Как изпуснатите самолети и хитростта на Шпайдела елиминираха Щутгарт
Откъс от книгата "Левски: легендата за трите купи" на Васил Колев и Георги Бърдаров (Издателство "Мусагена")
„По дяволите!“ Хелмут Бентхаус затръшва телефонната слушалка, а зелено-сивите му очи присветват гневно. Треньорът на Щутгарт е научил тъкмо, че полетът му до София с „Луфтханза“ е отменен. Мачовете срещу Левски месец по-късно, през септември 1983 година, се очертава да бъдат нещо като скок в тъмното. Макар че Бентхаус е наясно какво представляват горе-долу българските отбори в Европа. Прибират се в защита и контраатакуват бързо и опасно. Няма как да е пропуснал и няколко резултата в последните години, които континентът е приел с учудване. Главно двете победи на ЦСКА срещу Нотингам и Ливърпул, действащи европейски шампиони.
Но Левски? Немецът все пак се успокоява с това, че има още една възможност да гледа българите, няколко дни преди първия мач на „Некарщадион“. Асистентът Ентенман вече има резервация и ще наблюдава съперника в домакинството му срещу Черно море.
Изненадата му обаче е пълна, когато получава ново обаждане от летището, седмици по-късно. „Бос, самолетът ще се забави и ще стигна в София само колкото да видя последните минути от мача – казва Ентенман, научил, че полетът на „Луфтханза“ ще закъснее с цели три часа. – Не зная дали има смисъл…“
„Няма, прибирай се!“ – сухо отговаря Бентхаус, а очите му отново присветват гневно. Но пък какво? Ще стреля в тъмното и това е. Какво пък толкова може да го изненадат тези българи. Няколко обаждания по-късно, треньорът на „швабите“ вече е посъбрал информация. Приятелят му Петер Шмид, журналист в „Зюддойче Рундфунк“ познава колега в София, който му разказва за отбора на Левски. Българинът посочва и Искренов като звездата на тима, а Бентхаус има възможност да види Гибона в кратко видео.
Именно тези два пропуснати полета до българската столица ще се окажат една от скритите причини за успеха на Левски, който ще се случи сензационно през „златния септември“.
Бентхаус е убеден, че не трябва да дава много шансове на българите и по възможност да реши всичко още в първия двубой. И той предприема неоправдан риск. Братята Карл-Хайнц и Бернд Фьорстер застават като стопери, а либерото Нидермайер получава задачa да играе напред, подобно на Бекенбауер срещу по-слабите съперници на Бундестима. Задачата му е главно да изнася топката. Гуидо Бухвалд ще бъде дефанзивен халф. Но голямата грешка се оказва това, че Щутгарт излиза без крайни защитници, като фатално е оставането на Шефер на пейката.
И тук капанът за домакините щраква. Отсреща Васил Методиев едва ли подозира какво е подготвил треньорът на съперника, но пък самият той прави неочакван ход. Оказва се по-късно – гениален. Шпайдела залага на 4-4-2 вместо на класическите център-нападател и две крила и оставя на пейката… Мишо Вълчев.
Нападатели са двете крила – Искренов и Гочев, като идеята на българския треньор е да затвори отбора, да обезвреди двамата футболисти на Щутгарт, които е преценил, че са най-опасни и да търси всяка възможност за бързите Искренов и Гочев срещу немските бранители. Като фалшив номер 9 излиза Краси Чавдаров, което тотално обърква немците.
„Сираков и Ники Илиев имаха най-важната роля – разказва Методиев след мача. – Първият не даде много шансове на Корнелиусон, а вторият се погрижи Райхерт да гледа мача отблизо.“
Домакините се хвърлят в атаки от първата минута, но виждат, че няма да им е никак лесно. Отнякъде Бентхаус е разбрал, че вратарят на Левски – Михайлов, е млад и вероятно несигурен, което означава повече центрирания. Но пък няма как да знае, че в онзи ден Боби, както и централният бранител, Весо Балевски, ще оберат буквално всички високи топки.
Когато Карл-Хайнц Фьорстер, Бухвалд и Райхерт правят няколко последователни грешки, стадионът притихва с неприятното чувство, че може всичко да се обърка. Но пък и Левски не прави кой знае какво, за да се възползва.
При подобен сценарий в европейските турнири или се стига до сензация, или в крайна сметка до трудна домакинска победа. Бентхаус се опитва да коригира на полувремето грешките си и пуска в атака Валтер Келш и Андреас Мюлер. Оказва се, че двамата са жокери. В 76-ата минута Мюлер изпълнява корнер и Келш от воле открива резултата. Победа? „След 1:0 – студен душ!“ – Това е централното заглавие на авторитетния „Кикер“ ден по-късно.
Две минути след попадението на домакините, Левски нанася своя удар. Искренов се измъква от защитата на домакините и подава удобно на Вълчев. Той лъже един защитник и няма как да сбърка при отворилата се пролука за удар – 1:1. Но това не е всичко!
Малко след това… Но да върнем лентата още по-назад с няколко месеца на българското черноморие. „Няма да видиш топката“ – бъзика се вратарят на ЦСКА, Георги Велинов, а неговата „жертва“ е младата звезда на вечния съперник – Божидар Искренов. Двамата си пият уискито по време на ваканцията, когато е станал ясен съперникът на „сините“. „Тоя пък! Със сигурност на някой от двамата Фьорстер ще я прокарам между краката!“ – изпъва се Гибона. Велинов прихва да се смее, а левскарят му предлага бас: „Бутилка уиски, навит ли си?“ Следва смях и от двамата.
Какво е в главата на Искренов само той си знае, но изведнъж получава топката срещу Карл-Хайнц Фьорстер, който през целия мач е имал трудности срещу него. „Край, пътник си!“, казва си той и в следващия момент топката минава точно там, че да означава бутилка уиски, която трябва да бъде осигурена от вратаря на ЦСКА. Но Искренов няма да е Искренов, ако след това, изскочил сам срещу стража на Роледер, не стреля в… тялото му. „Не мога да си обясня как пропуснах, виждах топката във вратата!“ – разказва крилото.
„Не те, а ние трябва да съжаляваме за изпуснатата победа“ – демонстрира самочувствие Шпайдела, но и се скъсва от яд за пропуска на Гибона накрая. Двамата му нападатели са звездите на мача – особено Искренов, който обира комплиментите на немските журналисти с действията си по целия фронт на атаката. „Този играч, Искренов, принуди Карл-Хайнц Фьорстер да направи необичайно много грешки – пише „Кикер“. – Той трябваше да пази Искренов, но беше принуден да прави всичко друго, но не и това.“
Немското списание отчита и добрата тактика на Методиев. „Българският треньор изнесе урок по мъдри тактически хрумвания – пише изданието в репортажа си за мача. – Той направи офанзивния халф Сираков персонален пазач на Корнелиусон и това беше само един от многото му отлични ходове. Играчите на Щутгарт не знаеха кой от съперниците какъв е в различните моменти.“
“Реми с висока стойност“ е прагматичното заглавие на вестник „Народен Спорт“. Седмичникът „Старт“ пък отчита безупречното представяне при центриранията на Веселин Балевски.
Наставникът на немския тим – Хелмут Бентхаус, е осъзнал случилото се и веднага след мача казва пред журналистите: „Предупреждавах, че Левски не е никак случаен отбор. Българите бяха организирани, докато ние действахме еднообразно.“ Бентхаус знае и какво да коригира в състава си за втория мач и смята, че дори и само един детайл може да направи тима му фаворит. „Ако не вкараме гол – отпадаме – категоричен е той на тръгване за София. – Задачата ни е напълно ясна.“
Той се страхува от Искренов, който според „Кикер“ сам е разцепил защитата на Щутгарт в първия двубой. И знае, че няма как да си позволи лукса да играе без типични бекове.
Футболистите на Щутгарт също тръгват за българската столица с оптимизъм. „Левски не игра чак толкова добре, че да не сме без шансове“ – опитва се да вдигне духа Карл Алгьовер. А вратарят Роледер не приема отпадането като вариант. „На нашия съперник ще бъде значително по-трудно“ – казва той пред „Кикер“.
Притесненията на немците са свързани с контузията, която Карл-Хайнц Фьорстер получава срещу
Леверкузен“ в последния мач от Бундеслигата преди реванша в София. „Мускулните травми не са нещо, с което трябва да се шегуваме“ – заявява Фьорстер, но на тренировката преди мача е решено, че той ще играе.
В състава на Васил Методиев няма нито една промяна спрямо първия мач. „Което е проработило веднъж, ще донесе успех още един път.“ Към този принцип се придържат „сините“, като отново на пейката остава Мишо Вълчев, а в атака са двете крила – Гочев и Искренов, които трябва да сменят местата си. „Преди гостуването в Германия жена ми ме заведе при една гледачка на карти – спомня си Вълчев. – Тя ме постави в шах като каза, че ще съм резерва, но ще вкарам гол, което се и случи. По-странното е, че отидохме пак при нея преди реванша и тя повтори същото: ще бъдеш резерва, но ще вкараш! Направо не можех да повярвам.“
Бентхаус този път е взел специални мерки за Гочев и Искренов, които трябва да бъдат зорко пазени от Бернд Фьорстер и Гюнтер Шефер.
Мачът започва с твърда игра на двата тима, а белгийският съдия, Шутерс, се опитва да предотврати грубостите от самото начало. Краси Чавдаров получава жълт картон още 4-тата минута, а малко по-късно същото се случва и с Карл-Хайнц Фьорстер, който препъва отзад Искренов. Сигурвинсон има ключова роля, като се опитва да разцепва защитата на Левски с пасове и нашите са натикани в полето си, а опасностите пред Михайлов се редят една след друга. След мача Васил Методиев отчита, че контрите не са се получавали чак до влизането на терена на Мишо Вълчев.
Звездата Искренов е изолиран, което позволява на Шефер да се включва непрекъснато в атака.
За немците, положение след положение пропуска Келш, който изкарва на терена 70 минути, а за представянето си е определен като „нещастник“ от „Кикер“. Особено фрапантен е един от пропуските му през второто полувреме, когато Михайлов по чудо спасява негов удар с глава. „Три бяха стопроцентовите положения пред Келш“ – преброяват немските журналисти.
Големият герой обаче е Боби Михайлов, а най-важната му намеса идва в края на мача, когато прави двойно спасяване. Първо отразява удар на Алгьовер, а отбилата се топка отива при Корнелиусон, който я вижда как ще попадне в мрежата при добавката от малък ъгъл. Но изведнъж отнякъде изниква отново Михайлов, който парира удара му.
„В този момент играчите на Щутгарт разбраха, че това не е техният ден и голът на Вълчев в следващите минути имаше само статистическа стойност за победата на Левски – пише „Кикер“.
Григоров извежда влезлия като резерва нападател на Левски само срещу Роледер в последната минута и една от най-славните победи на „сините“ в историята става факт след премерен удар – 1:0. „В подобни ситуации винаги съм запазвал спокойствие“ – спомня си голмайсторът.
Играчите на Щутгарт са нервни, а за да бъде пълно крушението, 10 секунди преди последния съдийски сигнал, Сигурвинсон е изгонен за неособено груб фал срещу Пламен Цветков. „Можехме да решим мача още в първите 10 минути, но нямахме никакъв късмет“ – вайка се Хелмут Бентхаус. Но по-големият проблем е за президента на клуба Майер-Форфелдер. Той е развързал кесията при класирането за Купата на УЕФА и е платил премии по 15 000 марки на човек, очаквайки солидни приходи от Европа. „Вече имаме голям проблем, който можем да решим само с шампионска титла“ – казва шефът и за негов късмет това се случва. Още никой обаче не подозира, че само след година предстои ново крушение срещу Левски, този път за Купата на европейските шампиони.
В българския лагер настроението е приповдигнато. Шпайдела определя двубоя като „най-щастливата вечер в кариерата“, а най-добрите оценки са за Боби Михайлов, Сираков и Илиев. Те идват от „Старт“, който е необичайно критичен въпреки победата. „За Левски потупване по рамото не е необходимо“ – пише в репортажа за двубоя.
Колко голяма е тази победа? Може би най-точната оценка идва от „Кикер“. Немското издание изчислява, че Левски, както и следващият съперник на „сините“ – Уотфорд, са причината за най-слабото представяне на тамошните тимове от 1969 година насам. За първи път в това време цели два тима (Щутгарт и Кайзерслаутерн) са елиминирани още в първия кръг!
Книгата “Левски: легендата за трите купи” можете да поръчате на имейл gourmetfootball@gmail.com с 10% отстъпка от коричната цена (50 лв.), т.е. за 45 лева. Същото можете да направите и чрез лично съобщение през профила на Васил Колев във “Фейсбук”.
Официалното представяне на книгата ще бъде на 25 ноември 2024 г. от 18:30 ч. в City Stage, подлеза на НДК в присъствието на играчи от тима на Левски 1983-84. Входът е свободен!
Със сигурност е хубав текста по-горе. Отнася за един от великите моменти на този отбор и въобще на Левски, ама ще си го прочета чак от книгата.