Паралелната вселена на „синята лудост“

Плюс кратка хронология на събитията в мача (ако има значение)

Най-хубавото от всичко хубаво е, че „дон“ Хулио е честен човек. И покрай царуващата около него превъзбуда от поредния драматичен спектакъл на неговия Левски, човекът взе, че се извини. Защото отборът му е играл слабо. Направи го с усмивка, която по-скоро издаваше обърканост, граничеща с безпомощност, но и вече осъзнавайки къде е попаднал. Показваше и нервност.

Левски не би трябвало да бъде елементарна аритметика, както той го обясни. Какво пък толкова: от пет мача не е загубил нито един. Има там някаква купа, ама то купите кой ли ги брои на днешно време.

Разбира се „дон“ Хулио е изпечен в модерния футбол и в модерните лиги. Обясни ги нещата много добре. Хората искат да им се осигури спектакъл и Левски им дава такъв. Имаше спектакъл при последните две равенства в първенството. Няма как да се отрече, че такъв присъстваше и във Варна срещу Черно море. Но по ориенталски и думата, която се използва, е „сеир“. След като такъв готин сеир се спретна при загубата край морето и хората си намериха занимавка за няколко дни, а светът бе залят от декларации, какъв е проблемът? Хората в крайна сметка си купуват билетите и правят приходите. Мелницата се върти.

„Дон“ Хулио обаче не е никак глупав и си е дал сметка, че в Левски работата е малко по-различна. Била е някога по-различна. А и сметката.