Минорно във Виена въпреки усилията на Гунди
В рамките на дни старият сезон завършва супер, а новият започва много лошо за Левски
Победата с 3:1 над Аустрия Виена в първия мач не е посрещната с голямо въодушевление, подобно на домакинския успех срещу Гурник Забже на четвъртфиналите за КНК няколко месеца по-рано и в това отношение ситуацията се повтаря. Тогава обаче залогът изглежда много по-голям, докато срещу „виолетовите“ от австрийската столица сякаш има и смесица от разочарование от представянето на националния отбор на Мондиала в Мексико през 1970 г. и стъписване от необичайното участие в предварителни кръгове. Привържениците, както и пресата, имат в известна степен и очаквания, че Аустрия Виена е по-слаб отбор от поляците и Левски ще успее да го преодолее.
Подобни надежди се подхранват и от представянето на „сините“ в следващите двубои след първия мач в София. Няколко дни след победата Аспарухов и компания поставят по великолепен начин точка на сезона 1969-70 като бият ЖСК Славия (2:0) на полуфинал и ЦСКА (2:1) на финал за купата, която носи името на Съветската армия. Особено задоволство носи успехът на „армейците“ с превъзходство и два гола на Панов от малък ъгъл и на Меци Веселинов след самостоятелен пробив. Гунди е възстановил отличната си форма и е респектирал „червените“, които оттеглят Никодимов в задни позиции, за да се бори с централния нападател на Левски. На него се възлагат на най-големите надежди, че Левски ще отстрани Аустрия Виена.