен ден. Излиза срещу един от най-трудните си съперници в турнира за купата. На един от най-трудните терени. Но пък това е и съдбата на Левски, с която клубът е свикнал. Той е обикновена месомелачка за хулиовеласкеси, през която преминават и оцеляват само най-добрите и достойните. Тези, чийто имена остават в историята.

Звучи патетично, но Левски е доведен до там, че дори и минималните успехи имат някакво значение. Гостуването на Черно море не е просто спирка по пътя към поредния трофей, а огромно препятствие. И ако бъдем справедливи – то изглеждаше доста по-високо преди идването на испанския треньор.

Веласкес днес ще трябва да се сблъсъка с две непреодолими до този момент в неговата кариера предизвикателства. Първото е за първи път да спечели четири поредни мача, а второто е за първи път да прескочи четвъртфиналното стъпало в турнир за купата, т.е. в мачове на елиминация. Досегашният му скромен опит, макар и в множество мачове сочи, че е постигал 4 пъти по три поредни победи и само веднъж е играл на четвъртфинал за някоя купа. Това се случва през 2016-17, когато отпада с Алкоркон от Алавес след 0:0 и 0:2. Някъде между Кадис и Рио Аве може да се търси и най-сериозният съперник, който някога е отстранявал (7 елиминирани съперника срещу 9 отпадания). Но пък постигне ли днес това, което никога не е постигал, то ще може да се каже, че се доближава до нови две непознати територии за него – да се класира и най-накрая да участва в европейските турнири, както и да укрепи позициите си в Левски, които биха могли да доведат до по-голяма дългосрочност в ангажимент, след като в досегашната си кариера е сменил множество клубове, при това със завидна честота.

Но пък наставникът на „сините“ ще има и критична седмица. Статистиката може да не е на негова страна, но всички емоции са. Той излиза със своя отбор във Варна от позиция на съвършенството. Веласкес със сигурност е харесван, защото в мачовете, които имат значение е донесъл на левскарите само и единствено радост. Не е пропуснал да спечели нито един мач, при това с ударен старт срещу шампиона и доминанта и за пореден път върху един треньор са съсредоточени огромни очаквания, че той е Човекът, който Левски търси от дълго време.

А е критична седмицата, защото има все пак вероятност не само да загуби своето съвършенство, но и да усети колко бързо се обръщат настроенията на „Герена“ и колкото е кратък пътя между двете крайности. Със сигурност лошият сценарий, който включва отпадане от купата и край на надеждата за трофей, придружено с поражение срещу набиращия сили историческия съперник ЦСКА след няколко дни, ще доближат испанеца до еднопосочния самолетен билет за родината. Дори и смятаното вече за почти сигурно класиране в европейските турнири, трудно ще успокои духовете, защото ще върне негативните настроения от лагера в Белек и най-вече у феновете ще се настани едно чувство за безнадеждност. Пореден сезон без трофей, очевидна липса на конкурентност не спрямо един, а поне два български тима в обозримото бъдеще и огромна неяснота какво могат да очаква следващия сезон. В подобни случаи оцеляването на Веласкес до лятото ще има само формален характер и както често се е случвало гилотината ще падне някъде около мачовете в европейските турнири. Независимо дали елиминира или не един съперник. Невинаги, но най-често. Защото има и треньори, като Петър Хубчев например, оцелявали и след срамни отпадания като това от АЕК Ларнака.

Но да не слагаме каруцата пред коня.

Преди това Веласкес има две ежедневни предизвикателства като човек, който преди всичко търси решения. Първото е дали да пипне печелившия си състав заради очаквания по-различен мач на „Тича“ с всички рискове от това при негативен развой. В единия случай ще го питат за какво е била мащабната селекция от последните седмици, а в другия защо не се е доверил на провереното качество. При позитивен развой каквото и да стори ще бъде отчетено като пореден ход почти на треньорска гениалност. Защото това е Левски. Той или ще пази новото качество в състава като коз, който да извади от ръкава, или ще покаже завидна прозорливост да направи точната промяна.

А непосредствената причина за това може да се окаже една ситуация, в която той не е попадал, откакто Левски играе мачовете със значение. „Сините“ неизменно повеждат в резултата и това им дава комфорта да довършват своя съперник с втори удар, независимо кога той ще дойде. Така беше и в трите мача от Лудогорец до Спартак Варна. А какво би станало, ако Левски получи гол? Или ще видим истинско израстване в морален план, или ще се върнем към случилото се срещу приличните съперници в Белек, т.е. всички чужди отбори (Цървена Звезда, Баник и Заглембе Любин), когато попадението във вратата на тима прекършваше устрема и водеше винаги до следващо, което пък приключваше интригата около това кой ще спечели мача.

Всичко това прави Варна Рубикон. Рубикон, който не е рекичка, а цяло море. Не толкова пред Левски, който ще го добута някак до скромната цел, поставена в началото на престоя на Веласкес и модифицирана тайно спрямо началото на Генчев (или пък не съвсем, да не обвиняваме ръководството в липса на амбиции, което подозираме често). Но със сигурност пред Веласкес, който изведнъж ще загуби аурата си, а вероятно и бъдещето си в София.

ВЪПРОСИТЕ ПРЕДИ МАЧА

1. Ще пипне ли Веласкес печелившия си състав?

2. Ще постигне ли треньорът нещо, което не е постигал в кариерата си?

3. Може ли Левски да се справи, ако първи получи гол?

СЪСТАВЪТ НА ЛЕВСКИ

С всички рискове от това, но очакванията са, че Веласкес по-скоро ще направи днес промяна в стартовия състав, отколкото ще поеме рискът да заложи на по-„мека“ халфова линия. Това би означавало място на пейката за Мислович. Но пък класиците сред треньорите са упорити до край. Да не забравяме и друго – именно във Варна срещу Черно море през есента Генчев опита, не особено успешно, да постави Цунами на поста дефанзивен халф.

Вероятният стартов състав (4-2-3-1): Маркович – Алдаир, Димитров, Макун, Маикон – Охене, Цунами – Петков, Ел-Джемили, Евертон – Сангаре

Балотажи

Охене – Мислович 60:40

Охене – Костадинов 70:30

Охене – Търдин 70:30

Алдаир – Камдем 70:30

Контузен: Алекс Колев. Наказани: няма

Съдия: Георги Гинчев

Баланс за купата: 16 мача, 10 победи за Левски, 1 равенство, 5 победи за Черно море, голова разлика 36-18 за Левски

Баланс за купата във Варна: 8 мача, 4 победи за Левски, 1 равенство, 3 победи за Черно море, голова разлика 14-12 за Левски

КЛЮЧОВ ИГРАЧ

Марин ПЕТКОВ

Българският национал е най-подценявания играч на Левски от началото на сезона, като огромна рядкост са добрите оценки, получавани от анализаторите. Марин Петков обаче се представя равномерно и точно в своя стил. Няма избухвания, но няма и провали. Играта му често остава незабележима на фона на фойерверките от други играчи на терена. Но пък едновременно с това е на линия за решителни ходове, какъвто беше например голът му срещу Спартак Варна в последния кръг, с който бе открит резултата и който даваше преднина на Левски до самия край. Силната левачка и днес ще е тайно оръжие на Левски. Когато нещата изглеждат сложни, на Марин Петков може да се наложи да търси добра позиция отдалеч за стрелба и левачката да влезе отново в действие.

ЦИТАТ ПРЕДИ МАЧА

„Гледам ден за ден и не си правя дългосрочни планове. Във Варна ни очаква странен мач.“ Хулио Веласкес

ИСТОРИЯ ОКОЛО МАЧОВЕТЕ С ЧЕРНО МОРЕ

Как Черно море стана черна котка за Левски в купата

До края на XX век Черно море е един от най-лесните съперници, които Левски среща в турнира за купата. „Сините“ елиминират варненци в 6 от 6 сблъсъка, два от които при разменено домакинство, като печелят всички 8 мача. В половина от тях вкарват по 4 гола на своя съперник. Към тази убедителна статистика може да се добави и един финал за Купата на Съветската Армия (КСА), когато турнирът е от второстепенно значение и не се явява национална купа (2:0 за Левски).

Но всички се променя през новия век и то в най-неочаквания сезон. Левски тъкмо е елиминирал Удинезе във времето на „Синята приказка“ и чака сблъсъците с Шалке на четвъртфинал за Купата на УЕФА. Седмица след обрата срещу италианците предстои осминафинал във Варна срещу Черно море, тогава воден от Ясен Петров. Левски определено подценява мача, а Стоилов, начело на „сините“, е направил някои ротации. Букарев, който е използван рядко от Мъри е титуляр вместо Ричард, няма го Телкийски, както и Йовов, като на терена е универсалния Станислав Ангелов-Пелето. Черно море неочаквано повежда с 2:0 през първото полувреме и Стоилов започва със смените още на полувремето, когато вместо Букарев влиза Миро Иванов. Почти веднага се появяват Георги Иванов-Гонзо и Йовов и когато са направени трите промени Левски намалява чрез Емил Ангелов в 57-ата минута, а след още 11 минути Гонзо с глава изравнява. Има доста време до края на мача, но Левски не стига до нов гол. Вместо това в продълженията бившият играч на „сините“ Веско Вачев бележи победно попадение за „моряците“.

Левски отпада за първи път от Черно море, но се оказва, че не и за последен. От онзи момент два тима се сблъскват още 6 пъти в турнирите, като Левски е краен победил 2 пъти (веднъж като домакин и веднъж на разменено гостуване), а Черно море още 4 пъти. Между тях е болезнената загуба на финала в Бургас през 2015 г. с 1:2 след продължения, като варненци изравняват за 1:1 в добавеното време при последната атака в мача. По правило когато се играе в един мач и той е в морската столица, победител е Черно море, като това се е случило три пъти. Веднъж варненци триумфират и на „Герена“ през 2016 г. с 3:2.

Добрата новина за Левски е, че е спечелил последния засега сблъсък за купата с този съперник – 1:0 през 2019 г.

А любопитно съвпадение е това, че като изключим злополучния финал в Бургас, всички останали мачове през XX век са били на осминафинал.