Левски: бомбата със стадиона

Сираков мълчи по най-важните неща, а това може да загроби буквално клуба. Както се случи веднъж.

Цели 687 думи и 4741 символа, включително няколко емотикона, като такъв на молещо се човече, бяха необходими на мажоритарния собственик на Левски Наско Сираков в последното му обръщение. То, според думите му, трябва да отговори на обществения интерес към строежа на новия стадион и най-вече да сложи точка на увеличаващите се всекидневно информации/спекулации, свързани със строена на новия стадион. Вместо търсения ефект, обръщението по-скоро предизвика отзвук на поредното празнословие и най-вече текст, който според мнозина Наско Сираков е абсолютно неспособен да напише, камо ли да съчини сам. Казано с други думи: нещо, което друг му е подготвил за да каже обичайното нищо.

И тъй като всекидневно се засилват основателните според мен опасения, че пред ПФК Левски се залага огромна бомба с неясни последствия за бъдещето, а логичните страхове са за съществуващи апетити по усвояването на чужди средства за нереалистично скъп строеж, то нека видим какво се опита да каже Сираков в тази безсмислена логорея, какво не казва и какви да вариантите и опасностите пред клуба.

Какво каза с тези 687 думи.

1. Стадионът ще остане собственост на Общината.

2. Левски ще строи стадиона, като най-вероятно няма да разчита на държавни пари, а ще го направи с изцяло привлечени частни капитали.

3. Левски ще експлоатира стадиона по модерен начин, разбирай външна компания (вероятно инвеститорът) ще управлява стадиона и евентуални прилежащи активи за някакъв неназован период от време.

4. Строежът няма да е реализиран от „кукловоди“, а от подкрепящи синята идея, разбирай привърженици на Левски.

И това е всичко. Най-значимото и сигурно е първото, което донякъде е добра новина. Най-несигурно е последното, най-малкото защото Сираков можеше да назове персонално поне един кукловод, да каже дали е политик, а защо не и дали някога му е благодарил. Макар че, от друга страна, той е благодарил и на знатни привърженици на Левски.

Сираков можеше да се изкаже по-простичко и по-разбираемо. В няколко изречения. Например: стадионът ще остане собственост на общината. Има проект направен от еди кого си. Парите ще дойдат от еди кой си инвеститор. Срещу парите си инвеститорът ще получи еди какво си за еди какъв си период. Строежът ще бъде реализиран от еди кого си. Евентуално да покаже проект, малко по-сериозен от този на неговия нереализирал се за късмет наследник Джо Диксън.

По някаква причина Сираков отлага конкретиката и действащите лица, най-вероятно за да спечели време, докато проектът стане необратим. В което страшно много прилича на Иво Тонев, който обичаше да казва, включително сред управителните органи на Левски, че „със строежа се занимавам само аз“, но пропускаше, че сметката ще плати в крайна сметка самият клуб и по-точно привържениците му. Ето това е най-плашещото, защото по всичко личи, че предстои нещо подобно, при това със съдействието на държавните институции (кметът на София и общинския съвет) и определени политици, в това число и лидерът на ГЕРБ и бивш премиер Бойко Борисов. Не е случайно, че всички те са взети на мушка от обявения за 4 декември протест-шествие от привържениците на клуба.

Ако се опитаме обаче да бъде по-конкретни каква е опасността пред Левски, то това няма да е никак трудно. Сираков едва ли ще го каже скоро, по-вероятно е да се поднася на част по лъжичка и при крещяща нужда, но то изглежда по следния начин.

Общината си получава стадиона и казва на клуба: постройте нов стадион и го експлоатирайте безвъзмездно за някакъв период от време (говори се за 30 години). Клубът има два варианта. Първият е да намери половината пари, а другата половина да даде държавата (но може да възникнат и нежелани допълнителни условия), а вторият и значително по-чист е да намери външен инвеститор. Външният инвеститор ще осигури сумата за строежа. Срещу това ще получи начин да си върне парите с някаква печалба. Вариантите са два: да вземе и управлява някаква допълнителна инфраструктура около стадиона (мол, казино и т.н.). Вторият и по-лошият за Левски е да получи управлението на стадиона в това число и част или изцяло приходите от дейността на стадиона. Например билети, абонаментни карти, скайбоксове, кетъринг, турове и т.н. Каквото клубът договори. Възможният срок би могъл да се калкулира и за целия период на договор с общината за ползване или до достигането на определена сума.

Ето този втори вариант е лошият. Един инвеститор едва ли би имал интерес към отбор, който е гледан от 1000 души и със сигурност преговорите ще обхванат всякакви варианти на търговския риск. Тоест при такъв вариант е много възможно Левски да остане без основно перо от приходите си за издръжка и всъщност единственият вариант да бъде конкурентен да включва да има непрекъснато силен отбор, който да поддържа чрез изходящи големи трансфери или награден фонд от турнири и да има множество спонсори. Казано с други думи му трябва минимум един Станимир Стоилов с това, което прави, както и няколко „Палмсбет“-а. Иначе би бил обречен непрекъснато да играе това, което Сираков определи като „мач с НАП“. Т.е. да си играйка без претенции за сериозна роля, както далеч по-конкретно се изказа преди години Гриша Ганчев. И да очаква, че играйкането ще се харесва на публиката и тя ще минава през клубния магазин и останалите осигурени забавления на мачдея. Левски като модерен клуб, в който ходиш на стадиона без значение от резултата и изхода от състезанието. Добра идея, ама едва ли Левски може да съществува в автентичния си вид по този начин.

Подобно маргинализиране, докато на няколко километра имаш градски съперник с по-различен модел, е огромна опасност. Разликата с ЦСКА е видима от пръв поглед. Там средствата за строежа на стадиона са собствени и най-вероятно „червените“ няма да изплащат на никого нищо, освен ако не сменят собственика и съответно нямат заложени подобни клаузи в някакви договори между акционерното дружество и неговия собственик. Казано направо – ЦСКА няма да премине през период, в който ще страда качеството на отбора, защото трябва да изплаща стадион, нещо, което затруднява такива като Арсенал и Тотнъм, както да кажем за български отбор от маргинална за света лига. Лесно е да се предвиди, че при спортно предимство плюс модерен стадион, ЦСКА може да се окаже значително по-атрактивен за привличане на нови привържениците, т.е. да отправи предизвикателство към лидерската позиция на Левски в това отношение. Нещо, което може и да не видим като краен резултат в живота на няколко поколения, но дори и движението в подобна посока ще е показателно.

Тук дори не трябва да се задълбочаваме в това, че ЦСКА инвестира и в спортна база, което при Левски дори не съществува като анонсирана идея, а това ще даде огромно спортно предимство например в трансферната политика, да не говорим за тренировъчния процес.

Безспорно при Левски има и добър вариант и той е свързан с прилежащите площи. Дайте пари за стадион и вдигнете мол, казина, кина и т.н. Подобен е вариантът на Ювентус и реално не слага на врата на клуба воденичен камък.

Но пък тук остава въпросът защо Сираков и ръководството на клуба не говорят за това. Възможните отговори са няколко: нямат конкретен инвеститор или не могат да се споразумеят за условията. Третият е най-лошият за Левски.

А той е: ръководството на Левски се интересува единствено от това да усвои инвестицията, да направи строежа (скъпия строеж) и след това е все тая. Може и да се оттегли „под натиска на феновете“. Това е нещото, което се случи при предния нелеп опит за строеж и сметката още не е платена, а продължава да се плаща главно от привържениците. Достатъчни са вече слуховете, които вървят около това кой ще изпълнява строежа и циркулират имената на членове на всякакви съвети и комитети и близки до клуба привърженици. Симптоматична е появата и на информацията за това, че един от предишните изпълнители, който не е назован (защо ли?), но се предполагам, че става дума за „Главболгарстрой“ е потърсил парите си. Тази информация е симптоматична, защото евентуално договаряне може да включва участие в новия строеж (на какви цени?), т.е. в разпределението на баницата от привлечената инвестиция. А това е достатъчно, за да прозират и политико-икономически интереси.

Всъщност предположението, че големият интерес към момента е кой ще усвои бъдещата инвестиция и ще строи, далеч не е лишено от основания. Така обикновено се случва с всеки голям инфраструктурен проект в България в последните години и винаги има една сметка за плащане.

А при Левски и има история. Народът е казал, че само глупакът се спъва два пъти в един камък, а Георги Марков беше написал, че историята винаги се повтаря като фарс.

В този момент за горното да се случи има всички предпоставки. Левскарството е на своето историческо дъно и усилията на шепа ентусиасти могат да бъдат от неглижирани до заклеймени и поставени под натиск. Обявеният протест на 4 декември обаче е един от последните шансове. Арогантният отговор на председателя на СОС Цветомир Петров, впрочем бивш член на Сдружение „Левски на левскарите“, отпаднал заради неплащане на членски внос, е достатъчно ясен сигнал за съдействие на политици към неясни и необявени публично детайлни намерения, които могат да загробят клуба за дълги години напред. Оставям настрана фактът, че Цветомир Петров и подобните му очевидно забравят, че заплатата им плащат гражданите, но отговорът му в стил „ще ви кажем когато решим и каквото решим“ е силно тревожещ. Привържениците на Левски имат един шанс и той не е да осуетят построяването на стадиона ами стриктен контрол върху задълженията, които ще поеме Левски, както и детайлите около строежа – изпълнители и цени до последния пирон.

Иначе цената за пореден път ще е жестока, но е малко вероятно да има балъци, които да я платят този път. Това ще е краят на Левски такъв, какъвто го познаваме.